Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е   №234

гр.Силистра, 19.04.2021г.

 

         Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, разгледа постъпилото адм.д.№79 по описа на съда за 2021г. и прие, че констатираните нередовности на сезирането са отстранени, а административната преписка е представена от ответния орган (чл.152 ал.2 АПК). Правото на жалба е упражнено, от външна страна редовно,по аргумент от чл.172 ал.5 ЗДвП и чл.150 и чл.151 АПК, поради което съдът дължи извършване на действията по чл.154, чл.163 и чл.171 от АПК.

 

  Предмет на съдебния контрол е Заповед №21-1099-000154/12.03.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП, по вид „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от 11.03.2021г. Дерегистрираният автомобил е марка „БМВ Х 5“,с рег.№СС1155АТ,собственост на жалбоподателката Д.Р.С., а ПАМ е приложена чрез отнемане на 2 /две/ табели с регистрационен номер СС1155АТ и отнемане на Свидетелство за регистрация на МПС №*********.

         С жалбата е релевиран довод за недействителност на оспорения акт,поради липса на делегирана компетентност на неговия издател. Последният се е позовал на Заповед рег.№342з-330/21.04.2017г. на Директора на ОД МВР гр.Силистра, който без съмнение попада в кръга на определените по реда на чл.165 ал.1 ЗДвП, от министъра на МВР, служби за контрол по ЗДвП, в качеството му на ръководител на Областна дирекция на МВР гр.Силистра. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.“а“, т.6 и т.7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, каквото несъмнено е издателят на оспорената заповед. Поддържаният довод за липса на компетентност на началника на група “МПС, водачи  и АНО“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Силистра,е свързан с твърдение,че ПАМ от процесния вид е законодателно уредена с ДВ,бр.77/26.09.2017г., а делегирането на компетентност за нейното налагане от ответния орган, предхожда нормативната уредба - 21.04.2017г. При исторически преглед на приложимата норма се установява, че с идентично съдържание тя е битувала в ЗДвП към ДВ,бр.54/2017г.,а и към ДВ,бр.9/17г.- в сила от 26.01.2017г., без допълнението „[…] както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,непритежаващо свидетелство за управление - за срок[…]“ Независимо от последното, по делото липсват данни цитираната Заповед №342з-330/21. 04.2017г. на Директора на ОД МВР гр.Силистра да е отменена, а кръга компетентност, както става ясно от чл.172 ал.1 ЗДвП, е предоставена за посочените по-горе административни принуди по чл.171 ал.1 ЗДвП, вкл. по т.2а, още с тяхното нормиране, което налага да бъдат дадени указания на жалбоподателката- да уточни в какво се изразява твърдяната липса на компетентност на издателя на оспорената ЗППАМ: в липса на определяне на службите за контрол по ЗДвП от Министъра на МВР, съгласно регламентацията от чл.165 ЗДвП; липса на оправомощаване на началниците на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Силистра за налагане на ПАМ по чл.171 ал.1 т.2а ЗДвП;оспорва се изпълняваната длъжност от издателя на процесната по делото заповед или друго. Последният, ако разполага, с последващо издадена заповед от ръководител на службата за контрол, делегираща му правомощия по чл.172 ал.1 ЗДвП, следва да я представи по делото.Основателно,с жалбата се твърди,че компетентността е винаги законоустановена и в този аспект, същата не е променяна, видно от редакциите на чл.172 и чл.171 т.2а ЗДвП, но за изясняване на повдигнатия спорен въпрос, страните следва да изпълнят дадените по-горе указания.

         Релевирани са и доводи за противоречие на оспорения акт с материалния и процесуалния закони, с твърдение за нарушение на чл.59 ал.2 т.5 АПК, поради липса на конкретизация в разпоредителната част на акта относно вида на дерегистрираното ППС, което се счита, че следва да обоснове отмяната му.Това било така, защото въпросният диспозитив бил приложим за всеки автомобил и не само (а и за по-широкия кръг от пътни превозни средства, не само моторни), което внасяло неяснота относно правата и задълженията на жалбоподателката. Същата не твърди, че притежава други ППС, за да е накърнено правото ѝ защита от горепосочената непълнота на разпоредителната част на оспорената ЗППАМ, но ако притежава, следва да го удостовери.

         Освен това, поддържа се и оплакване, че видно от АУАН серия GA №359443 от 11.03.2021г., управлявалият собствения на оспорващата автомобил А.Д.А. е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ №РД-14-813/ 01.03.21г., издадена от директора на РД“Автомобилна администрация“ гр.Русе (контролен орган по чл.166 ЗДвП), считано от 08.03.2021г., за което собственикът на автомобила нямало как да знае.Това било така,защото на неговия водач ЗППАМ на РД АА гр.Русе била връчена на релевираната дата - 11.03.2021г.,а според записването в АУАН - на 08.03.21г., за които обстоятелства, обаче, не са представени никакви доказателства. Жалбоподателката следва да уточни коя приложима разпоредба от ЗДвП изисква твърдяното „знание“,респ.по какъв ред е предоставено на А.Д.А. управлението на собствения ѝ автомобил на 11.03.2021г.,тъй като последният е подписал процесния АУАН „без възражения“.В горния контекст следва да бъде указано на ответния орган, че следва да представи ЗППАМ №РД-14-813/01. 03.2021г. на Директора на РДАА гр.Русе, с която трябва да разполага по силата на чл.106а ал.8 от Закона за автомобилните превози,вкл. с удостоверяване на датата на нейното връчва-не на адресата ѝ (А.Д.А.). 

           Оспорването е осъществено в съгласие с чл.152 АПК и, ответният полицейски орган е представил заверено копие на преписката, от която се установява, че в производството не следва да бъдат конституирани други заинтересовани страни. С оглед на засиленото служебно начало в административното правосъдие /арг. чл.9 АПК/, освен дадените по-горе указания, съдът следва на укаже още на страните, съобразно чл. 170 ал.1 АПК: Издателят на оспорения акт носи тежестта за доказване на изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

В контекста на задължителната служебна проверка по чл.168 ал.1 АПК, съдът указва на жалбоподателката, че следва да заяви недвусмислено по делото - оспорва ли фактите, констатирани с АУАН, кои от тях и в какъв аспект?По аргумент от чл.154 ал.1 ГПК,във вр. с чл.144 АПК, следва да установи обстоятелствата,на които основава своите искания или възражения.

Независимо от липсата на Списък по чл.152 ал.3 АПК, оспореният пред настоящия състав административен акт очевидно не засяга права и интереси на други лица, воден от което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът

 

конституира  страните по делото:

 

Жалбоподател: Д.Р.С. *** с посочен адрес: чрез адв.Т.С. ***;

Ответник по жалбата: Началник група към ОД на МВР гр.Силистра; сектор „Пътна полиция“, с административен адрес: гр.Силистра,бул.“Македония“ №144.

 

                            На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът

          Насрочва съдебно заседание по административно дело №79/2021г. по описа на Административен съд гр.Силистра на 26.05.2021г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

   

          Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл. 138 АПК,като ответният орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването /чл.163 ал.2 АПК/.    

 

 

СЪДИЯ: