Р Е Ш Е Н
И Е №............
град Свиленград, 28.11.2019година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при
секретар: Татяна Терзиева, като
разгледа докладваното от съдия Кирева
Административно наказателно дело №701
по описа за 2019година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0000292
от 19.09.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково, с което на „АТИНА ТРАНС 2015” ЕООД ,представлявано
от ОРХАН АСЛАНЛАР със седалище и адрес на управление ***, за нарушение на чл.11,
§ 1 , от Приложение “Контролен уред” от Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози
/AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание на основание чл.104,ал.1,предл.1-во
от ЗАвПр “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят „АТИНА ТРАНС 2015” ЕООД, моли за пълна
отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен, постановен
при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния
закон,без да излага конкретни съображения в тази насока .По същество моли съда
да отмени обжалваният акт.
В
съдебната фаза се представлява от адв.С. който в съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в него доводи.
Административнонаказващият орган /АНО/
– Началника на ОО”АА” – Хасково, редовно призован , изпраща представител,който
оспорва жалбата.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 19.08.2019г., в сградата на
Областен отдел „Автомобилна администрация „ гр.Хасково след извършена комплексна
проверка на лицензирания превозвач „АТИНА
ТРАНС 2015” ЕООД ,притежаващ лиценз
на Общността №17496 за международен автомобилен превоз на товари,валиден
до 22.05.2027г.,свидетелят В.С.М. и Д.М.П. след запознаване с CMR от
21.06.2019г. , тахографски лист на водача Орхан Асланлар от 27.06.2019г- и
копие на паспорта му /U21962633/ установили,че дружеството-превозвач на 27.06.2019г.
не е организирало работата на водача Орхан Асланлар-гражданин на
Р.Турция,извършил международен превоз на товари ,по маршрут попадащ в обхвата на Европейската спогодба
AETR- от гр.Истанбул,Р.Турция до
гр.Подгорица,Р.Черна гора/видно от CMR от 21.06.2019г./ с влекач „ДАФ”
с рег.№РВ 6643 РК,оборудван с аналогов тахограф Siemens
VDO,по такъв начин ,че водача да спазва чл.7,парграф 1 от AETR,тъй като видно от
тахографски лист на водача Орхан Асланлар от 27.06.2019г. за периода от 20,05ч.
на 27.06.2019г. до 01,05ч. на 28.06.2019г./общо управление от 5часа/,водачът не
е ползвал прекъсване от най-малко 45минути.
При така установените обстоятелства св. В.С.М.,
заемащ длъжността „инспектор” към ОО”АА” – Хасково приел, че е налице нарушение
на разпоредбата чл.11, § 1 , от Приложение “Контролен уред” от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с чл.78,ал.1,т.1
от ЗАвПр,а именно- дружеството-превозвач на 27.06.2019г. не е организирало работата на водача Орхан Асланлар,извършил международен
превоз на товари ,по маршрут попадащ в
обхвата на Европейската спогодба AETR- от гр.Истанбул,Р.Турция до гр.Подгорица, Р.Черна гора/видно от CMR от
21.06.2019г./ с влекач „ДАФ” с рег.№РВ 6643 РК,оборудван с аналогов тахограф
Siemens VDO,по такъв начин ,че водача да спазва чл.7,парграф
1 от AETR,тъй като
видно от тахографски лист на водача Орхан Асланлар от 27.06.2019г. за периода
от 20,05ч. на 27.06.2019г. до 01,05ч. на 28.06.2019г./общо управление от
5часа/,водачът не е ползвал прекъсване от най-малко 45минути,за което съставил
АУАН № 263499 от 19.08.2019г., в присъствието на колегата си Д.М.П.,като
съответно екземпляр от АУАН е бил предявен и
връчен срещу подпис на пълномощник на представителя на дружеството.
В три дневният срок не е постъпило писмено
възражения срещу така съставения акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление Наказателно
постановление /НП/ №45-0000292 от
19.09.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково,който е връчен на 26.09.2019год.
на пълномощник на представителя на дружеството.
В АУАН и в НП е прието за установено,
че дружеството жалбоподател
е извършило
нарушение по чл.11, § 1 , от Приложение “Контролен уред” от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с чл.78,ал.1,т.1
от ЗАвПр,поради което на дружеството жалбоподател е наложено административно
наказание на основание чл.104,ал.1,предл.1-во
от ЗАвПр “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1000
лв.
В настоящото производство е приложена
Заповед №РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията,
в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на
подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните
превози и Закона за движение по пътищата.
Представена е и Заповед №458/07.08.2018г.
от Изп.Директор с която е преназначен Антон Ставрев на длъжността Началник на
отдел в ОО”АА” гр.Хасково към главна дирекция Автомобилна инспекция,считано от
08.08.2018г.
В съдебно заседание са представени и
приети като доказателства по делото Договор
за наем от 01.11.2018година,сключен между ЕРАС ЛОДЖИСТИК ООД и дружеството жалбоподател за наемането от
последният на работници –шофьори,които
да управляват поотделно и страната и в чужбина конкретно посочени МПС ,срещу
наемната сума от 1800лева, както и справка за липса на издадени сертификати на
името на дружеството жалбоподател.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаният в съдебно заседание, свидетел – В.С.М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.С.М., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелят. Не се установява посоченият свидетел да има личностно
отношение към дружеството жалбоподател, което да го провокира да съставя АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха,
а единствено поради служебното му качество – служител на ОО”АА” – Хасково, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването
му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установеният факт на бездействие от страна на дружеството-жалбоподател да
организира работата на водача ОРХАН АСЛАНЛАР ,който е извършил международен
превоз на товари по маршрут, попадащ в
обхвата на Европейската спогодба AETR- от гр.Истанбул,Р.Турция до гр.Подгорица, Р.Черна гора с влекач „ДАФ” с
рег.№РВ 6643 РК,оборудван с аналогов тахограф Siemens
VDO,по такъв начин ,че водача да спазва чл.7,парграф 1 от AETR,тъй като при общо
управление от 5часа,водачът не е ползвал прекъсване от най-малко 45минути . Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира
жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН/ входирано в регистратурата на АНО на 03.10.2019г. /.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
Спазена е изцяло
административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
При издаването на Акта
и НП са спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3
на чл.34 от ЗАНН срокове.
В конкретния случай, не
са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето
и връчването на АУАН лично на лице, упълномощено по надлежния ред от
представляващия по закон дружеството – жалбоподателя, като чрез това лице е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него.
Спазени
са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП. Самото нарушение е описано
точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената
и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение,като
не се споделя доводът на процесуалният представител на жалбоподателят относно
неяснота на сочената за нарушена норма на
чл.11,парг.1 от кой нормативен акт е,тъй като както в АУАН ,така и в НП
е посочен AETR.Отделно от това в описателната част ,ясно е посочено,че се касае
за неизпълнение на задълженията визирани в
Европейската спогодба AETR.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат
допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи превози за
собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на: т. 1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета,
наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.;
изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR".
Това означава, че националният закон
препраща към предвиденото в Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.
Съгласно чл.7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г.-След
период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната
почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка.Изр.2
сочи,че тази почивка по време на работа може да бъде заменена с почивка по
време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от
поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин,
че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени.
Съгласно чл. 11, § 1 от Европейската спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/,
предприятието трябва да организира автомобилните превози и надлежно да
инструктира членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да
спазват разпоредбите на тази спогодба.
Според чл. 104 от Закона за автомобилните превози,
в редакцията, изм. - ДВ, бр. 17 от 25.02.2011 г., превозвач, който не осигури
спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв.
Следователно, деянието, за което е
наложено на дружеството - жалбоподател имуществена санкция е обявено от закона
за наказуемо.
От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че в случая
дружеството, в качеството му на превозвач на 27.06.2019г. не е организирало работата на водача Орхан
Асланлар,извършил международен превоз на товари ,по маршрут попадащ в обхвата на Европейската спогодба
AETR- от гр.Истанбул,Р.Турция до
гр.Подгорица, Р.Черна гора с влекач „ДАФ” с рег.№РВ 6643 РК,оборудван с
аналогов тахограф Siemens VDO,по такъв начин ,че водача да спазва чл.7,парграф
1 от AETR,тъй
като при общо
управление от 5часа,водачът не е ползвал прекъсване от най-малко 45минути.
Деянието е съставомерно от обективна страна,
като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЕООД,
доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за
субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на
юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна -
установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна
страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Административното наказание е правилно
и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така
наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО
за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на
съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното административно
нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките
на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен
поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък
изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се
изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение
касае дейност, строго регламентирана от международното право, имаща за цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е
предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което
определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени
отношения. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по
силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано,
мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с
който е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, Съдът споделя за правилна. Отсъствието на изложени
мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение.
Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. Съобразно изложените до тук правни съображения,
не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо
маловажен случай на административно.
С оглед тези съображения подадената
жалба се явява неоснователна и следва да бъде без уважена, като атакуваното с
нея НП - изцяло потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и Законосъобразно
Наказателно постановление /НП/ №45-0000292 от 19.09.2019 година на
Началника на ОО”АА” – Хасково, с което на „АТИНА
ТРАНС 2015” ЕООД ,представлявано от ОРХАН АСЛАНЛАР със седалище и адрес на
управление ***, за нарушение на чл.11, § 1 , от Приложение “Контролен уред” от
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ във вр.с
чл.78,ал.1,т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание на основание чл.104,ал.1,предл.1-во от ЗАвПр “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :.....................................