Решение по дело №1467/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 594
Дата: 11 септември 2019 г. (в сила от 11 септември 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330101467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№594/11.9.2019г.                                        11.09.2019 година                    град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                         ХV граждански състав

На 10.09                                                                                                         2019  година

В публично заседание в състав:                             

                                                                                  Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 1467 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по исковата молба на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против А.Г.Р. , с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 371,73  лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 13.03.2018-30.01.2019  г. в общ размер на 31,85  лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.  

          Ищецът твърди, че като  краен снабдител съгласно чл. 98а от ЗЕ, продава електрическа енергия  при публично известни ОУ – надлежно одобрени и публикувани.  По силата на чл. 7,ал.1 от ОУ ищеца поел задължението да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника, находящ се в гр. Я., ул.***за което бил открит и съответния клиентски номер.Ответникът била собственик на имота. Ищецът бил изправна стана, като за периода 24.01.2018-22.04.2018 год. доставил на обекта на ответника ел.енергия на обща стойност 371,73 лв., което задължение до този момент не било заплатено.Поради забава в плащането била начислена лихва в размер на общо 31,85 лв.   Претендира се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

         В законоустановения срок по чл. 131 ГПК  не е депозиран отговор на исковата молба.

         В съдебно заседание ищецът изпраща представител, който заявява, че поддържа претенциите и прави  искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

        Ответникът, редовно уведомен, не се явява, както  и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. 

         По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

        Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

           Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

          Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

          Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

          Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод,че ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия е снабдявало имот на ответника с ел.енергия и му е предоставяло мрежови услуги , които услуги са надлежно фактурирани. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната сума.

         Исковете са  основателни  и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер,  като при преценка основателността на иска за лихва за забава съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27,ал.1 от ОУ.

        Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

        Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза  следва да бъдат присъдени разноски в размер на 375 лв.-заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

   ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.Р., ЕГН ********** дължи на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. П., ЕИК ***, сумата от 371,73  лв. главница, ведно с лихва за забава за периода от 13.03.2018-30.01.2019  г. в общ размер на 31,85  лв., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г.  на ЯРС.

ОСЪЖДА А.Г.Р., ЕГН **********   да заплати  на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. П., ЕИК ***, разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

ОСЪЖДА А.Г.Р., ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. П., ЕИК ***  разноски за настоящата инстанция в размер на 375 лв.

 

           Препис от решението да се връчи на страните.

           Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                        

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: