Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр. В. Търново, 25.06.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
четиринадесети състав, в публично заседание на 27.05.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдията Емил Бобев НАХД № 527 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от Т.В.В. с ЕГН **********,***, против Наказателно
постановление № 2020-1275-01-0001 от 24.02.2020 год. издадено от ВПД Началник
сектор "ПП" при ОД на МВР – В.Търново, с което за извършено от В.
нарушение по чл. 64, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева. В жалбата
се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, както и нарушение при приложението на материалния
закон, като се моли за пълната отмяна на обжалваното НП. Със жалбата се моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Т. от ВТАК,
преупълномощен от адв. Н.К. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. Т. излага
доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП, както и счита, че
неправилно е приложен материалния закон. По същество моли НП да бъде отменено
изцяло, алтернативно моли размера на наказанието да бъде намален към
предвидения в закона минимален размер. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява и не заема становище. В придружителното
писмо с което е изпратена АНП до съда, е направено възражение за прекомерност
на разноските от страна на жалбоподателя.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 18.02.2020 год. около 04:40
часа, екип от контролни органи от Сектор "ПП" при ОДС на МВР - В.
Търново в състав мл. автоконтрольор А.А.И. и мл. автоконтрольор Б.Н.Б., били
повикани от техни колеги за съдействие във връзка със спрян автомобил, в който
пътникът се е държал агресивно и арогантно към тях. Когато И. и Б. ***, под
крепостта Царевец, същите установили колегите си и спрения за проверка
автомобил, който бил с водач и пътник. Пътникът бил жалбоподателят Т.В.В. с ЕГН
**********,***. Докато А.И. извършвал проверка на документите на водача, В.
излязъл от автомобила, като започна да крещи на висок глас: „Какви сте вие,
нямате право да ни проверявате.”. И. му разпоредих устно да влезе в автомобила
докато се извършва проверката, но В. не изпълнил разпореждането му и отново
започнал да крещи на висок глас: „Какви сте вие, нямате право да ни
проверявате.”. И. отново му разпоредил устно да влезе в автомобила и да изчака
там докато приключи проверката на водача, но В. не изпълни неговото
разпореждане, след което контролните органи предприели мерки за задържане на
лицето, като В. *** и по-късно освободен.
В РУ - В. Търново св. А.И. в
присъствието на свидетеля Б.Б. и в присъствието на самия В., съставил срещу
последния АУАН № 1 (бланков № 500851) от 18.02.2020 год., затова, че на
18.02.2020 год. около 04:10 часа в град Велико Търново, ул. "Климент
Охридски" като пътник в лек автомобил не изпълнява полицейско разпореждане
да остане в лекия автомобил и да не излиза отвън докато се извършва проверката.
Лицето не изпълни устното разпореждане, излезе от автомобила и ни заяви, че не
може ние да му казваме какво да прави и започна да крещи на висок глас:
"Какви сте вие и нямате право дa ми казвате какво дa правя!".
Като нарушена в АУАН е посочена
разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.
АУАН е бил връчен на В. по
съответния ред, който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия е
изписал саморъчно: „Не ми позволиха да снимам с мобилния си телефон, въпреки,
че имам право да го правя”.
В законоустановения срок по чл. 44
от ЗАНН не са били депозирани пред наказващия орган писмени възражения срещу
акта.
Въз
основа на описания АУАН, на 24.02.2020 год. Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР –
В.Търново, е издал атакуваното НП № 2020-1275-01-0001 от 24.02.2020 год., с
което за извършено от В. нарушение по чл. 64, ал. 2 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500
(петстотин) лева. НП е било връчено на В.
на 05.03.2020 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок на 12.03.2020 год. (видно от клеймото върху приложения
по делото пощенски плик, с който е изпратена жалбата).
В хода
на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя А.А.И.
и свидетеля при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН - Б.Н.Б..
И двамата свидетели са категорични в показанията си пред съда, че на
многократно издадените от тях устни полицейски разпореждания към В. да влезе в
проверявания автомобил и да не пречи на извършването на проверката на водача
му, същия не е изпълнил тези разпореждания, като се е държал агресивно и е
обиждал служителите. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото.
При така установеното от
фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена от
активно-легитимирано лице и в законоустановения срок. Същата по същество обаче
се явява неоснователна.
Съдът намира, че при съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на административно-наказателно процесуалните правила, които да
налагат отмяна на последното.
По делото безспорно бе
установено, че жалбоподателят не е изпълнил многократно издадени полицейски
разпореждания да влезе в проверявания
автомобил и да не пречи на извършването на проверката на водача му, като се е
държал агресивно към контролните органи, което е довело и до временното му
задържане и санкциониране със съставяне на АУАН за неизпълнение на
полицейско разпореждане. По делото не се представят и не с събрани
доказателства които да оборват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка,
който се потвърждава напълно от показанията на свидетелите И. и Б..
Неоснователни са изложените от
процесуални представител на жалбоподателя доводи, че не била изяснена
фактическата обстановка, а именно дали при пристигането на св. И. и Б. на мястото
на проверката, В. е бил в или извън проверявания автомобил. И двамата свидетели
твърдят пред съда, че при пристигането им на място В. е бил вътре в автомобила
и когато е започнала проверката от тяхна страна, то той е излязъл от автомобила
и е отишъл при тях, като е започнал да им пречи да изпълняват служебните си
задължения. Именно това му поведение е провокирало и контролните органи да
издадат устните разпореждания да остане в лекия автомобил и да не излиза отвън
докато се извършва проверката. Не отговаря на истината твърдението на адв. Т.,
че в АУАН и НП била описана друга фактическа обстановка, а именно, че В. бил
извън автомобила, като от приложените по делото екземпляри от АУАН и НП е
видно, че е описана точно такава фактическа обстановка - В. не е изпълнил това
разпореждане и е излязъл от автомобила. В крайна сметка това обстоятелство
(дали В. е бил извън или вътре в автомобила) е ирелевантно в случая, като
безспорно е установено, че жалбоподателят не е изпълнил устното полицейско
разпореждане да остане в автомобила докато се извършва проверката.
Неоснователни са и твърденията,
че не са събрани доказателства, че В. е възпрепятствал извършваната проверка.
Разпитаните свидетели твърдят категорично, че В. със своите действия е пречил
на извършването на проверката, като оспорвал извършваните от тях действия с
възражения, че нямат право да проверяват водача и него с думите "Какви сте
вие, нямате право да ни проверявате!".
Съдът намира за неоснователни и
изложените в жалбата и от процесуалния представител в съдебно заседание доводи,
че неправилно е приложен материалния закон, като нарушението неправилно било
квалифицирано както от контролните органи, така и от наказващия орган като
такова по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 64, ал.- 2 от ЗМВР гласи:
"При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнасят.", което препраща към основната разпоредба на чл. 64, ал. 1,
според която: "Полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено." Разпоредбата пък на ал. 4 от чл. 64 гласи, че разпорежданията на
полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или
здравето му. От анализа на тази правна норма се установява, че целия текст на
чл. 64 от ЗМВР урежда издаването на полицейски разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, като отделните алинеи уреждат
начина на издаване на тези разпореждания (писмени, устни или чрез кунклудентни
действия с положение на тялото и/или ръцете, действия и знаци, посочени в
закон), както и че тези разпореждания са задължителни за изпълнение. Както
контролните органи при съставяне на АУАН, така и наказващия орган при издаване
на процесното НП е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, която урежда, че полицейските разпореждания могат да бъдат и устни,
какъвто е и конкретния случай. От доказателствата по делото се установява, че
на В. са били издадени устни разпореждания, които той не е изпълнил, тъй като с
оглед ситуацията контролните органи не са имали възможност да издадат писмени
разпореждания и именно устните разпореждания не са били изпълнени. Поради това
съдът намира, че в случая както контролния орган, така и наказващия орган
правилно е квалифицирал деянието като нарушение на материалната норма на чл.
64, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед на гореизложеното съдът
прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение.
Постановеното с обжалваното НП
наказание на жалбоподателя Т.В. за извършено нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР,
е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение и визираното наказание в чл.
257, ал. 1 от ЗМВР („Глоба” в размер от 100 до 500). Същото обаче е определено
към максималния предвиден в закона размер от 500 лева. В тази връзка настоящия
съдебен състав намира, че са основателни доводите и искането за изменение на
наложеното наказание. Настоящия съдебен състав намира, че наказващия орган не е
съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН при определяне на размера на
наложеното наказание. Съгласно ал. 2 на чл. 27 от ЗАНН, при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Наказващия орган не е изложил никакви мотиви относно
размера на наказанието „Глоба” и никакви такива относно това, че е определил
същото към максималния предвиден размер.
Предвид гореизложеното, настоящия
съдебен състав намира, че правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието същия е следвало да има
предвид целите на наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията
на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение. В конкретния случай следва да се отчетат
обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили други
вредни последици, че не са констатирани други нарушения на закона от страна на
жалбоподателя и нарушението е за първи път (по делото няма представени данни и
доказателства в обратната насока). Не на последно място следва да се съобрази и
факта, че жалбоподателят е н ниска възраст и няма данни за имотното му
състояние. Изброените обстоятелства се преценят и от съда като смекчаващи обстоятелства
по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН, поради което и намира, че целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати, като на
жалбоподателя бъде наложено административното наказание „Глоба” в размер близо
до минималния предвиден в закона, а именно 150 (сто и петдесет) лева.
С оглед на гореизложените
съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено в частта му относно размера на наложеното наказание „Глоба”.
При този изход на делото съдът
намира, че е неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният
в чл. 143 и чл. 144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, разноските за един адвокат
се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ, както и че субсидиарно
за неуредените въпроси се прилага ГПК. В този смисъл съдът приема, че в настоящият казус, тъй като не е
налице отмяна на обжалвания административен акт, то не са налице основания за
присъждане на разноски на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 2020-1275-01-0001 от 24.02.2020 год. издадено от ВПД Началник
сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново в частта му с която на Т.В.В.
с ЕГН **********,***, за допуснато от нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева на „Глоба”
в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2020-1275-01-0001 от 24.02.2020 год. издадено от
ВПД Началник сектор "ПП" при ОД на МВР – В. Търново в останалата му
част – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(
Емил Бобев )