№ 12499
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Н Н
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110106652 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.06.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Н Н
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 6652 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. К. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „О..“ №.., ет. 3, ап. 6, против „А..” ООД, с ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „И..“, ж.к. „Д..“, бл. ..., вх. Б, ет. 1, ап. 24, представлявано от
управителя А И И, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които: сумата от 4 000
лв. за претърпени морални вреди, изразяващи се в преживени възмущение, обида и
унижение, психологически дискомфорт, и сумата от 3 000 лв., за претърпени физически
болки и страдания, изразяващи се в повишаване на кръвното налягане в продължение на
няколко дни, вредите претърпени вследствие поведение на служител на ответника на
01.09.2021 г. в заведение „Б..“, който отказал да обслужи ищцата като клиент на заведението
с обяснение, че са ставали и са говорени неща, на които служителят не е присъствал, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие –
01.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че на 01.09.2021 г. посетила заведение „Б..“, където имала срещу с
нейна близка. Когато седнала на масата и започнала да разговаря с близката си, до масата
дошъл служител на заведението и съобщил на ищцата, че няма да бъде обслужена като
клиент и трябвало да напусне заведението с позната си, тъй като са ставали и са говорени
неща, на които служителят не е присъствал. Твърди, че е редовен клиент на заведението и в
нейно присъствие не са ставали инциденти. Била неприятно изненадана от случилото се.
Когато се опитала да разбере каква е причината за поведението на служителя, той съобщил,
че два пъти бил викан в .. РПУ. В резултат на случилото се, ищцата била възмутена, обидена
и унизена, вдигнала кръвно налягане, наложило се да се прибере. В продължение на няколко
дни изпитвала дискомфорт в резултат действията на служителя на ищеца, представил се
като управител. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
претенция. Моли съда да уважи иска, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответника „А..” ООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима, както и по основание и размер. Оспорва изложените твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва наличието на пасивна правна
легитимация за ответника. Твърди, че не е посочено лицето, извършило увреждането, като
не е индивидуализирано и заведението по местонахождение. Оспорва се управление на
заведение за обществено хранене „Б..“. Оспорва наличието на елементите от фактическия
2
състав на деликта. Оспорва и размера на претендираното обезщетение като завишен. Излага
подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли съда да отхвърли иска,
претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира
направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 49 във връзка с чл.
45 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото фискален бон от 07.10.2021 г. се установява, че същият е
издаден от ресторант „Б..ъ и б..“ с адрес: гр. София, ул. „М..“ №.., стопанисван от „А..“ ООД.
Видно от представената справка от търговския регистър, ответното дружество има предмет
на дейност търговия, производство, търговско представителство и посредничество,
комисионни, спедиционни и превозни сделки, хотелиерски, ресторантьорски, туристически,
рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, лизинг, внос и износ на стоки
и всички други сделки и услуги, които не са забранени със закон.
От представените писмени доказателства от ищеца също така се установява, че с
Удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене № .. от 15.05.2012 г. на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. София е регистрирана гостилница на
„А..“ ЕООД на адрес: гр. София, ул. „М..“ №... За помещението, в което се намира обектът за
обществено хранене, е сключен договор за наем от 01.07.2020 г., видно от приетия като
доказателство договор. За обекта е било подадено заявление за работно време на
стационарен търговски обект до Столична община, район „О..“.
От показанията на свидетелката Д.. се установява, че познава ищцата от 10 години,
като е присъствала на инцидент в ресторант „Б..“ на ул. „М..“ №... Сочи, че това било
любимото заведение на ищцата, като двете са го посещавали многократно. Свидетелката
установява, че на 01.09.2021 г. имали уговорка с ищцата да се срещнат в ресторанта, като
свидетелката пристигнала първа в заведението. По-късно пристигнала ищцата, която идвала
от тренировка. От заведението излязъл мъж, когото свидетелката виждала и по-рано, че
ръководи работата в заведението, обърнал се към ищцата и й казал, че са ставали и са
говорени неща, на които служителят не е присъствал, както и че няма да бъде обслужена и
че трябва да напуснат заведението. М. изпаднала в шок и започнала да пита каква е
причината. Мъжът й отговорил, че бил викан в 05 РУ и още веднъж заявил, че няма да бъдат
обслужени и да напуснат заведението. След като напуснали заведението главата на ищцата
се зачервила, започнала да трепери и се обадила на мъжа си по телефона. Свидетелката
съпроводила ищцата до дома й, който се намирал на 5-6 минути от заведението. Ищцата
треперела през цялото време и казала, че никой не я е обиждал и унизявал до момента. На
3
следващия ден свидетелката се обадила по телефона на ищцата. Съдът възприема
показанията на свидетелката в посочената част, като кореспондиращи на останалите
събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля Л.., които съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че са посещавали многократно с ищцата ресторант „Б..“, находящ се на ул.
„М..“. Също така установява, че в началото на месец септември 2021 г. имало инцидент със
съпругата му. По това време свидетелят бил на работа във фитнес център, който се намирал
в близост до заведението. Съпругата му била при него на тренировка и споделила, че има
среща с нейна позната. По-късно му се обадила по телефона, плачейки, и му съобщила, че са
я изгонили от заведението и го уведомила, че се прибира. Когато свидетелят се прибрал у
дома, заварил съпругата си да плаче. След като й премерили кръвното налягане, установили,
че то е повишено и има ускорен пулс. От съпругата си свидетелят разбрал, че когато отишла
в заведението, при нея дошъл мъж, който съобщил, че не е желана в заведението и че трябва
да си ходи. Ищцата била разстроена от случилото се една-две седмици след инцидента.
Съдът възприема показанията на свидетелката в посочената част, като кореспондиращи на
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото безспорно се установява, че предметът на дейност на „А..“ ЕООД e
ресторантьорство и има заведение за обществено хранене „Б..“, находящо се на адрес: гр.
София, ул. „М..“ №... Спори се относно увреждането, както и относно наличието на
елементите от фактическия състав на деликта.
Предявената искова претенция по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД се основава на непозволено увреждане, в резултат на което при или по повод на
изпълнение на възложена работа са причинени вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Собственикът на заведение за обществено хранене отговаря за неимуществените
вреди, причинени от негови служители на посетители на заведението. Отговорността на
собственика на заведението за обществено хранене произтича от качеството му на
работодател, тъй като се касае до извършване на действия в негов интерес, които спадат към
областта, в която той упражнява дейност и резултатът от които ще рефлектира в неговото
имущество.
От събраните в хода на делото доказателства – писмени и гласни такива, се установи
по безспорен начин, че ресторант „Б..“, находящ се на адрес: гр. София, ул. „М..“ №.., е
стопанисван от ответното дружество. Ето защо съдът намира за неоснователни направените
от ответника възражения за липса на индивидуализация на заведението и неговото
местонахождение.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява че на
01.09.2021 г. ищцата заедно със свидетелката Д.. е посетила ресторант „Б..“, стопанисван от
4
ответното дружество, като при пристигане в заведението, до заетата от тях маса се
приближил мъж, когото свидетелката разпозна като лице, което ръководи работата в
заведението, който казал, че са ставали и са говорени неща, на които служителят не е
присъствал, и е заявил на два пъти, че няма да бъдат обслужени и че трябва да напуснат
заведението. За съда се налага извод, че ищцата не само доказа мястото и момента на
настъпване на увреждането, но и че същото е извършено от служител на заведението.
Като лице, стопанисващо заведение за обществено хранене, ответното дружество
носи отговорност за действията на служителите и работещите в заведението. „А..“ ЕООД, в
качеството си на лице, стопанисващо ресторант „Б..“, определя и начина на организация на
работещите в заведението. Ответникът има характер на възложител по смисъла на чл. 49 от
ЗЗД и носи отговорност за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В конкретния случай на ищцата са били причинени неимуществени вреди. Видно от
събраните свидетелски показания на свидетелката Д.., ищцата е била объркана и изненадана
от действията на служителя, а след напускане на заведението, главата на ищцата се
зачервила и ищцата започнала да трепери. От разпита на свидетеля Л.. се установи, че
вечерта след инцидента ищцата е имала повишено кръвно налягане и ускорен пулс. Ето
защо съдът намира, че е налице и причинна връзка между действията на делинквента и
претърпените от ищеца вреди.
По отношение на размера на предявената претенция за неимуществени вреди съдът
намира следното: На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в случая пострадалото лице е претърпяло неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Безспорно по делото е установено, че ищцата е била
възмутена, били са причинени обида и неудобство, като от събраните по делото гласни
доказателства е установено, че увреждането, което ищцата е получила е повлияло на личния
и социалния й живот. По отношение на останалите морални увреждания – психологически
дискомфорт, съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК,
по делото не бяха събрани доказателства. Ищцата не доказа и изложените твърдения за
повишено кръвно налягане в продължение на няколко дни. В този смисъл показанията на
свидетеля Л.., които сочат на повишено кръвно налягане след инцидента, остават изолирани
и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Ето защо претенцията за
претърпени болки и страдания следва да бъде отхвърлена. Обезщетението по смисъла на чл.
52 от ЗЗД идва да възмезди вредите, понесени от увреденото лице. Съдът като взе предвид
възрастта на ищцата, характера на причиненото увреждане, възрастта, мястото, където е
настъпил инцидента, като съобрази и критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, намира,
че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищцата К. е необходима
сумата от 1 000 лева, доколкото става дума за обида, нанесена на публично място. Исковата
претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена за сумата от 1 000 лв., като
за разликата над посочената сума до първоначално претендирания размер от 4 000 лв., както
и за претендираните вреди извън посочената претенция и за вредите, представляващи
5
претърпени физически болки и страдания, следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът намира за основателна и претенцията за присъждане на лихва
за забава, считано от датата на увреждането – 01.09.2021 г., поради което същата следва
бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно съразмерно с
уважената част от исковите претенции, като в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 212,41 лв. от общо направените разноски в размер на 1 286,90 лв., от
които: сумата от 285 лв. – платена държавна такса, включително за издаване на съдебно
удостоверение, сумата от 1,90 лв. – такса за превод и сумата от 1 200 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
представителя на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за
основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, като в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 1 114,29 лв. от общо направените разноски в
размер на 1 300 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А..” ООД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„И..“, ж.к. „Д..“, бл. ..., вх. Б, ет. 1, ап. 24, представлявано от управителя А И И, ДА
ЗАПЛАТИ на М. К. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „О..“ №.., ет. 3, ап. 6, сумата от
1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени морални вреди, изразяващи се в преживени възмущение, обида
и унижение, претърпени вследствие поведение на служител на ответника на 01.09.2021 г. в
заведение „Б..“, който отказал да обслужи ищцата като клиент на заведението с обяснение,
че са ставали и са говорени неща, на които служителят не е присъствал, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от извършване на увреждащото действие – 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 212,41
лв. /двеста и дванадесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1 000 лв. до
първоначално претендирания размер от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални
вреди, изразяващи се в психологически дискомфорт, и за сумата от 3 000 лв. /три хиляди
лева/, за претърпени физически болки и страдания, изразяващи се в повишаване на кръвното
налягане в продължение на няколко дни.
6
ОСЪЖДА М. К. К., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „О..“ №.., ет. 3, ап. 6, ДА
ЗАПЛАТИ на „А..” ООД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„И..“, ж.к. „Д..“, бл. ..., вх. Б, ет. 1, ап. 24, представлявано от управителя А И И, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 114,29 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7