Решение по дело №94/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Б.С.Н.,***, действащ чрез пълномощника адв. Р.Д. ***, против решение № 7/10.02.2021 г., постановено по АНД № 20201310200213/2020 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е потвърдено НП № 15/18.09.2020 г. на директор на РИОСВ-Монтана, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.156, ал.1, предл. първо от ЗУО, във връзка с чл.113, ал.3 от ЗУО.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, като постановено при нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Иска се от Съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: във връзка с постъпил сигнал по електронен път до МОСВ относно нерегламентирано замърсяване с отпадъци в община Белоградчик, на 30.06.2020 г. Била извършена проверка на място от служители на РИОСВ-Монтана, на съответните терени, описани в сигнала. На проверката присъствало и лицето, подало сигнала – Р. Ж., както и представител на община Белоградчик, а именно заместник кмета А. Т.. Проверяващите констатирали наличие на замърсяване с битови и строителни отпадъци, за което съставили констативен протокол. На касатора, в качеството му на кмет на община Белоградчик, било издадено задължително предписание от 30.06.2020 г., като му било указано да предприеме действия за почистване на замърсените с отпадъци терени, описани подробно в т.I и т.II от протокола, със срок за изпълнение на предписанието до 30.07.2020 г. При извършена последваща проверка на 06.08.2020 г. органите на РИОСВ-Монтана установили наличие на непочистени отпадъчни материали и съставили от същата дата.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на кмета на община Белоградчик. Против акта били направени възражения, които не били кредитирани и ответникът издал атакуваното пред БРС НП.

Пред БРС бил разпитан в качеството на свидетел актосъставителят М. М. А., както и подателят на сигнала Р. Л. Ж., които потвърждават установената в писмената документация фактология.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкциониран, като наказващият орган правилно е определил по вид и размер предвиденото административно наказание.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.156, ал.1, предл. първо от ЗУО, във връзка с чл.113, ал.3 от ЗУО, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила задължително предписание, което безспорно е било извършено от обективна и субективна страна от касатора.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като по преписката липсват доказателства, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна и субективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност – чл.156, ал.1, предл. първо от ЗУО, във връзка с чл.113, ал.3 от ЗУО. Касае се за неизпълнение на неоспорено задължително предписание с адресат кмета на община Белоградчик, което е влязло в законна сила и е обвързало същия със задължение за осъществяване на конкретни фактически действия по повод вменени с нормативен акт правомощия на лицето в качеството му на кмет на община.

При издаването на наказателното постановление Съдът намира, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в тази насока са неоснователни.

Правилно е приложен относимия към казуса материален закон както по отношение индивидуализацията на деянието и дееца, така и спрямо наложеното административно наказание, определено в минималния нормативно установен размер.

Неоснователни са възраженията на касатора, относно липса на конкретизация по отношение описанието на процесното деяние, мястото и времето на извършване на нарушението. Даденото предписание от ответника, като влязъл в сила индивидуален административен акт, съдържа достатъчно точно и конкретно описание на вмененото задължително поведение на кмета на община Белоградчик, който при това не е направил своевременно нито искане за изясняване на евентуални неясноти, нито е поискал да бъде продължен срока за изпълнението на предписанието.

Неоснователни са и направените твърдения от процесуалния представител на оспорващия, за това, че съставът на БРС не е обсъдил направените възражения във въззивната жалба. От мотивите на процесното решение се установява, че първоинстанционният съд е взел отношение по всички наведени твърдения от обжалващия, като детайлно се е обосновал защо ги приема за неоснователни.

С оглед изложеното решението на БРС, с което е потвърдено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, валидно, допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.3, във връзка с ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от ЗПП, както и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Разноските следва да бъдат определени съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, като на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 100,00 лева, с оглед сравнително невисоката правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/10.02.2021 г., постановено по АНД № 20201310200213/2020 г. по описа на Районен съд Белоградчик.

ОСЪЖДА Б.С.Н., ЕГН **********,***, служебен адрес: гр. Белоградчик, ул.”Княз Б. ***, да заплати в полза на Регионална инспекция по опазване на околната среда и водите гр. Монтана, сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.