Р Е Ш Е Н И Е 60

 

гр. Пазарджик, 09.02.2010 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият   окръжен  съд,   гражданска  колегия,   в   открито

заседание първи февруари....................................…………………….

през две хиляди и десета година...........................................в  състав:

 

                                Председател: ПЕНКА ЯНЕВА

                     Членове: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

                                                         АЛБЕНА ПАЛОВА

 

при секретар В.Б..............…......…… .и в присъствието на

прокурор ……………..…..….....…….като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..…..…..в. гр. дело № 10 по описа

за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 във връзка с чл.310 и сл. от ГПК. С решение № 830/02.11.200 г., постановено по гр.д. № ./2009 г. по описа на Пазарджишкия районен съд е осъден „БЕ ГЕ ФАЙНАНС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”К. ш.” № 21В, представлявано от А. Н. Б. да заплати на Е.Д.Г. сумата 1 098.45 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни за 2007 г. и 13 работни дни за 2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 50 лв.

         Така постановеното решение се обжалва в предвидения от закона срок от „БЕ ГЕ ФАЙНАНС” ЕООД, представлявано от А. Б. с оплаквания за незаконосъобразност. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е извършил прихващане между присъдената сума и сума в размер на 973.84 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, която ищецът дължи на работодателя във връзка с неспазено предизвестие при дисциплинарно уволнение. Представя се ново доказателства – определение № 1385/13.11.2009 г. по гр.д. №./2009 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 210/07.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 301/2009 г. по описа на ПОС. Искането е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, вместо което да бъде извършено прихващането между двете суми до размера на по-малката.

         Ответникът по въззивната жалба Е.Г. оспорва същата и моли решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че възражение за прихващане е направено от работодателя по друго дело - № 1424/2009 г. за заплащане на трудово възнаграждение.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, тъй като е постановен от компетентен съд в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона форма, като съдът се е произнесъл по предявения иск.

         Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

         Безспорно е установено по делото, че трудовото правоотношение на Е.Г. с жалбоподателя „БЕ ГЕ ФАЙНАНС” ЕООД е прекратено на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190,, ал.1, т.4 и т.7 от КТ – дисциплинарно уволнение. Г. е обжалвал уволнението пред Пазарджишкия районен съд, но исковете му по чл.344 от КТ са били отхвърлени като неоснователни. Решението на ПРС е потвърдено с решение № 210/07.05.2009 г., постановено по в.гр.д. №.1*2009 г. по описа на ПОС. Като доказателство по настоящото дело е представено определение № 1385/13.11.2009 г. по гр.д. № ./2009 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 210/07.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № ./2009 г. по описа на ПОС, което означава, че решението на ПОС е влязло в сила и исковете на Г. по чл.344 от КТ са отхвърлени окончателно.

         Видно е представената заповед № 263/10.09.2008 г. на управителя на дружеството – работодател, с която е наложено на Г. дисциплинарно наказание уволнение, че на основание чл.221, ал.2 от КТ той дължи на работодателя обезщетение в размер на 973.84 лв. във връзка с дисциплинарното уволнение.

                Безспорно е установено също така по делото, че Г. не е ползвал платен годишен отпуск през 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 28 дни в размер на 1 098.45 лв., изчислен от изслушаната икономическа експертиза. Тъй като обаче исковата претенция е предявена само за 1 098 лв., дължимата от работодателя сума е именно в този размер.

         Пред първата инстанция пълномощникът на работодателя е направил процесуално възражение за прихващане между тези две суми до размера на по-малката, което обаче не е уважено от първоинстанционния съд, тъй като вземането на работодателя не било ликвидно.

         Решението е неправилно. Съществува съществена разлика между извънсъдебното и съдебното прихващане. Мотивите, изложени от районния съд, касаят всъщност невъзможността да се извърши извънсъдебно прихващане с едностранно изявление на основание чл.103, ал.1 от ЗЗД, тъй като в този случай е достатъчно едното от вземанията да не е ликвидно, за да не може да се извърши извънсъдебно прихващане. По друг начин стои въпросът със съдебното прихващане, направено под формата на възражение във висящ процес. То настъпва след влизане в сила на решението, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, а с влизане в сила на решението им се придава и качеството ликвидност. Именно поради това съдебното прихващане погасява насрещните вземания до размера на по-малкото занапред, а не от деня, в който е направено възражението, защото към този момент те все още не са ликвидни. Към настоящия момент обаче проблемът с ликвидността на вземането на дружеството по отношение на Е.Г. също е решен с влязъл в сила съдебен акт по друго дело, поради което направеното възражение за прихващане се явява основателно и следва да бъде уважено. Вземанията и на двете страни са доказани както по основание, така и по размер, т.е. те са изискуеми и ликвидни и не съществува пречка прихващане да бъде извършено.

         Възражението на ответника по въззивната жалба, че възражение за прихващане било направено по друго дело е неоснователно по две съображения: първо Г. не сочи доказателства в подкрепа на това свое възражение и второ, дори и да е направено такова възражение по друго дело, след като то се намира в по-ранен етап от своето развитие, за ответника по жалбата в настоящото производство съществува възможност да представи доказателства по другото дело, че възражението за прихващане вече е уважено.

         Тъй като вземането на жалбоподателя е по-малко по размер от вземането на ответника по жалбата, следва прихващането да стане до размера на 973.84 лв., като работодателят остава да дължи на работника разликата до 1 098 лв., а именно 124.16 лв., за която сума предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ решение № 830/02.11.200 г., постановено по гр.д. № 1981/2009 г. по описа на Пазарджишкия районен, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА „БЕ ГЕ ФАЙНАНС” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”К. ш.” № 21В, представлявано от А. Н. Б. да заплати на Е.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата 124.16 лв./сто двадесет и четири лв. и 16 ст./, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни за 2007 г. и 13 работни дни за 2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 1 098 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен поради уважено възражение за прихващане.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 15.02.2010 г.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: