Определение по дело №91/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 1295
Дата: 28 ноември 2023 г.
Съдия: Галена Петкова Дякова
Дело: 20237200700091
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     

гр.Русе, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД РУСЕ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                         Председател: Галена Дякова

като разгледа докладваното от съдия Дякова  адм.дело № 91 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248, ал.1 от  ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

 

С решение № 270 от 13.10.2023г. по АД 91 по описа за 2023г. по жалба на "Каолин" ЕАД, със седалище гр. Сеново, общ. Ветово е отменено Решение за възстановяване на акциз № BG004000-ИВ-24-2-4-РВ63 от 31.10.2022 г. на Директора на ТД „Митница Русе“, потвърдено с Решение № Р-40 Решение № Р-40/32-29519  от 23.01.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е отказано да се възстанови акциз в размер на 33 637,79 лева, представляващ заплатен акциз  за 16 818,900 MWh електрическа енергия, използвана през 2021 г. за осъществяване на производствени процеси по производство на кварцов пясък, доломит и варовик във фабриките на дружеството, находящи се в гр. Сеново, гр. Ветово, гр. Каолиново, с. Игнатиево и с. Устрем, за които дейности е прието, че не представляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 от ЗАДС. С решението Агенция "Митници", гр. София са осъдени да заплатят на "Каолин" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово, област Русе, ул. "Дъбрава" № 8, сумата от 4501,55 лв. – разноски по делото.

С молба, с вх.№ 4660 / 07.11.2023г. по описа на АС Русе, е направено искане от процесуалния представител на Директора на Агенция „Митници“, на осн.чл.248 от ГПК врчл.144 АПК, да се измени решението, в частта за разноските, като се прави възражение за прекомерност на присъдените разноски. Конкретното искане е да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 3551,55лв на 3340лв, съобразно предвидения минимален размер по реда на чл.7,ал.2,т.4, вр. чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните  размери на адвокатските възнаграждения

В предоставения срок по чл.248,ал.2 от ГПК „Каолин“ АД не взема становище в указания срок

Административен съд Русе намира, че подадената молба от е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 143 от АПК урежда отговорността за разноските в зависимост от изхода на правния спор. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В случая оспорващата страна „Каолин“ АД, по чиято инициатива са образувани въззивното и настоящето производство чрез нейн процесуален представител  е предявил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски до приключване на устните състезания по делото, като е представил и списък за разноски. Ответната страна – Директорът на Агенция „Митници“ е изразила  в о.с.з. становище за прекомерност на претендираните разноски. Съдът с решението си е уважил изцяло претендираните от оспорващата страна разноски, включително и адвокатското възнаграждение в пълен размер.Отговорността за разноските е обективна, присъждането на разноски ,най-вече  в случая на чл.143 ал. 2 АПК, не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер при направено възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК , който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие , без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съдът следва да прецени дали заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в конкретния случай  не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на извършената работа и осъществената ефективна защита. Няма спор и са представени доказателства, че възнаграждението е реално платено.

В настоящия случай възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, както са неоснователни и изложените в молбата доводи за несъответствие на присъденото възнаграждение със сложността на делото. В настоящия случай следва да се отчитат обстоятелствата, че по делото е подадена много подробна жалба, с цитирана в нея съдебна практика. Следва да се отчита факта, че предмета на делото е с фактическа и правна сложност, както и че по делото са проведени три заседания, на които пълномощникът-адвокат е присъствал и участвал. С допълнителна молба пълномощникът – адвокат е формулирал задачи към вещото лице по допуснатата и назначена по негово искане съдебно-техническа защита. По делото са представени подробни писмени бележки. Съдът намира, че в конкретния случай процеуалният представител на жалбоподателката е проявил процесуална активност. Не на последно място следва да се има предвид и това, че присъденото адвокатско възнаграждение е много близко до минималното възнаграждение и го надвишава незначително

По изложените съображения и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, дължимото на жалбоподателя адвокатско възнаграждение не следва да  се намалява до предвидения минимален размер от 3340лв, с оглед материалния интерес по делото, съобразно чл. 8, ал.11 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На осн.чл.144 АПК врчл.248, ал.3, изр.2 от ГПК определението не подлежи на обжалване.

По изложените съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на Директора на Агенция „Митници“, направено с молба, с вх.№ 4660 / 07.11.2023г. по описа на АС Русе, на основание чл.248 от ГПК врчл.144 АПК, да се измени решение № 270 от 13.10.2023г. по АД 91 по описа за 2023г. в частта за разноските, като неоснователно.

Определението е окончателно.

 

                                                                   СЪДИЯ: