ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 28.05.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 191 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.161 от АПК.
С определение № 3067/26.02.2020 г.,
постановено по адм.д. № 4583/2019 г. по описа на ВАС, IV о., касационната
инстанция е прекратила производството пред себе си и е изпратила делото в АС –
Русе за произнасяне по молбата на жалбоподателката В.Н.К., с вх. №
702/18.02.2019 г., за възстановяване по реда на чл.161 от АПК на пропуснатия
срок за обжалване по чл.149, ал.3 вр.ал.1 от АПК на акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 01-6500/4223 от 07.07.2017 г.,
издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
В депозираната молба молителката К. обосновава искането
си със съображения, че пропускането на срока за обжалване на този акт се дължи
на заблуждаващото поведение на администрацията. Сочи, че независимо от
многобройните опити от нейна страна да получи информация за движението на
преписката по повод депозираната от нея жалба (възражение) до по-горестоящия
административен орган – министъра на земеделието, храните и горите (ЗХГ),
информация кога преписката е била изпратена от ДФ „Земеделие“ и съответно
получена от министъра на ЗХГ, не й била предоставена. По този начин тя била
поставена в невъзможност да определи кога е изтекъл срокът за произнасяне от
страна на горестоящия орган, откогато започвал да тече и срокът по чл.149, ал.3
вр.ал.1 от АПК за депозиране на жалба против оспорения административен акт в
съда. Твърди, че не й била връчена и издадената след срока по чл.97, ал.1 от АПК заповед № РД – 20-147/12.10.2017 г. на министъра на ЗГХ, с която била оставена
без уважение жалбата й срещу същия акт. Моли съда да постанови определение, с
което да възстанови срока за обжалване пред съда на този акт.
В проведеното съдебно заседание ответникът по молбата - изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за нейната неоснователност. Акцентира на обстоятелството, че
жалбоподателката е депозирала жалбата си както чрез него, като издател на обжалвания
акт, така и директно пред горестоящия административен орган – в МЗХГ, което,
при разумна процесуална активност от нейна страна и съобразяване на разписаните
в закона срокове за движение на преписката и произнасяне по жалбата, би й
позволило да определи крайния срок за произнасяне от страна на министъра на
ЗХГ. Сочи, че от свидетелските показания се установява, че при разговорите си със служители на
ДФ „Земеделие“ и МЗХГ, натоварените с тази задача служители на жалбоподателката
не са искали конкретна информация за датата на получаване на преписката в
министерството. Възразява, че липсват доказателства за действия на
администрацията, които да са от естество да въведат жалбоподателката в
заблуждение относно срока за произнасяне по преписката. Сочи, че допълнителен
аргумент за това, че пропускането на срока за съдебно обжалване на
административния акт се дължи на бездействието на самата жалбоподателка, а не
на поведение на администрацията, съставлява обстоятелството, че на 23.10.2017
г. на последната е връчена заповед № РД – 20-147/12.10.2017 г. на министъра на
ЗХГ, с която е оставена без уважение жалбата й срещу същия акт, и въпреки това
жалбата до съда е депозирана по пощата едва на 05.12.2017 г. Моли съда да
постанови определение, с което да отхвърли молбата за възстановяване на срока
като неоснователна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Противно на поддържаното в молбата за възстановяване на
срока, в оспорения административен акт се съдържат надлежни указания, в
съответствие с чл.84, ал.1, чл.149, ал.1, чл.93, ал.1 и приложимата към датата
на издаването му редакция на чл.133, ал.1 от АПК, относно срока и органа, пред
който той може да бъде обжалван. Посочено е, че този акт подлежи на обжалване
пред министъра на ЗХГ или административния съд по седалището на териториалната
структура на ДФ „Земеделие“, в чийто район се намира постоянният или настоящият
адрес или седалището на адресата на акта, в 14-дневен срок от съобщаването му. Видно
от данните по преписката, администрацията е положила нужните усилия той да бъде
съобщен на жалбоподателката. Срещу този акт последната е подала жалба до
горестоящия орган (наименувана „възражение“) като, в противоречие с чл.84, ал.1
от АПК, жалбата е подадена директно в МЗХГ с вх. № 94-1977/23.08.2017 г. ( л.15 от преписката), с
копие до ДФ „Земеделие“ с вх. №
01-6500/4223 от 23.08.2017 г. (л.16 от преписката).
Не отговаря на истината и твърдението на молителката, че
заповед № РД – 20-147/12.10.2017 г. на министъра на ЗГХ, с която е оставена без
уважение жалбата й срещу оспорения акт за прекратяване на биологичния
ангажимент, не й е била връчвана. Видно от приетите писмени доказателства (л.29
– л.32 от делото), тази заповед е връчена на 23.10.2017 г. на упълномощено от
жалбоподателката лице – св.Р.Д.. Макар и постановен след изтичане на срока по
чл.97, ал.1 от АПК, след връчването на този акт на жалбоподателката следва да е
станало пределно ясно, че произнасяне (и то изрично) от горестоящия
административен орган по нейната жалба има. Въпреки това К. е продължила да
бездейства като жалбата до съда е подадена, видно от поставеното пощенско
клеймо, на 05.12.2017 г.
По изложените съображения не само не е доказана, а
напротив – оборена е евентуалната причинна връзка между твърдяното поведение на
администрацията, за което се твърди, че въвело в заблуждение жалбоподателката,
и пропускането на срока за обжалване по чл.149, ал.3 вр.ал.1 от ГПК.
От събраните доказателства не се и
установява да е налице подобно поведение. Вярно е, че от нормите на чл.6, ал.1 от АПК, чл.9, ал.4 от АПК
и чл.12 от АПК, които
регламентират добросъвестното
упражняване на правомощията на административния орган, задължение за
процесуално съдействие на страните при осъществяване на правата им и осигуряване
на откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство,
може да се изведе задължение за уведомяване на жалбоподателя за движението на
преписката по неговата жалба и преди изричното му уреждане с допълнението на
чл.97, ал.1 от АПК (доп. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). За да
се очаква предоставянето на такава информация от страна на администрацията
обаче е необходимо поне минимална активност от страна на заинтересования
гражданин или организация. Така според чл.28, ал.1, т.3 от АПК при упражняване
на своите правомощия административните органи предоставят пълна информация за сроковете, приложими в
производството като според чл.28, ал.2 от АПК тази информация се предоставя и чрез
разяснения на длъжностните лица, приемащи исканията,
или по друг подходящ начин.
От показанията на разпитаните свидетели Р. Д. и Н.П. се установява, че те са били
наясно с обстоятелството, че преписката се намира в МЗХГ (както беше посочено,
жалбата е била подадена директно в това министерство), където са се обаждали с
въпроси по нейното движение, т.е. дали има произнасяне по нея. Свидетелите
обаче не твърдят, че са задавали на служителите в ДФ „Земеделие“, респ. МЗХГ,
конкретни въпроси дали преписката по жалбата на молителката е получена в
министерството и на коя дата е станало това. Неудовлетвореността на свидетелите
от получаваните отговори, че все още липсва произнасяне от горестоящия
административен орган, не представлява заблуждаващо поведение на
администрацията, защото тези отговори напълно кореспондират на обективното състояние
на нещата – такова произнасяне е липсвало като то е факт едва на 12.10.2017 г.,
след изтичане на срока по
чл.97, ал.1 от АПК, със заповед № РД – 20-147/12.10.2017 г. на министъра на
ЗХГ.
В крайна сметка жалбоподателката, подавайки жалба
направо пред горестоящия орган, би могла поне приблизително да изчисли
сроковете, в които този орган дължи произнасяне. Така, според чл.92, ал.2 от АПК, ако жалбата бъде подадена при горестоящия орган, той изисква незабавно
преписката като срокът за нейното комплектоване и изпращане от органа, издател
на акта, е тридневен. След получаване на преписката започва да тече и срокът по
чл.97, ал.1 от АПК. Обстоятелството, че жалбоподателката не е съобразила
посочената законова регламентация не я извинява (Ignorantia iuris neminem excusat).
Така мотивиран и на основание чл.161,
ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Н.К., с ЕГН **********,
за възстановяване на срока по чл.149, ал.3 вр.ал.1 от АПК за обжалване по
съдебен ред на акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., с
изх. № 01-6500/4223 от 07.07.2017 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: