№ 2908
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110209235 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.
Г. С. срещу НП № 23-4332-005294 от 30.03.2023 г., издадено от Г.В.Б., началник-група в
ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушения, квалифицирани по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП (пункт 1 от НП) и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2 от НП), на основание
съответно чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца – по пункт 1 – и глоба в размер на 10 лева – по пункт 2. От страна
на жалбоподателя (в това число чрез процесуалния му представител) се иска отмяна на
постановлението, като се излагат твърдения за липса на управление на съответния
автомобил в процесния случай от страна на въззивника. Административно-наказващият
орган излага писмени становища извън срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (поради
което същите не следва да бъдат вземани предвид).
По делото се установяват описаните в АУАН и НП управление на МПС от страна на
жалбоподателя, отказ също от негова страна за проверка с техническо средство и
непредставяне на контролен талон към СУМПС отново от страна на г-н С., като се
установява още оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган за съставяне на
АУАН/издаване на НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи в писмена форма (с
полагане на съответния подпис), както и това, че срещу жалбоподателя (роден през 1980 г.)
към процесната дата 21.03.2023 г. били издадени и влезли в сила от органи на МВР при
всяко положение над 10 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата
(повечето от които, обаче, били влезли в сила до 2010 г. включително), в това число като
1
през 2017 г. срещу него било влязло в сила такова НП и за нарушаване на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. А.
(визирайки тук самото потвърждаване от негова страна на съставянето на конкретна
докладна записка и на подписването на процесния АУАН като свидетел) и Б. М. и от
доказателствените материали, приобщени въз основа на определение с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, с изключение на възражението срещу процесния АУАН (с
уточнението, че съдът не изхожда от презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), както и
отчасти (виж по-долу!) от обясненията на жалбоподателя, писменото му възражение срещу
АУАН и показанията на свидетелите Х., Ц. А., П. и Я.. Изложената във възражението срещу
АУАН, както и в обясненията на жалбоподателя и в показанията на свидетелите Х., Ц. А.,
П. и Я. версия, която пряко или косвено е в смисъл, че въззивникът не е управлявал
процесното МПС (т. е. липсва управлението съгласно обвинението), не следва да бъде
кредитирана (за сметка на изложеното в АУАН, в приложената докладна записка от А. А. и
в показанията на св. М.). Нарушителят (с което понятие ЗАНН си служи и в процесуален
смисъл), разбира се, се явява заинтересованото в най-голяма степен от изхода на делото
лице, съзнателната недостоверност на чиито обяснения/възражения поначало не е скрепена с
каквато и да било отговорност. Част от свидетелите Х., Ц. А., П. и Я. се явяват близки на
въззивника (Х. и Ц. А.), а св. П. е доведен от страна на жалбоподателя С.. Нелогични са
показанията на св. Я. досежно това по каква причина му е била проверена самоличността от
страна на органите на МВР (при положение, че Я. твърди, че той е излязъл навън при
започнала вече разправия между полицията и въззивника). Липсва логика в това
служителите на МВР, явяващи се свидетели по АУАН, образно казано да „набедят“
въззивника за това, че е управлявал автомобила, излагайки конкретна версия, включваща
участие и на поне едно друго лице извън нарушителя, а именно охранителя от казиното
(залата), който охранител впоследствие пък не поддържа визираната обвинителна версия (т.
е. липсва логика в това охранителят да е бил част от своеобразна насочена срещу С.
конспирация, само при каквото положение пък би било логично служителите на МВР да
„набедят“ нарушителя, твърдейки, че той е управлявал процесния автомобил), както не я
поддържа и управителят на въпросното казино (зала), респективно липсва логика в това
поведението на разпитаните като свидетели по настоящото дело служители на МВР да е
било просто с цел да се угоди на управителя и охранителя на казиното във връзка с
възникнал вече конфликт между последните и жалбоподателя при положение, че
свидетелите Я. и П. не поддържат впоследствие версията на органите на МВР, а П. дори се
явява като доведен от страна на въззивника. Наличието на предходно влязло в сила НП
срещу Д. С. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП също подкрепя – макар и само косвено –
версията на съответните служители на МВР.
При това положение по пункт 1 от НП материалният закон е приложен правилно (при
положение, че е управлявал автомобила, С. е бил длъжен да даде съответната проба, като
отказът за даване на проба посредством техническото средство се явява напълно достатъчен
за съставомерността /с уточнението, че липсва съставен АУАН във връзка с отказ да бъде
2
дадена кръвна проба, т. е. липсва изобщо надлежно образувано административно-
наказателно производство за такова поведение, съобразявайки чл. 36 от ЗАНН/, имайки
предвид формулировката на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и това, че даването на
пробата с техническо средство смислово /житейски/ има своето самостоятелно значение,
респективно имайки предвид и задължителната тълкувателна съдебна практика по въпроса)
и липсват нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла
на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно – що се отнася
конкретно до съставянето на АУАН – които да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН, а що се отнася до пункт 2 от НП, то с оглед последвалата промяна в уредбата по
ЗДвП досежно контролния талон към СУМПС (какъвто вече при всяко положение не следва
да се носи от водачите на МПС), включително касателно посочените в НП като нарушена и
санкционна разпоредби по пункт 2, то е налице хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, водеща до
отпадане на основанието за отговорността.
При извършената от съда цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН не се установиха каквито и да било други (извън горепосоченото касателно
пункт 2 от НП) основания за отмяна или пък такива (изобщо) за изменение на НП, поради
което постановлението следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр.
ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН в частта му по неговия пункт 1 и да бъде отменено на
основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН в частта по
неговия пункт 2.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-005294 от 30.03.2023 г., издадено от Г.В.Б., началник-група
в ОПП – СДВР, в ЧАСТТА по неговия пункт 1 и ОТМЕНЯ същото постановление в
ЧАСТТА по неговия пункт 2.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3