№ 382
гр. Варна, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. М.а
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно гражданско дело №
20223100500168 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на АНГ. ИВ. М., срещу
ЧАСТ от решение №262796/11.11.2021г., постановено по гр.д. №2868/21г.
по описа на ВРС, 41 с-в, с което е била отхвърлена предявената срещу
ЗАД“ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, претенция на пострадал при ПТП
собственик за присъждане на застрахователно обезщетение над 1528.69лв до
търсения размер от 3611.54лв, съответен на остатък над изплатено от
застраховател обезщетение до действителна стойност на увредено имущество
при ПТП, причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и са разпределени разноски на
насрещните страни.
Въззивникът, чрез адв. А., се позовава на нарушение засегнало
правилното установяване на фактите по делото, поради неправилна оценка на
двете събрани експертни заключения и възприемането на твърде ниската
стойност на погиналия автомобил по изводите на едно от вещите лица, които
обаче не са били обосновани убедително с адекватни пазарни аналози. Според
въззвиника заключението на другия експерт е било мотивирано с конкретни
оферти, подбрани след конкретно индивидуализиране на параметри,
аналогични на увредения автомобил, като вещото лице е потвърдило при
обясненията си пред съда точните пазарни аналози на пазара на употребявани
автомобили, както и допълнителното проучване в официален сервиз на
марката. Въззивникът сочи, че само това заключение е основано на адекватно
проучване и отчитане на всички специфики на вещта, променящи цената и
1
именно посочената от в.л. М. оценка е действителна пазарна стойност на
аналогични на увредения автомобил и следва да се възприеме за дължима
възстановителна стойност на увредения автомобил, съответно да бъде
присъдена претендираната горница от дължимо от застрахователя
обезщетение.
В писмено становище по същество въззивната страна бланкетно моли за
уважаване на иска за целия предявен размер от 3611.54лв след отмяна на
обжалваната отхвърлителна част от първоинстанционното решение.
Насрещната страна, чрез адв. С. оспорва оплакванията, като сочи, че
първата експертиза е била основана на извлечени данни от налични на пазара
оферти, като вещото лице е посочило, че ползва само тези от тях, които са
били с характеристиките на увреденото МПС. Счита, че добавянето на
екстри, отчетено като съществено за целенасочен подбор на оферти от
второто вещо лице не е адекватно, тъй като не е било доказано, че такива са
били налични в увредената вещ, а предпочетеното първо заключение е
изготвено по пазарни оферти към момент по близък до събитието, което
правилно е съобразено при отчитане на достоверността на изводите на
експерта. Обосновава правилно установен размер на причинените от
застрахования водач имуществени вреди, присъдени като достатъчно
обезщетение с необжалвана част от решението.
Пълномощникът пледира по същество пред въззивния съд, като
обосновава доводи за правилна интерпретация на събраните доказателства и
обосновано установен размер на пазарна стойност на увреденото МПС и моли
обжалваната отхвърлителна част от законосъобразното решение да бъде
потвърдена.
Страните претендират насрещно и за определяне на разноски,
конкретизирани по размер и видове разходи в списъци по чл. 80 ГПК(л. 28 и
31). Размерът на договорения от въззиваемата страна адвокатски хонорар е
оспорен като прекомерен.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №547/08.02.2022г., което не се
налага да бъде допълвано.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително и съответства на предявения пряк иск на увредено
лице, понесло имуществени щети при ПТП, причинено от водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Предметът иска
е очертан от първоинстанционния съд изцяло съответно на твърденията на
кредитора за неудовлетворена изцяло претенция, предявена пред
застраховател по чл. 432 КЗ. В рамките на служебната проверка за
допустимост съдът констатира наличието на отправено към застрахователя
искане за изплащане на компенсация за увреждане по експертна оценка и
определяна на обезщетение за описаните при оглед от застрахователния
експерт в размер на само 1743.46лв. Тази стойност според увредения
собственик не е достатъчна за ремонтните разходи, необходими за пълно
възстановяване на множеството повреди(9987.28лв. по пазарни оферти) и това
несъгласие с определена от застрахователя възстановителна стойност
поражда несъмнен интерес от съдебната претенция, предявена първоначално
2
като частичен иск за дължим остатък от само 100лв, увеличен по размер в
хода на процеса до част в размер на 3611.54лв. Решението на първата
инстанция в обжалваната отхвърлителна част над приет за основателен
размер от 1528.69лв на частичната претенция, е допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Поради липса на оплаквания в жалбата и като зачита установеното в
необжалваната част от решението, въззивният съд счита за безспорни
установените от първата инстанция факти (съответно препраща към мотивите
в тази част): на 02.12.2020г. около 21:00 часа в гр.Варна, на територията на
паркинга на Летище Варна е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с ДКН *** и управляван от винвния
водач лек автомобил марка л.а. „Фолксваген Голф“ с ДКН ***, за който към
този момент е действала задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, поета от ответното дружество. Изброените в описите
по щета № 0410-900-0152/2020г., заведена от застрахователя след
уведомяването от пострадалото лице, увреждания по врати, колони, купе и
въздушни възглавници на автомобила на ищеца са причинени от процесното
ПТП и няма установено поведение на пострадалия което да е допринесло за
настъпване на събитието или резултата му. При остойностяване на
ремонтните работи, необходими за възстановяване на всички повреди,
отчетени по пазарни стойности на новите резервни части и труд експертът
оценител е установил сбор от поне 9637.12лв, което е наложило и прилагане
на специално правило за определяне на обезщетение при „тотална“ щета(чл.
390 КЗ), изискващо определяна на действителна стойност на МПС.
Първоинстанционният съд е назначил вещо лице, което е изследвало
пазарни оферти на автомобили втора употреба, предлагани на пазара чрез
публично достъпни оферти(интернет страница на портал с регистрирани от
различни продавача обяви), представени към отговора на застрахователя.
Видно от възпроизведения на хартия електронен резултат от търсене към
1.04.2021г, общо 78-те оферти са били селектирани по критериите модел и
марка на употребявани, но годни за експлоатация автомобили, произведени в
конкретна година и особености на купето(4/5 врати). Вещото лице М. е
преценило, че тази извадка от пазарни предложения е по-адекватна на
условията при събитието (само четири месеца преди разпечатването),
отколкото издирването на актуални към изготвяне на заключението (след още
2 месеца) оферти. В съдебно заседание експертът е пояснил, че при
подготовка за експертизата е проверил предлагането, но след като е
констатирал повишаване на офертни цени е предпочел да използва по-
ранната извадка, но от целия списък оферти допълнително е селектирал и
съобразил само онези оферти, в които са били оповестени като детайли
особености на МПС, сходни с тези на увреденото имущество(хечбек, 5 врати,
двигател 1.6 дизел, ръчна скоростна кутия), без да отчита други специфики
като екстри, тъй като само тези детайли са били изяснени. Така е
аргументирал извод за средна пазарна стойност от 3591.15лв с резерва за
евентуално дисконтиране на оферти на продавачите с 5-10%, обичайно
постигани в преговорите с търсещи купувачи при финализиране на сделките.
3
По искане на ответника, съдът е назначил повторна експертиза за
проверка на оспорените изводи на това вещо лице. Вторият експерт е
изследвал пазара на същите автомобили по оферти в друга пазарна платформа
към 04.10.21г. и е посочил само 5 аналога на увреденото МПС, изведени при
залагане на специално селектиране с екстри: климатроник, електрически
огледала и стъкла и мултифункционален волан. Според обясненията на в.л.
М., данните за това оборудване могат да се извлекат от номерацията на
рамата и справка в специална информационна база данни на производителя,
достъпна чрез оторизираните му сервизи. При тази селекция пазарната
стойност е определена на 5250лв, а експертът допълнително я завишава до
5680лв като сочи че това се налага за да компенсира разликата поради
изтеклия период от време от 10 месеца и обичайното намаляване на цена с
около 10 % за всяка следваща година на ползване.
Въззивният съд съобразява, че първото заключение на вещото лице М. е
основано на много по-широко представено проучване на пазарни
предложения и към момент по-близък до събитието. Отделно от това, дори и
да се приеме, че увредения автомобил действително е имал специфичните
характеристики, изведени от в.л. М. във второто заключение, това не дава
основание за принципно изключване на всички оферти, които са били
оповестени от продавачите без конкретизиране на такива параметри. В тази
насока съдът възприема довода на в.л. М. относно марката и модела като
водещи характеристики, но не и на отделни екстри, които имат водещо
значение при начално закупуване и избор на индивидуална оферта на
производител, докато на пазара на втора употреба на МПС те се възприемат
като подобряване на общото експлоатационно качество на предлаган
автомобил и се отчитат именно при финализиране на преговорите за
конкретната вещ, оферирана на привлекателна за купувач средна цена за вещ
от средно качество. Затова въвеждането на екстрите като предварителен
селекционен критерий ограничава необосновано кръга на сравняваните
аналози и основаната на така лимитирана база предмет на изследване
експертиза не може да се приеме за достоверна. Същевременно, въззивният
съд преценява, че допуснатото от в.л. М. обичайно дисконтиране на средната
пазарна оферта не следва да се отчита, тъй като възприема установените от
в.л. М. екстри и намира, че при търсене на подобен на увредения автомобил,
купувачите ще предпочетат офертите с по-високо фактическо качество, а
тогава няма да има основание за отбив от стандартна оферта 3591.15лв. Тази
стойност не следва да се коригира допълнително със завишаване поради
времева разлика, тъй като движение в обратна посока на цените е
общоизвестно(поради обективните затруднения на пазара в условията на
пандемия, ограничено предлагане на нови автомобили и общо повишаване на
цени на потребителски стоки), а и периода от само 4 месеца от събитието е
твърде незначителен, за да се очаква да е повлиял на експлоатационни
качества на произведен още през 2005г. модел.
В заключение въззивният съд приема като пазарна оценка на
аналогичен на увредения автомобил, предлаган към момента на увреждащото
събитие размера от 3591.15лв, който фактически извод изцяло съвпада и с
този, възприет в обжалвания съдебен акт. Оплакването на въззивника за
неправилна преценка на съвкупно събрания доказателствен материал и
4
необосновано установяване на същия размер на действителната стойност на
автомобила на ищеца е неоснователно.
Други оплаквания не са обосновани.
Въззивният съд служебно констатира, че при решаването на делото,
приложимия закон е издирен от съда са отчетени специалните правила,
фингиращи пълно погиване на вещ, за чието възстановяване се следват
ремонтни работи надхвърлящи действителна себестойност. Съответно при
предпочетено от собственика съхраняване на останки (вместо бракуването им
като негодни), правилото за приспадена на ползи от вреди изисква
намаляване на дължимо за тотална щета обезщетение, равно на действителна
оценка на употребявано МПС към момента на увреждането, с поне
минималната стойност от 325лв на тези останки, определена като цена на
метала за вторични суровини. Това правило е приложено в отношенията
между страните, като присъдената сума от 1528.69лв над вече получена част
от 1743.46лв точно покрива неплатена горница от общо дължимо от
застлахователя обезщетение от 3272.15лв.
Въззивният съд споделя изводите относно неоснователност на
претенция на увреденото трето лице над тази стойност. Постановеният в
този смисъл отхвърлителен диспозитив изцяло съответства на съвпадащи
мотиви на двете инстанции. Обжалваното решение следва да се потвърди.
Пълното съвпадение на изводите по същество на двете инстанции
изключва ревизия на определените разноски за първа инстанция.
По претенциите за разноски в настоящото производство, съдът
съобразява, че към списъка си въззиваемата страна е представила
доказателства за заплатен по банков път хонорар за процесуалното
представителство, фактуриран от данъчно регистриран доставчик на
адвокатска услуга. Възражението за прекомерност на договореното
възнаграждение е основателно, тъй като действително страната е уговорила
основата за заплатена услуга над минимума от 376лв, определен по правилата
на НМЛАВ, а оплакванията на въззивника, формиращи предмет на контрол
във въззивна инстанция се свеждат до интерпретация на доказателства, която
не се отличава със значителна сложност. Завишено с ДДС, което доверителят
следва да внесе в приход на бюджета, възнаграждението ще достигне 450 лв,
като в този размер платеца на разхода следва да бъде компенсиран за
разноски по защита срещу неоснователна жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.271 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262796/11.11.2021г., постановено по гр.д.
№2868/21г. по описа на ВРС, 41 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ с която е била
отхвърлена предявената срещу застраховател претенция на пострадал при
ПТП собственик за присъждане на застрахователно обезщетение над
1528.69лв до търсения размер от 3611.54лв, съответен на остатък над
получено обезщетение до действителна стойност на увредено имущество при
5
ПТП, причинено от водач, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и са разпределени разноски на
насрещните страни.
ОСЪЖДА АНГ. ИВ. М., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул. „Света София“ №7, ет.5 сумата
от 450лв(четиристотин и петдесет лева), представляваща направените за
въззивна инстанция разноски за защита по неоснователна жалба, на осн. чл.
78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.2 ГПК.
Да се обяви в регистъра на съдебните актове осн. чл. 273 от ГПК вр.
чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6