Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../……………2023г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на
деветнадесети януари 2023г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при участието на секретаря
Камелия Александрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 2727/2022г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава дванадесета от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано по касационна жалба от „Ц.т. “ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с.Равна гора, ул.“Първа“, община Аврен, обл.Варна, представлявано
от управителя Ц.И.Н., чрез пълномощник – адв.М.Х., срещу Решение №
1369/19.10.2022г. по АНД № 3385/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000512/04.07.2022г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ - Варна,
с което на дружеството, за нарушаване нормата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева
на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП.
В жалбата по подробно изложени съображения,
се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като
необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се оспорват изводите на съда за яснота на
повдигнатото обвинение. Излага се, че разпоредбата на чл.104 ал.7 ЗАвП съдържа
две хипотези, които са различни по фактически състав, поради което и липсата на
конкретно описание води до нарушаване правото на защита. Отделно се твърди и преди
издаването на НП не е извършена проверка, дали действетилно тази информация не
се съхранява. На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени процесното НП. В писмено
становище, чрез процесуалния представител жалбата се
поддържа на изложените в нея основания и се моли уважаването й. В същото се възразява
и срещу санкцията, като непропорционална на допуснатото нарушение. В тази
връзка страната се позовава на практика на СЕС – Решение по С-210/10. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за
двете съдебни инстанции, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по
касационната жалба – Директор на РД „АА“– Варна, редовно призован, не се явява и
не се представлява. В писмен отговор, чрез процесуален представител – мл.експ.В.Станчева,
жалбата се оспорва. Сочи се, че дори и да е налице кражба на носителя, на който
е била смъкната информацията от картата на водача, то технически е възможно
повторното й смъкване, като при тази фактическа обстановка явно не става дума
за „несъхраняване“ на информацията, а за „отказ“ да се предостави същата. АНО е
приел, че е налице цялостно непредставяне на исканите данни, като е било
невъзможно да установи категорично дали е отказ или не. Според ответника,
последното по никакъв начин не изключва подвеждането под отговорност на
превозвача и същият не следва да се поощрява като се освобождава от
отговорност. Ако наказаното лице навежда твърдения, че не е налице отказ, то
следва да представи информацията, дори и във фазата на административното
производство. На изложение основания се моли потвърждаване на оспореното
въззивно решение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и
отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за основателност
на касационната жалба, като по същество споделя възраженията за неправилно
приложение на закона. Счита, че потвърждавайки издаденото НП, съдът не е подвел
установените факти в някой от хипотезите на изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози. Пледира за отмяна
на решението на ВРС, като неправилно и постановяване на друго такова, с което
да се отмени НП
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Ц.т. “ ЕООД, против
гореописаното НП, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството за нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от ЗАвПр, като
му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвПр. За да се произнесе по спора въззивният съд е приел от фактическа
страна, че при извършена комплексна проверка на дейността на „Ц.т. “ ЕООД от
служители към РД “АА” Варна, е установено, че превозвачът е лицензиран за
извършване на обществен превоз на товари. Във връзка с проверка на
документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода 01.05.2021г.-30.07.2021г.,
с покана изх.№ 82-00-51-82/26.01.2022г. от същото била изискана информация и
документи, за представянето на които бил определен 7-дневен срок. Поканата била
получена на 27.01.2022г. Част от изисканата информация постъпила в РД “АА“, за
което бил съставени приемо - предавателни протоколи от 04.02.2022г. и от
16.03.2022г. Проверяващите констатирали, че сред постъпилата информация не била
такава на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача М Т И ,
извършил международен превоз на товари през проверявания период. За установеното
на дружеството бил съставен АУАН, надлежно предявен на управителя, който
вписал, че има възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не постъпили такива.
Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел описаната фактическа обстановка и дадената правна
квалификация в акта, постановил процесното НП.
Въззивният съд е
приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства – писмени такива приобщени с
административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на
съдебното производство свидетелски показания писмени доказателства и свидетелски показания.
В решението си
съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните
правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН,
издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен
орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на
чл.57 от ЗАНН.
ВРС е посочил,
че установената по делото фактическа обстановка, отнесена към приложимата
нормативна уредба, безспорно установява, че деянието, за което е санкционирано
дружеството, осъществено от същото чрез бездействие, съставлява нарушение на
чл.91в т.2 пр.2 от ЗАвтП, доколкото „Ц.т. “ ЕООД, имащо качеството на превозвач,
не е предоставило в нормативно установения и указан му срок всички необходими
за проверката данни, а именно - информация, извлечена от паметта на дигитална
карта на водача М Т И , за проверявания
период, през който същият е извършвал международни превози на товари.
По възраженията на
жалбоподателя въззивният съд е изложил в мотивите, че разпоредбата на чл.104
ал.7 от ЗАвтП регламентира две изпълнителни деяния, които са предвидени
алтернативно В случая от описаното в АУАН и НП – непредоставяне на поискана
информация на магнитен носител, става ясно, че АНО е имал предвид втората форма
на изпълнително деяние по чл.104 ал.7 ЗАвП, а именно - отказ за предоставянето
на информация на контролните органи. Посочил е, че не е необходимо този отказ да
е непременно изричен. В този смисъл е направил извод, че действието може да се
изрази и в мълчаливото бездействие на превозвача да предостави поисканите
данни, като при това АНО не е необходимо да изследва и доказва причините на
отказа. Съдът е приел за неоснователно и възражението, че дружеството, че не е
било в състояние да представи исканата информация поради обективна невъзможност
- извършена кражба на магнитния носител /флаш памет/, доколкото е било
технически възможно повторното извличане на данните от картата на водача и то в
срока на поканата.
В решението е посочено, че в НП правилно е
определена приложимата санкционна норма, като наказанието е било
законосъобразно определено по вид и размер.
Настоящата
инстанция намира, че въззивният съд е постановил оспореното решение при
спазване на процесуалните норми. Правилно е изяснена фактическа обстановка,
изложени са подробни мотиви, обсъдени са становища и възражения на страните. Споделят
се и мотивите за неоснователност на възражението за обективна невъзможност за
предоставяне на информацията поради кражба. Решението обаче противоречи на
материалния закон.
Съгласно чл.91в, т.2 от ЗАвтП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача.
На основание чл.104, ал.7 от ЗАвтП - на превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за
собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365
дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните
органи, се налага имуществена санкция 2 000 лв.
Изпълнителното
деяние, съгласно описанието в НП, е
непредоставяне на контролните органи на информация, извлечена от картата на
конкретен водач. Такова деяние не е предвидено сред хипотезите на чл.104,
ал.7 ЗАвП.
Изпълнителните деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104,
ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и
обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната
разпоредба. Волята на АНО следва да е ясна и недвусмислена. Недопустимо
е съдът да извлича от фактите по делото каква евентуално е същата. Основателно
е и наведеното в жалбата възражение, че в случая фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите
на чл.104,
ал.7 от ЗАвП поради липса на съставомерни елементи в описанието на деянието.
От описанието в НП не става ясно съхранена ли е
информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ
от страна на дружеството да я предостави.
Порокът -
неяснота, непълнота и непрецизност в словесното описание и правна квалификация
на извършеното е винаги съществен, тъй като внася неопределеност в обвинението,
предмет на АУАН и НП и нарушава правото на защита на посочения извършител.
Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не
могат да се установяват факти, с които да се допълва
административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с правомощията да
внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или
коригира.
Не се споделят мотивите на въззивния съд,
че отказът за представяне на документи не следва да бъде непременно изричен, от
което следвало, че може да се изрази и в мълчаливо бездействие на превозвача.
Отказът предполага манифестирана, изявена воля, която юридическото лице
проявява чрез своите органи. Приравняването на бездействието, представляващо
отсъствие на воля и действие, на отказ, който във всички случаи се осъществява
чрез активно проявена воля или действие, е недопустимо във формалния
административно-наказателен процес.
Внимание
заслужава и фактът, че с поканата дружеството е уведомено, че ако не представи
за проверка документи, свързани с превозната дейност, носи
административнонаказателна отговорност по реда на чл.97 ал.1 от ЗАвтП. Имено
тази норма съдържа в себе си изпълнителното деяние „не представи за
проверка..“, описано в процесното НП. Т.е. независимо от дадените в
поканата указания и описано деяние, осъществяващо състав на друго нарушение, с
процесното НП е повдигнато обвинение и е наложена санкция по реда на чл.104
ал.7 от ЗАвтП. Ето защо, следва да се направи извод, че процесното НП е
постановено и при неправилно приложение на материалния закон, поради неправилна
квалификация на деянието.
Като е приел, че АНО е издал
НП при спазване на процесуалните норми и на материалния закон, въззивният съд е
постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. На
отмяна подлежи и потвърденото с него НП.
За съда остава
неясно, защо при изобилна съдебна практика в тази насока, органът продължава да
издава наказателни постановления с посочения порок. В конкретния случай
доказателствата безспорно сочат, че дружеството превозвач не е представило
за проверка исканите документи – нарушение по чл.97 ал.1 от ЗАвтП. Дали не
съхранява същите или отказва да ги представи е квалификация, която следва
органът да посочи и то в НП, а не в последствие съдът да е поставен в ситуация
„да избира“ една от двете хипотези, а страната да е в неяснота срещу какви
факти да се защитава. В тази връзка изобщо не може да се кредитира възражението
на ответника в отговора на касационната жалба, че след като вече един път
информацията е изтеглена, значи не става дума за несъхраняване на същата, а за
отказ от предоставянето й. Подобни съображения и мотиви следва да се съдържат в
НП, а не едва в производството пред касационната съдебна инстанция.
Именно
гореописаните съществени процесуални нарушения са основанието за отмяна на НП,
а не съдебните решения, с които ответникът в отговора на касационната жалба
сочи, че „се поощрява
нарушителя като се освобождава от отговорност“. Вместо да съобрази тълкуването
на закона и да приложи правилно същия, АНО продължава порочната практика, която
води до отмяна на издадените НП. Независимо дали в закона има непълнота или
неяснота, същият следва да се прилага правилно.
При този изход на спора, основателна се
явява своевременно заявената претенция за присъждане на разноски в полза на
касационния жалбоподател „Ц.т. “ ООД за двете съдебни инстанции. Пред РС –
Варна е представен договор за правна защита и съдействие от 15.07.2022г., от
който е видно, че за осъщественото процесуално представителство и правна защита
при оспорване на процесното НП въззивникът е заплатил по банков адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лв. За осъщественото процесуално
представителство пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е представил
договор за правна защита и съдействие от 08.11.2022г. и доказателства за
заплащане по банков път на договорения в същия адвокатски хонорар в размер на 370
лв. Посоченият размер на адвокатското възнаграждение е минималният такъв по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.18,
ал.4, вр. чл.7, ал.2, т.2/, поради което и възражението на ответника по касация
за прекомерност е неоснователно.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Варна, VII тричленен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1369/19.10.2022г. по АНД № 3385/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000512/04.07.2022г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което
на „Ц.т. “ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.Равна гора,
ул.“Първа“, община Аврен, обл.Варна, представлявано от управителя Ц.И.Н., за
нарушаване нормата на чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на основание чл.104,
ал.7 от ЗАвП
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна да заплати на „Ц.т. “ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с.Равна гора, ул.“Първа“, община Аврен, обл.Варна, представлявано
от управителя Ц.И.Н., сумата от 740 /седемстотин и четиридесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.