Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
19.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV
въззивен състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Даниела Генчева и прокурора Ахмед Кокоев, разгледа
докладваното от мл.съдия Атанасова ВНОХД № 4967 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХХІ от НПК.
С
присъда от 30.05.2018 г. по НОХД № 20619/2017 г. на СРС, НО, 23ти състав
подсъдимият Н.И.Ц. е признат за невинен в това, че на 27.07.2016г. в гр.София,
бул. „Александър Малинов“ №1, в сградата на 07 РУ-СДВР, умишлено станал причина
да се внесат неверни обстоятелства – че н 23.07.2016г. Ц. установил липсата на
свидетелството си за управление на МПС № *********, издадено на негово име (а в
действителност то му било отнето на 02.07.2016г. в Република Румъния от
компетентните румънски власти за извършено нарушение на правилата за движение
по пътищата, а именно неправилно изпреварване) в официален документ –
удостоверение с рег.№338200-8432/27.07.2016г. по описа на 07 РУ-СДВР, гр.София,
съставено съгласно установения ред въз основа на заявление от частно лице –
заявление до началника на 07 РУ-СДВР по чл. 7 от Инструкция № 1 от 22.03.2004г.
за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване /изм.
ДВ бр. 63 от 04.08.2006г./, подадено от Н.И.Ц., ЕГН ********** на 26.07.2016г.
и заведено с вх.№338200-8430/27.07.2016г. по описа на 07 РУ – СДВР, гр.София,
поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 314 от НК. Със същата присъда,
съставът на Софийски районен съд е признал подсъдимия Н.И.Ц. за виновен в това,
че на 27.07.2016г., в гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, в сградата на
ОПП-СДВР, потвърдил неистина – че свидетелството му за управление на МПС №
********* – издадено на негово име е било откраднато на 27.07.2016г. (а в
действителност то му било отнето на 02.07.2016г. в Република Румъния от
компетентните румънски власти за извършено нарушение на правилата за движение
по пътищата, а именно неправилно изпреварване), в писмена декларация –
заявление-декларация до началника на отдел „Пътна полиция“ – СДВР от дата 27.07.2016г.,
заведена с вх. № К-5650/27.07.2016г. по описа на ОПП – СДВР, приложена от него
към заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с
вх. № 33062053/27.07.2016г. по описа на ОПП – СДВР, която по силата на чл.160,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на власт – началника
на отдел „Пътна полиция“ –СДВР за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, като на основание чл. 305, ал. 5 от НПК го освобождава от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 78а от НК му налага административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева.
На основание чл.189, ал.4 от НПК Н.И.Ц.
е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 30 лева.
В
законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е постъпил протест
от представител на Софийска районна прокуратура, в който се излагат доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт. В протеста си държавното обвинение
посочва, че първоинстанционният съд правилно е приел за установена изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, но че при постановяването на присъдата
е допуснал нарушение на закона – не бил приложил закона, който трябва да бъде
приложен, тъй като по делото било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е
извършил и престъплението по чл. 314 от НК. С оглед изложеното се моли,
обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо това да бъде постановен
друг, с който Ц. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 314 от НПК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, а за осъщественото престъпление по чл. 313, ал.1 от НК да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като на
основание чл. 23, ал. 1 от НК за двете престъпление да му бъде наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, чието
изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три
години.
В
срока по чл. 322 от НПК от страна на подсъдимия и неговия защитник не е
депозирано възражение.
В
закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и изслушването на вещи лица, както и ангажирането на нови
писмени или веществени доказателства.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа
подадения протест, но не го оттегля, като заявява, че счита постановената от
Софийски районен съд присъда за правилна и законосъобразна. Излага аргументи,
че за да бъде извършено престъпление по чл. 314 от НК се налага преди
съставянето на самия официален документ, частно лице да заяви определени
обстоятелства, които да се включват в издадения му документ, като за издаването
на този документ следвало да съществува нормативно установен ред. Такъв ред
според представителя на държавното обвинение не се съдържа в чл. 7 от
Инструкция № 1/2014г., съгласно който служителите на МВР били длъжни да регистрират
всеки сигнал за извършено престъпление и да предоставят информация на заявителя
за входящ номер. В пледоарията си прокурорът поддържа, че процесното
удостоверение е било издадено не поради заявеното от подсъдимия, а поради това,
че е образувана преписка, по която се извършва проверка, т.е то не
материализирало само изявлението на заявителя, а изисквало и активно поведение
и преценка от страна на длъжностното лице. С оглед изложените аргументи счита,
че деянието е несъставомерно от обективна страна, а протестираната присъда –
правилна.
Защитникът
на подсъдимия Ц. – адв.С. се присъединява към казаното от представителя на
Софийска градска прокуратура, като също поддържа, че присъдата е правилна и
законосъобразна, а деянието по чл. 314 от НК – несъставомерно. В пледоарията си
посочва, че първоинстанционният съд правилно е преценил доказателствата по
делото и е оправдал подзащитния му по обвинението за извършено престъпление по
чл. 314 от НК, като го е признал за виновен единствено за деянието по чл. 313,
ал.1 от НК. Като правилно защитата е определила приложението на чл. 78а от НК в
случая, а наложеното наказание като справедливо. По изложените съображения,
адв.С. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Н.Ц. не се явява пред въззивната инстанция, като защитникът му изрично заявява
в съдебното заседание, че подзащитният му е уведомен за датата и часа на
делото, но не желае да вземе участие, доколкото то не е задължително.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в протеста на Софийска районна прокуратура, както и тези,
изложени в съдебно заседание от явилите се страни‚ и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на Софийски
районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Аргументите на въззивния
състав в тази насока са следните:
Софийски районен съд е бил
сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия Н.И.Ц. с обвинение за извършени
престъпления по чл. 314 от НК, за което в закона е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, и по чл. 313, ал. 1 от НК,
за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до
три години или „глоба“ от сто до триста лева. Следователно в случая се е касае
за две престъпления, които не са тежки по своя характер. В този смисъл и с
оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от НПК делото е следвало да бъде
разгледано от съда в състав от един съдия, т.е без съдебни заседатели.
Именно съобразно разпоредбата на чл. 28, ал.1, т. 1 от НПК в проведеното на 04.04.2017г. открито съдебно заседание, съгласно
удостовереното в протокола от същото, съдът е заседавал в състав от един съдия,
без съдебни заседатели, но ход на делото не е бил даден, поради отсъствието на
упълномощения от подсъдимия защитник.
На следващото по ред и последно по делото открито
съдебно заседание, проведено на 30.05.2018г. от 15.30 часа, съдът е одобрил съгласието
на страните за провеждане на съкратено съдебно следствие съгласно чл. 371, т. 1
от НПК и след изслушването им е постановил обжалваната присъда.
От така посоченото съдебно заседание по делото са
налични обаче два различни съдебни протоколи. В единия от тях – пришит и прошнурован
по надлежния ред по делото е удостоверено, че съставът на съда, разгледал
делото, е бил от един съдия – председателя на състава, като изрично е посочено,
че съденото заседание на 30.05.2018г. е започнало в 15.30 часа и е приключило
след обявяване на присъдата и разясняване от страна на съда на правото на
протест и жалба в 16.15 часа. Така посочения протокол е подписан от
председателя на състава и от секретаря. Именно в такъв състав – от един съдия е
подписана и приложената по делото присъда на л. 26 от първоинстанционното
производство.
В кориците на делото обаче е останал, макар и не
пришит и прошнурован, и протокол от открито съдено заседание по същото
наказателно дело по описа на Софийски районен съд от същата дата 30.05.2018г. и
от същия час – 15.30 часа, който има идентично съдържание с пришития по делото
протокол, но в него е удостоверено, че съставът на съда се е състоял от един
съдия и двама съдебни заседатели, посочени поименно. В протокола е отбелязано
още, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание, след което е обявил присъдата
си публично и е разяснил правото на страните на жалба и протест, като съдебното
заседание е приключило в 16.15 часа. Този протокол носи подписите както на
председателя на състава и секретаря, така и на взелите, съгласно удостовереното
в него, участие в съдебното заседание двама съдебни заседатели.
С оглед така установеното по отношение на наличните
два различни протокола от проведено на 30.05.2018г. съдебно заседание по НОХД
20169 по описа на Софийски районен съд, НО, 23ти състав, въззивният състав
намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, вр с
чл. 129, ал. 1 от НПК в съдебния протокол се посочват лицата, които са взели
участие, като това изискване важи и за членовете на съдебния състав.
Същевременно в чл. 131 от НПК е изрично предвидено, че протоколите, съставени
при условията и по реда на НПК са доказателствено средство за извършването на
съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.
Следователно в настоящия случай пред въззивната
инстанция са налични противоречиви доказателствени средства относно това в
какъв съдебен състав е било разгледано делото и съответно в какъв състав е
постановена протестираната присъда. Предвид това, въззивният съд счита, че
липсват доказателства, въз основа на които да се достигне до извода, че
съставът, разгледал делото, и този подписал присъдата са един и същ, т.е че
делото е разгледано от едноличен съдебен състав – с участието на един съдия без
съдебни заседатели, и именно този състав е постановил процесната присъда, или
че делото е разгледано в съдебен състав от един съдия и двама съдебни
заседатели, явяващ се незаконен, но че присъдата е подписана само от
председателя на състава. Ето защо следва да се приеме, че въззивната съдебна
инстанция е лишена от възможността да провери дали решението на въпросите за
отговорността на подсъдимия и признаването му за виновен е произнесено с
участието на съдебни заседатели или само от председателя на съдебния състав,
който е посочен в присъдата. В тази насока с решение № 942/1991 по н.д. №
743/1991г. на I н.о. на ВС е установено, че във всички случаи
изготвянето на протокол от съдебното заседание по начин, който не дава
възможност да се провери законността на съдебния състав, е процесуално
нарушение от категорията на съществените. Именно такава според настоящия състав
е и хипотезата при наличие на два протокола, носещи подписа на председателя на
състава и секретаря, за едно и също съдебно заседание, които удостоверяват
участието по делото и решаването му от различни съдебни състави – в единия
случай в състав от един съдия съобразно изискванията на чл. 28, ал.1, т. 1 от НПК с оглед повдигнатото обвинение, а в другия – в състав от един съдия и двама
съдебни заседатели. Същевременно съгласно константната съдебна практика
постановяването на присъда в състав, различен от законоустановения, било то
поради лисата на съдебни заседатели, когато закона предвижда участието им, или
поради участието на такива, при уредено от законодателя разглеждане на делото
само от един съдия, винаги се квалифицира като постановяване на съдебния акт в
незаконен състав.
С оглед изложените мотиви, въззивният съд намира, че
по време на разглеждане на делото от Софийски районен съд е допуснато
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните процесуални
нарушения, а именно такова по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, което е абсолютно
основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане
на първа инстанция, без да се обсъжда делото и обвинението по същество.
Водим от горното Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда от 30.05.2018 г. по НОХД № 20619/2017 г. на Софийски районен съд,
НО, 23ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Софийски районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.