№ 1005
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20221100501053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №201848 от 13.09.2021г., постановено по гр.д.№43560/2020г. по описа
на СРС, 74 състав, е осъден ответникът „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на В. Г. ТР.
на основание чл. 215 КТ сумата от 1600 лева, обезщетение за командироване на ищеца в
периода 03.02.2020г. – 16.02.2020г. по направление България - Испания – България, ведно
със законната лихва върху тази сума от 10.09.2020г. до окончателното й плащане, като
отхвърля иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 89.78 лв. - лихва за забава от
21.02.2020г. до датата на депозиране на исковата молба. С посоченото решение ответникът
„Б.Т.” ЕООД, ЕИК ******* е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца В.
Г. ТР. сумата от 577.58 лв. сторени съдебни разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати на СРС сумата от 264 лв., дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
(в диспозитива на обжалваното решение ответникът е записан неправилно като „Б.Т.“
ЕООД)
Срещу постановеното решение, в частта в която са уважени исковете е постъпила
въззивна жалба от ответника „Б.Т.” ЕООД, ЕИК *******, подадена чрез адв. М.Х.. В
жалабата се посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли да
се отмени и се постанови друго, с което се отхвърлят уважени искове. Претендира за
разноските по делото. Твърди се, че по делото е представен разходен-касов ордер от
21.02.2020г., установяващ получаването на претендираната сума от ищеца, който съдът
неправилно е приел, че не е подписан от ищеца. Позовава се на събраните по делото гласни
доказателства. Оспорва заключението на назначената в първа инстанция съдебно-
почеркова експертиза, според което подписът за получил сумата в РКО от 15.02.2020г. не е
на положен от ищеца В. Г. ТР., а е имитиран. Оспорва използвания сравнителен материал
при изготвяне на експертизата, както и изоплзваната от вещото лице техника на изследване.
Иска назначаване на повторна съдебно-почеркова експретиза, с която да да се установи дали
1
ищецът е положил подписа си за получател в приложения разходен-касов ордер от
15.02.2020г. – обект на еспретизата. В съдебно заседание пред въззивния съд поддържа
въззивната жалба. Възразява срещу разноските за адвокатско възнаграждение на
въззиваемата страна като прекомерни и иска намаляването им.
Въззиваемата страна, ищец В.Г.а Т., чрез своя пълномощник по делото адв. И.С. М.
от САК оспорва въззивната жалба и излага съображения в отговор на същата. Посочва, че
от всички събрани по делото доказателства се установявало, че ответното дружество не е
заплатило полагащите му се средства за командировка до Испания с продължителност от 13
дни. Изразяван становище, че приетото по делото заключение на съдебно-почеркова
експертиза е правилно и коректно изготвено, поради което основателно е кредитирано
изцяло от първоинстанционния съд. Смята, че след по делото е категорично установено, че
претендираната сума не е заплатена от ответното дружество и не са ангажирани никакви
други доказателства от ответника и които се намират у него за доказване на обстоятелства
различни от тези, посочени в представените от ищеца документи, правилно
първоинстанционният съд е уважил предавения иск. В съдебно заседание пред въззивния
съд, поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира разноски за въззивна инстанция,
представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им..
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от В. Г. ТР. с осъдителни искове с правно
основание чл.2 15 КТ срещу ответника „Б.Т.“ ЕООД, негов работодател за заплащане на
сумата от 1600 лева, представляващи незаплатени дневни командировъчни пари за
командировки на ищеца по маршрут България – Испания - България в периода от
03.02.2020г. до 16.02.2020г. ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и за сумата от 89.78 лв. – лихва за забава, за периода от
възникване на вземането до завеждане на исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор №10 от
03.10.2017г. е работил при ответника като шофьор товарен автомобил – международни
превози до 21.02.2020г., когато трудовото му правоотношение било прекратено със заповед
№ 31/210.02.2020г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. След прекратяване на трудовото
правоотношение ответникът му дължал сумата от 1600лв., представляваща обезщетение за
командировка за периода от 03.02.2020г. до 16.02.2020г., който не му била заплатена. В
края на месец юни 2020г. е изпратил покана до ответното дружество за доброволно
заплащане на сумата. След като не е получил отговор от бившия си работодател ищецът е
уведомил ИА „Главна инспекция по труда“ за случая. С писмо изх. № 20062906/17.08.2020г.,
приложено по делото, инспекцията го е уведомила за резултатите от извършената проверка.
По изложените съображения претендира на основание чл. 215 КТ от ответника да му
заплати сумата от 1600 лв. обезщетение за командировка в чужбина за периода от
03.02.2020г. до 16.02.2020г. , ведно със законна лихва за забава от 21.02.2020г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до депозиране на исковата молба в размер на
89, 78 лв.
Ответникът „Б.Т.“ ЕООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в която е направил възражение за погасяване на претендираната сума чрез
плащане в брой преди депозиране на исковата молба. Ответникът е посочил, че процесната
сума е получена от ищеца В. Г. ТР. в брой от управителя на дружеството Г.С.Б., за което е
съставен разходен касов ордер от 15.02.2020г., приложен към отговора.
Страните не спорят, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността-шофьор товарен
автомобил /международни превози с основно трудово възнаграждение 560 лв. За безспорно
е прието и обстоятелството че със заповед № 7/03.02.2020г. ищецът бил командирован от
ответника за извършване на международен курс в периода 03.02.2020г. до 16.02.2020г. по
2
направление България-Испания –България. Ответникът не оспорва и размера на
обезщетението за командироване в чужбина. Не се спори, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено със Заповед № 31/21.2.2020г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ.
Спорното обстоятелство между страните е дали задължението на ответното дружество
е погасена чрез заплащане в брой на ищеца. За установяване на това обстоятелство с
отговора на исковата молба е представен разходен - касов ордер от 15.02.2020г. Ищецът
своевременно е оспорил подписа, положен в графата „получил сумата“ в представения от
ответника документ. По повод оспореното авторство на подписа, положен за „получил
сумата“ е открито производство по чл. 193 ГПК, в рамките на които е назначена съдебно-
почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице подписът, положен в
разходния-касов ордер от 15.02.2020г. на „получил сумата“ не е положен от ищеца В. Г.
ТР., а е имитиран. Вещото лице е установило разминаване на общи признаци в подписа, като
според заявеното в съдебно заседание не съществува вариант изследвания образец от
подпис да е на ищеца. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на
съдебно-почерковата експертиза и е приел, че подписът в разходния касов ордер за получил
сумата не е на ищеца.
С въззивната жалба въззивникът-ответник е оспорил заключението на изслушаната
пот първата инстанция съдебно-почеркова експертиза. Въззивният съд е допуснал
изсушването на повторна съдебно – почеркова експертиза. Според заключението, което
настоящият състав напълно кредитира подписът, положен на мястото „получил сумата“ на
Разходен –касов ордер от 15.02.20220г. за сумата от 1620лв., обект на експертизата не е
изпълнен от В. Г. ТР..
По делото са събрани гласни доказателства. При разпита свидетелят В.С. – бивш
служител на ответното дружество заявил, че докато бил на паркинга, стопанисван от
ответното дружество в с. Мусачево, видял управителят да дава на някакв човек пари.
Другият човек не го бил виждал никога и не знаел кой е. Лично не познавал ищеца В.Т., не
знаел как изглежда. Свидетелят разказва, че докато работел при ответното дружество
трудовите възнаграждения, в това число и за командировъчни винаги се изплащали по
банков път.
В частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 89,78
лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2020г. до датата на депозиране на исковата молба,
т.2 КТ за незаплатеното трудово възнаграждение, решението на СРС не е обжалвано и е
влязло в сила.
С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 215 КТ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1600 лв. – неплатен командировъчни
пари за периода 03.02.2020г. -16.02.2020г. по направление България-Испания-България.
За да възникне право на работника за получаване от работодателя на
командировъчни пари, следва да са налице следните предпоставки: ищецът да е полагал
труд при ответника по трудово правоотношение, компетентен орган на ответното дружество
да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено
място, различно от това, в което той е изпълнява длъжността и камандирования работник
фактически, ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от
работодателя. Изцяло в доказателствената тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
3
доказване относно фактите и обстоятелствата на които се позовава, за да претендира
незаплатени дневни командировъчни пари. В този смисъл и решение №142/06.07.2012год.
на ВКС по гр.дело №1324/2011год., ІІІ ГО.
Между страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно
трудово правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността „шофьор товарен автомобил/международен превоз“ с място на работа база
транспорт – с. Мусачево, и трудовото правоотношение е прекратено считано от
21.02.2020год. и което се установява от представените по делото: трудов договор
№10/03.10.2017г., изменен с допълнително споразумение от 01.01.2019г. и заповед
№31/21.02.2020год. за прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото е установено, че по силата на Заповед № 7/03.02.2020г. ищецът е бил
командирован от ответното дружество по маршрут България –Испания- България в периода
03.02.2020г. - 16.02.2020г. По тази причина на ищеца се дължат командировъчни средства в
размер на 1600 лв., който не е оспорен от ответника.
Спорното обстоятелство по делото е дали претендираната от ищеца сума е била
заплатена от управителя на ответното дружество. С отговора на исковата молба е представен
разходен касов ордер от 15.02.2020г., чието авторство е оспорено от ищеца. Представеният
документ е бил обект на изследване на две съдебно - почеркови експертизи, според
заключението на които подписът, положен в графата „получил сумата“, не е на ищеца В.Т..
Настоящият състав кредитира заключенията ни на двете експертизи при условията на чл.
202 ГПК, като намира същите за компетентни, пълни и изцяло съответстващи на останалите
събрани по делото писмени доказателства.
Заключенията на изслушаните по делото съдебни експертизи по никакъв начин не се
опровергават от събраните гласни доказателства. Свидетелските показания на свидетелят
В.С. не установяват обстоятелства, свързани с предмета на делото. Свидетелят признава, че
не познава ищеца, не го е виждал никога, не знае как изглежда. В част от показанията си
преразказва сведения, които му е споделил управителят на ответното дружество. Освен това
показанията му не кореспондират с останалите събрани по делото доказателсдтва, поради
което съдът не ги взема предвид при постановяване на решението.
След като от съвкупната преценка на представените по делото писмени
доказателства се установява безспорно, че ищецът е бил командирован в периода
03.02.2020г. -16.02.2020г. в направление България-Испания-България, за което му се дължи
сумата от 1600 лв. , която не му е заплатена от ответното дружество, предявеният иск с
правно основание чл.215 КТ за заплащане на командировъчни пари се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло. По изложените съображения въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни изводи
на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в обжалваните части
по исковете с правно основание чл.215 КТ следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна има
право на разноски, направени във въззивното производство. Процесуалният представител
адв. С. С. е претендирал сумата от 650 лв., адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред въззина инстанция. Същият своевременно е представила списък по
чл. 80 ГПК, и копие на договора за правна защита и съдействие № 2263/04.02.2022г., с
които се удостоверява, че претендираните разноски за настоящата инстанции са реално
заплатени от въззиваемата страна.
Своевременно релевираното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява основателно. С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между
4
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и
изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните
размери в чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. от 400 лв. / в конкретния случай в размер на 650в./,
само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл, настоящият
състав приема, че с оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивна инстанция е основателно.
При изложените съображения, настоящият състав приема, че в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер по -
нисък от претендирания. Той не може да бъде намален под минимално определения размер
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет. Ето защо
съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал. 2 вр. с ал. 1 от НМРАВ съдът следва присъди
разноски за процесуално представителство във въззивна инстанция в размер на 342лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №201848 от 13.09.2021г., постановено по гр.д.
№43560/2020г. по описа на СРС, 74 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с. Лозен,
общ. Столична, ул. „*******, представлявано от управителя Я.С.Б. да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. Г. ТР., ЕГН **********, с адрес с. Дерманци, община Луковит,
област Ловеч, ул. „******* сумата от 342лв.(триста четиридесет и два лева), разноски за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд 74 състав за преценка аза провеждане на
служебно производство по реда на чл. 247 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5