Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Плевен, 04.12.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на 05.11.2018година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Даниела Маринова, като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6016 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от „Х.Д.Т.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Д.К.К.,
чрез адв. В.Д., ПлАК, адрес: ***, *** против Р.А.Т., ЕГН **********, адрес: ***,
в която се твърди следното: между страните бил сключен трудов договор
№116/17.03.2017г., в чийто чл.8 е уговорено, че предизвестието за прекратяване
на трудовия договор е 3 месеца. Със заповед №126/06.02.2018г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ, по
искане на работника. Същият не отработил уговореното предизвестие, а в
заповедта за прекратяване на трудовия договор е отразено, че дължи обезщетение
на основание чл.220 ал.1 от КТ, предвид неспазване на предизвестието. Твърди
се, че работникът следвало да отработи предизвестието през периода от
07.02.2018г. до 07.05.2018г.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 765лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно т.8 от трудовия
договор №116/17.03.2017г., за периода от 07.02.2018г. до 07.05.2018г., ведно
със законната лихва.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищецът се представлява от адв.Д.,
която поддържа исковата молба и навежда
доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответникът се явява, редовно призован, конкретно становище по същество не изразява; излага твърдения,
които касаят законността на прекратяване на трудовото му правоотношение, които
съдът в настоящото производство не може
да вземе предвид.
Съдът,
като съобрази становището на страните, доказателствата и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало трудово
правоотношение, основано на сключен трудов договор №116/ 17.03.2017год., за неопределено време,
с уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя. Ответникът бил
назначен на длъжност - ***, с място на
работа ***, с 8 - часов работен ден - пълно работно време и трудово
възнаграждение – 460лв. Не се спори, а това се установява и от чл.8 от
договора, че е уговорен еднакъв за страните срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение – три месеца от датата, следваща
датата на подаване на предизвестието. Трудовият договор е подписан от работника
и работодателя, като ответникът е постъпил на работа на 20.03.2017год. – отразено в трудовия
договор. В о.с.з. от изявлението на ответника може да се направи извод, че същият е недоволен от това, че е
било променено работното му време, а именно от 8 часа - на 4 часа. Същевременно
и видно от представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени
доказателства е, че на основание Допълнително споразумение от 01.04.2017год.
страните по трудовия договор са се съгласили /респ. самият ответник се е
съгласил с това, подписвайки
споразумението/, че работното време става от 8часа – на 4 часа, което
е довело и до намаляването на трудовото
възнаграждение на ответника, а именно от 460лв. – на 230лв. С последващо
допълнително споразумение от 01.01.2018год., страните по трудовото
правоотношение са постигнали взаимно съгласие за това, че работното време на
ответника остава 4 - часово, а трудовото
му възнаграждение е увеличено на 255лв. По делото е представена писмена молба
на ответника от 05.02.2018год., с която е направил изявление до работодателя си,
че желае да прекрати трудовото си правоотношение/по лични причини/, без да
отработва предизвестието. На следващия ден, на 06.02.2018год. е издадена
Заповед № 126, с която на основание чл.326 ал.1 от КТ трудовото правоотношение
на ответника е прекратено, считано от същия ден. Заповедта е връчена на
ответника на същия ден, като в същата е вписано, че му се дължи обезщетение на
основание чл.224 от КТ в размер на 2 дни; че дължи обезщетение на работодателя
за неотработено предизвестие.
Спорно по делото е дали ответникът дължи на
работодателя обезщетение за неотработено предизвестие, и ако дължи – в какъв
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ
страната, която има правото да прекрати трудовия договор с предизвестие, може
да го прекрати и преди да изтече срока му, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение, за неспазения срок на предизвестието.
Съгласно чл.326 ал.1 от КТ срокът на предизвестието, при прекратяване на
безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг
срок, но не повече от три месеца. В случая, видно от съдържанието на трудовия
договор е, че страните са уговорили максималния срок на предизвестие, позволен
от закона, а именно три месеца. Страните са сключили трудов договор за неопределено време, като
срокът за изпитване е изтекъл и
трудовото правоотношение е продължило да съществува до момента на
прекратяването му с посочената по-горе заповед. Изпитателният срок по сключения
между страните трудов договор е изтекъл през м.септември 2017год. Ответникът е
депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение през м.февруари
2018год. В о.с.з. същият твърди, че няма спомен да е подписвал такава молба, но
не е оспорил същата, нито подписа си; не е атакувал пред съда и законността на
прекратяването на трудовото си правоотношение. Същевременно заявява в о.с.з, че
действително от началото на м.февруари 2018год. не работи за ищцовото
дружество. При това положение се налага извод, че работодателят е в правото си
да иска
изплащане от ответника на
обезщетение за неотработено предизвестие в посочения в исковата молба
размер, т.к. между страните е съществувало трудово правоотношение; същите са
уговорили, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 3 месеца;
налице е надлежно прекратено, по инициатива на ответника, трудово
правоотношение, без същият да е отработил предизвестието от три месеца, поради
което дължи изплащането му на ищеца. В случая не е спорен размерът на
предявения иск, поради и което не е назначена в хода на делото
съдебно-икономическа експертиза.
С оглед изложеното,
предявеният иск следва да се уважи
изцяло, като се присъди и законната лихва.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в общ размер 350лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И
:
ОСЪЖДА на основание чл.220 ал.1 от КТ Р.А.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Д.К.К.,
пълномощник адв. В.Д., ПлАК, адрес: ***, *** сумата 765лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за периода 07.02.2018г. до 07.05.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 16.08.2018год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
Р.А.Т.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Х.Д.Т.”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Д.К.К.,
пълномощник адв. В.Д., ПлАК, адрес: ***, ***, направените разноски по делото в
общ размер 350лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: