РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120102799 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Колект БГ“ АД /с предишно
наименование „Свети Г. Груп“/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1756, ******, представлявано от Ю.Б.Ц., действащо чрез пълномощника си
адвокат В. В., против И. П. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул.*****, с която се
претендира осъждането й за заплащане на сумата от 5 000 лева - главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
допуснато обезпечение по молба на Д. съгласно определение № 44/10.01.2020 г. по
ч.т.д. № 12/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на иска – 04.05.2022 г., до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че е кредитор на Г.Д.Д., в качеството си на правоприемник на
„Юробанк България“ АД. По повод на издаден в тази връзка изпълнителен лист №
110/29.03.2019 г. по т.д. № 350/2017 г. на БОС било образувано изпълнително дело №
633/2019 г. по описа на ЧСИ И.Б., като взискателят – ищец поискал насочване на
изпълнението върху ипотекирания в полза на праводателя му недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ****.286 по КККР на гр. Бургас, ведно
с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ****.286.1,
1
за което била насрочена за периода 13.12.2019 г. – 13.01.2020 г. публична продан на
имота. Длъжникът представил обезпечителна заповед № 8/13.01.2020 г., издадена по
ч.т.д. № 12/2020 г. по описа на БОС, образувано по молба за обезпечение на бъдещия
иск на И. П. Д. против Г.Д.Д. и „Юробанк България“ АД за прогласяване нищожността
на учредената от Д. ипотека, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на
изпълнението по горното изпълнително дело по отношение на гореописаните имоти.
След завеждането на иска същият бил приет за недопустим, а производството по
делото било прекратено с определение по т.д. № 71/2020 г. по описа на БОС, което
било потвърдено с влязъл в сила съдебен акт, след което и било отменено допуснатото
обезпечение с определение № 261549/20.09.2021 г. по ч.т.д. № 12/2020 г. на БОС, което
било обжалвано от ответницата пред БАС, който потвърдил същото и то влязло в сила
през месец януари, 2022 г. По молба на Д. било поискано връщане на гаранцията срещу
което искане ищецът възразил, като сочи и че това обосновава интереса му от воденето
на иска за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди, в качеството му
на взискател по изпълнителното дело и кредитор по материалното правоотношение,
след извършената цесия между него и банката от 27.03.2020 г., като излага подробно
доводите си в тази връзка. Сочи, че в периода от 13.01.2020 г. до 14.01.2022 г. не е
могъл да провежда принудителното изпълнение, като е пропуснал от това увеличение
на имущественото си с 120 000 лв., като получаването на тази сума през 2022 г., с
оглед на Ковида, войната в Украйна и международната икономическа обстановка
всъщност води до обезценяване спрямо получаването на същата през 2020 г. Поради
това и ответницата следва да възстанови на ищеца причинените му имуществени
вреди - обезценяване на неговото имущество вследствие на допуснатото по нейно
искане обезпечение на горния иск, поради противоправното й поведение, изразяващо
се в злоупотреба с правото на иск – завеждането на недопустим такъв и воденото на
симулативен процес срещу нейния съпруг, с цел да бъде осуетено предприетото
принудително изпълнение. В заключение се излага, че поради обезценяването на
парите в световен мащаб, ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 5 000
лева, доколкото срещу получаването на сумата от 120 000 лева през 2020 г. би могъл да
придобие повече равностойни блага спрямо получената сума от 120 000 лева през 2020
г.
Предявеният иск с правно основание чл. 403, ал. 1, пр. 3 от ГПК във връзка с чл.
45 и сл. от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответница, с който на първо място се излага, че искът е недопустим, тъй като ищецът
нямал качеството на ответник по смисъла на чл. 403, ал.1 от ГПК и съответно не бил
активно легитимиран да води иска, като не била приложима и разпоредбата на чл. 226
от ГПК, тъй като ответницата не била уведомявана за извършената цесия. Така
наведените доводи не се споделят от съда, като с оглед твърденията на ищеца се
2
обоснова наличието на правен интерес от воденето на заявения иск, тъй като се излага,
че е правоприемник на вземането на банката и взискател по изпълнително дело, което е
било спряно въз основа на допуснатато обезпечение. Останалите наведени доводи от
ответницата в тази връзка са по съществото на спора и по тях съдът ще следва да вземе
отношение с крайния си съдебен акт. На следващо място се заявява, че по същество
искът е неоснователен и недоказан, тъй като претендираните вреди – пропуснати
ползи, следва да бъдат сигурни, а не хипотетични такива, като се излагат подробни
доводи в тази насока и се цитира съответна съдебна практика. Сочи се също така, че
липсват доказателства, че имотът е щял да бъде продаден на публична продан за
сумата от 120 000 лева. Излага се също така, че към момента на сключването на
договора за цесия изпълнителното производство вече е било спряно, при което
цесионерът е бил наясно какво вземане закупува. Оспорват се и изнесените в исковата
молба доводи за недобросъвестно поведение от страна на ответницата. Също търси
присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба, изложени в нея
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното по делото копие на изпълнително дело № 20198000400633
по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 800 в КЧСИ, същото е образувано по искане на
кредитора „Юробанк България“ АД от 30.07.2019 г., с разпореждане от 30.07.2019 г. на
ЧСИ, срещу длъжниците Г.Д.Д. и И. П. Д. – трето задължено лице ипотекарен
длъжник, въз основа на представен от банката изпълнителен лист № 110/29.03.2019 г.,
издаден въз основа на решение № 353/07.11.2017 г. по т.д. № 350/2017 г. по описа на
БОС, с който Г.Д.Д. е осъден да заплати на банката сумата от 86 919. 71 швейцарски
франка- главница, предявена частично от сумата от 161 092. 22 швейцарски франка –
главница по договор за банков кредит 40065/27.08.2008 г., както и сумата от 11 975 лв.
за направените по делото разноски. За обезпечаване на вземанията по договора за
банков кредит е била учредена договорна ипотека върху гореописаните недвижими
имоти, съгласно нотариален акт № *, том *, рег. № **, дело № **от 29.08.2008 г. на
нотариус А.Д., вписан под номер 285 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Службата по вписванията с вх. рег. № 14530 от** г., акт № *, том *, дело № ***. Така
вписаната договорна ипотека е подновена, съгласно заявление на банката от 27.08.2018
г. С постановление от 31.07.2019 г. е наложена възбрана върху процесните недвижими
имоти, притежавани от длъжника с режим на СИО с И. Д.. Връчени съответно са
покани за доброволно изпълнение до Г. Д. и до ипотекарния длъжник И. Д. на
02.08.2019 г. След изпълнение на процедурата по чл. 483 и следващите от ГПК с
разпореждане на ЧСИ от 24.10.2019 г. е опредЕ. начална цена от 132 734. 80 лв., като
на същата дата е обявена и публична продан с така посочената начална цена.
3
Длъжниците са уведомени за насрочената публична продан, която ще се проведе от
13.12.2019 г. до 13.01.2020 г.
На 13.10.2020 г. по изпълнителното дело е постъпило заявление от Г. Д., с която
се иска спиране на изпълнителното дело, поради издадена обезпечителна заповед №
8/13.01.2020 г. по ч.т.д. № 12/2020 г. по описа на БОС в полза на И. Д. по допуснато
обезпечение на бъдещите й искове срещу Г. Д. и „Юробанк България“ АД за
прогласяване нищожността на договорната ипотека, учредена с нотариалния акт № 46
/29.08.2008 г. на нотариус А.Д., а при условията на евентуалност недействителна
спрямо Д., чрез налагането на обезпечителна мярка „спиране на насрочената от
13.12.2019 г. до 13.01.2020 г. публична продан по процесното изпълнително дело, до
произнасянето на съда с влязло в сила решение. Видно от съдебното производство с
определение № 44/10.01.2020 г. по ч.т.д. № 12/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ответницата срещу Г. Д. и
„Юробанк България“ АД за прогласяване нищожността на договорната ипотека,
учредена с нотариалния акт № 46 /29.08.2008 г. на нотариус А.Д., а при условията на
евентуалност недействителна спрямо Д., чрез налагането на обезпечителна мярка
„спиране на насрочената от 13.12.2019 г. до 13.01.2020 г. публична продан по
процесното изпълнително дело, до произнасянето на съда с влязло в сила решение,
срещу гаранция от 5 000 лв., като след внасянето й е издадена и обезпечителната
заповед от № 8/13.01.2020 г.
С разпореждане от 13.01.2020 г. ЧСИ е спрял насрочената публична продан, за
което съответно са уведомени страните по делото. С молба от 19.01.2022 г. /л. 352/
ищцовото дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело, въз основа на сключен с банката договор за цесия от 27.03.2020
г. /листи 416-438/ и приложение № 1 към него /листи 439-444/, съгласно който е
придобил вземанията й срещу Г. Д., като след представяне на уведомление до
длъжници от 24.02.2022 г. за извършената цесия /листи 473-475/, ЧСИ с разпореждане
от 10.03.2022 г. е конституирал ищеца като взискател по изпълнително дело /лист 585/,
за което впоследствие са уведомени и длъжниците на 11.03.2022 г. /листи 489 и 490/.
С разпореждане от 25.01.2022 г. ЧСИ е възобновил спряната публична продан и е
насрочил провеждането от 14.03.2022 г. до 14.04.2022 г., за което са уведомени
длъжниците. След провеждането й и на основание чл. 492, ал. 2, изр. 3-то от ГПК е
обявен Г.С.С. за купувач, като предложил най-висока цена в размер на 151 118. 62 лв.
С обезпечителна заповед № 40/15.04.2022 г. по ч.гр.д. № 552/2022 г. по описа на
БОС за обезпечение на исковете на Е. Г. С. и Г.С.С. против Г. Д. и „Колект БГ“ АД.
Съгласно определение № 283/01.07.2022 г. по гр.д. № 238/2022 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас така издадената обезпечителна заповед е обезсилена, след
което по изпълнителното дело е постъпила молба от ищеца за възобновяването му,
4
като същото е възобновено с разпореждане от 12.07.2022 г. С протокол за
разпределение от 19.08.2022 г. /листи 673-675/ ЧСИ е извършил разпределение на
получената от публичната продан сума, като ищцовото дружество е получило 138 933.
01 лв. за удовлетворяване на вземането му като цесионер по процесния изпълнителен
лист, както и 4 768. 49 за разноски по изпълнението.
Производството по обезпечения иск, по повод на което е образувано т.д. №
71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е приключило с влязло в сила на
12.04.2021 г. определение, с което делото е прекратено, като е прието, че искът е
недопустим, което се установява от приложените към настоящото дело горното
търговско дело, както и ч.гр.д. № 515/2020 г. на Апелативен съд – Бургас и ч.гр.д. №
1195/2021 г. на ВКС.
С молба от 11.06.2021 г. банката е поискала отмяна на допуснатото обезпечение,
като след изпълнение на процедурата по чл. 402 от ГПК, съдът с определение №
261549/20.09.2021 г. по ч.т.д. № 12/2020 г. на БОС е отменил обезпечението, а
впоследствие с определение от 04.05.2022 г. е оставил без уважение искането на И. Д.
за връщане на внесената гаранция.
Вещото лице по назначената в хода на настоящото производство съдебно-
икономическа експертиза в заключението си излага, че сумата от 120 000 лв. се е
обезценила с 10 320 лв., съобразно ръстът на инфлацията в периода от 13.01.2020 г. до
14.01.2022 г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правно страна следното:
Разпоредбата на чл. 403, ал. 2 от ГПК предвижда възможност да се търси
обезщетение за вреди, претърпени вследствие на обезпечение на иск, който е бил
отхвърлен респективно делото прекратено по отношение на него /аргумент чл. 403, ал.
1 предл. последно от ГПК/. Отговорността за вредите от обезпечението е един вид
специална деликтна отговорност, при която следва да се отговоря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение на иск, който
впоследствие е отхвърлен, респективно делото е прекратено /чл. 51 от ЗЗД/, като за нея
важат съответно правилата на чл. 45 и следващите от ЗЗД, с изключение на това, че се
касае за вид безвиновна, обективна отговорност. В тази връзка и съобразно данни по
делото се установи, че производството по обезпечения иск е прекратено. В същото
време въз основа на допуснатото обезпечение насрочената по изпълнителното дело
публична продан е била спряна в периода от 13.01.2020 г. до 25.01.2022 г. Т.е.
действително в този период кредиторът е бил препятстван да получи удовлетворение
на вземането си. В същото време обаче, се излага, че вредите от това се търпят от
цесионера, който е сезирал съдът с иска по чл. 403, ал. 2 от ГПК. В тази връзка следва
да се отбележи, че съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава
5
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено друго, т.е. принципно е допустимо
цесионера да предяви иска. В същото време обаче той има право на обезщетение само
вреди, които са пряка и непосредствена последица от наложеното обезпечение на иск.
На обезщетение подлежат всички вреди, в това число и пропуснатите ползи, доколкото
обаче са пряка и непосредствена последица от обезпечението. В случая съдът намира,
че искът за обезщетяване на заявените такива следва да бъде отхвърлен, тъй като
липсва сочената причинна връзка, а и не се установява действително понасяне на
изложените вреди. На първо място към момента на сключване на договора за цесия на
27.03.2020 г. насрочената публична продан вече е била спряна на 13.01.2020 г. т.е.
цесионерът е бил наясно какво вземане купува, както и че принудителното изпълнение
за неговото удовлетворяване е спряно. Наред с това следва да се отбележи, че ако
публичната продан бе реализирана в периода от 13.12.2019 г. до 13.01.2020 г., то
цедентът щеше да бъде удовлетворен и най-вероятно нямаше да прехвърли своето
вземане. Още по-малко пък може да има яснота по въпроса дали и за каква сума щеше
да бъде извършената същата, за да се приеме, че носителят на неудовлетвореното
вземане, който към онзи момент не е ищецът, пропуска ползи. В крайна сметка е
видно, че за ищцовото дружество е предвидена с разпределението сума в размер на 138
933. 01 лв., която надхвърля сочената в исковата молба такава от 120 000 лв. Цената на
която действително е реализирана публичната продан през 2022 г. само потвърждава,
че ищцовото дружество не е претърпяло сочените от него вреди, като дори може да се
разсъждава в посока, че е получило по-задоволително удовлетворяване на придобитото
от него вземане, поради ръста на цените на недвижимите имоти в периода, в който
публичната продан е била спряна.
С горните мотиви съдът намира, че искът като неоснователен и недоказан следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за заплащане на
разноските по делото следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищцовото
дружество да заплати на ответницата сумата от 800 лева за изплатеното от нея
адвокатско възнаграждение. Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на „Колект БГ“ АД /с предишно наименование „Свети Г. Груп“/
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1756, ******,
представлявано от Ю.Б.Ц., против И. П. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
ул.*****, за осъждането й за заплащане на сумата от 5 000 лева - главница,
6
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
допуснато обезпечение по молба на Д. съгласно определение № 44/10.01.2020 г. по
ч.т.д. № 12/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на депозиране на иска – 04.05.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Осъжда „Колект БГ“ АД /с предишно наименование „Свети Г. Груп“/ с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1756, ******,
представлявано от Ю.Б.Ц., да заплати на И. П. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Бургас, ул.*****, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ за направените по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7