№ 416
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110200083 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Община-Варна , представлявана от И.Х.- Кмет на Община-Варна, против
Наказателно Постановление № 01363-93/ 22.12.2021г. Директора на РИОСВ-Варна, с
което на Община Варна е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 000
лева на основание чл. 166 т.3 от Закона за опазване на околната среда.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се навеждат
доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН.На следващо място се твърди, че в даденото предписание не са били
посочени действия, които е следвало да бъдат извършени от общината за неговото
изпълнение, а е бил посочен единствено очаквания от РИОСВ краен
резултат.Изложени са съображения за това, че Община Варна не може и не следва да
бъде задължавана от Директора на РИОСВ да извършва действия, които не са в
нейната компетентност и правомощия.Твърди се още, че посоченото в
постановлението обстоятелство, че в района няма изградена регламентирана
канализационна мрежа не е доказано, че Община-Варна е член на Асоциацията по В и
К на обособената територия, обслужвана от „В и К-Варна“ ООД и че съгласно
сключения договор всички активи, визирани и в Закона за водите, се стопанисват,
поддържат и експлоатират от „ В и К –Варна“ ООД. Поради тези и други съображения
се иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание , възивната страна редовно призована , представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество ю.к.Д. отново пледира за отмяна на
постановлението, като излага доводи за това, че на посочените в него улици има
изградена канализационна система, че неправилно е ангажирана отговорността на
Община-Варна, тъй като съгласно чл.11 ал.5 от Закона за водите, отпадъчните води,
които се вливат във води публична държавна собственост, са публична държавна
собственост и др.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
процесуален представител , който счита че жалбата е неснователна.По същество се
иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Ю.к. К. прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.март 2021г., по повод постъпил в РИОСВ-Варна сигнал за наличие на
замърсяване с битово-фекални води и наличие на строителни отпадъци в дерето на
кв.“Максуда“, била изискана информация от „В и К –Варна“ ООД.От страна на
дружеството било изпратено писмо, в което било посочено, че на 30.03.2021г.
служители на „В и К –Варна“ ООД са извършили проверка в района.Била е извършена
профилактика на регламентираната улична битова канализация, която функционирала
нормално.В отговора било посочено, че „В и К –Варна“ ООД не поддържа и
експлоатира нерегламентирани улични битови канализационни мрежи и няма
ангажимент за почистване на строителните отпадъци в дерето на кв.“Максуда“.
Копие от постъпилия сигнал било изпратено и до Община-Варна, но отговор не
бил постъпил в РИОСВ .
На 26.04.2021г. по повод парламентарно питане, , служител на РИОСВ-Варна
извършил извънредна проверка на канализационна мрежа, намираща се в гр.Варна,
кв.“Максуда“, ул.“д-р Селемински“.На проверката присъствал представител на „В и К-
Варна“ – Калоян Братилов- р-л „Канализация“-Варна. При извършения в района пред
ул.“д-р Селемински“ № 63 оглед се установило, че на адреса има жилищна сграда,
отпадните води от която са изведени и заустени в дерето, разположено в
непосредствена близост, вливащо се във Варненското езеро.При обход на дерето на
горе, по течението и до моста на ул.“Свобода“ , било констатирано, че всички
жилищни сгради, разположени до дерето, са заустили отпадните си води в него.При
разговор с човек, живеещ в жилищните сгради, на служителя на РИОСВ-Варна било
обяснено, че сградата, в която живее е незаконно изградена и отпадната вода се изтича
в дерето. По направена справка в кадастъра на В и К станало ясно, че в района няма
2
изградена регламентирана канализационна мрежа, която са се поддържа и експлоатира
от „В и К –Варна“ ООД.Всичко установено при проверката било описано в
Констативен протокол № 014175, като възражения не били направени.,
На 22.07.2021г. , тъй като в РИОСВ-Варна не била постъпила информация от
Община-Варна за предприети действия по изпратения сигнал, в това число и
прекратяване изтичането на битово-фекалните води от жилищните сгради на ул.“д-р
Селемински“-Варна, било издадено предписание да се преустанови изтичането на
битово-фекални води от жилищни сгради на ул.“д-р Селемински“, гр.Варна, в дере,
преминаващо успоредно на ул.“Георги Пиячевич“.Срокът за изпълнение на
предписанието бил 16.08.2021г., а за отговорник била определена Община-
Варна.Писмото с предписанието било получено чрез система за вътрешен обмен на
данни в Община-Варна и регистрирано с вх. № СИГ21001402ВН/
23.07.2021г.Предписанието не било обжалвано по реда на АПК.
На 01.11.2021г. служители на РИОСВ-Варна, една от които св.Т.Д., извършили
проверка в същия район, при която станало ясно, че даденото предписание на Община-
Варна не е изпълнено, доколкото изхвърлянето на отпадните води в дерето не било
преустановено.
Поради това на 15.11.2021г., след изпратена и получена от Община-Варна покана
и в отсъствие на техен представител, св.Т.Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение, за това, че на 17.08.2011г. Община-Варна не е изпълнена
дадено предписание, като не е преустановила изтичането на битово-фекални води в
дере, преминаващо успоредно на ул. „Георги Пиячевич“ в гр.Варна. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.166 т.3 вр. чл.14 ал.4 от ЗООС.В последствие актът
бил връчен на надлежно упълномощено лице, което посочило, че има възражения ,
които ще бъдат представени писмено.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение , било
издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с
което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите
констатации в акта и правната квалификация на нарушението-по чл.166 т.3 вр. чл.14
ал.4 от ЗООС.За него на Община-Варна била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2 000лв. на основание чл.166 т.3 от ЗООС.
В хода на съдебното следствие бе разпитана св. Т.Д.- актосъставител, която си
спомни за случая с необходимата конкретика.Съдът кредитира нейните показания
изцяло като обективни, непротиворечиви и последователни.Св.Д. посочи, че при
последващата проверка е било установено, че отпадните води се заустват в дерето и
след това се вливат във Варненското езеро.Тя посочи още, че това дере е публична
общинска собственост, тъй като се намира в границите на населеното място.Св.Д.
3
поясни още, че при проверката е установила, че не са постъпвали протоколи и
заявление от Общината към „В и К“ за проекти за изграждане на канализационна
система в района, доколкото такава няма изградена и не се поддържа и експлоатира от
„В и К –Варна“ ООД.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представения от ю.к.К. копие от
отговор от „В и К –Варна“ ООД, което кредитира като относимо към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка и събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срок и от легитимен субект, поради което се
явява процесуално допустима.
Наказателното постановление № 01363-93 / 22.12.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РИОСВ-Варна, съгласно разпоредбата на чл.168
от ЗООС , То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и връчване
на акта.Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН., съдържа пълно описание
на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и
доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу
какво да се организира защитата.Конкретно са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, свързано с неизпълнение на дадено
предписание.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Правото на защита не е било нарушено по никакъв
начин, като е реализирано в цялост чрез депозиране на жалба до въззивната
инстанция.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са
били депозирани възражения , в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че правилно наказващият
орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.Безспорно е, че с писмо изх. № С-114/ А8 от 22.07.2021г. на Община-Варна е
4
било дадено предписание да се преустанови изтичането на битово-фекални води от
жилищни сгради на ул.“Д.р Селемински“ в дереу преминаващо успоредно на
ул.“Георги Пиячевич“.Не се спори, че това предписанието е било получено от
Общината и че не е изпълнено в указания срок- 16.08.2021г. Наведените в хода на
съдебното производство възражения са свързани с формулировката на самото
предписание, която се твърди, че е неясна , както и се навеждат доводи за това, че
неправилно е било отправено до Община-Варна. Съдът в настоящото производство
обаче не е компетентен да се произнесе по тези възражения.Това е така, тъй като
даденото предписание представлява индивидуален административен акт и може да се
обжалва по реда на чл.145 и сл. от АПК, именно по отношение на неговата
законосъобразност. В чл.146 от АПК са предвидени и основанията за оспорване- липса
на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
процесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона, част от които съответстват на направените от
процесуалния представител на Община-Варна възражения.След като обаче даденото на
Община-Варна предписание , с което безспорно за нея е създадено задължение по
смисъла на чл.147 ал.1 от АПК, не е било обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването
му съгласно чл.149 ал.1 от АПК пред Административен съд-Варна, който е
компетентен да се произнесе по него, то същото е следвало да бъде изпълнено , което
не е било сторено.Възражения, свързани с причините за неговото неизпълнение, не са
били направени и след предявяване на акта.В този смисъл съдът намира, че правилно е
било прието, че от страна на Община-Варна е допуснато нарушение на чл.166 т.3 вр.
чл.14 ал.4 от ЗООС.Разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗООС сочи, че Директорите на
РИОСВ издават предписания, а тази на чл.166 т.3 от ЗООС предвижда наказание за
лицата, които не изпълняват издадените им предписания.В случая, доколкото
извършената проверка е била извънредна, а не част от превантивен, текущ и последващ
контрол по смисъла на чл.148 и сл. от ЗООС, правилно е било посочено, че
неизпълненото предписание е издадено на основание чл.14 ал.4 от ЗООС.Правилно е
приложена и разпоредбата на чл.166 т.3 от ЗООС и правилно е ангажирана
отговорността на Община-Варна, доколкото именно тя е следвало да изпълни
даденото предписание.
При определяне на размера на наложената „Имуществена санкция ”
наказващият орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от
ЗАНН , а именно че нарушението е извършено за първи път.Поради това и правилно е
наложил на Община-Варна „Имуществена санкция“ в минималния предвиден от закона
размер от 2 000лв.Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни
в цялост целите на ЗАНН.
С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира , че наказателното
постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да
5
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че на РИОСВ-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение , което с оглед продължителността на делото
и неговата сложност, съдът определя като такова в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 01363-93/ 22.12.2021г.
Директора на РИОСВ-Варна, с което на Община Варна е наложена "Имуществена
санкция" в размер на 2 000 лева на основание чл. 166 т.3 от Закона за опазване на
околната среда.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на РИОСВ- Варна , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 / осемдесет / лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6