М О
Т И В И
към Присъда № 1431 от 08.09.2010 г.,
постановена по НОХД № 2454/2010
г. по описа на БРС
Производството е образувано по внесен в Бургаски районен съд обвинителен
акт на БРП, с който против С.У.С. ЕГН ********** *** е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това,че в
периода от 01.07.2009г., до
30.09.2009г., в качеството си на длъжностно лице „шофьор - пласьор" в „Куадрант
Бевериджис" АД гр.София, представлявано от Ж.Х.К. - мениджър, в условията
на „продължавано престъпление" чрез използване на магнитна карта №
**********, с издател „Лукойл България" АД и ползвател „Куадрант
Бевериджис" АД, без лимит, връчена в качеството му на длъжностно лице, от
работодателя за зареждане на горива от бензиностанции „Лукойл",
противозаконно присвоил чужди вещи: дизелово гориво общо 3 706.58 /три хиляди
седемстотин и шест цяло и петдесет и осем/ литра, на обща стойност 6 747.61
/шест хиляди седемстотин четиридесет и седем и шестдесет и една/ лева, поверено
му в това качество да го управлява, а именно:
В периода от 01.07.2009г„ до 30.07.2009г., чрез използване на
магнитна карта № **********, с издател „Лукойл България" АД и ползвател
„Куадрант Бевериджис" АД. без лимит, връчена в качеството му на длъжностно
лице, от работодателя за зареждане на горива от бензиностанции „Лукойл", в
качеството си на длъжностно лице „шофьор - пласьор" в „Куадрант
Бевериджис" АД гр.София, присвоил дизелово гориво в размер на 40.00 литра,
на стойност 73.00 лева, поверено му в това му качество да го управлява;
В периода от 01.08.2009г., до 30.08.2009г., чрез използване
на магнитна карта № **********, с издател „Лукойл България" АД и ползвател
„Куадрант Бевериджис" АД, без лимит, връчена в качеството му на длъжностно
лице, от работодателя за зареждане на горива от бензиностанции „Лукойл", в
качеството си на длъжностно лице „шофьор - пласьор" в „Куадрант
Бевериджис" АД гр.София, присвоил дизелово гориво в размер на 567.00
литра, на стойност 1060.84 лева, поверено му в това му качество да го
управлява;
В периода от 01.09.2009r., до 30.09.2009г.,
чрез използване на магнитна карта № **********, с
издател „Лукойл България'' АД и ползвател „Куадрант Бевериджи» АД, без лимит,
връчена в качеството му на длъжностно лице, от работодателя за зареждане на
горива от бензиностанции „Лукойл", в качеството си на длъжности лице
„шофьор - пласьор" в „Куадрант Бевериджис" АД гр.София, присвоил
дизелово гориво в размер на 3099.58 литра, на стойност 5613.17 лева, поверено
му в това му качество
да го управлява.
Производството е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава
ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция” по искане на подсъдимия и неговия защитник.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура - Бургас
поддържа обвинението, което счита доказано по безспорен начин, и с оглед
императивната разпоредба на чл.373 ал.3 НПК, пледира за налагане на подсъдимия С.
на наказание “Пробация”, с приложение на мерките по чл. 42а ал. 2 т.1,2 и т.6
от НК, първите две за срок от 1 година и 6 месеца, третата за крок от 2 години,
в размер на 200 часа безвъзмезден труд годишно, като на основание чл. 55 ал. 3
от НК моли да не се налага кумулативно предвиденото наред с наказанието „Лишаване
от свобода” наказание „Конфискация до ½ от имуществото на осъдения” и „Лишаване
от права” по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК. По отношение на предявения граждански
иск, моли същият да бъде уважен в пълен размер, като основателен и доказан.
Юридическото лице, претърпяло имуществени вреди от извършеното
престъпление - „Кудрант
Бевъриджис" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление София,
ул. „Постоянство" № 67А, представлявано от Изпълнителния директор Т.Ш., чрез упълномощения адв.К.Ч. от САК, е предявило срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 1134.61 лева – частично обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с
обезщетение за забава в рамер на законната лихва върху исковата сума, считано от дата на деянето -
30.09.2009г. до окончателното й изплащане. При
разглеждане на делото, граждансият ищец не изпраща представител, не ангажира и
не представя доказателства, не взема отношение по предявената от него
претенция.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият е признал
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тях, признал е и вината си при
извършване на инкриминираното деяние – предмет на обвинителния акт.. Защитникът
пледира за определяне на наказание “Пробация” при мерки, идентични с исканите
от прокурора, като моли същите да бъдат наложени за минималните установе в
закона срокове – 6 месеца за първите две, и 1 година – за третата, при
запазване продържителността от 200 часа на мярката „Безвъзмезден труд в плоза
на обществото”. По гражданската претенция и разноските, предоставя на съда. В
последната си дума, подс. С. се признава за виновен по обвинението, изразява сжаление
за стореното и моли за снизходителност при определяне на наказанието.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл. 372 ал.4 НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно
направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимият С.У.С. ЕГН ********** е роден на ***г***, живее в същия град, ****** и е турчин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, не работи.
На 22.05.2009 г. подс. С. сключил
трудов договор и постъпил на работа в „Кудрант
Бевъриджис" АД гр. София на длъжност „шофьор-пласьор” на напитки. Във връзка с
изпълнение на служебните му задължения, му бил зачислен товарен дизелов
автомобил „Ситроен Джъмпер” рег. № СА 41 55 ВА, както и служебна магнитна карта
без лимит с индивидуален № **********, издадена от „Лукойл България" АД с ползвател „Куадрант Бевериджис" АД. С посочената карта подсъдимият
следвало да зарежда поверения му автомомобил с дизелово гориво на
бензиностанции на „Лукойл
България" АД, без
заплащане на зареденото количество в момента на зареждането. Отчитането на
позваното гориво ставало чрез представяне на съответни касови бонове в
счетоводството на дружеството, въз основа на които документи последното
заплащало общо заредените количества на „Лукойл България" АД. На самата магнитна карта бил
изписан регистрационния номер на
автомобила, поверен на подс. С..
Дружеството поддържало
търговска база в гр.Бургас, ул. „Индустриална” № 47, откъдто С. зареждал стока, и където следвало да отчита в
края на всеки месец пътните листи и счетоводните документи за заредените
количества гориво за автомобила. За периода от пъстъпването му на работа на
22.05.2009 г., до края на м. септември 2009 г., единствено подсъдимия
управлявал споменатия по-горе автомобил на дружеството, и само той ползвал
издадената за този автомобил магнитна карта за гориво.
През периода 25.05 –
30.06.2009 г. подсъдимият изпълнявал съвестно възложените му функции и коректно
отчитал изразходваното от поверения му автомобил гориво. Междувременно разбрал,
че магнитната карта, с която зарежда служебния авнтомобил, няма лимит по
отношение количеството на зарежданото гориво. Решил неправомерно да се обогати
за сметка на работодателя си. Споменал на свои познати, които също имали
дизелови автомобили, сред които свидетелите С.Й. и Х.М., че има възможност да
им осигури гориво на по-ниска цена. Така започнал да се среща с различни лица
на бензиностанции на „Лукойл
България" АД в
гр.Бургас и региона, където с помощта на служебната магнитна карта отчитал
заредените от тези лица количество дизелово гориво. С част от ползвателите на
гориво договарял да му го заплащат по 1.30 лева /литър, а с други – по 1.20
лева/ литър. Така уговорените суми подсъдимият получавал от облагодетелстваните
веднага след зареждането на автомобилите им, което винаги се извършвало
посредством служебната магнитан карта на „Лукойл
България" АД и на
бензиностанции на същото дружество. Въпросните количества гориво, подс. С. не
отразявал в пътните листи, нито ги отчитал, а получените за допълнителните
количества гориво суми получавал и усвоявал лично.
По описания начин, презм.юли 2009 г. С.
посредством служебната магнитна карта заредил вповече 40 л дизелово гориво на
стойност 73.60 лева, през м. август 2009 г. – 567 л дизелово гориво на обща
стойност 1 060.84 лева, а през м. септември – 3 099.58 л на стойност
5 613.17 лева. В края на м. септември 2009 г. дружеството освободило подс.
С. от работа, при което същият предал
поверения му служебен автомобил и
съответните за периода пътни
листи. Към този момент, длъжностните лица в дружеството –работодател не
подозирали за присвоените от С.
количества гориво.
В началото на м.октомври 2009 г. „Лукойл България" АД фактурирало заредените със
поверената на подсъдимия служебна магнитна карта количества дизелово гориво за
плащане от „Куадрант
Бевериджис" АД. С оглед размера на дължимата сума, в последното дружество била
извършена счетоводна проверка, която установила, че през м.септември 2009 г.,
подс. С. е заредил 3 099.58 литра дизелово гориво, на стойност
5 613.17 лева вповече, отколкото имало отчетено по пътните листи. За така
установеното, свид. Ж.К. – мениджър „Логистика” в „Куадрант Бевериджис" АД подал сигнал в І РУП-гр.Бургас. Въз
основа на материалите от извършената проверка било образувано настоящото
наказателно производство.
В хода на разследването била
възложена и изготвена съдебно-икономическа експертиза, която установила точното
количество на присвоеното от подсъдимия С.
дизелово гориво и неговата парична равностойност, а именно - 3 706.58 литра, на обща стойност 6 747.61 лева за периода 01.07. – 30.09.2009 г.
Така описаната фактическа обстановка се приема от съда за установена въз
основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които
подсъдимият е направил самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Ж.К., С.Й., Х.М., И.Д., А.А., заключенията на извършените съдебно-икономическа и техническа експертизи, ведомости,
пътни листи, справки, разпечатки от снимки от охранителните камери на
бензиностанции на „Лукойл България" АД, трудов договор № 3100 от 2.05.2009 г., приемо-предавателен протокол,
справка за съдимост на подсъдимия и други, събрани в досъдебното производство
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед установена по делото фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият С.У.С. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.201 вр. чл. 26 ал. НК
– в условията на продължавано престъпление, в периода от 01.07.2009г., до 30.09.2009г., в
качеството си на длъжностно лице „шофьор-пласьор" в „Куадрант
Бевериджис" АД гр.София, представлявано от Ж.Х.К. - мениджър, в условията
на „продължавано престъпление" чрез използване на магнитна карта №
**********, с издател „Лукойл България" АД и ползвател „Куадрант
Бевериджис" АД, без лимит, връчена в качеството му на длъжностно лице, от
работодателя за зареждане на горива от бензиностанции „Лукойл",
противозаконно присвоил чужди вещи: дизелово гориво общо 3 706.58 /три хиляди
седемстотин и шест цяло и петдесет и осем/ литра, на обща стойност 6 747.61
/шест хиляди седемстотин четиридесет и седем и шестдесет и една/ лева, поверено
му в това качество да го управлява. Налице и безспорно доказани са всички съставомерни обективни признаци
на деянието – длъжностното кочество на
подсъдимия, факта на връчването на горивото за пазене, чрез обсъдената служебна
безлимитна магнитна карта за зареждане на гориво, факта на зарежданията в
автомобилите на частни лица, несвързани с дейността на дружеството-работодател
и извън нуждите на това дружество, и последвалата от поведението на С. липса на
общо 3 706.58 литра дизелово гориво, заплатена от „Куадрант Бевериджис" АД.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината
“пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, като се е възползвал от
практически неограничените количества гориво, които магнитната карта му дава
възможност да зарежда и ползва, и като е бил наясно с факта, че част от
горивото не е необходима за ипълнение на трудовите му функции и интересите на
работодателя му, но стойността и на това гориво ще бъде заплатена от „Куадрант Бевериджис" АД на доставчика, а неправомерно
получените от лицата-ползватели суми ще свои лично и безотчетно. В този
констекст, С. с категоричност е предвиждал
общественоопасните и противоправни последици от престплението и е искал тяхното
настъпване, с цел да се облагодетелства, като присвои чуждо имущество.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 201 НК се предвижда наказание ЛОС до осем години,
като съдът може да постанови и „Конфискация до ½ от имуществото на
осъдения” и „Лишаване от права” по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК. Нормата на чл. 373
ал.2 НПК, обаче, задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 58а НК (в редакцията от бр. 27/ 2009 г., приложим в случая с
оглед времето на извършване на престъплението) в случаите, когато той е
направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия
случай е именно такъв, поради което, при определяне вида и размера на
наказанието, съдът съобрази, че приложима се явява разпоредбата на чл. 58а НК
(в редакцията от бр. 27/ 2009 г.), която директно препраща към чл. 55 НК. В
настоящия случай, предвид липсата на специален минимум на предвиденото на
престъплението по чл. 201 НК наказание „Лишаване от свобода”, надлежното
наказание, като вид, по силата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б” предл. 1-во НК, следва да е „Пробация”.
При определяне състава и конкретните срокове и размери на пробационните
мерки, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени
като съответстваща на обичайната степен за подобен род посегателства, и ниската
степен на обществена опасност на личността на подс. С., предвид необремененото
му съдибно минало, направеното още на досъдебното производство признание и
изразеното критично отношение към извършеното, липсата на доказателства за други
противоправни или престъпни прояви и висящи наказателни производство,
сключването още в досъдебната фаза на споразумение с ощетеното дружество за
заплащане на по-голямата част от причинените имуществени вреди, както и решението
на подсъдимия да признае изцяло фактите и вината си по повдигнатото му с
обвинителния акт обвинение.
При наличието на горните обстоятелства досежно деянието и дееца, съдът
прецени, че за извършеното престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 НК, при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.”б”
предл. 1-во НК, на подс. С. следва да бъде определено наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС - **** - за срок от ЕДНА година при периодичност ДВА пъти
СЕДМИЧНО, на основание чл. 42Б, ал. 1, вр. чл. 42А, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1
от НК; 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА
година, на основание чл. 42Б, ал. 2, вр. чл. 42А, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от НК; 3. БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на ДВЕСТА часа ГОДИШНО
за ДВЕ поредни ГОДИНИ, на основание чл. 42Б, ал. 5, вр. чл. 42А, ал. 2, . 6 и
ал. 3, т. 3 от НК.
По убеждението на съда, така определеното и наложено наказание
съответства на извършеното, а от друга страна санкцията е от естество да
способства за постигане целите на генералната и специалната превенция, съгласно
предвиденото в чл. 36 НК, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия. Пак за постигане на тазе цели, съдът счете, че в случая на С. не следва да се налагат двете по-леки
наказания, предвидени наред с наказанието „Лишаване от свобода”, отчитайки
младата му възраст, добрата личностна характеристика и липсата на трудова
заетост при постановяване на присъдата.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед установеното от фактическа страна относно престъплението, и
правните изводи на съда относно него, предявеният от „Кудрант Бевъриджис" АД ЕИК *********, граждански иск за сумата от 1134.61 лева, представляваща частично обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с
обезщетение за забава в рамер на законната лихва върху исковата сума, считано от дата на деянето -
30.09.2009г. до окончателното й изплащане, се явява доказан както по основание,
така и по размер. Несъмнено, налице е непозволено увреждане по смисъла на чл.
45 ЗЗД, осъществено посредством извършването на престъпление против
собствеността-длъжностно присвояване. Автор на увреждането е именно подс. С. ,
който го е извършил умишлено, т.е. виновно, и е налице пряка причинна връзка
между извършеното престъпление и настъпилите на гражданския ищец имуществени
вреди, представляващи равностойността в пари на присвоеното дизелово гориво.
При тези обстоятелства, бидейки доказан и основателен, предявеният граждански
иск бе изцяло уважен в приетия за разглеждане размер от 1134.61 лева, а подс.
С.С. - съответно осъден да заплати исковата сума ведно със следващото се обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
РАЗНОСКИ
Предвид решението по въпросите на вината и отговорността, на основание
чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подсъдимия бе осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на Бургаския районен съд сума в размер на 180.00 лева, представляваща
направените в досъдебното и съдебното
производство деловодни разноски, а на основание чл. 88 ал. 1 НПК, вр.
чл. 78 ал.6 ГПК, С. бе осъден да заплати в полза на Държавата следващата се
върху уважения граждански иск държавна такса в размер на 50 лева.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С оглед приключването на
наказателното производство, и като съобрази, че веществените доказателства по
делото - 4 броя
компакт дискове,
съдържащи видеозаписи от охранителни камери на бензиностанции, стопанисвани от „Лукойл България" ЕООД, вече са били изследвани от извършената
техническа експертиза, по информацията от тях не се спори, и те не са повече
необходими за нуждите на производството, съдът постанови те да бъдат върнати на
собственика им „Лукойл
България" ЕООД.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева