Мотиви по НОХД №306/2017 г. по описа на Р.нски окръжен съд, Наказателно отделение
Обвинението е повдигнато от Р.нска окръжна прокуратура против:
-И.Ж.Ш. затова, че на 04.07.2011 г.
за времето от 03.00 ч. до 06.00 ч. в гр. Р., на Околовръстното шосе, в близост
до „КАТ-МВР“ в качеството си на длъжностно лице – полицейски орган, полицай,
младши автоконтрольор І степен в група „Организация
на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР –гр. Р., категория Е-ІІ степен,
звание сержант, осъществяващ административно контролна дейност, в съучастие
като съизвършител с М.Р.И. по време на извършване на
пътна полицейска проверка на С.Д.Д. е поискал и приел
от Д. дар, който не му се следва – 100 румънски леи,
с левова равностойност от 46.31 лева за да не извърши действие по служба – да
състави акт за установяване на административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1
от ЗДвП – управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, допуснато от приятел на Д.-престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
-М.Р.И. затова, че на 04.07.2011 г. за времето от 03.00 ч. до 06.00 ч., в
гр. Р., на Околовръстното шосе, в близост до „КАТ-МВР“ в качеството си на
длъжностно лице – полицейски орган, полицай, младши автоконтрольор
І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на
МВР –гр. Р., категория Е-ІІ степен, звание сержант, осъществяващ
административно контролна дейност, в съучастие като съизвършител
с И.Ж.Ш. по време на извършване на пътна
полицейска проверка на С.Д.Д. е поискал и приел от Д.
дар, който не му се следва – 100 румънски леи, с
левова равностойност от 46.31 лева за да не извърши действие по служба – да
състави акт за установяване на административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1
от ЗДвП – управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред, допуснато от приятел на Д.- престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
-А.С.П. затова, че на 27.08.2011 г. около 22.00 часа в гр. Р., на изхода в
посока гр. П., в близост до магазин „Метро“ в качеството си на длъжностно лице
– полицейски орган, полицай, младши автоконтрольор І
степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР –гр. Р.,
категория Е-І степен, звание сержант, осъществяващ административно контролна
дейност по време на извършване на пътна
полицейска проверка на И.Л.И. е поискал и приел от И. дар, който не му се
следва – сумата от 100 лева за да не извърши действие по служба – да състави
акт за установяване на административно нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП –
превишаване на скоростта за движение от 21 до 30 км.ч., допуснато от И.И.-престъпление по чл.302, т.1, вр.
чл.301, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Р.нска окръжна
прокуратура поддържа обвинението. Счита, че в рамките на наказателното
производство са били установени по несъмнен и категоричен начин релевантните
факти, от които се доказва и осъществяването на престъпния състав по чл.302,
т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК от страна на тримата
подсъдими. Конкретизира, че несъмнено е било доказано, че на посочените в
обвинителния акт дати всеки един от тях в качеството на длъжностно лице –
полицейски орган, а подс. Ш. и подс.
М.И. и в съизвършителство са поискали и са приели
дар, който не им се следва. Анализирайки смекчаващите обстоятелства и
констатирайки липсата на отегчаващи такива по отношение на Ш., И. и П. предлага
отмерване на наказания на минимума на предвиденото в наказателния закон, а
именно лишаване от свобода за срок от три години, глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да се заема съответна длъжност за срок от една година. Сочи,
че по отношение на всеки един от тях са налице предпоставките за отлагане
изтърпяването на отмереното наказание лишаване от свобода при условията на чл.
66, ал. 1 от НК.
Упълномощеният защитник на подсъдимите И.Ш. и М.И. – адв.
Б.Б. моли същите да бъдат признати за невиновни и
оправдани по повдигнатите им обвинения за осъществен състав на престъпление по чл.302,
т.1, вр. чл.301, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК. Конкретизира, че от събраните в рамките на съдебното дирене
доказателства не се установява от фактическа страна отразеното в акта на
държавното обвинение. В тази връзка сочи, че от приобщения в качеството на
писмено доказателство график, ведно с част от събраните гласни доказателства –
показанията на св. Ч. и св. Г.Г. се доказва, че на процесната дата, в процесния
времеви интервал (от 03.00 ч. до 06.00 ч.) подсъдимите Ш. и И. са работили на
място, различно от твърдяното от прокуратурата, а именно - на ул. „П.“ и бул. „Л.“. Твърди още, че
съпричастност на тези двама подсъдими към извършване на деянието по
повдигнатото им обвинение не може да бъде изведена и от приобщените показания
на св. С.Д., както и от цялата останала доказателствена
съвкупност, включително и използваните СРС. Сочи, че не могат да се ползват и
извършените разпознавания, доколкото в изготвените протоколи е била отразена
сума, различна от повдигнатата с обвинителния акт.
Упълномощеният защитник на подс. А.П. – адв. Л.П. развива съображения, че в производството не е
било доказано по изискуемия от процесуалния закон несъмнен и категоричен начин,
че е било извършено престъпление, както и за участие на подс.
А.П. в такова. Сочи, че първоначално подс. П. е бил
привлечен за деяние реализирано чрез бездействие и квалифицирано по текста на чл.
387, ал. 3 от НК, затова, че с
бездействието си е дал възможност на колегата си И. да получи съответни парични
средства. Конкретизира, че от събраните в рамките на наказателното производство
доказателства се установява фактическа обстановка, различна от отразеното в
акта на държавното обвинение – относно лицето спряло автомобила на св. И.И., относно мястото на спирането му, установяването на
скоростта на движение на превозното средство от страна на полицейските
служители, действията на последните, както и съдържанието на проведения
разговор между тях и св. И.. Сочи още, че изобщо не е било доказано да са
искани и приемани пари от страна на проверяващите и конкретно – от страна на подс. А.П., в която насока се позовава както на показанията
на св. Х.Х., така и на приобщените СРС. Твърди, че цялата фактическа обстановка възприета от обвинението, намерила отражение в
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив,
не се подкрепя с нито едно доказателство по делото. Предвид недоказаността на
обвинението пледира подс. А.П. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подс. И.Ш. не се признава за виновен. В хода на съдебното дирене дава
обяснения, в които посочва, че на процесната дата е
изпълнявал служебните си задължения, но на място, различно от отразеното в
обвинителния акт. Отрича съпричастност към реализиране на престъплението по
повдигнатото му обвинение, като сочи, че не е спирал за проверка чужд гражданин.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Подс. М.И. не се признава за
виновен. В хода на съдебното дирене дава обяснения, като в унисон с изложеното
от подс. Ш. твърди, че е бил назначен на смяна като
пътен контрол на територията на гр. Р., но маршрута им не е включвал
околовръстното при КАТ и не са били изпращани извън този предварително
определен маршрут. В последната си
дума моли да бъде оправдан.
Подс. А.П. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на
съдебното дирене дава обяснения, в които посочва, че в качеството си на автоконтрольор при ПП КАТ Р., на датата и мястото, посочени
в обвинителния акт той и колегата му П. И. са спрели за проверка св. И.И., но отрича да е искал и да е получавал пари от водача. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Ш. бил
назначен на работа в системата на МВР на 01.01.2005
г. на длъжност полицай в група ООР и ПК на сектор Охранителна полиция при 02
РУП – Р. при РДВР – Р., като със заповед №562/23.12.2004 г. на същия било
присъдено звание сержант по ЗМВР.
От 01.09.2010 г. той
заемал длъжността младши автоконтрольор І степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР –гр. Р.,
категория Е-ІІ степен.
Подсъдимият М.И. бил
назначен на работа в системата на МВР на 10.07.2001 г.
Към 2011 г. той
заемал длъжността младши автоконтрольор І степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР –гр. Р.,
категория Е-ІІ степен и звание сержант.
Подсъдимият А.П. бил назначен на работа в
системата на МВР на 03.06.1986 г., като през годините заемал различни длъжности
– старши полицай, командир на отделение,
а от 2010 г. - младши автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР – гр. Р.. Със
заповед №К-2312/29.09.2006 г. му била присъдена категория „Е“- полицай, І
степен.
Според типовата
длъжностна характеристика за длъжността младши автоконтрольор
II-I степен, утвърдена със заповед на
Министъра на вътрешните работи всеки от подсъдимите следвало да работи по
предотвратяването и пресичането на нарушения по пътищата и изготвя документи, свързани с административнонаказателната дейност и разследването на
пътнотранспортни произшествия.
Със Заповед № 1з-1687/02.08.2010 г. Министърът на
вътрешните работи определил полицейските органи от отдел „Пътна полиция“ в ГД „Охранителна полиция“, от звената „Пътна
полиция“ в областните дирекции на МВР и СДВР, заемащите длъжност полицейски
инспектор VІ-ІV степен, антоконтрольор, младши автоконтрольор
при ОД на МВР и СДВР и техните териториални звена, както и тези категории „В“,
„Г“, „Д" и „Е“ (експертен персонал с ръководни функции и експертен
персонал с контролни функции, експертен персонал, изпълнителски персонал с
контролни функции, изпълнителски персонал) от звената „Охранителна полиция“ в
ГД „Охранителна полиция“ и в ОД МВР в страната и СДВР на обслужваната от тях
територия, след проведено обучение и проверка на знанията, чрез ежегодно
полагане на изпит по ЗДвП, да издават фишове и актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП.
Според Инструкция №
1з-2295/08.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност на МВР водещите задължения
на органите по контрол на трафика (нарядите) били да спират и вземат отношение
към участниците в движението само при ясно видими и безспорни нарушения, като
незабавно уведомяват дежурната част за мястото и вида на контрола,
проверяваните обекти, часа, регистрационния номер и повода/причината за
спиране; при констатирани нарушения на ЗДвП да съставят АУАН и всички
проверявани лица и автомобили да се вписват задължително в нарядните дневници.
На 01.03.2011 г. с
постановление на прокурор при СГП било образувано досъдебно производство №
9-П/2011 г., пр. пр. №4-671/2011 г. срещу неизвестни длъжностни лица за престъпления
по чл.302, т.1, и т.2 от, вр. чл.301, ал.1, пр.1,
алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От 19,00 ч. на
03.07.2011 г. подсъдимите И.Ш. и М.И. застъпили по график нощна смяна като
наряд - автопатрул по КАТ. Ползвали служебен л. а. с ДК
№ Р **** РВ, в чиято пътна книжка подс. И.Ш. попълнил
хоризонталните графи за 03.07.2011 г., 19,00 ч., и 04.07.2011 г., 07,00 ч.
Според план – разстановка същите били на различни
пунктове, както следва – от 21.00 часа
до 23.00 часа - „Х.Б.“ в гр. Р., от 23.00 часа до 01.00 часа - „Л.“ в гр. Р., от 01.00
часа до 03.00 часа - „П.Я.“ в гр. Р., от
03.00 часа до 05.00 часа - „Р. - П.“ в гр. Р. и от 05.00 часа до 06.00 часа - „Л.“ в гр. Р..
През периода на
дежурството им двамата извършили проверка на 15 бр. ППС, сред които в 05.05 ч.
управляван от св. Б.Ч. товарен автомобил с ДК №Р 6317 АН, чийто обичаен маршрут
на движение не включвал околовръстният път в близост до КАТ-Р..
Св. С.Д. бил румънски
гражданин, който често пътувал на територията на Република България. На
различни дати той бил спиран от български полицейски служители за допуснати от
него нарушения по ЗДвП, като в част от случаите той предоставял различни
парични суми за да не му се съставят актове и да не бъде отнемано
свидетелството му за правоуправление.
На 02.08.2011 г. по досъдебно
производство № 9-П/2011 г., пр.пр. №4-671/2011 г. бил
проведен разпит на защитен свидетел с идентификационен номер 005-РР, който участвал
и в разпознавания по снимки. В рамките на тези процесуални действия защитен
свидетел с идентификационен №005-РР посочил подс. И.Ш.
за когото отразил, че е лицето, на което е дал стои леи
и което е стояло в служебен автомобил. На същата дата той посочил и подс. М.И., за когото заявил, че е лицето, което на
21.07.2011 г. е поискало и получило от негов познат сумата от 20 евро и пет
лева.
По досъдебно
производство № 9-П/2011 г., пр. пр. №4-671/2011 г. от страна на наблюдаващия
прокурор било направено искане рег. №RB421132-001-09/6-1134 от 03.08.2011 г. за използване на СРС-ва чрез оперативните
способи „наблюдение“, „подслушване” и „проследяване“ по смисъла на чл.5, чл.6 и
чл.7 от ЗСРС по отношение на анонимен свидетел с идентификационен номер 005-РР,
за което било издадено разрешение от Зам. Председателя на СГС рег. № RB 401049-001-09/14-3720 от 03.08.2011 г. за срок от 60 дни, считано от
22.08.2011 г. за използването и на СРС „наблюдение,
проследяване и подслушване“ и документиране чрез звукозапис и видеозапис.
С постановление от
10.10.2011 г. наблюдаващият прокурор разделил
досъдебно производство №9-П/2011 г. като от него били отделени материали и било
образувано досъдебно производство №20-П/2011 г. срещу неизвестни извършители –
длъжностни лица от състава на МВР, ДАИ и граждански лица.
На 24.10.2011 г. с
постановление на прокурор при СГП, в рамките на новообразуваното досъдебно
производство - сл.д. №20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, пр.пр. №4-2846/2011 г. по описа на СГП, по отношение на св. Д.
била осигурена защита чрез временна мярка за защита - запазване в тайна на
самоличността му и на същия бил даден идентификационен № 005-РР. Впоследствие
тя била снета с постановление на прокурор при СГП от 28.01.2014 г.
Междувременно от
страна на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР било отправено и искане за използване на СРС рег. № РС-417 от 06.06.2011 г. чрез оперативни способи „наблюдение“,
„подслушване” и „проследяване“ по смисъла на чл.5, чл.6 и чл.7 от ЗСРС по
отношение на служебен автомобил на ОД на МВР – Р. марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № Р **** РВ. Въз основа на това
искане било получено разрешение рег. №99 от 10.06.2011 г. за използване на този
вид специално разузнавателно средство от Зам. Председателя на Р.нски окръжен съд за срок от 60 дни, считано от 17.06.2011
г. С разрешение от 08.08.2011 г. този срок бил
продължен с още 60 дни, считано от 15.08.2011 г.
От 19,00 ч. на
27.08.2011 г. подс. А.П. и П. И. застъпили по график
нощна смяна, като наряд - автопатрул по КАТ. Ползвали
служебен л. а. марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № Р ****
РВ, в чиято пътна книжка И. попълнил хоризонталните графи за 27.08.2011 г.,
19,00 ч., и 28.08.2011 г., 07,00 ч. Според план – разстановка
за времето от 21.00 ч. до 23.00 ч. същите
били на установъчен пункт І-5, 3-6 км. Полицейският
автомобил бил паркиран след Дъговият мост в гр. Р., посока гр. Б., в близост до
бензиностанция „ЛУКОЙЛ“ За изпълнение на служебните си задължения те
разполагали с техническо средство за контрол на скоростта на движение на
превозните средства – радар TR 4 №00301. Подс. А.П. бил седнал на мястото на водача, а колегата му П.
И. – на предна дясна седалка. Заедно с тях в служебния автомобил бил и св. Х.Х..
Около 21.40-22.40 часа
св. И.И. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „ML“ с ДК №РР **** АН.
Движел се с превишена скорост в посока изхода на гр. Р. към гр. Б.. След
преминаване на Дъговия мост той бил спрян за проверка от подс.
А.П., който поискал документите на св. И.И. и тези на
превозното средство, заявил му, че кара с превишена скорост, както и че
предвидената за това санкция е в размер на 200 лева, след което се прибрал и
седнал на шофьорската седалка. От своя страна П. И. провел разговор със св. И.,
в който го попитал дали ще правят „мушенгии“ или
„измами“ или да му пише акт. След като се съгласил свидетелят И. пуснал в
полицейския автомобил от страната, на която вече бил седнал П. И. две банкноти от
по 50 лева, на което никой от полицейските служители не възразил. Междувременно
документите му били върнати от подс. А.П. и той бил
освободен без да му се съставя АУАН. В нарядния дневник била отразена
проверката на св. И. и управляваното от него превозно средство.
В резултат на
приложените специални разузнавателни средства бил изготвен звукозапис на
разговорите, проведени в автомобила - марка „Опел“, модел „Астра“
с ДК № Р **** РВ за времето от 21.40.43 часа до 22.45.14 часа на 27.08.2011 г.
На 03.11.2011 г. от
страна на св. И.И. било извършено разпознаване по
снимки, при което той посочил П. И. като лицето, което му е предложило да
правят „мушенгии“ и на което е предоставил двете
банкноти от по 50 лева, а подс. А.П., като полицейският
служител, който е стоял на шофьорското място в служебния автомобил.
Изложената фактическа установка съдът възприе въз основа
на обясненията на подсъдимите И.Ш., М.И. и А.П., показанията на свидетелите И.И. (дадените непосредствено и устно пред настоящия съдебен
състав), Х.Х. и Б.Ч.; заключението на СОЕ и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: кадрови справки,
ежедневни ведомости, извлечения от наряден дневник, план разстановка,
докладни записки, пътни книжки, протоколи за запознаване с длъжностна
характеристика, извлечение от памет на техническо средство, план за провеждане
на инструктаж, рапорт, извлечение от дневник за инструктаж, извлечение от
дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, Заповед № 1з-1687/02.08.2010 г. Министърът на
вътрешните работи, Заповед № 1з-2992/16.12.2010
г. Министърът на вътрешните работи, типови длъжностни характеристики, месечни
наряди (т.3 от дос.пр.), веществените доказателствени средства, със съдържание отразено в
протокол RB202010-001-05-05-P-197/04.08.11 г.,
RB202010-001-05-05-P-208/04.08.11 г., RB202010-001-05-05-P-200/04.08.11 г.,
RB202010-001-05-05-P-202/04.08.11 г., RB202010-001-05-05-P-204/04.08.11 г.,
RB2020P-001-05-05-P-210/04.08.11 г., RB202010-001-05-05-P-206/04.08.11 г., RB202010-001-05-0609-05-01/02.11.2011
г., RB202010-001-05-0609-05-02/02.11.2011 г.,
RB202010-001-05-0609-05-03/02.11.2011 г., RB202010-001-05-0609-05-04/02.11.2011
г., RB202010-001-05-0609-05-05/02.11.2011 г.,
RB202010-001-05-0609-05-06/02.11.2011 г., RB202010-001-05-0609-05-07/02.11.2011
г., RB202010-001-05-0609-05-08/02.11.2011 г.,
RB202010-001-05-0609-05-09/02.11.2011 г., RB202010-001-05-0609-05-10/02.11.2011
г., RB202010-001-05-0609-05-11/02.11.2011 г.,
RB202010-001-05-05-Р-126/04.08.2011 г., RB202010-001-05-05-Р-125/04.08.2011г.,
RB202010-001-05-05-Р-134/04.08.2011 г., RB202010-001-05-05-Р-133/04.08.2011 г.,
RB202010-001-05-05-Р-156/04.08.2011 г., RB202010-001-05-05-Р-154, RB202010-001-05-05-Р-161/04.08.2011
г., RB202010-001-05-05-Р-159, RB202010-001-05-05-Р-179/04.08.2011 г.,
RB202010-001-05-05-Р-178, RB202010-001-05-05-Р-181/04.08.2011 г.,
RB202010-001-05-05-Р-180, RB202010-001-05-05-Р-190/04.08.2011 г., RB202010-001-05-05-Р-189,
RB202010-001-05/05-С-1613/27.10.2011 г., RB202010-001-05/05-С-1612/27.10.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-22/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-23/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-24/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-25/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-26/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-27/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-28/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-29/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-30/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-31/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-32/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-33/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-34/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-35/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-36/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-37/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-38/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-39/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-40/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-41/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-42/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-43/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-44/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-45/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-46/16.12.2011 г., RB202010-001-05/0609-05-47/16.12.2011
г., RB202010-001-05/0609-05-48/16.12.2011 г.,
RB202010-001-05/0609-05-49/16.12.2011 г., приобщени чрез надлежното им
прочитане, проверени за идентичност с непосредствено изслушване на приложените
по делото ВДС – оглед на съдържанието на оптичните носители.
Като цяло събраните в хода на съдебното
дирене доказателства са безпротиворечиви,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, което с оглед предписанията на
чл.305, ал.3, пр.1 от НПК не налага подробното им анализиране и съпоставка.
Преди задължителния съвкупен и
отделен анализ на събраните в рамките на съдебното дирене пред настоящия състав
доказателства и доказателствени средства, съдът в
настоящия си състав намира, че следва да констатира процесуалната негодност и
допуснатите в предсъдебната фаза редица груби
нарушения на процесуални правила, които макар и да не съставляват основания за
връщане на производството в предходната му процесуална фаза се отразяват на доказателствената стойност на редица от извършените в предсъдебната фаза процесуални действия – събирането на
гласни доказателства, установеното посредством използването на СРС и
извършените разпознавания на лица от страна на органите на досъдебното
производство (протоколи за разпознаване по снимки -
т.1, п.2 л. 4-9; л.25).
На първо място тук следва да бъде
посочено, че част от събраните в досъдебната фаза гласни и писмени
доказателства, а също така и извършените процесуални действия по разпознаване
се явяват изначално опорочени предвид неспазването на сроковете за провеждане
на разследването, визирани в чл.234 от НПК. Пълнотата и прецизността на така
възприетото от страна на решаващия съдебен състав предпоставя
проследяване на развитието на производството в неговата досъдебна фаза, считано
от момента на неговото отпочване, както следва:
На 01.03.2011 г. с постановление на
прокурор при СГП е било образувано досъдебно производство № 9-П/2011 г., пр.пр. №4-671/2011 г. срещу неизвестни длъжностни лица за
престъпления по чл.302, т.1, и т.2 от, вр. чл.301,
ал.1, пр.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК (секретен
том, папка „Р.“№3, л.86-88 от досъдебното производство). В настоящото
наказателно производство не са приобщени каквито и да е надлежни актове за
удължаване на срокове по разследването по това досъдебно производство –
съответно такива с произнасяне по реда на чл.234, ал.3 от НПК.
С постановление от 10.10.2011 г. (секретен том, папка „Р.“№3, л.79-85 от
досъдебното производство), наблюдаващият прокурор е разделил досъдебно
производство №9-П/2011 г. като от него били отделени материалите и било
образувано досъдебно производство №20-П/2011 г. срещу неизвестни извършители –
длъжностни лица от състава на МВР, ДАИ и граждански лица. Към новообразуваното
досъдебно производство №20-П/2011 г. били присъединени постановлението за
образуване на пр.пр. №4-671/2011 г. на СГП,
постановления на Главния прокурор на Република България (от 01.03.2011 г.,
13.06.2011 г. и 21.07.2011 г.), „документи съдържащи се в папка едно по
досъдебно производство № 9-П/2011 г., пр.пр.
№4-671/2011 г.“, както и всички получени след 10.10.2011
г. справки по искания за прилагане на СРС. С Постановление от 17.10.2011 г.
(секретен том, папка „Р.“№3, л.1-2 от досъдебното производство) от досъдебно
производство № 9-П/2011г. на СО при СГП са били отделени и искане за прилагане
на СРС с рег. № 6-1134/03.08.2011г. и разрешение № 14-3720/03.08.2011г., ведно
с всички материали получени от прилагането му. Последните също били приобщени
към материалите по ДП 20-П/2011 г. на СО при СГП, пр.пр.
№4-2846/2011 г. на СГП. Впоследствие с постановление от 03.02.2014 г. досъдебно
производство № 20-П/2011 г. е било разделено като наблюдаващия прокурор
постановил същото да продължи срещу подсъдимите по настоящото дело - И.Ж.Ш., М.Р.И. и А.С.П., както и срещу М. Т. М., П. Б. И., П. Н. И., Н.
П. К., Ц. С. Ц. и Р. Р. Б..
По досъдебно производство № 20-П/2011
г., пр. пр. №4-2846/2011 г. на СГП са приобщени постановления за удължаване на
сроковете по разследването при условията на чл.234, ал.3 от НПК от АП София,
както следва: от 10.04.2012 г. до 10.08.2012 г. (секретен том,
папка „Р.“№3, л.68 от досъдебното производство); от 10.08.2012 г. до 10.12.2012
г. (секретен том, папка „Р.“№3, л.69 от досъдебното производство); от
10.12.2012 г. до 10.04.2013 г. (секретен том, папка „Р.“№3, л.71 от
досъдебното производство); от 10.04.2013 г. до 10.06.2013 г. (секретен том, папка „Р.“№3, л.78 от досъдебното
производство); от 13.05.2015 г. до 13.07.2015 г. (т.9, л.20 от досъдебното
производство); от 13.07.2015 г. до 13.11.2015 г. (т.9, л.23 от
досъдебното производство); от 13.11.2015 г. до 13.03.2016 г. (т.9, л.138 от
досъдебното производство); от 13.03.2016 г. до 13.06.2016 г. Други актове за
удължаване на срока за разследване не са приобщени по досъдебното производство.
В обобщение следва да се посочи, че
всички извършени процесуални действия през периодите, за които липсват
постановления или актове по чл.234, ал.3 от НПК за удължаване на срока на
разследване, следва да се изключат от доказателствената
съвкупност поради процесуалната им негодност с оглед императивните предписания
на чл.237, ал.7 от НПК. По-конкретно с оглед липсата на такива произнасяния по
досъдебно производство № 9-П/2011 г., пр.пр.
№4-671/2011 г., извършените следствени действия и събраните доказателства през периода от 02.05.2011 г. до 10.04.2012 г., както и тези реализирани по
новообразуваното досъдебно производство №20-П/2011 г., пр. пр. №4-2846/2011 г.
на СГП през периода от 11.06.2013 г. до 12.05.2015 г., както и всички такива
след 13.06.2016 г. следва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност и въз основа на тях не могат да бъдат изграждани доказателствени
изводи.
В този смисъл
съдът в настоящия си състав констатира наличието на редица процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на досъдебното производство – конкретно
това са липсата на удължаване на срока по първоначално образуваното досъдебно
производство № 9-П/2011 г., както и липсата на надлежно и ясно отразяване на
кои конкретни доказателствени и процесуални материали
се отделят от същото и се присъединяват към новообразуваното досъдебно
производство № 20-П/2011г. (отразено е приобщаването на том едно без да се
индивидуализират включените в него материали, които понастоящем не могат да
бъдат индивидуализирани).
При оценка на обясненията на подсъдимите,
съдът изходи от двойствената им природа-от една страна същите се явяват основно
средство за защита, чрез което подсъдимото лице се възползва от възможността си
да вземе отношение по повдигнатото обвинение, като го отхвърли и защити своите
права и законни интереси, а от друга страна обясненията му се явяват и доказателствено средство и като такова следва да се ценят
във връзка с останалия доказателствен материал, с
оглед собствената им логичност и вътрешна последователност. Достоверността на
обясненията следва да бъде установявана при спазване на общите правила относно
гласните доказателствени средства-по пътя на
доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК процесуален ред
доказателства.
Изхождайки от това дефинирано в
процесуалния закон правило, настоящият съдебен състав прецени, че следва да се
кредитират изцяло обясненията на подсъдимите И.Ш. и М.И., както и тези на подс. А.П..
Обясненията на подсъдимите И.Ш. и М.И.
се възприеха изцяло, като съдът съобрази, че описвайки събитията от процесната дата същите са последователни, логични и безпротиворечиви. В рамките на съдебното разглеждане на
делото от страна на настоящия съдебен състав не бяха установени каквито и да е
други доказателства, които да поставят под съмнение, респективно да опровергаят
доказателствената стойност на тези гласни
доказателства.
Конкретно, приобщените показания на
св. Д. (пред съдия, разпитан в качеството си на свидетел с тайна самоличност
№005-РР) не съдържат информация, касаеща
инкриминираната от държавното обвинение дата - 04.07.2011 г., като такава
липсва и в приобщените доказателства, придобити посредством използване на СРС-ва (информацията, придобита чрез използваните СРС-ва касае период след датата на твърдяното извършване на
престъплението от страна на тези двама подсъдими, чието начало е на 08.08.2011 г.).
В обобщение, въпреки двояката природа
на обясненията на подсъдимите Ш. и И., същите следва да се възприемат като
достоверно отражение на релевантните за производството факти, предвид
констатираната им безпротиворечивост и
обстоятелството, че кореспондират с всички останали, приобщени в рамките на
съдебното дирене доказателства.
Обясненията на подс.
А.П. бяха възприети изцяло – касателно времето на
извършване на полицейската проверка на св. И.И.,
неговото участие в нея, както и досежно участието на
втория полицейски служител – П. И. (спрямо когото наказателното производство е
прекратено – с разпореждане от 01.12.2016 г. на основание чл. 249, ал.2, вр. с чл.248, ал.2, т.3, чл.369, ал.3, вр.
ал.1 и чл.369, ал.4, вр. ал.3 от НПК). Изложеното от
страна на подс. А.П. е последователно, безпротиворечиво и в унисон с изложеното от страна на св. Х.Х., а отчасти – и с казаното от св. И.И.,
който е категоричен, че е провел разговор единствено с един от полицейските
служители, както и съответно – че е предоставил паричната сума от общо сто лева
(две банкноти по 50 лева) на същия служител. Изложеното от страна на подсъдимия
А.П. изцяло се подкрепя и от приобщеният в качеството на писмено доказателство
протокол № RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г., закрепящ съдържанието
на ВДС-ва, изготвени чрез подслушване, наблюдение и
проследяване (ВДС – секретен том ВДС-1, папка ВДС №2, л.37-47 от дос.пр.) по отношение на служебен автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с ДК №Р **** РВ на 27.08.2011 г.
По отношение на приобщените показания
на св. Д., настоящият съдебен състав съобрази следното: По настоящото досъдебно
производство св. С.Д. е бил разпитван общо пет пъти – четири пъти в качеството
на защитен свидетел, включително и пред съдия от съответния първоинстанционен
съд и веднъж – по делегация, след снемане на защитата и отменяне на временната
мярка „запазване в тайна на самоличността“ му. По досъдебното производство, с
постановление от 24.10.2011 г. (секретна папка „Р.“ №3, л.107 от дос.пр.) прокурор от СГП е констатирал необходимост от
защита на свидетеля и на основание чл. 123 от НПК е осигурил такава чрез
запазване тайната на неговата самоличност по т. 2 на чл. 123 ал.2 от НПК. На
свидетеля Д. е бил даден идентификационен №005 като е било постановено в протоколите
за процесуално-следствени действия с участие на анонимния свидетел той да бъде
вписван под № 005-РР, да не се отразяват други негови установъчни
данни и същият да не полага подписите си в съответните протоколи за следствени
действия. В качеството на анонимен свидетел св. Д. е бил разпитан на 02.08.2011
г. (папка 2, стар т.7, л.2-6 от дос.пр.), на 11.10.2011
г. (секретна папка „Р.“ №3, л.3-5 от дос.пр.) и на
25.10.2011 г. (т.2, л.12-14 и т.2, л.39-42 от дос. пр. - пред орган на досъдебното производство и пред
съдия при Р.нски окръжен съд). Междувременно, с
постановление от 28.01.2014 г. на прокурор при СГП служебно била отменена
временната мярка за защитата на свидетеля по ДП №20-П/2011 г. по описа на СО –
СГП и на 03.02.2016 г. по делегация същият е бил разпитан от прокурор при
прокуратурата към съда в Букурещ,
Република Румъния, вече като явен свидетел (т.10, л.45 от дос.пр.).
В конкретния случай, въпреки опита на
настоящия съдебен състав св. С.Д. да бъде изслушан лично в качеството на
свидетел в рамките на съдебното дирене по настоящото наказателно производство,
същият редовно призован по изготвената съдебна поръчка, не се яви и с оглед
постъпилата информация за отсъствието му от известния адрес за продължителен
период от време бяха приобщени (с оглед липсата на съгласие от оправомощените страни в производството) единствено
показанията му, дадени пред съдия от РОС, с оглед констатираното позитивно
наличие на процесуалните изисквания затова.
Тук следва да се отбележи едно важно
обстоятелство, което според становището на настоящия съдебен състав прави
процесуално негодни показанията на същия свидетел от 02.08.2011 г. (папка 2, стар т.7, л.2-6 от дос.пр.) и от 11.10.2011 г. (секретна папка „Р.“ №3, л.3-5
от дос.пр.). Дори и при наличие на съгласие от оправомощените страни в производството, при допустимо
приобщаване на тези гласни доказателства към доказателствената
съвкупност, същите не биха могли да бъдат ползвани за изграждане на каквито и
да е доказателствени изводи. Конкретно, както беше
отразено по-горе, защитата на свидетеля чрез запазване в тайна на неговата
самоличност е била взета от страна на органите на досъдебното производство с
постановление от 24.10.2011 г. (секретна папка „Р.“ №3, л.107 от дос.пр.) при констатираната от страна на наблюдаващия
прокурор необходимост от защита чрез съответното произнасяне по реда на чл. 123 от НПК. Същевременно
разпити на същия свидетел, без да се отразява неговата самоличност, установъчни данни и без протоколите за следственото действие
да са били подписани от него са били проведен на 02.08.2011 г. и на 11.10.2011
г. Т.е. преди по отношение на св. С.Д. да е била предоставена защита, абсолютно
самоволно и в разрез на процесуалните изисквания на действащия процесуален закон
органите на досъдебното производство са изготвили протоколи за разпит на неясно
кое лице (вписано с идентификационен №005), без негов подпис и без каквито и да
е установъчни данни относно неговата самоличност. От
една страна липсата на подпис върху протокола за следственото действие формално
опорочава същото до степен на липса на такова действие, а от друга, с оглед неосъществяването
на процедура по чл.123 от НПК се поставя под съмнение въобще провеждането на тези
действия по разследването, а ако изобщо са били проведени – с участието на кое
лице. Последното съставлява изключително грубо нарушаване на процесуални
правила и като следствие води до негодност на процесуалните действия и
невъзможност от същите да се извеждат каквито и да е доказателствени
изводи.
На второ място съдът съобрази, че
показанията на този свидетел при всичките му четири разпита в качеството на
свидетел със скрита самоличност са опорочени на самостоятелно основание, с
оглед изложеното по-горе, досежно допуснатите в предсъдебната фаза процесуални нарушения, свързани със
сроковете за разследване и императивната санкция на чл.234, ал.7 от НПК.
Конкретно показанията на св. Д. от 02.08.2011 г., депозирани по досъдебно
производство № 9-П/2011 г. и тези по досъдебно производство № 20-П/2011 г., пр.пр. №4-2846/2011 г. на СГП (дадени на 11.10.2011 г. -
секретна папка „Р.“ №3, л.3-5 от дос.пр. и на
25.10.2011 г. - т.2, л.12-14 и т.2, л.39-42 от дос. пр. - пред орган на досъдебното производство и пред
съдия при Р.нски окръжен съд) са били депозирани извън
процесуалните срокове за разследване (по ДП № 9-П/2011 г. двумесечен срок след
образуването му, а по ДП 20-П/2011 г. при липса на удължаване на срокове,
считано до първото такова произнасяне на 10.04.2012 г.), поради което и същите следва
да бъдат изключени от доказателствения материал.
За пълнота и прецизност следва да
бъде посочено, че приобщените показания на св. Д. (дадени пред съдия от РОС на
25.10.2011 г., прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.3 от НПК) не касаят
датата на деянието, което държавното обвинение твърди да е било реализирано от
страна подсъдимите Ш. и М.И.. В приобщените показания св. Д. (посочен в
протокола за следственото действие като защитен свидетел с идентификационен
№005-РР) сочи различни дати (13.09.2011 г., 15.09.2011 г. и 23.09.2011 г.),
когато е пребивавал на територията на Република България, спиран на различни
места (в близост до гр. Р. и гр. П.) от различни полицейски патрули, при което
са му били искани или той е предоставял различни парични суми.
На трето място, при така приобщените
показания не може да не бъде отчетен факта, че поведението на св. Д., във всички
описани от негова страна случаи е било напълно идентично – касае се за шофиране
с превишена скорост в населено място и пресичане на непрекъсната линия, поради
което и според изложението му същият е бил спиран за проверка и на територията
на Република България – гр. Р. и с. Б.. При това действията на св. Д., свързани
със систематично нарушаване правилата за движение са били осъществени след като
по отношение на него и след негово съгласие (ако се приеме, че именно той към
08.08.2011 г. е бил защитен свидетел с
идентификационен № 005-РР) са били приложени СРС-ва и
той е бил снабден със съответната записваща техника в рамките на вече
образувано досъдебно производство. Последното, съвкупно преценено със
съдържанието на разговорите с отделните полицейски патрули, следва да бъде определено
и се възприе от настоящия съдебен състав като провокация към подкуп -
преднамерено създаване на обстановка или условия, предизвикващи предлагане,
даване или получаване на подкуп с цел изобличаване на съответното лице, мотивиране
на провокирания да приеме или да даде подкуп с цел да бъде изобличен в извършването
на това престъпление. Видно от собствените му твърдения, в по-голямата част от
случаите той сам е предлагал паричните суми, след обяснение от страна на
патрулиращите полицаи, че е нарушил правилата за движение и следва да бъде
санкциониран, с цел разрешаване на възникналите проблеми и предварително
съобщаване на сумите, с които разполага към момента на осъществените проверки.
На четвърто място съдът в настоящия
си състав намира, че в конкретния случай св. Д. е действал като служител под
прикритие, каквато възможност липсва с оглед уредбата на тази процесуална
фигура в НПК. Според чл. 10в от ЗСРС, служителят под прикритие е служител от
компетентните служби по Закона за МВР, ЗОВС от Националната разузнавателна
служба, оправомощен да установи или поддържа контакти
с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на
тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност. Св. Д.
не попада в изброената категория лица и въпреки това формално е действал като
такъв. По делото липсват доказателства как същият е осъществил връзка със служителите
на „Вътрешна сигурност”, но при липса на информация за управляваното от негова
страна на различните дати превозно средство, при липса на надлежно депозирана
предварително жалба, респективно сигнал до компетентните служби, то явно той се
е свързал с тях, при това след като вече е имало разрешение за използване на
СРС и същият е бил снабден със записваща техника. От обстоятелството, че същият
е допускал множество нарушения на ЗДвП, при това относително идентични и през
кратки периоди от време, че в повечето от случаите той сам е провокирал
даването на различните суми на отделните полицейски служители, че появата му в
наказателното производство е мистериозна (липсват каквито и да е доказателства
по какъв начин същият е бил установен от страна на служителите на „Вътрешна
сигурност“), от факта, че е бил разпитан (поне така твърди прокуратурата) със
скрита самоличност преди по отношение на него да е била формално постановена защитата
по чл.123, ал.2, т.2 от НПК сочи на извод, че св. Д. е действал по указания на
посочената служба. В този смисъл и с оглед всичко изложено по-горе неговата безпристрастност и незаинтересованост е в
значителна степен разколебана.
С оглед на това и констатираното
по-горе, досежно липсата на отразяване на интересуващи
настоящото наказателно производство събития от процесната
дата (04.07.2011 г.) и с участието на подсъдимите И.Ш. и М.И., съдът в
настоящия си състав намира, че показанията на св. Д. не следва да бъдат
кредитирани и същите следва да се изключат изцяло от доказателствената
съвкупност.
Показанията св. Б.Ч. бяха възприети
изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото същите са безпротиворечиви,
в унисон с приобщените писмени доказателства (ежедневни ведомости и наряден
дневник), както и с гласните такива, събрани чрез разпит на подсъдимите И.Ш. и М.И..
Съдът в настоящия си състав възприе
показанията на св. И.И. – единствено дадените
непосредствено и устно пред настоящия съдебен състав, като изключи от доказателствата съвкупност изложеното от
негова страна пред органите на досъдебното производство. Конкретно показанията
на св. И.И. от досъдебната фаза бяха изключени по
изложените по-горе съображения, касателно допуснато от
страна на органите на досъдебното производство процесуално нарушение, свързано
със сроковете за разследване. Видно от протокола за разпит на този свидетел от
досъдебната фаза, то същият е бил разпитан по досъдебно производство №20-П/2011
г. на 03.11.2011 г. – при липса на
произнасяне по реда на чл.234, ал.3 от НПК по първоначално образуваното
досъдебно производство №9-П/2011 г., от което съответно са били отделени и
материалите по новообразуваното такова. Последното на формално основание и без
да налага изследване по същество на изложеното от свидетеля в досъдебната фаза,
с оглед предписанията на цитираната вече норма на чл.234, ал.7 от НПК
препятства пораждането на правни последици от така извършеното действие, както
и поставянето му в основата на доказателствените
изводи от страна на решаващия съдебен състав при постановяване на присъдата.
Показанията на св. И.И. депозирани в рамките на съдебното дирене се възприеха от
страна на настоящия съдебен състав с оглед безпротиворечивостта
им и подкрепата им от останалите годни доказателства в производството
(обясненията на подс. А.П., показанията на св. Х. и приобщения по реда на чл.283 от НПК протокол за ВДС №
RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г.). Точно и прецизно св. И. в хода на
съдебното следствие посочва начина на протичане на полицейската проверка,
проведения разговор с полицейския служител като категорично заявява, че това не
е подсъдимия А.П.. Същият в унисон със заявеното от страна на св. Х. и подс. П. сочи, че е разговарял само с единия от
униформените служители на когото е предоставил и паричната сума, общо в размер
на 100 лева. В обобщение – липсват основания за изключване на изложеното от страна
на свидетеля И. пред настоящия съдебен състав, поради което същото се възприе
изцяло и постави в основата на доказателствените му
изводи при изграждане на отразеното по-горе от фактическа страна.
Възприеха се изцяло и показанията на
св. Х.Х., доколкото същите са последователни, ясни, безпротиворечиви и в унисон с останалите гласни
доказателства – показанията на св. И., обясненията на подс.
А.П. и приобщения по реда на чл.283 от НПК протокол за ВДС №
RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г.
По отношение на извършените от
свидетелите С.Д. и И.И. разпознавания, съдът в
настоящия си състав констатира допуснати в предсъдебната
фаза редица груби нарушения на процесуални правила, довели до опорочаването на
извършените процесуални действия и до невъзможност същите да послужат при
формиране на доказателствените изводи от страна на
инстанциите по същество с оглед тяхната процесуална незаконосъобразност.
Така на първо място по отношение и на
двете разпознавания е било допуснато нарушение на изискванията на императивните
предписания на текста на чл. 171, ал.2 и ал. 4 от НПК, която урежда в какви
случаи разпознаването само като
изключение става по снимки - ако лицето не може да бъде представено с цел извършването
на процесуално-следствено действие
разпознаване. Подсъдимите са били полицейски
служители, с известна самоличност
и с известни адреси за призоваване. Въпреки това от страна на органите на
досъдебното производство не е бил направен дори и опит правилото на посочената
процесуална разпоредба да бъде спазено. Същите не са били търсени и
призовавани, като разследващите направо са пристъпили към осъществяване на
разпознаването съобразно допустимото процесуално изключение, но при липса на
предпоставки затова.
На второ място разпознаванията от
страна на св. Д. са били извършени от негова страна, както беше посочено и
по-горе в качеството му на защитен свидетел под №005 – РР на 02.08.2011 г., без
негов подпис и без данни за неговата самоличност, но преди същият да е придобил
качеството защитен свидетел (това е станало с постановление на прокурор при СГП
едва на 24.10.2011 г.). По идентични с изложените по-горе съображения в този
случай нито може да се приеме извършването на тези следствени действия, нито да
се установи кое конкретно е участвалото в тях лице и дали това е св. Д.. С
оглед на това, а и предвид липсата на надлежен разпит по реда на чл.170 от НПК (по
изложените подробно доводи) следва на самостоятелно основание да се приеме, че
тези процесуални действия са били опорочени и същите следва съответно да се
изключат от доказателствената съвкупност.
Отделно от това по отношение на тези
процесуални действия, извършени съответно – от страна на Д. на 02.08.2011 г.,
а от страна на св. И.И. – на 03.11.2011 г. важи на
общо основание посоченото по-горе досежно
реализирането им извън сроковете за разследване, при липса на произнасяне по
реда на чл.234, ал.3 от НПК от страна на компетентната прокуратура. Разпознаванията
от страна на Д. са извършени по ДП №
9-П/2011г., за което както нееднократно се посочи, че освен постановление за
образуване липсват каквито и да е актове с произнасяне за удължаване на срок, а
разпознаването от страна на св. И.И. е било извършено
по ДП 20-П/2011 г., но много преди първото удължаване на срок (с постановление
от 10.04.2012 г.) и далеч след изтичане на законовия двумесечен срок за
разследване (на 01.05.2011 г.)
Съдът възприе изцяло и информацията,
събрана по негласен начин чрез част от използваните СРС-ва,
като счете, че съдържа годни доказателства, допустими при формиране на
вътрешното убеждение на състава по отношение на главния факт, предмет на
доказване в наказателното производство.
За настоящото наказателно
производство относими се явяват единствено
доказателствата събрани чрез СРС-ва въз основа на
искане рег. №РС-417/03.06.2011 г., разрешение рег. №99/10.06.2011 г., искане за
продължаване използване на СРС с рег. №06-88/02.08.2011 г. и разрешение рег. №126/08.08.2011
г. – тези инкорпорирани в CD №
RB202010-001-05-0609-05-04 от 02.11.2011 г. и в протокол
за ВДС № RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г. Последните единствено касаят една от
инкриминираните дати – тази по пункт 3 от обвинителния акт - по повдигнатото
спрямо подс. А.П. обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК.
Останалите веществени доказателствени средства и
писмени такива, свързани с използването на СРС-ва се
изключиха от доказателствената съвкупност, доколкото
не са относими към предмета на доказване в настоящото
наказателно производство – касаят други дати, лица и места.
Съдът служебно извърши оценката на индивидуализираните
по-горе доказателствени източници като установи, че
са били спазени всички действащи предписания на разпоредбите на ЗСРС и НПК към
момента на прилагането им. На първо място са били депозирани надлежни искания
за използването им и то оправомощени длъжностни лица
(чл.13, ал.1, т.1 от ЗСРС), дадени са били своевременни разрешения от зам.
председателя на РОС (чл.15 от ЗСРС). Тук следва да бъде посочено, че макар и
при наличието на образувано досъдебно производство (ДП №9-П/2011 г.) исканията
да са били направени от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“, то доколкото се
касае за разкриване и предотвратяване на бъдеща престъпна деятелност, следва да
се приеме, че формално са били спазени законовите изисквания, макар и при
известно заобикаляне на закона. В конкретния случай е било разпоредено
прилагането им и СРС-ва са приложени от служители с
прикрита самоличност при МВР от единствено компетентните звена – СДОТО (чл.20,
ал.1 от ЗСРС), като съдържанието на презаписаните от оригиналите копия,
приложени по настоящото наказателно дело е възпроизведено в писмен вид чрез
изготвените по реда на НПК протоколи (последните надлежно са приобщени към
подлежащия на изследване доказателствен материал).
Изпълнен е бил и критерият за
пропорционалност и баланс между използваната неявна намеса и принудителност в
личната сфера и преследваната законодателно общественополезна цел - да се
предотвратят и разкрият тежки, корупционни престъпления. Тук следва да се
отбележи, че при приобщаване на информацията, събрана посредством оперативните
способи, използвани в досъдебната фаза – подслушване, наблюдение и проследяване
(чл.5, чл.6 и чл.7 от ЗСРС) по отношение на служебен автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“ с ДК №Р **** РВ, съдът предостави
възможност на страните да изразят становищата си към момента на предявяването
им (чрез прослушване на изготвените звукозаписи), като не бяха констатирани
каквито и да е несъответствия между отразеното в приобщените на основание
чл.283 от НПК протоколи и самите веществени доказателствени
средства.
Въпреки, че липсва надлежен акт, чрез
който тези доказателствени материали да са били
приобщени към ДП №20-П/2011 г. (налице е единствено писмо от МВР, Дирекция
„Вътрешна сигурност“, с което се предлага същите да се „приложат“ към
новообразуваното досъдебно производство), последното обстоятелство само по себе
си няма характера на такова процесуално нарушение, което само по себе си да
даде основание информацията, придобита чрез СРС-ва да
бъде изключена от доказателствения материал на
формално основание. В обобщение – съдът счете, че
индивидуализираните по горе ВДС-ва, изготвени чрез
използване на СРС-ва (въз основа на искане рег.
№РС-417/03.06.2011 г., разрешение рег. №99/10.06.2011 г., искане за
продължаване използване на СРС с рег. №06-88/02.08.2011 г. и разрешение рег. №126/08.08.2011
г., както и протокола, възпроизвеждащ съдържанието им (протокол за ВДС №
RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г.) са достоверни и годни доказателствени източници.
В обобщение – относно проверката на
св. И.И., участвалите в нея полицейски служители – подс. А.П. и П. И., конкретното съдържание на проведения
със св. И. разговор, времето и мястото на проверката съдът изгради доказателствените си изводи въз основа на комплексната
оценка на изложеното от подс. А.П., св. И.И. (показанията, дадени в с.з.) и св. Х.Х.
и протокол № RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г., закрепящ съдържанието
на ВДС-ва, изготвени чрез подслушване, наблюдение и
проследяване (ВДС – секретен том ВДС-1, папка ВДС №2, л.37-47 от дос.пр.).
Съдът възприе като относими
писмените доказателства, подробно описани по-горе, които намери за относими към настоящото производство.
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените
си изводи приложените по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи
извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
Изключи се от доказателствената
съвкупност и заключението на оценителната експертиза доколкото за въпросът,
който се решава със същата не се изискват специални знания според становището
на настоящия съдебен състав.
Така изложената фактическа
обстановка налага следните изводи от правна страна:
Преценявайки всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че в рамките на
настоящото производство не са били събрани доказателства подсъдимите И.Ш., М.И.
и А.П. да са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по повдигнатото им обвинение по чл.302,
т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК. Съображенията за това са следните:
По отношение на обвинението срещу подсъдимите И.Ш. и М.И. за извършен в
условията на съизвъшителство квалифициран подкуп,
съдът в настоящия си състав констатира, че не се събраха каквито и да е
доказателства за реализирано от тяхна страна деяние по цитирания текст на
наказателния закон. Конкретно – приобщените показания на св. Д. (дадени пред
съдия на 25.10.2011 г. и прочетени при условията на чл.281, ал.1, т.3 от НПК),
както беше посочено по-горе освен, че са събрани извън процесуалните срокове и
с оглед предписанията на чл.234, ал.7 от НПК следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, не касаят датата на
твърдените за извършени от страна на тези подсъдими деяния. Безспорно в рамките
на производството, посредством приобщените писмени доказателства единствено
беше доказано длъжностното качество на подсъдимите Ш. и И. (полицейски орган,
полицай, младши автоконтрольор І степен в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР –гр. Р.), както и
обстоятелството, че на 04.07.2011 г. същите са изпълнявали служебните си
задължения като наряд - автопатрул по КАТ, ползвайки служебен
л. а. с ДК № Р **** РВ. Не се събраха обаче каквито и да е доказателства –
както преки, така и косвени някой от тях да е осъществил деятелност, субсумираща изпълнителното деяние на престъплението по
повдигнатото им обвинение – да е поискал или приел дар или каквато и да е
облага във връзка със служебното си качество. По отношение на тези подсъдими не
са приобщени веществени доказателствени средства,
резултат от прилагането на СРС-ва, липсват и
доказателства относно предмета на твърдяното престъпление.
Допълнително, за пълнота и прецизност следва да се посочи, че обвинението
спрямо тези подсъдими изначално се е крепяло единствено и само върху
показанията на свидетел с тайна самоличност, дадени при условията на чл.141 от НПК (макар и към датите на депозиране на показанията от този свидетел –
02.08.2011 г. и 25.10.2011 г. той да е нямал формално постановена защита по
реда на чл.123 от НПК, по отношение на същия не са били отразени данни за
самоличността му, той не е подписвал протоколите за следствените действия и е
бил отразен само с идентификационен номер – 005 - РР). В тази насока уредбата
на процесуалния закон е категорична - с
оглед предписанията на чл.124 от НПК обвинението и присъдата не могат да се
основават само на показания, дадени по реда на чл.141 от НПК, което съответно сочи на изначална
незаконосъобразност на повдигнатото обвинение и на самостоятелно основание би
наложило постановяване на акт с оправдателен диспозитив,
дори и при липсата на анализираните по-горе процесуални нарушения.
По отношение на обвинението спрямо подс. А.П. настоящият
съдебен състав намира доказателствената съвкупност за
напълно недостатъчна за постановяване на акт с осъдителен диспозитив.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. С чл.15 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично се провъзгласява
принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство
с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен
само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
В конкретния случай от приобщената доказателствана
съвкупност по несъмнен и категоричен начин се доказва, че на 27.08.2011 г. подс. А.П. е притежавал длъжностно качество - полицейски
орган, полицай, младши автоконтрольор І степен в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ при
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР – гр. Р.,
както и че е изпълнявал служебните си задължения по осъществяване на пътен
контрол като автопатрул, съвместно с П. И.. В тази
насока са както гласните доказателства – обясненията на подс.
А.П. и показанията на св. Х., така и писмените такива – кадрови справки,
ежедневни ведомости, извлечения от наряден дневник, план разстановка,
докладни записки, пътни книжки, протоколи за запознаване с длъжностна
характеристика. Безспорно с оглед събраните гласни доказателства (обясненията
на подс. П. и показанията на свидетелите Х. и И.) и приобщеното
в качеството на писмено доказателство по реда на чл.283 от НПК извлечение от
наряден дневник за 27.08.2011 г. се установява, че на процесната
дата подс. П. е спрял за проверка управлявания от св.
И.И. лек автомобил, който се е движел в нарушение на
правилата за движение по пътищата (с превишена скорост).
Същевременно обаче, в рамките на производството пред настоящия съдебен
състав не се събраха доказателства, които по изискуемия от процесуалния закон
несъмнен и категоричен начин да доказват, че подс. А.П.
е осъществил изпълнителните деяния по повдигнатото му обвинение – да е поискал
и приел, респективно получил дар или облага за да не извърши действие по служба
– да не състави АУАН на св. И.И. за допуснато от
негова страна административно нарушение. В тази насока доказателствени
изводи за съпричастност на подс. П. към осъществяване
на такова деяние не се съдържат нито в показанията на св. И.И.,
нито в приобщените доказателства чрез използваните СРС-ва.
Така конкретно, както беше посочено и по-горе, св. И. с категоричност заявява,
че е водил разговор единствено и само с единият от полицейските служители като
отрича същият да е в съдебната зала. В унисон с обясненията на подс. А.П. и показанията на св. Х., св. И. заявява, че
намекът за даване на парична сума с оглед несанкционирането му по
административен ред е бил направен само от един от униформените на когото е
предоставил и две банкноти от по 50 лева. Последното се потвърждава и от
приобщеният чрез прочитането му протокол № RB202010-001-05-0609-04-04 от 09.11.2011 г.,
закрепящ съдържанието на ВДС-ва, изготвени чрез
подслушване, наблюдение и проследяване за времето от 21.40.43
ч. до 22.45.14 ч. на 27.08.2011 г. удостоверяващ съдържанието на проведения в
полицейския автомобил разговор, както и от непосредствения оглед на
вещественото доказателствено средство - CD №
RB202010-001-05-0609-05-04 от 02.11.2011 г. Видно от цитирания протокол изразите,
с които се намеква за предоставяне на парична сума („………………………………………………………………………………………………………………..“)
са насочени към св. И. разговор, но не изхождат от подс.
А.П., а от втория полицейски служител от наряда - П. И.. Последното е съответно
е в унисон и с обясненията на подс. А.П. и с
показанията на св. Х.Х., който по същото време е бил
в полицейския автомобил.
В този смисъл и с оглед липсата на предмета на твърдяното престъпление –
предоставените от страна на св. И. банкноти, следва да се приеме, че по делото не
са били събрани доказателства, че на процесната дата
и място подс. А.П. е поискал или получил дар или
облага от страна на св. И.И. - инкриминираната
парична сума, което налага и оправдаването му по повдигнатото обвинение за
осъществен квалифициран подкуп.
С оглед на така изложените съображения,
съдът призна подсъдимите И.Ш., М.И. и А.П. за невиновни и на основание чл.304
от НПК ги оправда по обвинението за извършено престъпление - подсъдимите Ш. и М.И.
- по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а подс. А.П.
- по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 190, ал.1 от НПК направените по
делото разноски остават за сметка на държавата.
С оглед на изложеното съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: