М О Т И В
И
на Присъда № 155,
постановена
на 25 септември 2014г.
по НЧХД № 657 от 2014г.
по описа на
Старозагорския Районен съд
Подсъдими по делото са:
Б.М.Б. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със
средно специално образование, неосъждан/реабилитиран/, безработен, ЕГН **********
и
М.Б.М. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със
средно специално образование, неосъждан, неженен, ЕГН **********.
С Тъжба, внесена от Й.В.Й., ЕГН **********,
двамата подсъдими са предадени на съд, за това, че на 28.03.2014г. в близост до
дома на частния тъжител в с.Колена, община Стара Загора, чрез нанесени удари с
юмруци, ритници и с тояга в областта на главата и тялото, са причинили на
пострадалия Й. временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на закона– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателният процес бе приет граждански иск, предявен от частния тъжител Й.Й., против двамата подсъдими, в размер на 5000.00/пет хиляди/ лева, която сума представлява обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 28.03.2014г.,
както и направените съдебно- деловодни разноски по настоящото дело.
Процесуалният представител
на частния тъжител- адвокат П.Х. поддържа повдигнатото против подсъдимите
обвинение, като счита, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие, по безспорен начин се установило, че деянието било извършено от двамата
подсъдими, а доказателственият материал по делото
изцяло подкрепял описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в тъжбата.
Пледира за налагане на наказание при условията на чл.78а от НК, което да бъде в
диапазона между 3000.00 и 5000.00 лева, тъй като до края на производството
извършителите не се признали за виновни и не изразили самокритичност, поради
което следвало да им се наложи по-тежко наказание. Моли, да бъде уважен изцяло
предявения от доверителя му граждански иск и да се присъдят изцяло направените
по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимите М.М. и Б.Б. – адвокат С.Ч., оспорва обвинението срещу своите подзащитни, като пледира, съдът да постанови оправдателна
присъда, тъй като обвинението било недоказано, респективно гражданският иск да
бъде отхвърлен изцяло, а в полза на подсъдимите да бъдат присъдени направените
по производството разноски.
Подсъдимият Б.Б. не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и поддържа становището на
защитника си.
Подсъдимият М.М. не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и поддържа становището на
защитника си.
СЪДЪТ, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият Б.Б. е осъждан по НОХД № 150 от 1979г. на Районен съд- гр.Стара Загора с
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца, чието
изпълнение било отложено за срок от две години, а присъдата влязла в законна
сила на 06.03.1979г. Няма данни в изпитателния срок от две години, т.е. до
06.03.1981г. Б. да е извършил друго деяние, поради което след тази дата същият
се счита за реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Не е наказван по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият М.М. не е осъждан и не е наказван
по реда на чл.78а от НК.
Установи се по делото, че
понастоящем свидетелят С.В.Г. живее в дома на частния тъжител. Не живеят
като мъж и жена/съпрузи/, т.е. не се установи по делото същите да имат интимни
отношения. Свидетелят Г. заяви, че живее при тъжителят Й. ***, защото
квартирите били скъпи, а тя имала дете и нямала възможност да заплаща такъв
наем, поради което преди време приела поканата на Й. да живее в дома му, като
му помагала в къщи. В късните часове на 28.03.2014г. около 23.30 часа отвън се
чувал силен кучешки лай, при което тъжителят излязъл навън да провери какво
предизвиква безпокойството на кучетата. Излязла и свидетелят Г., която видяла
покрай имота на Й. да минават бащата и сина- подсъдимите Б.Б. и М.М.. Синът предизвикъл тъжителят с думите „Ела, да ме видиш..” Й. излязъл да види какво искат. В близост до
мястото имало една лампа и се виждало добре какво става. Свидетелят Г.
възприела добре, че бащата и сина „го
набиха”. Бащата го държал, а другият -„бъхти”.
Удряли са го по цялото тяло и по главата. В показанията си, свидетелят сочи, че
„синът държеше тоягата и другият /бащата/
държи Й., а синът го бие с тоягата.. навсякъде го биеше- на краката, на лицето,
няма празно място”, по-нататък сочи, че в областта на лицето/главата/ са го
удряли и с ръце. Разказа, че преди този инцидент била срещната от съпругата на
подсъдимия Б.Б., която казала на свидетеля, че „Й. рано или късно ще яде бой от нашите”. Вследствие на нанесения му
побой пострадалият една седмица бил много зле. Тя се грижила за него, като го
хранила „кисело мляко с лъжица му давах”.
Цялото му чене било „разбито…до петите
беше разбит Й., нямаше здраво място”. Ревял от болките, които изпитвал. На
втория ден го завели на съдебен лекар, защото вече било много късно. Тъжителят
се възстановявал цял месец след инцидента. Изпитвал много болки по цялото тяло,
приемал лекарства. Г. се грижила за храната. Правила му супи, защото преглъщал
трудно. След инцидента била заплашвана от бащата с думите „рано или късно ще те
убия като мръсно куче”.
С оглед дадените от подсъдимите
обяснения по делото, стана ясно, че страните по делото са в трайно обтегнати
отношения. Твърди се наличието и на други жалби, съответно на образувани
преписки за различни инциденти между тях и други техни близки роднини.
Последните са извън предмета на настоящото дело и тук няма да се обсъждат
обстоятелства свързани с други инциденти.
Видно от писмо на Началника на 01 РУП- гр.Стара Загора, по повод подадено от частния тъжител
заявление до полицията относно процесния инцидент,
била извършена проверка по преписка на РП- гр.Стара Загора, а с нарочно
Постановление на прокурор от същата прокуратура бил постановен отказ да се
започне досъдебно производство по случая, като на заявителя било указано, че са
установени данни за извършено престъпление от частен характер, за което може да
предяви претенциите си пред компетентния съд. Точно това сторил и частния
тъжител, като в указания в закона 6- месечен преклузивен
срок предявил тъжба срещу подсъдимите.
Подсъдимите оспорват обвинението и в хода на съдебното следствие дадоха
обяснения, с които отричат на процесната дата да са
били на мястото на инцидента. Излагат се твърдения, че Б.Б. ***. Този подсъдим
отрича да има влошени отношения със самия тъжител, а твърди че такива били
налице само между него и синът на тъжителя- Ц.. Подсъдимият М.М. твърди, че
през инкриминирания период бил в гр.Стара Загора в компания на други хора, като
били в заведение. Отрича да е бил вечерта по време на инцидента в с.Колена, обл.Стара Загора.
По искане на подсъдимите и техния
защитник по делото бяха разпитани в качеството на свидетели лицата Т. С. Г. и Д.
К. Д.. В показанията си първата от тях твърди, че за времето от около 21 часа
вечерта на 28.03.2014г. подсъдимият М.М. бил с нея и нейни роднини от
гр.Раднево, като посетили заведението „Боляри” в гр.Стара Загора. С подсъдимия
и другите лица от компанията останали до късно вечерта, поради което защитата
се домогваше да докаже, че подсъдимите не са извършили деянието за което са
обвинени, тъй като не били на соченото от тъжителя място на престъплението.
Другият свидетел Д. К. Д. заяви, че „чул” за инцидента с пострадалия Й..
Твърди, че в рамките на 3-4-5 дни след това видял пострадалия, който „не бил обезобразен”. видял го един ден
докато разхождал кучето си и бил на разстояние от около 50-60 метра от тъжителя Й.,
който пасял козите си. Не видял да има затруднения в придвижването си, нито да
използва бастун. Не знаел и преди това дали пострадалият използвал бастун.
Съдът изцяло НЕ дава вяра на
показанията на последните двама свидетели- Т. Г. и Д. Д., по следните
съображения:
Видно от представените по делото и
изискани от съответния мобилен оператор справки, се установи, че на датата
28.03.2014г. в късните часове около 23.00- 23.59 часа, т.е. преди полунощ,
когато се сочи, че е извършено престъплението, подсъдимият Б.Б. провеждал
множество разговори, като локализацията на проведените разговори станало чрез
клетката на мобилния оператор в друго населено място, а не на територията на
гр.Стара Загора, където били обхванати негови предишни разговори за времето до
17.05 часа. Видно от съдържанието на справката, през инкриминирания период/
късните нощни часове на 28.03.2014г./ разговорите са проведени чрез клетката на
оператора в „Hrishteni”, посредством която са проведени
всички останали разговори в тази част от денонощието, т.е. за времето от 22.00.14
часа до 23.50.46 часа. Ползваната от този подсъдим карта е с абонатен номер
0898 708 172/ виж обясненията на самия подсъдим на л.31 от делото/, а
номера ползвания от другия пъдсъдим- М.М. е съответно
*** /отново съобщен в обясненията на подсъдимия Б.Б. и в показанията на
свидетеля Т. Г./. Подсъди-мият М.М. провел множество
разговори обхванати от клетки на оператора на територията на град Стара Загора,
но видно от съдържанието на справките, за времето от 17.50.21 часа до 23.50.21
часа всички проведени разговори са обхванати от посочената по-горе клетка „Hrishteni”. Следователно, опровергава се тезата и на подсъдимите и на
свидетеля Г., че въпросната нощ са били в гр.Стара Загора, а не в с.Колена,
общ.Стара Загора. Ноторно известно е обстоятелството,
че село Хрищени, община Стара Загора се намира на 10км. североизточно от
гр.Стара Загора, а с.Колена – на 15км в същата посока и са съседни населени места.
От тези факти може да се направи извода, че поради липса на клетка на оператора
„Космо България Мобайл”ЕАД в с.Колена,
същите са били обхванати от клетка „Hrishteni”. С приетите по делото и цитирани
писмени доказателства се опровергава защитната версия на подсъдимите, че на инкриминираната
дата и място не са били на местопрестъплението, съответно не са извършили
деянието. Колкото до показанията на свидетеля Г. те са в противоречие и с
обясненията на подсъдимия М., тъй като видно от заявеното от него по време на
заседанието на 20.06.2014г. /л.31 от делото/, в заведението „Боляри” в гр.Стара
Загора същият заяви, че са обслужени от сервитьор от мъжки пол, за разлика от
изтъкнатото в показанията на Г., която сочи, че били обслужени от
жена-сервитьор. Прави впечатление и избирателните им спомени, тъй като и
двамата заявиха, че не си спомнят в коя част на заведението са били отседнали вечерта
на 28.03.2014г.
По изложените съображения,
показанията на Г. не се кредитират от съда изцяло. Никакъв кредит на доверие не
получа-ват и показанията на свидетеля Д., чийто впечатления относно външния вид
на пострадалия след деянието са били от голямо разстояние „50-60 метра”, от където
трудно биха се видели следи от нарянявания по лицето
на тъжителя, а освен това същият не посочи
и кога точно го е видял с изявлението „3-4-5 дни” след като „чул”, че Й.
бил бит. По отношение обясненията на подсъдимите, както вече по-горе бе
посочено, съдът не ги кредитира поради явното им противоречие с изцяло
обективни и безпристрастни приети по делото писмени доказателства, като ги
намира за тяхна защитна версия, на каквато имат право в настоящия процес.
По делото бе изслушана и съдебно-
медицинска експертиза, от чието прието и
неоспорено заключение се установи и характера и степента на телесното увреждане
на пострадалия, вследствие на процесното деяние.
Причинени са му разкъсно-контузни рана на носа, счупване
на носните кости, оток и кръвонасядане на лицето,
охлузвания и кръвонасявания по гръдния кош и
крайниците, болезненост в дясна гръдна половина. Вещото лице сочи, че описаните
увреждания е възможно да се получат в резултат от действието на тъпи твърди
предмети, респективно по начин описан в тъжбата. Възстановяването според вещото
лице продължило в рамките на 30 дни /1 месец/. Причиненото временно
разстройство на здравето е неопасно за живота.
Съдът изцяло кредитира експертното
заключение като професионално и безпристрастно. Кредитират се с доверие и
свидетелските показания на свидетеля С.В.Г., които са последователни, логични и
безпротиворечиви. Същите кореспондират и на останалия
събран по делото доказателствен материал, поради
което няма причини за съмнение в достоверността им, макар и в известна степен лицето
да е в близки отношения с пострадалия, поради които защитата счита за
пристрастна. Тези отношения, както вече бе отбелязано не са от категорията на
съпружески или интимни, поради липсата на подобно удостоверяване с годни
доказателства, поради което макар и предвид факта на съжителството между
пострадалия и посочения свидетел, съдът не намира показанията на този свидетел за
пристрастни, още повече, че са в синхрон с масата на доказателствения
материал, а не му противоречат, за разлика от другите гласни доказателства-
обясненията на двамата подсъдими и показанията на свидетелите Т. Г. и Д. Д., за
които вече бе споменато по-горе в изложението. Свидетелят С. Г. е и единствен
очевидец на деянието, което прави възприятията й особено важни за изясняване на
обективната истина. В крайна сметка, следва да се отбележи и че пострадалият не
е могъл да предвиди кога и къде би могло да се осъществи процесното
деяние, за да си осигури и напълно безпристрастна публика- непознати лица,
които да бъдат свидетели в евентуален съдебен процес. Не на последно място, с
ангажираните от страна на тъжителя гласни доказателства при разпита на
свидетеля Ц. В. се доказа и интензитета на претърпените от пострадалия болки и
страдания вследствие на нанесените му телесни повреди. Видно от показанията на
свидетеля В., поради счупването на костици на носа
било затруднено дишането на пострадалия, който е негов баща. Лицето му било
посинено. Дни след инцидента е ставал от леглото си, но само с помощ от друг
човек, очите му били кървясали. Постоянно се оплаквал
от силни болки. Според свидетеля възстановяването продължило около 1 месец,
който факт се потвърждава и от приетото експертно заключение. Макар и близък
роднина на частния тъжител, съдът намира, че следва да кредитира и неговите
показания, тъй като отново почиват на лични възприятия, а и именно поради
близката си родствена връзка е помагал на пострадалия, както при обслужването
му в дома на тъжителя, така и със снабдяване на лекарства и медикаменти.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По гореописаният начин, двамата подсъдими осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като 28.03.2014г. в близост до дома на частния тъжител в
с.Колена, община Стара Загора, чрез нанесени удари с юмруци, ритници и с тояга в
областта на главата и тялото, са причинили на пострадалия Й. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда
по смисъла на закона, като му причинили разкъсно-контузни
рана на носа, счупване на носните кости, оток и кръвонасядане
на лицето, охлузвания и кръвонасявания по гръдния кош
и крайниците, болезненост в дясна гръдна половина. От събрания и проверен по
реда на НПК доказателствен материал бе установено, че
извършители на деянието са двамата подсъдими, поради което престъпният състав осъществен
от тях бе квалифи-циран именно във връзка с чл.20,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява
и доказва по безспорен начин
от приобщения по делото доказателствен материал
поотделно и в неговата съвкупност, както следва: показанията на свидетеля С.В.Г.,
приложените по делото справки от мобилен оператор, свидетелствата за съдимост
на двамата подсъдими, както и приетото по делото експертно заключение и
представен медицински документ.
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи
преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по
категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимите за
извършване на деянието, тъй като установените по делото обстоятелства сочат, че
двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са целяли настъпването им.
Ето защо, съдът
намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на
престъпния състав на чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира за доказано по несъмнен начин, че
двамата подсъдими са автори на престъплението, за което са обвинени с
предявената тъжба, поради което ги призна за виновни, по така повдигнатото им
обвинение.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимите
Б.Б. и М.М. престъпление, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до
ДВЕ години или „пробация”.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието
залегнали в чл.36 и чл. 54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представените свидетелства за
съдимост се установява, че подсъдимите са с чисто съдебно минало. За деянието,
което е умишлено по своя характер се предвижда наказание лишаване от свобода до
две години или пробация, а от деянието не са
настъпили имуществени вреди, което да налага възстановяването им от
извършителите на престъплението. Изложеното обосновава извода, че следва да се
приложи императивната разпоредба на чл.78а от НК, т.е. да се приложи института
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба”, тъй като и двамата подсъдими са пълнолетни лица. Не са
налице отрицателни предпоставки за реализиране на този институт, които са обективирани в нормата на чл.78а, ал.7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на отегчаващото
отговорността обстоятелства, като приема за такова факта, че извършителите са
имали числено превъзходство по отношение на пострадалия Й., а наред с това
тъжителят е и в по-напреднала възраст, особено спрямо подсъдимият М.М.. Налице
е и смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на
двамата подсъдими. Не се събраха данни по надлежния ред обуславящи извода, че
извършителите са с имотно състояние, което би обосновало по-висок размер на
наложените санкции, поради което съдът намира, че същият следва да бъде под
средния размер, т.е. под 3000.00 лева, като наложи и на двамата административни
наказания в размер на 2000.00 лева. С посочените наказания, съдът намира, че ще
бъдат постигнати целите на наказанието, а наред с това същото отговаря на
тежестта на извършеното деяние, респективно на обществената опасност на двамата
извършители.
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия Й., описан по-горе в изложението.
При съвкупната преценка на доказателствата, съдът прие, че
е налице фактическия състав на чл.45 от – налице е деяние, вредоносен резултат
и причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на подсъдимите Б.Б. и М.М. и настъпилите вреди, които са от неимуществен характер, с оглед изтърпените от
тъжителя болки и страдания, за които законът указва, че следва да бъдат обезщетени по справедливост.
Предвид това, като прецени съвкунпо събрания по
делото доказателствен материал заедно и поотделно, съдът
намира за такъв справедлив размер сумата от 2000.00 лева, поради което осъди
подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата в посочения размер,
представляваща обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от деня на увредата, като за
разликата от 2000.00 лева до пълния предявен размер на този иск за сумата от
5000.00 лева, съдът го отхвърля, като неоснователен.
Р А З Н
О С К И:
При този изход на
делото, на основание
чл.189 от НПК, подсъдимите бяха осъдени да заплатят
направените разноски по производството съразмерно. В това число бяха взети
предвид сумата за платена държавна такса в размер на 12.00 лева, внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, както и платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600.00 лева/ всичко общо 762.00
лева/, а при съпоставянето на уважена и отхвърлена част съответно бе присъдена
в полза на гражданския ищец сумата от 304.80 лева, представляваща част от
направените разноски по делото, съразмерно на уважената част от този иск.
Подсъдимите бяха осъдени да заплатят и държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, която възлиза на сумата от 80.00 лева, като всеки от двамата
да внесе по 40.00 лева, която сума да бъде преведена по сметка на Районен съд–
гр.Стара Загора, в полза на Съдебната власт.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Ниското правно
съзнание на подсъдимите, незачитане на обществения ред и правото на телесна
неприкосновеност на другите граждани, в частност, на пострадалия Й.Й..
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: