Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
14.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди
двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИЛИАНА СТАНКОВА
при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3587 по описа на съда за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът К.Р.К. твърди, че по д.п. № 443/2007 г. по описа на 01
РУП-СДВР, пр.пр. 4376/2006 г. по описа на СГП бил привлечен
като обвиняем за това, че на 26.06.2006 г., около 18,20 ч. в гр. София е
причинил на А.М.смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност – воден спасител – и срещу
него е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 123,
ал.1, пр.2 НК. Сочи, че наказателното производство е прекратено с
постановление от 26.02.2016 г. на СГП. Твърди, че в резултат на
образуваното срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени
вреди свързани с накърняване на доброто име, страх от осъдителна присъда за
тежко престъпление, невъзможност за успеша трудова
кариера, преживян стрес. Претендира от ответника обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие неоснователно водено наказателно производство
срещу него в размер на 35 000.00 лв., ведно със законна лихва от датата на изтичане
на срока за обжалване на постановлението за прекратяване - 15.03.2017 г. и
разноски.
Ответникът П.на Р.България оспорва вида
и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния
размер като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г. Прави възражение за
погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези, представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността
на държавата една, едно от
които е в случаите на постановена оправдателна присъда, какъвто е настоящият.
В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени
от виновно длъжностно лице. Следователно държавата носи пълна имуществена
отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите
от незаконосъобразното поведение на държавните
органи и служители, като нейната отговорност
е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
С
постановление от 16.01.2007 г. по
д.п.
№ 9644//2006 г. по описа на
01 РПУ
СДВР, пр.пр. № 4396/2006 г. по описа на
СРП, К.Р.К. е
привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 123, ал.1,
пр.2, алт. 2, вр. ал. 4 НК за това, че на 26.06.2006 г.,
около 18.20 ч. в гр. София, бул. „Никола Габровски“ № 1 – плувен комплекс
„Диана“ е причинил смърт по непредпазливост на А.Н.М., поради немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност – воден спасител на пост 3 – като по време на смяна не е
осъществил достатъчен контрол върху плуващия в басейна М.и не предприел
навременна спасителна операция, като след деянието направил всичко възможно за
спасяване на пострадалия. На същата дата К.е разпитан. След това, на 15.06.2007
г. К.отново е привлечен като обвиняем за това деяние и по отношение на него е
взета мярка за неотклонение „подписка“. На 29.06.2007 г. е внесен обвинителен
акт като по н.ох.д. № 2290/2007 г. по описа на СГС са проведени 5 съдебни
заседания с участието на подсъдимия К.. На първа инстанция ищецът е оправдан,
но възззивната инстанция отменя решението и връща
делото на СГС, а той на СГП и К. още три пъти е привличан като обвиняем - на
03.09.2012 г., на 21.02.2013 г., и на 20.03.2014г. и са извършвани разпити в
това му качество.
Видно от справка за съдимост на К.Р.К. той е неосъждан.
С постановление за прекратяване на наказателното
производство от 26.02.2016 г. производството по д.п. № 443/2007 г. по описа на
01 РУП-СДВР, пр.пр. 4376/2006 г. по описа на СГП е
прекратено, поради това, че не е извършено престъпление.
Според показанията на свидетеля С.П.той е приятел на ищеца от 2004 г. – 2005 г.,
когато се запознали като студенти в Национална спортна академия. Свидетелят
сочи, че от К. разбрал, че по време на работа като спасител на басейн станал
инцидент, при който той направил всичко възможно да спаси човека, но не успял и
за това му били повдигнати обвинения. Свидетелят сочи, че на ищеца не му било
приятно да се води наказателно дело за това и настроението му било понижено. След
инцидента, както и след повдигане на обвиненията ищецът продължил да работи
като спасител на басейна през летния сезон, а през останалото време като
охрана.
Според заключението на приетата съдебно-психологическа
експертиза към момента на изследването ищецът е психически здрав, успешно
вграден в социалната действителност като син, съпруг, родител, както и се е
реализирал успешно в трудовата си дейност, но е дълбоко огорчен от това, че
животът му, в следствие на наказателното производство, го е подтикнал принудително
в посока различна от избраната от него реализация и е отнета свободата му за
личен избор и възможност да реализира пълноценно и максимално потенциала си.
Споделя чувство на удовлетвореност и хармония след близо 10 годишно поддържане
на обвинение в убийство. Според заключението по време на поддържане на
обвинението близо 10 години ищецът преживява социалната среда на живот като
фрустрираща, затрудняваща пълноценната му изява и социална реализация, преподреждаща приоритетите му, изискваща да доказва своята
невинност и коректност. Това неусетно е подкопало в самосъзнанието му усещането
за собствена значимост и снижава самооценката му като го кара да започне да се
съмнява дали пък наистина не е виновен. Това в психологически план е изразено
на емоционално ниво като поредица свързани помежду се негативни чувства на притеснение,
напрежение, обида, огорчение, униженост, гняв,
отхвърляне. При приближаване на съдебните заседания се връщали неприятни сцени
от спасителната акция. Това е резултирало в затваряне
в себе си, нежелание за общуване, дистанциране от приятели, невъзможност да
чувства радост от живота, да се весели и забавлява, невъзможност да създава
нови контакти и приятелства, да общува с момичета и да мисли в перспектива за
живота. Всяко явяване на разпит, обяснения, съдебно заседание, е актуализирало
преживяване на болезнени чувства като притеснение, напрежение, обида,
огорчение, унизеност, гняв, отхвърлян и страх за
бъдещето.
За причинените вследствие на
незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде
определено обезщетение, което, съгласно § 1 от
ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Според
константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и
когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди
да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. дело № 273/2009 г.,
на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. на
ВКС, IV ГО, и други).
Съдът при определяне на обезщетението,
което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено,
последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение, като определеният му размер не
следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия (така решение № 532 от
24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. дело № 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от
06.02.2018 г. по гр. дело № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други). Като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази, продължителността на периода, през
който обвинението е повдигнато и поддържано – 9 години и 1 месеца; това,
че повдигнатото обвинение е за престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода за
срок до 5
години; че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка
за неотклонение „подписка“;
Съдът съобразява, че към
момента на привличане като обвиняем ищецът е бил на 24 години, трудоспособен,
студент, с планове за професионална реализация в НСО. Съдът взема предвид, че
повдигането и поддържането на обвинението в тази възраст на изграждане и
трудова реализация съществено са повлияли на ищеца в житейски и психологичен
план. При определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид и това, че ищецът към
момента на привличането му като обвиняем ищецът не е осъждан.
При отчитане на всички посочени
обстоятелства, както и като взе предвид
принципа на справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка
с образуваното срещу него и водено наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, възлиза на 14 000 лева.
По
възражението за погасителна давност.
По
въпроса относно момента, от който започва да тече погасителната давност за
обезщетения за вреди по ЗОДОВ е постановена т. 4 на Тълкувателно решение 3/
22.04.2005 г. по г.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В решението е прието, че
давността, в случаите когато наказателното производство е прекратено започва да
тече от момента на влизане в сила на прокурорския акт. Съгласно
чл. 243, ал. 10 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано
от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо
лице, може служебно да бъде
отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано определенията на съда по
чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2
от НПК подлежат на проверка по
реда на глада
тридесет и трета "Възобновяване на наказателните дела" (чл. 419, ал. 1 от НПК). От тази разпоредба следва, че прокурорският
акт за прекратяване
на наказателното производство
не влизал в сила, дори когато е съобщен
на всички засегнати лица по чл. 243, ал.
4 от НПК.
В
постоянната практика на ВКС - решение №
191/20.05.2015 година, постановено
по гр. д. 0 6686/2014 година и решение № 184/26.05.2015
година, постановено по гр. д. № 7127/2014 година, двете по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о.,
се приема, че стабилитета на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2994 година на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността
на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено
на лицето, което претендира вредите по реда
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не
е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда.
В настоящия случай, от материалите по
досъдебното производство не се установява датата, на която е връчено
постановлението за прекратяване на ищеца, изпратено му със съобщение от
07.03.2016 г., което логично най-рано може да е получено на 08.03.2016 г.,
спрямо която дата срокът за обжалване изтича в 24,00 на 15.03.2016 г., а
исковата молба е подадена преди изтичане на 5-годишния давностен
срок - на 15.03.2021 г. Ето защо съдът приема за неоснователно възражението
на ответника за погасителна давност по отношение на главното вземане.
По отношение искането за присъждане
на законна лихва.
Вземанията за лихва се погасяват с тригодишна погасителна
давност – арг. чл. 111, б. „в“, пр. второ ЗЗД, поради
което искът за лихва за забава следва да бъде уважен за периода от 15.03.2018г.
до окончателното плащане и отхвърлен за периода 15.03.2017 г. – 14.03.2018 г.
По разноските.
Съгласно чл.
10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника
да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Видно
от представения Договор за правна
защита и съдействие от 07.01.2020 г. ищецът е уговорил с адв. К.М.адвокатско възнаграждение в
размер на 1500,00 лева.
По възражението за прекомерност.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т.6, изр.
първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1580,00 лева,
т.е. минималният размер е по-висок от уговорения,
поради което последният не подлежи на намаляване.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул.
„*****, ДА ЗАПЛАТИ на К.Р.К., ЕГН: *********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата
в размер на 14 000,00 лева /четиринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от обвинение за престъпление
по чл. 123, ал.1,пр. първо НК, за което наказателното производство е
прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 26.02.2016 г., ведно със законната лихва от 15.03.2018 г. до
плащането, както и на основание чл.
10, ал. 3, пр.1 ЗОДОВ – сумата
в размер на 10 /десет/ лева - разходи за държавна такса, както и сумата от 1500,00 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен
размер 35 000,00 лева, както и
иска за лихва за забава за периода 15.03.2017 г. – 14.03.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: ______________