РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 785
16.04.2020 г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и двадесета година, председателствано от
СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3813
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава
ХІХ от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал.1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на "АЙ
ТИ КЛИМА" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление - ***, представлявано от А.И.Т.–
Управител, чрез процесуалния представител адв. Н.П., служебен адрес: *** против
Акт за установяване на задължение по декларация
№ 665/19.08.2019г., в частта потвърдена с Решение № 56/27.11.2019 г. на
Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт като се иска от съда неговата
отмяна по същество. Сочи се, че
дружеството-жалбоподател не е собственик на лек автомобил - марка „БМВ",
модел „330 X Д" с peг. № ***. Възразява се, че
решаващият административен орган не е изложил конкретни мотиви за установяване
на размера на данъка. Твърди се, че дружеството-жалбоподател е „.подало
данъчната си декларация за процесния автомобил, платило е данъчните си задължения
за процесен данъчен период, бил е изряден платец за целия период…“.
Моли се за присъждането на
сторените разноски. Представя се писмена защита.
Ответникът
по жалбата, Директор на Д “МДТ” при Община Пловдив е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени писмено
становище.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване и е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От изложените фактически основания се установява, че след извършена
служебна проверка в информационния масив на Дирекция "Местни данъци и
такси" при Община Пловдив е установено, че съгласно подадена Декларация по
чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2014г.) с вх. № **********/20.01.2014г.
"Ай Ти Клима" ЕООД, ЕИК - ********* е собственик на лек автомобил,
марка „БМВ", модел „330ХД" с рег. № *** със следните характеристики:
мощност - 78 kW; обем на двигателя - 2 993 куб. см.;
година на производство - 2008г.
Изпратено е Писмо, изх. № 19ПЛ-893/ 01.08.2019г. до Областна Дирекция
на МВР - гр. Пловдив, сектор "Пътна полиция" за предоставяне на
информация за лек автомобил, марка „БМВ", модел „330 X Д " с peг. № ***, собственост на "АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД,
ЕИК - *********, относно - мощността на превозното средство, обема на
двигателя, година на производство, регистрация, спиране и/или пускане в
движение, както и данни за прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
В отговор от Областна Дирекция на МВР -гр. Пловдив, сектор "Пътна
полиция" е изпратено писмо, ведно с приложена разпечатка, съгласно които
лек автомобил, марка „БМВ", модел „330 ХД " с рег. № *** е със
следните характеристики: мощност - 180 kW; обем на
двигателя - 2 993 куб. см.; дата на първа регистрация -12.09.2008г.
Съгласно приложената справка процесният автомобил е бил собственост на
"АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД, ЕИК - ********* за периода от 13.06.2013г. до
08.04.2019г.
В резултат на извършената проверка и установените факти и
обстоятелства, служителите на Дирекция "Местни данъци и такси" при
Община Пловдив, са начислили задължения на "АЙ ТИ КЛИМА"ЕООД за данък
върху превозните средства, за лек автомобил, марка „БМВ", модел „330 X
Д" с peг. № ***с мощност на двигателя - 180 kW, за разликата от данните в информационния масив на
Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, относно
мощността на процесния автомобил (78 kW) до пълния
размер на дължимия данък, съобразно посочената в справката на ОД на МВР мощност
на автомобила -180 kW.
В решението на Директора на Д МДТ при Община Пловдив е посочено, че обстоятелствата
са констатирани след справка в архива на информационния масив на Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Пловдив, доколкото през 2014г.
формирането на партида за облагане с данък върху превозните средства е било
осъществявано чрез въвеждане на техническите данни на моторните превозни, след
подаване от страна на собственици им на Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в
редакцията до 31.12.2014г.), ведно със свидетелствата за регистрация на същите
и въвеждането им в информационния масив на дирекцията, тъй като е било
установено, че подадена от дружеството Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в
редакцията до 31.12.2014г.) с вх. № ********* / 20.01.2014г. не е налична на
хартиен носител, в архива на Дирекция "Местни данъци и такси" при
Община Пловдив.
Размерът на данъка върху превозното средство за периода 2014 г. и
2015г. е определен съгласно Решение № 443 на Общински съвет -Пловдив, взето с
протокол №23 от 18.12.2013 г., за 2016 г., за 2017 г. и 2018 г. - съгласно
Решение № 403 на Общинския съвет Пловдив, взето с протокол № 21. от 17.12.2015 г. и за
2019 г. - съгласно Решение № 9 на Общински съвет -Пловдив, взето с протокол № 1 от 22.01.2019г.
Установено е, че “Ай ти клима” ЕООД е правило частична вноска за
погасяване на дължимия данък върху превозните средства и лихви за просрочие, за
лек автомобил БМВ 330 Хикс Д с peг. № ***, описани в
процесния АУЗД, които са приспаднати при определяне на размера на задълженията
с оспорения АУЗД.
С Акт за установяване на задължение по декларация № 665/19.08.2019г. са установени задължения в общ размер -
2210,15 лв. в т.ч.: за данък върху превозните средства в размер на 1732,33 лв. за
периода 01.01.2014 г.-31.03.2019г., ведно с дължимите лихви.
С Решение № 56/27.11.2019г. - Директорът на Дирекция "Местни
данъци и такси" при Община Пловдив, в качеството му на решаващ орган по
чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, е отменил Акт за
установяване на задължение по декларация № 665/19.08.2019г. в частта, в която
са установени задължения на "АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД за лихви за просрочие
на данък върху превозните средства за периода 01.07.2014г. - 19.08.2019г., в
размер на 477,82 лв.
Със същото Решение № 56/27.11.2019г. - Директорът на Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Пловдив е потвърдил Акт за
установяване на задължение по декларация № 665/19.08.2019г., в частта в която
са установени задължения на "АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД, ЕИК - ********* за данък
върху превозните средства (главници), за периода 01.01.2014г. -31.03.2019г., в
размер на 1 732,33 лв.
От решаващият орган е прието, че е налице основанието по чл. 99, ал. 1,
т. 2 АПК. Изложени са мотиви, че техническите данни на автомобила са установени
от Областна Дирекция на МВР - гр. Пловдив, сектор "Пътна полиция". Посочено
е, че в резултат на извършената проверка и установените факти и обстоятелства,
служителите на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, в
качеството им на органи по приходите по реда на ДОПК са предприели съответните
действия на основание чл. 109 от ДОПК, като са начислили задължения на "Ай
Ти Клима" ЕООД, ЕИК - ********* за данък върху превозните средства, за лек
автомобил, марка „БМВ", модел „330 X Д" с peг.
№ ***с мощност на двигателя - 180 kW, за разликата от
данните в информационния масив на Дирекция "Местни данъци и такси"
при Община Пловдив, относно мощността на процесния автомобил (78 kW) до пълния размер на дължимия данък, съобразно
действителната мощност на автомобила (180 kW).
Прието е, че допуснатата техническа грешка при обработка на данните за
процесния автомобил изключва само наличието на забава на задълженото лице за
изпълнение на задължението за данък върху превозните средства, но не и
възникването и съществуването на това задължение на органите по приходите са
длъжни да установят действителен размер на данъка, с оглед досъбиране на
дължимия данък.
Формиран е извод, че задължението за данък върху превозните средства е
законосъобразно определено по основание и размер, тъй като не са налице
отричащи дължимостта му предпоставки, респ. - опровергаващи стойността на
начислената главница доказателства. Размерът на данъка е изчислен въз основа на
наличните в преписката документи, удостоверяващи относимите
към определянето му технически параметри на превозното средство.
В хода на съдебното производство към документите по преписката са
приобщени Договор за покупко-продажба на МПС от 04.04.2019 г. и писмо с вх. №
3172/17.02.2020 г. от ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, ведно с
приложени три броя справки за собственост на лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с
регистрационен номер ***.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Предмет на настоящия правен спор е Акт за установяване на задължение по
декларация № 665/19.08.2019г., в частта, потвърдена с Решение № 56/27.11.2019
г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който
на „АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД са установени задължения за данък върху превозните
средства в размер на 1732,33 лв. за периода 01.01.2014 г.-31.03.2019г.
Съгласно чл. 166 ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
Съгласно чл. 162, ал.1, т.1 от ДОПК и чл. 1, ал.1, т.5 от ЗМДТ
вземанията за данък превозно средство и пътен данък са публични общински
вземания. Установяването на този данък се извършва по реда на ДОПК от служители
на общинската администрация, определени със заповед на кмета, с издаването на
АУЗД въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
В настоящия случай Акт за установяване на задължение по декларация №665/19.08.2019г.
е издаден от компетентен орган А.С.В., гл. инспектор в отдел "Събиране и
контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив,
съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и въз основа на правомощията
предоставени му със Заповед № 17OA2683 / 27.10.2017г. на Кмета на Община Пловдив.
При издаване на акта, административният орган не е допуснал нарушение
на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на
волеизявление и на това основание до нищожност на акта.
Актът е издаден в установената от закона писмена форма. Той е
мотивиран, доколкото съдържа фактически и правни основания за неговото
издаване.
От процесният АУЗД се
установява, че е извършена служебна проверка на дружеството-жалбоподател е
констатирано, че съответните публични общински задължения не са платени, което
по смисъла на чл. 107, ал. 3, изр. посл. от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно
фактическо основание за съставяне на АУЗД.
Съгласно чл. 52 т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се
облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България.
Данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства (чл. 53 от ЗМДТ). На основание чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в редакцията до 31.12.2014г.) -
собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им
адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен
срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за
движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на
регистрацията им за движение.
В съответните разпоредби на ЗМДТ са предвидени изчерпателно и ясно
всички елементи от фактическия състав за възникване на задълженията и в
конкретния случай тези предпоставки са осъществени, тъй като задълженото лицето
– “ АЙ ТИ КЛИМА“ ЕООД е било собственик на моторно превозно средство - лек
автомобил за периода 01.01.2014 г.-31.03.2019 г., за което е подало декларация
по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция); лекият автомобил е облагаем
с данък върху превозните средства, като регистриран за движение по пътната
мрежа на Република България за процесния период.
С изменението на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ – (ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), данните, въз
основа на които общинската администрация определя размера на данъка върху
превозните средства, се получават автоматично от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи.
Данъкът върху превозните средства
е годишен данък, който се дължи за всяка година, през която лицето е собственик
на съответното моторно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, предл. първо от ЗМДТ - данъкът върху превозните средства се
плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим.
Според чл. 61 ЗМДТ (ДВ, бр. 105
от 2014 г.), предложение първо, данъкът се внася в приход на бюджета на
общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал
декларацията. Изключението от правилото е регламентирано във второто
предложение на чл. 61 ЗМДТ и според него, когато не е подадена декларация,
както и в случаите по чл. 54, ал. 5 /в редакцията след изменението в ДВ бр. 105
от 2014 г. /, данъкът се заплаща в приход на общината, в която е регистрирано
превозното средство.
Съответно чл. 61 ЗМДТ (Изм. - ДВ,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) гласи, че данъкът се внася в приход
на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на
собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 – в приход на общината по
регистрация на превозното средство.
От друга страна, съгласно чл. 58,
ал. 4 ЗМДТ за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък
не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение.
От посочените разпоредби следва,
че законодателят е обвързал възникването на данъчно задължение от момента на
регистрация и дължимост на това задължение до
прекратяването на регистрацията. Начинът на прекратяване на регистрацията в
звената на "Пътна полиция" е посочен в чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и
може да се осъществи с писмено заявление от собственика (т. 1) и служебно (т.
2). Съобразно чл. 58, ал.3 от ЗМДТ при прехвърляне на собствеността на
превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният
собственик го е платил за времето до края на календарната година. В
разпоредбата на чл. 16 от посочената Наредба е регламентиран реда за
уведомяване на КАТ при промяна на собствеността, като са предвидени съответни задължения
както за приобретателя, така и за праводателя. Съгласно чл. 144, ал.1 от ЗДвП,
собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор.
Анализът на гореизложената
регламентация, налага извода, че материалните предпоставки да се възприеме недължимост на данък МПС, е тяхната дерегистрация от
звената "Пътна Полиция" при съответната ОДМВР, респективно данъкът се
дължи до месеца, който предхожда месеца, в който е извършено прекратяването на
регистрацията. Ако до този момент е извършена продажба на съответното МПС, след
него длъжника на данъка е новият собственик, ако предишният не го е заплатил до
края на календарната година.
В конкретния случай задълженията на
дружеството-жалбоподател са определени за периода 01.01.2014г.-31.03.2019 г. Установено
е, че с договор за покупко-продажба на МПС
от 04.04.2019 г. дружеството-жалбоподател продава на Мартин Петров
процесния автомобил. От тук се извежда и извода, че до момента на покупко-продажбата
на автомобила, дружеството е било задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ.
Правопораждащ юридически факт за
дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а доколкото
не са налице изключенията по чл. 58 ЗМДТ, жалбоподателят не се явява и
освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния
данъчен период 01.01.2014г. -31.03.2019 г.
Данъчният субект има право да
коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени че
декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става
въпрос за виновно или невинно допусната неточност. С разпоредбата в чл. 104,
ал. 1 от ДОПК е посочено изрично, че данъчният субект има право да прави
промени след подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения
срок за подаване, което в случая не е сторено.
Установено е при справка в ИМ на
Д МДТ-Община Пловдив, че през 2014г. в информационния масив на Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Пловдив "Ай Ти Клима"
ЕООД е въведен като собственик на лек автомобил, марка „БМВ", модел „330 X
Д" с рег. № ***, със следните характеристики: мощност - 78 kW.
По данни на Областна Дирекция на
МВР -гр. Пловдив, сектор "Пътна полиция" лек автомобил, марка
„БМВ", модел „330 X Д" с рег. № ***, е със следните характеристики:
мощност - 180 kW.
Както правилно е прието от
решаващия орган техническите данни на автомобила са от съществено значение при
определяне на данък върху превозните средства. Същите са установени от
компетентните за това органи - Областна Дирекция на МВР - гр. Пловдив, сектор
"Пътна полиция"
Неправилните данни относно
мощността на превозното средство, които фигурират в информационния масив на
Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, са били
използвани за изчисляване на данъка върху превозните средства на "АЙ ТИ
КЛИМА"ЕООД, което е довело до неправилно определяне на неговия размер,
респективно задълженото лице е заплащало до 31.12.2018г. размер на данъка върху
превозните средства, който е по-нисък от действителния.
Неоснователно е искането на
жалбоподателя с оглед непредставянето от страна на ответния административен
орган на първоначалната писмена декларация да бъде прието, че такава декларация
не съществува. Представената извадка от електронна информационна система на Д „МДТ“
при Община Пловдив на практика представлява електронно отражение на данните от
декларацията на хартиен носител. Последната несъмнено е била подадена от
собственика на автомобила, тъй като в информационната система е невъзможно да
бъдат нанесени данните съдържащи се в справката, ако не е налице деклариране.
Поради което съдът възприема за безспорен факта, че деклариране от страна на
лицето собственик на автомобила е било осъществено. (В този смисъл Решение № 51
от 27.04.2018 г. на АдмС - Габрово по адм. д. №
27/2018 г., потвърдено с Решение № 33 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8374/2018 г., I о).
По силата на общото правила на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства в
настоящото производство се носи от жалбоподателя, но независимо от дадените му
указания, такова доказване не е проведено.
При това положение, освен че не
са пряко относими към възникването на данъчните задължения на жалбоподателя,
цитираните твърдения са и изцяло голословни. От друга страна, в правомощията на
органа по приходите е служебно да издаде акт за определяне на публичните
задължения, при установяване на несъответствия между декларираните данни и
данните, получени от трети лица и организации, както и когато не е подадена декларация
и задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия – чл. 107 от ДОПК.
Настоящият състав счита, че от
органа по приходите в общинската администрация и от решаващия орган правилно е
определен и размерът на дължимия от дружеството-жалбоподател данък за отделните
периоди.
В тази връзка следва да се
посочи, че въпреки, че оспорва АУЗД по основание и размер, от страна на
дружеството-жалбоподател не са ангажирани никакви доказателства, оборващи
изводите на административния орган, относно размера на допълнително
определеното задължение.
Способът за определяне размера,
на ставката и на данъчната основа за данъка върху превозни средства за периода
01.01.2014 г. – 31.13.2019 г. са установени с Наредбата за определянето размера
на местните данъци на територията на Община Пловдив, в рамките на крайните
параметри, зададени от чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ, в приложимата редакция.
Направените вноски от дружеството-жалбоподател
за данък върху превозните средства са взети предвид при издаване на Акт за
установяване на задължение по декларация № 665 / 19.08.2019г., като е отчетено,
че за периода 01.01.2019. до 31.03.2019г. няма направени плащания.
Следователно оспореният АУЗД е законосъобразен,
а жалбата срещу него ще бъде отхвърлена.
При този изход на спора, предвид
разпоредбата на чл. 161, ал.1, изр. 2 и 3 от ДОПК и своевременно направено
искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 351,26 лева /триста петдесет и един
лев и 26 ст./ предвид разпоредбата на чл. 8, т. т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание
чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - ***, против Акт
за установяване на задължение по декларация № 665/19.08.2019г., в частта,
потвърдена с Решение № 56/27.11.2019 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Пловдив, с който на „АЙ ТИ КЛИМА" ЕООД са установени
задължения за данък върху превозните средства в размер на 1732,33 лв. за
периода 01.01.2014 г.-31.03.2019г.
ОСЪЖДА „АЙ
ТИ КЛИМА" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Община Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 351,26 лева /триста петдесет и един лев и 26 ст./
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /П/