О П Р Е Д Е Л Е Н  И  Е

 

 №

 

гр. София, 03.02.2021 год.

 

 

         Софийският окръжен  съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в  състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА                                                           

                                                                            РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. дело № 28 по описа за 2021 год. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2  във вр. с чл. 577 ГПК.

            Образувано е по частна жалба от  Б.М.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Е.Т. от САК срещу определение № 26 от 05.11.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-гр.Сливница, с което е отказано вписване на искова молба, заведена под № 1440/01.06.2020 г. по описа на РС-гр. Сливница, по която е образувано гр.д. № 204/2020 г., с ищец – Б.М.М. с ЕГН: **********, ответник – Д.П.Ш. с ЕГН: **********.

          Жалбоподателят излага съображения, че отказа е незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че РС-Сливница с разпореждане от 31.08.2020 г. е разпоредил вписване на исковата молба, поради което съдията по вписвания не може да проверява редовността й, включително и относно индивидуализацията на недвижимите имоти, тъй като тази проверка е осъществена от съда. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

          В мотивите за отказаното вписване e  посочено, че видно от съдържанието на исковата молба не може да бъде направен конкретен извод за наличие на спор за материално право или за допусната грешка в одобрената КККР при нейното изготвяне. Реалната част от имота не била индивидуализирана, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ, поради което не може да се определи дължимата държавна такса. Отделно от това имало допусната фактическа грешка при индивидуализацията на имота.

          След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна следното:

          Частната жалба е допустима.  

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Константната съдебна практика, обективирана например в Определение № 110 от 14.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2289/2017 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС; Определение № 213 от 06.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4425/2017 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС и др., приема, че вписването може да осъществи своята цел, ако бъде вписана редовна искова молба, по която е събрана съответната държавна такса. В случай, че вписването е разпоредено от съда, се предполага, че последният е извършил проверка на редовността на исковата молба и съдията по вписванията е длъжен да извърши вписването, без да подлага на преценка редовността на исковата молба и разпореждането на съда.

Изводите на съдията по вписвания за наличие или не на спор за материално право или за допусната грешка при изготвяне на ККР, не обхващат проверката, която следва да осъществи. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ПВ, за да се извърши вписването или отбелязването по  чл. 11 ПВ, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис - извлечение от молбата. В исковата молба и приложенията към нея (данъчна оценка за имота, скица № 15-944478 от 13.10.2020 г. на СГКК-Софийска обл. за имот с идентификатор 67372.350.2530), съобразно с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "а" – б. "в", „г“ ПВ, са индивидуализирани страните, имота и цената на имота. Реалната част, която се претендира е от 42 кв.м., посочена в исковата молба. Правилен е извода на съдията по вписвания, че държавната такса следва да бъде събрана, съобразно данъчната оценка за целия имот.Видно от приложената данъчна оценка за имот с идентификатор 67372.350.2530, същата е в размер на 4574,20 лева. От представения платежен документ се установява, че заявителят е внесъл по сметка на Агенция по вписвания преди подаване на молбата за вписване сума от 10, 00 лева за вписване на исковата молба, с което изпълнено изискването на чл. 2 от ТДТСАВ.

Следователно и съобразно с горната установеност, съдията по вписванията е бил длъжен да извърши вписването, без да подлага на преценка редовността на исковата молба и разпореждането на съда, обективирано в приложеното съпроводително писмо /л. 7 от приложенията към заявлението/.

Предвид изложеното, Софийският окръжен съд намира, че са били налице предпоставките за вписване на исковата молба, визирани в чл. 12, ал. 1 ПВ. Ето защо отказът на съдията по вписванията, обективиран в обжалваното определение № 26 от 05.11.2020 г., се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 26 от 05.11.2020 г.,  на съдия по вписванията при РС-гр. Сливница, с което е постановен отказ да се впише искова молба, по заявление, с вх. № 1953/05.11.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Сливница.

ДА СЕ ВПИШЕ искова молба, заведена под № 1440/01.06.2020 г. по описа на РС-гр. Сливница, по която е образувано гр.д. № 204/2020 г., с ищец – Б.М.М. с ЕГН: **********, ответник – Д. П. Ш. с ЕГН: **********, за което е подадено заявление от Б.М.М.  с вх. № 1953/05.11.2020 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Сливница.

ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС-гр.Сливница за извършване на исканото със заявление, вх. № 1953/05.11.2020 г., вписване.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.