О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260173
гр.Добрич, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Паскалева
Като разгледа докладваното т.д.№18/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
представлявано от управителя Ж.Х.М.с която срещу М.Г., с адрес *** е предявен иск за заплащане на сумата от 33871,01 лв.,
представляваща неплатена цена на доставена стока по фактура №274/18.12.2017г. –
пет отделни модула контейнери.
Препис от
исковата молба е връчен на ответника, като в двуседмичния срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който е направено възражение за
недопустимост на иска поради липса на международна компетентност на съда.
Ответникът излага съображения, че спорът е потребителски и следва делото да се
разгледа от съда по местоживеене/постоянно пребиваване на ответника. Представят се доказателства, че
ответникът живее постоянно в РГермания, гр.Нутетал.
Към датата на подаване на исковата молба действа
Регламент (ЕС) №1215/2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от
10.01.2015 г.
Възражението за липса на международна
подсъдност на българския съд да разгледа повдигнатия пред него правен спор е
своевременно направено, доколкото чл. 28 от КМЧП предвижда, че
международната компетентност се проверява служебно, а определението за нейното
наличие или липса подлежи на въззивно и
касационно обжалване.
Член 17, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г.
предвижда, че по отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице —
потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя от настоящия раздел, а според
чл.18, § 2 от същия регламент, другата страна по договора /сключен с
потребител/ може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата
на държавата членка, където има местоживеене потребителят. В случая ответникът
има качеството на потребител, според посоченото правило, тъй като липсват
доказателства договорът да е сключен във връзка с негова търговска дейност или
професия. Доколкото в случая ответникът има качеството на потребител, според
посоченото правило международно компетентен да разгледа спора е съдът на
държавата членка, където има местоживеене потребителят. По правилото
на чл.62, §1
от Регламент (ЕО) 1215/2012г. местоживеенето на физическото лице се определя
по вътрешното право на сезирания съд, а в случая това е българският съд.
Нормата на чл.48, ал. 7 от КМЧП определя като обичайно местопребиваване на
физическо лице мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без
това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване
или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат
от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
връзки. Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на който
лицето живее, като в ал. 3 е въведено и понятието място на живеене, като е
възможно заявеният адрес и този по фактическо местопребиваване да не съвпадат.
Или, под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 г. в Република България, съобразно действащото
вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически живее, без
значение дали е извършена и административна регистрация. Местоживеенето може да
се доказва с всички допустими доказателствени средства. В случая е представено
удостоверение за регистрация, от което е видно, че ответникът има регистриран в
РГермания, гр.Нутетал адрес. Отделно нито се твърди, нито се доказва ответникът
да има обичайно местоживеене в Република България към момента на предявяване на
иска.
В случая не е налице пророгация на компетентност при
условията на член 25 и 26 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г.
Съгласно член 25 от посочения регламент страните,
независимо от местоживеенето им могат да се договорят, че съд или съдилищата на
държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са
възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение и съд или тези съдилища имат компетентност,
освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си
действителност съгласно правото на тази държава членка. Тази компетентност е
изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за
предоставяне на компетентност се сключва: а) писмено или устно, потвърдено с
писмени доказателства; б) във форма, която е съобразена с практиките, които
страните са установили помежду си; или в) в международната търговия, във форма,
която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават
и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се
съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска
дейност. Представените от ищеца на хартиен носител Общи условия, в които е предвидено, че
„спорове, които не могат да бъдат уредени по този начин е компетентен съдът в
Добрич. В сила е българското право ..“
не са подписани от ответника и като такива не
могат да се противопоставят на същия. При това настоящият състав
приема, че между страните не е налице постигната уговорка за компетентност на
настоящия съд.
Съгласно член 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. извън
компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава
членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато
ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд
има изключителна компетентност по силата на член 24. В настоящия случай с
подадения отговор ответникът оспорва компетентността на българския съд.
По
делото липсват данни и за сключено след възникване на спора споразумение, с което се дерогират
разпоредбите на раздел 4 от Регламента, както и за споразумение по
чл.19, §3 от Регламента което е
сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по
времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване
в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на
тази държава членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото
на тази държава членка.
Съобразявайки посочените разпоредби следва да се
приеме, че българският съд не е международно компетентен да разгледа
спора. Ето защо, производството по делото следва да се прекрати
поради липсата на международна компетентност на българския
съд.
При този изход на спора на ответната страна се следват
разноски, направено е искане за присъждането им, но не се представят
доказателства за сторени такива.
На основание горните съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.дело №18 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2020г., образувано по предявен от „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от управителя Ж.Х.М.срещу
М.Г., с адрес *** иск за заплащане на сумата от 33871,01 лв., представляваща
неплатена цена на доставена стока по фактура №274/18.12.2017г. – пет отделни
модула контейнери, поради липса на международна
компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд, град Варна в едноседмичен срок
от съобщението.
Определението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6282
гр.
Пловдив, 28.06.2017 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в закрито съдебно
заседание на 28.06.2015 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
разгледа
гр. д. № 5829/2017 г. и намери следното:
Производството по делото е образувано, въз основа
на предявени от ЕВН България Топлофикация ЕАД против А.Н.К. искове с
правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 395,27 лв.- главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г. и сумата от 41,15
лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2015 г.
до 20.04.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
21.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в месечния
срок е постъпил отговор на исковата молба, с който е направено
възражение за недопустимост на иска поради липса на международна компетентност.
Към деня на
подаване на исковата молба – 21.04.2017 г. действа Регламент (ЕС) №
1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, който е в сила от 10.01.2015 г.
Следва да се приеме,
че възражението за липса на международна подсъдност на българския съд да
разгледа повдигнатия пред него правен спор е своевременно направено, доколкото
чл. 28 от КМЧП предвижда, че международната компетентност се проверява
служебно, а определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.
Член
17, § 1 от Регламент (ЕО)
1215/2012 г. предвижда, че по отношение на дела във връзка с договор, сключен
от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата
търговска дейност или професия, компетентността се определя от настоящия
раздел, а според чл.18, § 2 от същия регламент, другата страна по договора /сключен с
потребител/ може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата
на държавата членка, където има местоживеене потребителят. В случая ответникът
има качеството на потребител, според посоченото правило, тъй като липсват
доказателства договорът да е сключен във връзка с негова търговска дейност или
професия. При това международно компетентен да разгледа спора е съдът на
държавата членка, където има местоживеене потребителят. По правилото на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 местоживеенето
на физическото лице се определя по вътрешното право на сезирания съд, а в
случая това е българският съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП определя като
обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки. Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като
настоящ адрес този, на който лицето живее, като в ал. 3 е въведено и понятието
място на живеене, като е възможно заявеният адрес и този по фактическо
местопребиваване да не съвпадат. Или, под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република
България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където
лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна
регистрация. Местоживеенето може да се доказва с всички допустими
доказателствени средства. В случая е представено удостоверение за настоящ
адрес, от което е видно, че ответникът има регистриран адрес в РГермания. Отделно нито се твърди, нито се доказва ответникът да има обичайно местоживеене в
Република България към момента на предявяване на иска.
В случая не е налице дерогация
на компетентност по смисъла на изключенията на член 19 от Регламент (ЕО)
1215/2012 г., тъй като не се твърди и установява след възникването на спора
страните да са сключили споразумение за това. Не са налице и
Представените на хартиен носител договор и общите условия
към него според настоящия състав не доказват тези обстоятелства, тъй като не са подписани от ответника и
като такива не могат да се
противопоставят на ответника. Същевременно по делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на
твърденията на ищеца, че изявлението, касаещо
общите условия при които се твърди да е сключен процесният договор, е направено електронно и че същото е
прието от ответника, както и да е предоставена,
респективно да е получена от ответника твърдяната преддоговорна информация и
същият да се е съгласил с нея, нито
доказателства, от които да се установи съдържанието на електронните документи,
ако такива са били съставени, съответно авторството на
изявленията, твърдени да са направени
от ответника.
Съобразявайки тези разпоредби следва да се приеме, че доколкото
към момента на подаване на исковата молба са налице данни за това
местоживеенето на ответника да е във В., следва да се приеме, че българският
съд не е международно компетентен да разгледа спора. Ето защо, производството
по делото следва да се прекрати поради липсата
на международна компетентност на българския съд.
На основание горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5829 по
описа за 2017 год. на РС Пловдив, V-ти гр.с. поради
липса на международна компетентност.
Определението
в прекратителната му част подлежи на
обжалване в седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд
Пловдив.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
11.10.2019г.,
гр.Кюстендил
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на единадесети
октомври, през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
След
като разгледа т.д.№40/2018г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе
предвид:
Делото
е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Оборище, ул.”Московска”№18,ЕИК **** представлявано от
Гл.изп.д-р В* М* С* чрез юрисконсулт С* П*В* със съдебен адрес ***
срещу Р.Д., гражданин на Република България, роден на ***г., притежаващ
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС №**********, изд. на ***. от МВР Кюстендил, вид
пребиваване- продължително, с личен номер *****, с адрес в Кюстендил,
ул.”Шести Септември”№7 и адрес в Италия – C* (CS) N* 35. В исковата молба се
съдържа искане за осъждане на ответника, да заплати на Банката обща
сума в размер на ** лева, от които дължима
главница в размер на ** лева, дължима договорна(
възнаградителна) лихва в размер на ** лева, начислена за
периода от 15.06.2017г. до 19.04.2018г., обезщетение за забава в размер
на * лева,
за периода от 15.07.2017г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както
и ** лева,
представляващи дължима държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
от * до * лева.Дължимостта на
сумите се основава на сключен на 23.03.2017г. между страните договор за кредит,
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и обявяване на кредита за
предсрочно изискуем с исковата молба.
Съдът
е разпоредил връчване на преписи от исковата молба и приложения, както и
указания на съда, на ответника, на адреса в Италия по реда на чл.4 и 5 от
Регламент (ЕО) 1393/2007г.
С
оглед на изпратените от компетентния орган от Италия документи, регистрирани с
рег.№6769/23.04.2019г. по описа на КнОС и техния превод, съдът приема, че на
ответника са връчени редовно изпратените документи на 23.03.2019г.
Писмен
отговор в двуседмичен срок не е подаден.
При
тези обстоятелства с оглед факта, че ответник по делото е италиански гражданин,
който е с местоживеене в Италия и с оглед предмета на спора и установените с
Регламент (ЕС) №1215/2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела, правила за определяне компетентостта на съда по граждански и
търговски дела, касаещи потребители, Окръжен съд – Кюстендил не е компетентен
да се произнесе по предявените искове.Производството по делото следва
да се прекрати.Съображения:
С предявените в рамките на производството по
настоящето дело искове се търси реалното изпълнение на задължения по договор за
кредит. Ответникът е италиански гражданин, като не се доказва последния да има
обичайно местоживеене в Република България към момента на предявяване на иска.
Напротив данните по делото сочат за обичайно местоживеене в Италия. Под
"местоживеене" по смисъла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото,
където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна
регистрация (в този смисъл Определение № 543 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1754/2016 г., IV г. о.).В Случая не се
установява ответникът да има местоживеене в България.
По
силата на чл. 17, пар.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 15, пар.1 от Регламент (ЕО) № 44/2001) по дела във връзка с договор,
сключен от лице — потребител, компетентността се определя по специалните
правила, установени в Раздел 4 "Компетентност при потребителски
договори" и предвиждащи, че другата страна по договора може да предяви иск
срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят – чл. 18,
пар.2 Регламент (ЕС)
№ 1215/2012 (чл. 16, пар.2 Регламент (ЕО) № 44/2001).
Ответникът
в настоящото производство попада в категорията
"потребител", дефинирана в чл.
17, пар.1, б. "б" – той е страна по договор за заем,
платим на вноски, сключен за цел извън неговата търговска дейност или професия.
Ето защо компетентни да разгледат спора са съдилищата на държавата членка,
където той има местоживеене.
Изключение
от това правило е пророгацията на компетентност (чл. 25 и сл. от Регламент (ЕС) № 1215/2012). Съгласно чл. 26 извън компетентността, която произтича
от други разпоредби на настоящия регламент,
компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това
правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността
на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член
24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 – относно потребителски
договори (виж чл. 26, пар.2) и се осъществява чрез явяване на ответника
за участие в процеса без да оспорва компетентността на съда – чл. 26, пар.1. В практиката си по чл. 290 ГПК ВКС приема, че "явяване"
по смисъла на чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012) представлява подаването на отговор на
исковата молба, което е т.нар. "първо защитно действие" (съгласно
практиката на СЕО - така решение на СЕО от 20.05.2010 г. по дело
С-111/09 и решение на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С
1/13).
В определение № 18 от
13.01.2017 г. по ч.т.д. № 1734/16 г. на
ВКС, ТК се приема, че ответникът може да оспори компетентността на българския
съд да разгледа делото, позовавайки се на чл. 16 §2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 с отговора си на исковата
молба. При липса на такова оспорване, изрично подадения отговор представлява
приемане на легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да
разгледа делото. По аргумент от обратното, неподаването на отговор следва да се
приравни на липса на "явяване" по смисъла на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (чл. 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001). Ето защо и доколкото не е налице
пророгация на компетентност от една страна, а от друга поради специалните
правила за компетентност при потребителски договори съгласно Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, българският съд не е компетентен да
разгледа настоящото производство, тъй като ответникът е
с местоживеене в друга държава-членка.
По
делото липсват данни и за сключено след възникване на спора споразумение с
което се дерогират разпоредбите на раздел 4 от Регламента, както и
за споразумение по чл.19, ал.3 от Регламента което е сключено между потребителя
и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на
договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава
членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка,
при условие че това споразумение не противоречи на правото на тази държава
членка.
Съгласно
чл.28 пар.1 от Регламента, когато срещу ответник с местоживеене в държава
членка е предявен иск в съд на друга държава членка и той не се яви, съдът
служебно прогласява, че не е компетентен, освен в случаите, когато
компетентността му произтича от разпоредбите на настоящия регламент.
По изложените съображения и на основание
чл.28 пар.1 от Регламента и чл. 15 ГПК, Кюстендилският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че Окръжен съд – Кюстендил не е
международно компетентен да разгледа предявените с искова молба вх.№ 3265/23.04.2018 г. от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Оборище”, ул.”Московска”№19 чрез юрк. С* П* В* срещу Р.Д., гражданин на Република Италия , с
адрес в Италия C* (CS) N* 35
осъдителни искове с правно основание чл. 432 ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на главница в размер на * лева; договорна редовна възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2017 г. до
19.04.2018 г. в размер на ** лева;
обезщетение за забава за периода 15.07.2017 г. до 19.04.2018 г. в размер
на ** лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземанията, както и
направените разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №40/2018 г.
по описа на съда.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: