Решение по дело №508/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е Азимут-6000 ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [улица]. Касаторът участва в производството чрез Управителя на дружеството.

Ответник по касация е директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Бургас с адрес [населено място], [улица]. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство, редовно уведомен.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 23/11.01.2024г. по АНД № 3714/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № РД-05-21/21.08.2023г. на директора на РЗИ Бургас в частта, с която са наложени две имуществени санкции от [рег. номер]., като е намален размера на наложената санкция [рег. номер]., а в останалата част наказателното постановление е потвърдено. С постановлението са установени и санкционирани две административни нарушения по чл.213а ал.3, вр. с чл.49 ал.2 т.5 от Закона за здравето.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че не са налице процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение. Приел е, че фактите по случая са правилно установени от АНО. Приел е, че материалния закон е приложен правилно относно [жк], но наложените две наказания от [рег. номер]. са явно несправедливи по размер, при което ги намалил [рег. номер]., а потвърдил наказателното постановление в останалата му част.

В касационната жалба се изразява несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Излагат се подробни доводи, че при установените факти, както и въз основа на допълнителни такива следва да се приеме, че търговецът не следва да се наказва. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Относно правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция се произнася съобразно чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон - и служебно.

В настоящото производство не са правени нови доказателствени искания и не са приети нови доказателства. Фактите по случая са като цяло безспорни и са правилно установени с НП и възприети от първоинстанционния съд. На 04.05.2023г. в обект за съхранение и търговия с козметични продукти с адрес [населено място], [улица], стопанисван от З. П. ЕООД, със седалище [населено място], ул.Д. П. П. 8, е извършена проверка от контролните органи на РЗИ Бургас. Установено е при проверката, че в обекта се съхраняват и предлагат за продажба козметични продукти с обявена цена 6.50 лв., е именно сапун за лице и тяло с черноморска лиманна кал, 125гр. – 16 броя и сапун за тяло с черноморска луга, 125 гр. – 4 броя. На опаковките на тези козметични продукти било посочено, че техен производител е Азимут-6000 ЕООД. При проверката търговецът представил фактури, установяващи закупуването на стоките от посочения производител. Към момента на извършването на проверката контролните органи са извършили справка в Нотификационен портал за козметични продукти на Европейската комисия (CPNP), при което установили, че производителят Азимут-6000 ЕООД е пуснал на пазара посочените козметични продукти преди те да бъдат нотифицирани съгласно чл.13 §1 от Регламент № 1223/2009 чрез предоставяне по електронен път на информацията, посочена в посочената разпоредба.

Като допълнителни обстоятелства по делото е установено, че изискуемата нотификация е била направена от жалбоподателя след извършената проверка, в изпълнение на дадените му в този смисъл указание и но преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение, а именно на 15.05.2023г. Сочи се и изготвянето на доклад и оценка на козметичните продукти, установяващи безопасността им.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Приложимата в процесния случай разпоредба на чл.213а ал.3 вр. с ал.1 от ЗЗ е бланкетна и предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер 6000лв. на юридическо лице, извършило нарушение по чл.49 ал.2 т.5 (и др.) от ЗЗ.

Съгласно чл.49 ал.1 от ЗЗ козметичните продукти, които се предоставят на пазара, трябва да са безопасни за човешкото здраве. Съгласно §1 т.14 от ДР на ЗЗ козметичен продукт е всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма. Процесните два вида сапуни правилно са били квалифицирани като козметични продукти, тъй като, доколкото не е установено нещо друго, те са предназначени за „лице и тяло“, т.е. за външен контакт с човешкото тяло и преди всичко с цел почистване.

Съгласно чл.49 ал.2 т.5 от ЗЗ козметичните продукти, които се пускат на пазара, са безопасни за човешкото здраве, когато са изпълнени изискванията за нотификация преди пускане на козметичния продукт на пазара съгласно чл. 13 и 16 от Регламент (ЕО) № 1223/2009. Така възприетата от законодателя формулировка на закона означава, че пускането на пазара на ненотифицирани по посочения ред козметични продукти следва да се приема като пускане на такива продукти, които не са безопасни за човешкото здраве. Изискването е формално и не може липсата на нотификация да се замести от други способи за доказване на безопасността на продукта. Затова правилно оплакванията в тази насока от жалбоподателя са били ценени като неоснователни. Правните изводи на първоинстанционния съд за съставомерност на двете установени нарушения по посочените нормативни текстове са в съответствие със закона и настоящата инстанция ги споделя.

Неоснователно е и оплакването на касатора, основано на обстоятелството, че след извършването на проверката и преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение изискуемата нотификация е била извършена. Това не може да се отрази върху правните изводи, отнасящи се до това дали има извършено нарушение. Към момента на проверката нарушението е било извършено – лицето е пуснало на пазара козметични продукти, които съгласно закона следва да се ценят като небезопасни за човешкото здраве.

При горните обстоятелства и произтичащите от тях правни изводи касационната инстанция приема, че оспореното наказателно постановление е било издадено изцяло в съответствие със закона, определяйки имуществена санкция по чл.213а ал.2 от ЗЗ във фиксирания размер за всяко едно от установените административни нарушения.

Неправилно и в нарушение на чл.18 от ЗАНН първоинстанционният съд е изменил наказателното постановление, като за двете установени нарушения е наложил една имуществена санкция. Така по съображения за несправедливост на размера на наказанието съдът е отказал да приложи закона, което е недопустимо. Независимо от това настоящата инстанция няма правомощието да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която е неправилно приложен материалния закон, тъй като не е подадена касационна жалба от страната, за която решението е било неблагоприятно в тази част. Касационна жалба е подадена единствено от привлеченото към отговорност лице, при което правилното приложение на материалния закон от касационната инстанция би утежнило положението му като касатор, което е недопустимо. Затова, независимо от констатациите на настоящата инстанция при извършената служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК относно съответствието с материалния закон на първоинстанционното решение, предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания, касационната жалба следва да се приеме за неоснователна и решението на съда да се остави в сила, съгласно чл.221 ал.2 от АПК.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 23/11.01.2024г. по АНД № 3714/2023г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.