РЕШЕНИЕ
№ 12112
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110161985 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „Т. С.ЕАД, ЕИК............... със седалище и адрес на управление гр.София, район К.
ул.Я. № , срещу двама ответника М. В. Ф., ЕГН **********, и Н. В. Ф., ЕГН **********,
и двамата с адрес гр.София, общ.Л. бул. Н. В.бл.ет. ап. и двамата ответника със съдебен
адрес гр.София, УЛ.Г.О №ВХ. ап. чрез адв. В. Т. Д. – САК, с предявени искове и молба до
съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че двамата
ответника дължат на ищеца при разделност СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 3775,05
лева, от които главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 3242,10 лева цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 28.04.2021г. в
размер на 463,65 лева, както и главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 58,50
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до
28.04.2021г. в размер на 10,80 лева за топлоснабден имот, находящ се на адрес - гр.София,
бул. НВ. бл.№ ет.ап.аб.№ 309811/инсталация № **********, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
31790/2021г. на СРС, като сумите се разпределят между двамата ответника при разделност
по ½ за всеки от тях, както следва:
1
1/ За М. В. Ф. - обща сума от 1887,52 лева, от които главница в размер на 1621,05 лева
/хиляда шестстотин двадесет и един лева и 5 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до
28.04.2021г. в размер на 231,82 лева /двеста тридесет и един лева и 82 стотинки/, както и
главница в размер на 29,25 лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до
28.04.2021г. в размер на 5,40 лева /пет лева и 40 стотинки/, и държавна такса в размер на
37,75 лева /тридесет и седем лева и 75 стотинки/, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/;
2/ За Н. В. Ф. - обща сума от 1887,52 лева, от които главница в размер на 1621,05 лева
/хиляда шестстотин двадесет и един лева и 05 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до
28.04.2021г. в размер на 231,82 лева /двеста тридесет и един лева и 82 стотинки/, както и
главница в размер на 29,25 лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до
28.04.2021г. в размер на 5,40 лева /пет лева и 40 стотинки/, и държавна такса в размер на
37,75 лева /тридесет и седем лева и 75 стотинки/, и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответниците в качеството си на собственици на топлоснабдения имот и клиенти
на ТЕ са използвали топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ за периода описан
в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр. София, бул. Никола
Вапцаров бл.№ 38, ет.7, ап.37, аб.№ 309811/инсталация № **********. Посочва, че съгласно
действащите през този период общи условия чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Твърди, че
ответниците не са изпълнили насрещното си задължение, като не са заплатили стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
ДВАМАТА ОТВЕТНИКА са подали общ отговор на искова молба, чрез адвокат, който
са упълномощили, в който твърдят, че иска за дялово разпределение е недопустим, защото
ищеца не е лигитимиран да го предявява. Останалите искове са оспорени като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че ответниците не са собственици или ползватели
на спорния обект по ИМ. Оспорва се, че вземанията преди 4.6.2018г. са погасени по
давност.
Не се иска допускане на експертизи, защото не оспорват, че за описания в ИМ обект е
2
доставена ТЕ както и не се оспорва размера на доставената за процесния период количество
ТЕ.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло, като се
присъдят сторените разноски, а иска за ДР да не се разглежда.
С определение по чл.140 ГПК с № 18279/19.7.2022г./л.63-65 от делото/ за БЕЗСПОРНО
Е прието между страните и те признават следните права и обстоятелства – в имота описан в
ИМ е доставена ТЕ в претендирания размер от ищца за посочения в ИМ период, извършено
е дялово разпределение, няма спор по начислените суми за исковия период и за процесния
имот, няма спор. Няма спор, че ФДР е Т С ...... ЕООД, които са извършили дяловото
разпределение за процесния период.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от
юр.консулт по пълномощие, като поддържа предявените искове и моли да се уважат.
Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК/л.82 от делото/.
В о.с.з. двамата ответника, редовно призовани, не се явяват, не се представляват от
упълномощен адвокат, макар че адвокат е подал ОИМ и възраженията по чл.414 ГПК по
ЧГД№ 31790/2021г. по опис на СРС.
В о.с.з. третото лице помагач „Т. С. ИС“ ЕООД, ЕИК , редовно призован, не се
представлява. Депозирало е писмена молба с доказателства на 12.9.2022г. с вх. № 188710,
която е приета от съда/л.76-81/.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 10268/4.6.2021г.,
по което е било образувано предхождащото настоящото дело заповедно производство по
ЧГД№ 31790/2021г. по опис на СРС/л.9-13/; Документ за внесена държавна такса за
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за довнесена държавна
такса за исково производство/л.14-15/; Нотариален акт № 16.12.1999г. на софийски нотариус
по силата на който В. П. Ф. е придобил собственост върху спорния имот ап.37 в гр.София,
жк.Л., бул.Н.В в, бл. ет.л./; Молба - декларация за откриване на партида от В. П. Ф. до
ищеца за аб.№ 309811/л.18-19/; Съобщения към фактура № **********/31.7.2019г., и №
**********/31.7.2020г./л.20-21/; Извлечение от сметки по месеци за процесния
период за абонат № 309811/инсталация № ********** за обща сума от 3775,05лв.
/л.22/; Договор № 1147/19.10.2000г. между “Т. С ЕООД и етажната собственост/л.23-
24/; Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на
фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици от дата 22.5.2001г.,
вкл.списък на живущите на адреса/л.25-28/; Договор при ОУ между Т............. ЕАД и Т. С.
ЕООД от 3.6.2020г./л.29-36/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди от Т. С. ЕАД на потребители в гр.София публикувани в пресата на 11.7.2016г./л.37-
38/; Справка за смърт на Валентин Петров Ф., починал на 15.8.2009г. и оставил за
наследници двама сина – двамата ответника по делото/л.74-75/.
По делото съдът е приел молбата на 3-то лице помагач Т. С. С ЕООД с вх. №
188710/12.9.2022г. с приложените към нея доказателства за отчитане на уредите за ТЕ в
процесния апартамент /л.76-81/, като от тези доказателства се установява, че като абонат е
записан единия ответник М. В.Ф., през май 2019г. не е извършен редовен отчет на уредите,
защото не е предоставен достъп на служителите на 3-то лице помагач до жилището, а на
26.6.2020г. са отчетени 4 топломера и един водомер за топла вода.
По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ЧГД
№ 31790/2021г. по опис на СРС.
По делото е постъпила молба с вх.№ 216479/13.10.2022г. от двамата ответника, чрез
адвокат В.Т.Д., която е изпратена на и-мейл на съда и е подписана от адвоката с КЕП, но
пораи липса на отбелязване в молбата, че е за дело насрочено в о.с.з. на 14.10.2022г. същата
е докладвана на съдията след провеждане на о.с.з. Тази молба не може да се приеме по
делото с приложените към нея списъци по чл.80 ГПК за двамата ответника, защото ищеца не
е запознат с нея и не може да изрази становище. С оглед постъпването на молбата след като
е обявено делото за решаване, тя трябва да остане на корица на делото, без да се приема от
съда, като съдът следва да приеме, че по делото ответниците не са представили списъци по
чл.80 ГПК най-късно преди даване ход на делото по същество.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответниците оспорват, че нямат качеството клиент, но от
събраните доказателства по делото е видно, че възражението е неоснователно. Видно е, че
двамата ответника са наследници на баща си, който е починал през 2009г. и не са сменили
партидата на свое име, въпреки настъпилата смърт на абонат на ищеца, следователно
двамата ответника не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение,
защото съгласно ОУ на ищеца при смърт на абонат неговите наследници в 30 дневен срок,
4
следва да предприемат действия за пререгистрация на абонатния номер и партида. Видно е,
че ответниците не са предприели действия за пререгистриране на партидата на починалия си
баща, който е бил абонат на ищеца повече от 12 години, затова съдът приема, че двамата
ответника в качеството си на ползватели на процесния топлоснабден имот има качеството
„потребител” по смисъла на чл.150 ЗЕ, като техен праводател и наследодател е баща им
Валентин Петров Ф., починал на 15.8.2009г., поради което следва да се приеме - страните са
били във валидни облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна
енергия през релевирания период при ОУ.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на двамата ответника преди исковия период,
върху жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, като имота е
наследен и липсват доказателства да е прехвърлен на лице различно от двамата ответника,
както и обстоятелствата досежно откриване на партида на името на бащата на двамата
ответника/техен наследодател/ и начисляването на суми за топлоенергия по тази партида
през исковия период, водят до извода за качеството на потребител на двамата ответника.
Отделно от това няма спор за откриване на партида за абонат-наследодател.
По отношение на всички възражения на двамата ответника, като оспорват да дължат
претендираните суми по издадената ЗИ по чл.410 ГПК е видно, че същите са неоснователни
и следва да се отхвърлят от съда изцяло.
Единственото възражение, което следва да се разгледа от съда, защото има значение за
5
спора е какви суми са погасени по давност, както и дали се дължи лихва върху сумата за
дялово разпределение.
По възражението за настъпило погасяване по давност на сумите същото е напълно
неоснователно, защото заявлението по чл.410 ГПК пред съда е подадено на 4.6.2021г., което
означава, че погасени по давност се явяват само суми предявени преди 1.5.2018г., а спорния
период с начислени суми е 1.5.2018г.-30.4.2020г., следователно няма суми погасени по
давност.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на заявление по
чл.410 ГПК от ищеца пред съда. Следователно възражението на ответника за погасени по
давност суми е напълно неоснователно, доколкото сумите предявени за периоди преди
1.5.2018г. не са процесни по делото.
По отношение на лихвите, съдът също достига до извод, че лихвата изчислена върху
главницата за ТЕ не е погасена по давност и следва да се присъди в предявения размер,
който не се оспорва от двамата ответника.
По отношение на претенцията на ищеца за мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г.
до 28.04.2021г. в размер на 10,80 лева същата е неоснователна и не следва да се уважава. По
тази претенция съдът намира следното - в общите условия/ОУ/ на ищеца няма установен
специален ред за настъпването на изискуемостта на вземането за стойността на услугата
дялово разпределение/главницата/, поради което приложими са правилата на Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ и в частност чл.84, ал.2 ЗЗД по отношението на изпадането
на ответника в забава. По делото няма други данни за покана на двамата ответника да
заплатят стойността на услугата дялово разпределение/ДР-главницата/ освен подаването на
заявление по чл.410 ГПК пред СРС на 4.6.2021г. по ЧГД№ 31790/2021г. по описа на СРС.
Затова искът за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на
услугата дялово разпределение за процесния период (преди подаването на заявлението по
чл.410 ГПК в съда) е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли за сумата от 10,80 лева.
При така установеното от съдът и с оглед изводите до които достига, намира исковете
за основателни за всички предявени суми, като следва да се разпределят между двамата
ответника по ½, а на отхвърляне подлежи единствено лихвата за забава за ДР от 10,80лв.
6
преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Същевременно, доколкото двамата ответника, в чиято тежест е било, не са провели
доказване за плащане на дължимите суми, дължат заплащането им.
Следва да се присъди и законната лихва върху главниците за ТЕ и ДР от дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда на 4.6.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Следва да се присъдят разноски сторени от ищеца в размер на 331,07лв. от обща сума
от 332,02лв. за исковото производство, от които 232,02лв. доплатена ДТ и 100лв. за
юр.к.възнаграждение, както и 125,14лв. в заповедното производство от обща сума 125,50лв.
Общо за двете производства разноските са 456,21лв., съразмерно с уважената част от
исковете. Всеки от двамата ответника дължи 228,11лв.
На двамата ответника съдът следва да присъди разноски в настоящото производство от
600лв. за адв.хонорар съразмерно с отхв.част от исковете – 1,72лв. Няма основание за
присъждане на адв.възнаграждение в по-висок размер, защото делото не е с фактическа и
правна сложност, типово делото от разглежданите в СРС, подаден е само ОИМ и адвоката
не се е явил в единственото проведено по делото о.с.з. Затова съдът следва да присъди
съразмерно с отхв.част от исковете само 300лв. за всеки един от двамата ответника или това
е сумата от 0,86лв. за всеки ответник.
Няма основание за присъждане на адв.възнаграждение от по 400,00лв. за подадено
възражение по чл.414 ГПК по ЧГД№ 31790/2021г. на СРС, защото на първо място се
попълва бланка, като всеки длъжник е могъл да я подпълни без помощта на адвокат, защото
освен възражението за давност, други конкретни възражения липсват. На второ място за
подпълване и подаване пред съда на бланаката по чл.414 ГПК Наредбата за минималните
адв.възнаграждения не предвижда адв.хонорар. Не на последно място дейността на адвоката
по подпълване на възражение по чл.414 ГПК не би отнело кой знае колко много време, че да
се присъжда адв.хонорар за такава дейност.
Списък с разноски по чл.80 ГПК представя само ищеца /л.82 от делото/. Списъците на
двамата ответника са представени на съда с молба след о.с.з., затова не могат да се приемат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец „Т. С. ЕАД, ЕИК . , със
седалище и адрес на управление гр.София, район К . , ул.Я. № Б, и ответници М. В. Ф., ЕГН
**********, и Н. В. Ф., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С. общ.Л. ц, бул. Н. В. бл. ет
, ап. че ответниците ДЪЛЖАТ на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – обща сума от 3764,25 лева,
7
от които главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 3242,10 лева цена на доставена
от дружеството топлинна енергия/ТЕ/, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до изплащане
на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до 28.04.2021г. в размер на 463,65
лева, както и главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в размер на 58,50 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/, ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до
изплащане на вземането, като сумите са начислени и за топлоснабден имот, находящ се на
адрес - гр.София, бул. Н. В. бл.№ ет. ап. аб.№ 309811/инсталация № **********, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ЧГД № 31790/2021г. на СРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете
за мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до 28.04.2021г. в размер на 10,80 лева, като
сумите се разпределят между двамата ответника при разделност по ½ за всеки от тях, както
следва:
1/ За М. В. Ф. - обща сума от 1882,12 лева, от които главница в размер на 1621,05 лева
/хиляда шестстотин двадесет и един лева и 5 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до
28.04.2021г. в размер на 231,82 лева /двеста тридесет и един лева и 82 стотинки/, както и
главница в размер на 29,25 лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска за мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до 28.04.2021г. в размер на 5,40
лева /пет лева и 40 стотинки/;
2/ За Н. В. Ф. - обща сума от 1882,12 лева, от които главница в размер на 1621,05 лева
/хиляда шестстотин двадесет и един лева и 05 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия/ТЕ/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху ТЕ от 15.09.2019г. до
28.04.2021г. в размер на 231,82 лева /двеста тридесет и един лева и 82 стотинки/, както и
главница в размер на 29,25 лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение/ДР/ от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска за мораторна лихва върху ДР от 01.07.2018г. до 28.04.2021г. в размер на 5,40
лева /пет лева и 40 стотинки/.
ОСЪЖДА М. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.София, общ.Л . , бул. Н . В. бл.38,
ет.7, ап.37, да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.София,
район К.село, ул.Я.№ СУМАТА от 228,11 лева/лв./, представляващи сторените пред СРС
съдебно деловодни разноски по настоящото исково производство и по ЧГД № 31790/2021г.
на СРС съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.С.общ.Л., бул. Н. В.в бл.ет. ап. да
заплати на „Т. С. ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.София, район К. ,
8
ул.Я. № 23Б, СУМАТА от 228,11 лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство и по ЧГД № 31790/2021г. на СРС
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С.район К., ул.Я.
№ да заплати на М. В. Ф., ЕГН **********, и на Н. В. Ф., ЕГН **********, двамата с
адрес гр.София, общ.Л.бул. Н. В бл. ет., ап, СУМАТА от по 0,86 лева/лв./ за всеки един
ответник, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по настоящото
исково производство и по ЧГД № 31790/2021г. на СРС съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т. ЕООД, като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т................. ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, като на
ищеца се изпрати по електронен път, а на двамата ответника на съдебен адрес!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9