Р Е Ш Е Н И Е
16.04.2020
год.
Номер
26 Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 27 (двадесет и седми) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Мюжгян Ахмедова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 358 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано
въз основа на въззивна жалба от ****ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана по закон от М.М.Б.-кмет срещу НП №НЯСС-197/06.11.2019
г., издадено от зам.председател на
ДАМТН, гр.София.
В
жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални
нарушения и при непълнота на доказателствата и при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата
и прави допълнения към нея в с.з за липса на компетентност на
адмистративнонаказващия орган да прави проверки на процесния язовир от там и за
неправилно приложение материалния закон.
Предвид на което моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно. Прави
алтернативно искане, в случай че съдът не възприеме защитната му теза, поради
липса на настъпване на отрицателни последици от административното нарушение да
бъде намалено административното наказание до минималния предвиден в закона
размер.
Въззиваемата страна не се представлява
в съдебно заседание, нито е изразила становище по съществото по делото.
Съдът, като обсъди материалите
по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно
и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 08.05.2019
г. при извършване на проверка на язовир „Конево-1“, находящ се в поземлен имот
№000082 в землището на с.Менгишево, общ.Върбица, собственост на ***, служителите
на ДАМТН, ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС
„Североизточна България“, свидетелите Р.Р. и Я.Д. установили, че жалбоподателя не е изпълнил
предписанията да се почистят водния и въздушния откос от храстовидна
растителност дадени с Констативен протокол №05-03-124/14.11.2018 г. със срок до
30.04.2019 г. Водният откос бил гъсто обрасъл с растителност, което не
позволявало да се направи оглед. Освен това въздушния откос също бил обрасъл с
гъста храстовидна и дървовидна растителност, която не позволявала обстоен
оглед. За установеното е съставен Констативен протокол №05-03-29/08.05.2019 г. След
преценка от административнонакзващия орган за неизпълнение на задължителни предписания
на жалбоподателя бил съставен и АУАН за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от
същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00лв.
Горната фактическа
обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото
свидетели и приобщените писмени доказателства.
Показанията на разпитаните като свидетели служители на ДАМТН, ГД“Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“,
осъществили процесната проверка, са логични и безпротиворечиви и кореспондират
с установеното по делото и писмените доказателства, поради което съдът им дава
пълна вяра.
Фактическата
обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно достоверни показанията на разпитаните
свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им, т.к
разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и
показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни,
логични и кореспондират с установеното по делото. Съдът
кредитира и неоспорените писмени доказателства,
доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в
съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на
гореописаната фактическа обстановка. Всички доказателства са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго,
поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. Следва да се обсъди Констативен протокол №05-03-29/08.05.2019 г., като официален документ, който се ползва с обвързваща
доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него. От същия
се установява, че водния и въздушния откос на язовира е
обрасъл с гъста храстовидна и дървовидна растителност, която не позволявала
обстоен оглед и че с Констативен
протокол №05-03-124/14.11.2018 г. е дадено вече такова предписание на
собственика на язовира със срок на изпълнение до 30.04.2019 г.Тези факти се установяват и от свидетелите Я.Д. и
Р.Р.. Показанията на свидетелите допълват и конкретизират, отразеното в КП, ето
защо съдът прие, че не е налице противоречие в тези доказателствени материали.
Изложеното се подкрепя и от Констативен протокол
№05-03-124/14.11.2018 г.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и
Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. При
съставянето на акта и
издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка
на възраженията, събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички
изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна
квалификация.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена
административна норма на чл.190а, ал.2 вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид характера на нарушението, същото се осъществява
чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите задължение на собствениците на язовирите,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да изпълняват дадените предписания съгласно правомощията
на органите по ЗВ
и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от същия закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Безспорно установено е че на процесната дата не са изпълнени дадените
такива предписания да се почистят водния и въздушния откос на язовира от
храстовидна растителност и срокът за изпълнение е изтекъл. Поради, което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Самото нарушение е едно –
неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние
се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). В АУАН
и НП са посочени всички факти, наредбата е част от правния мир, същата е
подзаконов нормативен акт, с чиито разпоредби всички ФЛ и ЮЛ следва да са
запознати, още повече, че незнанието на закона не извинява. В случая са
констатирани нарушения при поредна проверка като още през 2018 г. са дадени
задължителни предписания в същия смисъл.
По делото е приложен Акт
за частна общинска собственост №23/20.02.1997 г. от който се установява, че ****ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** е собственик на язовир „Конево-1“, находящ се в поземлен имот №000082 в землището на с.Менгишево,
общ.Върбица, поради което настоящият
състав прие, че жалбоподателя е адресат на задължение да изпълнява дадените
предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141, ал.2 от същия закон, с чието
неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите.
Доколкото отговорността е на юридическо лице, а
тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна
на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
От доказателствената съвкупност е установено, че язовир „Конево-1“, находящ се в поземлен имот №000082 в землището на с.Менгишево,
общ.Върбица е малък, съгласно техническите си
параметри, в констативния протокол са посочени данни за водния му напор, за завирения обем, за водосборната му област, както
и за залятата от него площ. Вярно е че не е налице информация за потенциалната
опасност на язовира, критериите за която по разпоредбата чл.
141б ал. 2 от ЗВ се определят съгласно наредбата по чл. 141, ал. 2 от
назначена от Министерския съвет междуведомствена комисия, включваща
представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството
на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на земеделието,
храните и горите, на Министерството на енергетиката, на Министерството на
икономиката, на Министерството на вътрешните работи и на научните среди, имащи
пряко отношение към язовирните стени и съоръжения та към тях, а съгласно чл.
141б ал. 3 от ЗВ класификацията на язовирите по степен на потенциална
опасност се извършва от комисия по чл. 138а ал. 3 – назначени от областния
управител представители на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
при МВР, на областната администрация, на Басейновата дирекция и на общината, на
чиято територия се намира язовирът. Но последната информация е ирелевантна за
обективната страна на административното нарушение, за което е повдигнато
обвинение в настоящото производство. Съгласно чл.
141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
на контрол за техническото им състояние, се определят с наредба на Министерския
съвет по предложение на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор. Такава е именно сега
действащата НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване
на контрол за техническото им състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9
от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г. и отменената такава действаща към
датата на извършване на деянието Наредба
за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация
на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за
техническото им състояние, приета с Постановление
№ 262 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 81 от 2016 г.).
В действаща Наредба в
разпоредбата на чл. 3 е предвидено, че наредбата се прилага за техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях за
язовирите, определени в чл. 141а от Закона за водите, без ограничение въз основа на каквато и да е класификация на язовирите. В разпоредбата на чл. 3 на отменената Наредба е посочено, че
същата се прилага за язовирни стени и прилежащите им: 1. облекчителни
съоръжения и енергогасители;2. водовземни съоръжения; 3. контролно-измервателна
система;4. други специфични съоръжения и системи,
свързани с поддръжката и експлоатацията на язовирните стени. Според
разпоредбите на чл.4 от двете Наредби, собственикът
на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява
техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено на основание
Наредбата по чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено от ***, включва
поддържа по смисъла на чл. 3 от Наредбата за техническата
и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях за всички язовири. В тази насока следва да се констатира, че нито в
закона, нито в Наредбата е предвидено изключение, да не се поддържа техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях за определена категория
язовири. Поради което съдът намира направеното от защитата възражение в този
смисъл, а именно за незаконосъобразност на дадените предписания за
неоснователно.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият
орган е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай,
поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето
и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението, като бездействието
на нарушителя за продължително време би я е застрашило.
Във връзка с проверка материалноправната законосъобразност
на наказателното постановление, в частта за наложената санкция настоящият
състав намира, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 10 000
лева е необосновано определен за размера над специалния му минимум, като това е
несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Административнонаказващият орган не е обосновал с каквито и да било съображения
определянето му над минималния размер – 1 000 лева, предвиден в закона. Освен
това, липсват доказателства за обстоятелства, които при спазва не критерия за
законосъобразност, да обосновават именно този конкретен размер като справедлив.
Поради което Наказателното постановление се измени, като
бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в
административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
В настоящото производство не са претендирани разноски от страните, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №НЯСС-197/06.11.2019 г.,
издадено от зам.председател на ДАМТН, гр.София,
с което на ****ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана по закон от М.М.Б.-кмет, за нарушение чл.190а,
ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00
лева на основание чл.
200, ал. 1, т. 39 Закона за водите, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена
санкция“ от 10 000.00 лева на 1 000.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: