№ 2560
гр. Варна, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110101254 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от Е. А. В. срещу „Х. Ю.“ ООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1) иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2271.51 лева,
представляваща сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения за
периода от 01.09.2022 г. до 16.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба – 01.02.2023 г., до
окончателното й изплащане;
2) иск с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за сумата от 61.68 лева,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на трудовите
възнаграждения за периода от 01.09.2022 г. до 16.11.2022 г., начислено за
периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г.;
3) иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 1035 лева,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 01.02.2023 г., до
окончателното й изплащане;
4) иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 147.86 лева,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 4 дни за
2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
исковата молба – 01.02.2023 г., до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 30.06.2023 г., като редовно
1
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
Ищецът Е. А. В. твърди, че по силата на трудов договор, сключен с
ответника „Х. Ю.“ ООД на 08.06.2022 г. била назначена на длъжността
„стюардеса“ с брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1150 лева,
платимо до последния ден от месеца, за който се дължи възнаграждението.
Заявява, че трудовият договор бил безсрочен, с уговорен срок на изпитване.
Тъй като ответното дружество не й изплатило дължимото възнаграждение за
месеците септември и октомври, на 16.11.2022 г. депозирала заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ. Въз основа на същото била издадена Заповед № 96/17.11.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищецът поддържа, че работодателят не му е изплатил трудовите
възнаграждения за периода от 01.09.2022 г. до 16.11.2022 г., нетният размер
на които възлиза на 2271.51 лева. Посочва, че върху възнагражденията се
дължи и обезщетение за забава в размер на 61.68 лева, начислено за периода
от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г. Счита, че работодателят му дължи и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в нетен размер от 1035 лева, както и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск 4 дни
за 2022 г. в нетен размер от 147.86 лева.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
предявените искове следва да се уважат по този ред.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1730.65 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Тъй като по силата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС
сумата от 240.86 лева, представляваща дължимата държавна такса за
2
производството.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х. Ю.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. В., ЕГН **********,
от гр. ***********, следните суми: СУМАТА ОТ 2271.51 лева /две хиляди
двеста седемдесет и един лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща сбор от неизплатените нетни трудови възнаграждения за
периода от 01.09.2022 г. до 16.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба – 01.02.2023 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ; СУМАТА ОТ
61.68 лева /шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на трудовите
възнаграждения за периода от 01.09.2022 г. до 16.11.2022 г., начислено за
периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г., на основание чл. 245, ал. 2 КТ;
СУМАТА ОТ 1035 лева /хиляда тридесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие
по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 01.02.2023 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 221, ал. 1 КТ; СУМАТА ОТ 147.86 лева /сто
четиридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск 4 дни за 2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба –
01.02.2023 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „Х. Ю.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. Д. Ц. от АК-Варна,
ЕГН **********, със служебен адрес: гр. ***********, СУМАТА ОТ
1730.65 лева /хиляда седемстотин и тридесет лева и шестдесет и пет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Х. Ю.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 240.86 лева
/двеста и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса за производството, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
УКАЗВА на ответника „Х. Ю.“ ООД, че може да преведе сумите,
3
присъдени в полза на ищеца Е. А. В., ЕГН ********** по банкова сметка с
IBAN BG***********, открита в „Банка ДСК“ АД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4