РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Д. Борисова, като разгледа гр.д. № 14406/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищeцът Д.Л.У. сочи, че е баща на Н.Д.У.. Твърди, че дъщеря му била бременна в 9-ти месец, 38-ма гестационна седмица, когато на 20.11.2011 г. рано сутринта отишла в САГБАЛ „Шейново“ ЕАД, придружавана от втората съпруга на ищеца Ю.У., за постъпване за раждане, тъй като имала вечер болки и леки контракции от предишната. В болницата била насочена към 24-ти кабинет, където била прегледана от д-р Л. Д.и след извършен преглед и ултразвуково изследване било установено, че Н.има сантиметър и половина разкритие и недостатъчно чести контракции. Било й указано да се разхожда в двора на болницата, за да предизвика контракции и да се върне за нов преглед след обяд. Около 16.00 ч. същия ден се върнала в дежурния кабинет и след извършен преглед, който не е документиран, лекарката й казала, че няма промяна в състоянието й, да се прибира и да дойде в болницата, когато болките станат нетърпими, а контракциите са през не повече от 3-4 минути. Около 1.30 часа на 21.11.2011 г. Н.се обадила на Ю.У. и й казала, че не може повече да издържа, тъй като болките и контракциите станали интензивни, през кратки интервали и двете отново отишли в болница САГБАЛ „Шейново“ ЕАД. Регистратурата била затворена и ги упътили да изчакат пред приемен кабинет до идването на дежурен лекар и когато стигнали пред този кабинет на Н.й станало лошо, свлякла се на земята и казала, че не й достига въздух. Ю.У. започнала да вика за помощ и пристигнал дежурният лекар д-р Й.Д.. Вкарали Н.в приемния кабинет, а след това в предродилна зала, където имало централен източник на кислород. Включили се дежурният анестезиолог д-р Б., дежурният специалист АГ д-р А.И. и първият дежурен специалист по АГ д-р Р. К.. Поради спешното състояние на Н.я свалили на първия етаж в операционна зала за извършване на цезарово сечение. Междувременно е извикан и втори анестезиолог – д-р К.и главният лекар д-р Р.В., който представлява ответното болнично заведение. При прехвърляне на операционната маса Н.изпада в клинична смърт. Била реанимирана и жизнените й показатели били поддържани изкуствено докато извадили бебето, което също било в тежко състояние. Въпреки извършените реанимационни действия смъртта на Н.У.настъпила в 04.10 ч. на 21.11.2011 г.
Ищецът твърди, че 5 часа след раждането на бебето, което било в тежко състояние, то било прието в клиника по неонатология към „Специализирана болница за активно лечение по детски болести“ гр. София, където починало в 12.05 ч. на 23.11.2011 г. Сочи, че в акта за раждане бебето е записано като М.Д.У..
Твърди, че както при първоначалните прегледи, така и при реанимацията и предприетото цезарово сечение и израждане са налице нарушения на добрите медицински практики, които са в причинна връзка с настъпилата смърт на родилката и новороденото: не е предоставена навременна и достъпна грижа, според §4 от „Правилата на добра медицинска практика на лекарите в България“, тъй като в приемния кабинет не е имало кислород, който при своевременно подаване на Н.У.е можело да предотврати леталния изход; приемният кабинет не е разполагал с транспортна количка и в него не е било възможно да се вкара такава, липсва ехографски апарат и анестезиологични инструменти и пособия; дежурният екип не е предприел спешно родоразширение, а е изчакал стабилизиране на родилката, като тя е постъпила в 2.52 ч., а секциото е започнало в 3.50 ч., един час, който се е оказал фатален за Н.и М.; липса ЕКГ запис и монитиране на сърдечната дейност, както и параклинични изследвания, които са могли да насочат реанимационния екип към евентуалната причина за тежкото състояние на родилката. Твърди, че е следвало да се предприеме спешно родоразширение веднага след приемане на родилката в 2.52 ч., а такова е започнало едва в 3.38 ч. след пристигане на д-р В.. Твърди вторият преглед, извършен на Н.У.на 20.11.2011 г. да не е документиран. Счита, че доколкото пациентката е била с наднормено тегло е следвало бременността й да се приеме за рискова и да се предприемат съответни действия. Твърди, че липсата на кислород на първия етаж е в причинна връзка с настъпилата смърт на Н.У.и М. У., в каквато връзка е и липсата на подаване на кислород при превеждането на У.от предродилна в операционна зала.
Ищецът твърди, че с дъщеря си Н.У.бил в изключително близки отношения, дълги години живеел с нея в едно домакинство, разчитал на нея за помощ в старините му и помагал за отглеждане на първородното й дете Г.. Сочи, че при издаване на акта за смърт първоначално станало объркване и той бил записан в акта за смърт като баща на бебето М. и твърди, че този факт, наред със загубата й, довели до голямо чувство за празнота, въпреки краткия живот на бебето. Твърди, че другата дъщеря на Н.У.– Г. е дадена от баща й за осиновяване и по този начин бил силно ограничен контактът му с нея. Загубата го мотивирала да осинови малко дете, на което да даде поне финансов шанс в живота, имайки предвид напредналата си възраст. Счита, че ответникът САГБАЛ „Шейново“ ЕАД носи отговорност за противоправното поведение на служителите му и предявява осъдителен иск за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на неговата дъщеря Н.У., които определя в размер на 300 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта – 21.11.2011 г. до окончателното плащане. Претендира и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на неговата внучка М. Д.У.в размер на 50 000.00 лева, както и лихва за забава от датата на деликта – 23.11.2011 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът САГБАЛ „Шейново“ ЕАД оспорва исковете. Твърди, че липсва противоправно поведение на неговите служители, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на Н.У.и М. У.. Сочи, че извършените два прегледа на 20.11.2011 г. в 24-часовия спешен кабинет към Диагностично-консултативния блок на болницата ДКЦ са извършени съобразно медицинския стандарт по акушерство и гинекология, като при тях не е имало данни за започнал родов процес и не се е налагала хоспитализация. Твърди, че на 21.11.2011 г. Н.У.е регистрирана на входа на болницата в 2.52 ч., придружена от Ю.У., без да има никакви тревожни признаци в състоянието й. Насочена е към 15-ти кабинет, в който по това време се насочват бременните жени за раждане. В интервала от 2.55 ч. до 3.00 ч. през нощта пациентката е на столчетата пред кабинета в добро състояние, като секунди след 3.00 ч. състоянието й започва да се влошава. Твърди, че в 3.01 ч. идва акушерката А.Т., а в 3.03 ч. - д-р Й.Д.. Последният я заварва със силен задух и посиняла и определя състоянието й като тревожно. Заедно с акушерката я вкарват в 15-ти кабинет, където се опитват да доловят детски сърдечни тонове с акушерска слушалка и феталендоплер. Сърдечни тонове на плода не са регестрирани, изведена е от кабинета на седяща количка и е качена на асансьора в 3.08 ч. до родилна зала. Там на родилката е подаден кислород с назален катетър от д-р Б., монтирана е сърдечната й дейност, измерено е артериалното налягане и е отчетена сатурацията на кислород, които действия са извършени в спешен продядък за запазване на живота на пациентката и този на бебето. Инжектиран бил и „Урбазон“, поради данни за астма в миналото. Едновременно с това д-р К. извършила гинекологичен преглед, прави опити да монитира детските сърдечни тонове на акушерски монитор и такива не са регистрирани. След това предприела действия по ултразвуково изследване, за да установи състоянието на плода и уловила единични пулсации, което дало основание да се предприеме спешно цезарово сечение. Родилката била свалена на първия етаж в операционна зала по най-бързия начин. Твърди, че разстоянието между двете зали е по-малко от 15м., ползвал се асансьор и поради това кратко време транспортирането на родилката е извършено без подаване на кислород. Твърди, че не е налице необосновано забавяне в предприетите реанимационни действия и тези по спешно цезарово сечение, като от момента на внезапното прилошаване на пациентката до този на настъпилата клинична смърт са изминали 20 мин., през които тя е била под постоянно наблюдение и са предприети спешни действия по стабилизиране на състоянието и извършване на цезарово сечение. Твърди, че в състояние на спешност не е възможно вземане на кръв и извършване на ЕКГ запис и извършването на такива действия в случая не е било необходимо и адекватно. Оспорва и размера на исковете. Прави възражение за погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника ЗАД „Булстрад Виена иншуръс груп“ оспорва искове. Оспорва да е налице интерес от привличането му, тъй като исковата претенция не представлява покрит риск, тъй като не е предявена в срока на действие на застрахователния договор или в предвиденото в него ретроактивно покритие. Оспорва размера на исковете като завишен. Прави възражение за погасителна давност.
Третото лице-помагач на ответника „Застрахователно дружество Е.“ АД оспорва искове. Оспорва да е налице интерес от привличането му, тъй като исковата претенция не представлява покрит риск, тъй като не е предявена в срока на действие на застрахователния договор или в предвиденото в него ретроактивно покритие. Оспорва размера на исковете като завишен. Прави възражение за погасителна давност по отношение на иска за лихва за забава.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Не е спорно между страните, че ищецът Д.Л.У. е баща на Н.Д.У. и дядо на М.Д.У..
Установява от събраните по делото писмени доказателства, че Н.У., родена на *** г., е била бременна в 38-ма гестационна, както и че след постъпване за раждане на 21.11.201 г. в САГБАЛ „Шейново“ ЕАД е починала. Починала е и новородената й дъщеря М.Д.У., родена на *** г. в 03,38 ч. и починала на 23.11.2011 г. /видно от лист на новородено и акт за смърт/.
Относно качеството и своевременността на предоставената на бременната Н.У.медицинска услуга от страна на служителите на ответното болнично заведение по делото са събрани гласни доказателства и са събрани техническа експерти за анализ на видеозаписи и комплексна съдебно-медицинска експертиза.
Според показанията на свидетеля Л.С. Д.-Д.на 20.11.2011 г., в неделен ден, била дневен дежурен лекар, който преглежда всички жени, които искат спешна помощ за прием, както и приема на всички жени, които са за планови операции за понеделник. Н.У.влязла в кабинета около 11.00 ч. Свидетелката й задала стандартните въпроси, както и дали има придружаващи операции, заболявания и т.н. Отговорила, че е втора браменност, второ раждане, че терминът й е около 03.12.2011г. и че няма придружаващи заболявания. Не носела документи със себе си. При извършения гинекологичен преглед свидетелката установила, че маточната шийка е скъсена с 20%, месеста, ригидна, с разкритие 1.5 см., запазен околоплоден мехур, глава прилегнала към входа на таза. Свидетелката сочи, че това бил нормален акушерски статус за жена, родила преди година и десет месеца по естествен път. На въпроса колка килограма е наддала, Н.й отговорила, че е наддала 10 кг и че си е пълна от дете. Измерен й е пулс, кръвно, нямала оттоци, нямала високо кръвно и е попълнено зелено картонче за нормален статус. Свидетелката сочи, че насочила пациентката за мониторен запис на детски сърдечни тонове и маточните контракции, които се правели по това време на третия етаж, в отделението по патологична бременност. В момента, в който бил готов записът, пациентката казала на акушерката Б.Н., че няма кой да й гледа малкото дете и тръгнала. По-късно се върнала и донесла в кабинета записа, каквато е практиката в болницата. Свидетелката сочи, че записът бил нормален, с основна сърдечна честота 140 удара в минута, реактивност на плода и слаби маточни контракции. Обяснила на пациентката, че това са подготвителни контракции, че е много рано за раждане, че ако тя желае винаги може да се приеме, но не се налага спешен прием. По-късно ранния следобед между 14.00 и 16.00 ч. пациентката отново се появила в кабинета, без да се е регистрирала на регистратура, каквато е практиката, и обяснила, че иска пак да я прегледат дали няма по-голямо родоразширение. Свидетелката отново извършила гинекологичен преглед и установила, че статусът е същия. Л.С. Д.-Д.сочи, че пациентката била много изнервена, може би заради чакането. Предложила й ако желае да я приемат в болницата, но тя ядосано тръшнала вратата и си тръгнала. За този втори преглед свидетелката сочи, че не бил съставен зелен картон по образец 988 на МЗ, може би защото статусът бил същият или имала много работа. На сутринта, около 5.00 ч., й се обадил колега да дойде в болницата, тъй като има починала родилка, която тя е преглеждала през деня. Първоначално не се сетила коя е родилката, тъй като в неделя бил много натоварен деня. Помни, че когато се събрали с колегите се съмнявали за белодробна тромбоемболия, за миотична емболия или за хеморагичен инсулт. Свидетелката сочи, че по принцип всички бременни над 36-та гестационна седмица са изпращани на запис, който към момента на депозиране на показанията се прави не на 3-тия етаж, а на първия етаж – в поликлиниката. Свидетелката сочи, че към момента на прегледа на Н.У.не се пускали амулаторни листове, а само се попълвали на ръка зелените картончета. Всичко започнало да минава през компютъра от 15.12.2011 г., по заповед на тогавашния директор, след смъртта на тази родилка и още една.
Според свидетелката Ц.М. тя е била на работа като акушерка в спешния кабинет с д-р Л. Д.на 20.11.2011 г. Помни, че Н.У.била прегледана два пъти. Първият път около 10.30 ч., а вторият – ранния следобед, около 15.00 ч. Свидетелката сочи, че измерила кръвно, пулс, температура на бременната. Зададени й били стандартните въпроси. Нямала разкритие, матката била абсолютно спокойна и не била готова за раждане. У.си тръгнала и по-късно пак дошла, по собствено желание, без оплаквания, за да се провери. Свидетелката сочи, че помни, че бременната не носела никакви документи, необходими й при постъпване за раждане – наблюдение на бременността, направление, вирусология, спин, кръвна група, пълна кръвна картина, биохимия, урина. Според М. на бременната й било предложено да се хоспитализира, тъй като такава била практиката в болницата, но тя отказала, като за това споделила и с акушерката, която била с нея на 3-тия етаж и й направила запис на тоновете. На нея У.споделила, че няма да се съгласи да я хоспитализират, тъй като няма кой да гледа детето й.
Според показанията на свидетеля Й.Д. през м. ноември 2011 г. бил на специализация в болница „Шейново“, считано от м. юни същата година. На 21.11.2011 г. той видял Н.У.пред приемния кабинет, където я намерил в полулегнало положение, неадекватна и неконтактна, с учестено, повърхностно дишане със силно изразена цианоза, което означава лилава уста и лилаво лице, т.е. в невъзможност да си поеме въздух. Свидетелят сочи, че я вкарал в кабинета на ръце с цел да легне на кушетката, повдигнал й главата и брадичката, за да може да се освободят дихателните пътища, като през това време казал на акушерката и хората, които били долу с него, да донесат количка, за да я преместят от този кабинет и след това я придвижили на седящата количка до 2-рия етаж, където е реанимация и където може да й се даде адекватна реанимационна помощ. В родилна зала я сложили на най-близкото легло и започнали да й подават кислород с назален катетър, като д-р Б. – реаниматор и анестезиолог бил вече там, след друг тежък случай. Д-р К.я прегледала, за да види какъв е статуса. След проведената реанимация от д-р Б. пациентката за кратко била полуадекватна и казала, че я притискат гърдите и че има тежест в гърдите. Д-р Б. преценил, че в родилна зала няма какво да се направи, тъй като не е операционна зали и на лежаща количка тръгнали да я свалят в операционна зала, където при сваляне от количката тя изпаднала в клинична смърт. Свидетелят Д.сочи, че започнал да й прави сърдечен масаж, докато д-р Б. я интубира, а след това проверил със слушалки как се обдишва пациента. Към тях се присъединил и другият реаниматор, който до този момент бил зает с друго раждане и двамата с доктор Б. продължили реанимационните действия по време на извършване на цезарово сечение, което извършвали д-р Р.В. и д-р К.. След така проведените реанимационни мероприятия пациентката не е имала възстановяване на сърдечната дейност. По време на транспортиране от родилна към операционна зала свидетелят не знае дали е подаван кислород на родилката, но й е бил махнат назалният катетър, през който преди това е обдишвана, тъй като той е на централна конзола.
Според показанията на свидетеля Б. през 2011 г. работел в болница „Шейново“ като анестезиолог-реаниматор. Бил в родилна зала с друга пациентка, когато около 3ч. докарали У.в увредено състояние – цианотична, тахипнична, дишаща много ускорено, в замъглено съзнание. Веднага включили венозен път и я закачили на кардиомонитор. Сатурацията не била добра – около 85-86 и й подали 10л кислород в минута. Акушер-гинеколозите не установили или установили слаби тонове на плода и след около 10 мин слезли в операционната за спешно цезарово сечение, за интубация. При прехвърляне на масата и подготовка за интубация пациентката получила сърдечен арест. Свидетелят я интубирал и обдишал. Направили адреналин, натриев бикарбонат. Д-р Д. започнал да прави индиректен сърдечен масаж, а той интубирал и за няколко минути жената възстановила сърдечна дейност и в този момент дошъл д-р Кумански, който бил извикан от друго раждане преди това. Проверили, че се обдишва и че е възстановена сърдечната дейност, която до няколко минути отново спряла. Отново бил направен адреалин, бикарбонат, дефибрилация, няколко пъти, но сърдечната дейност не била възстановена. Свидетелят сочи, че ситуацията била драматична, както и че извадили бебето. От предродилна зала до операционната зала пациентката била откарана с количка, като слезли с асансьор възможно най-бързо. Свидетелят сочи, че в предродилна зала няма уреди за реанимация – наркозен апарат и условия за интубация, а само изводи за кислород и вакуум. Свидетелят Б. уточнява, че в предродилна зала, след подаването на кислород и „Урбазон“ пациентката била контактна, прояснила съзнание и казала, че й е трудно да диша, но по пътя за операционната зала сърдечната дейност спряла.
Според показанията на свидетелката Р.К. през м. ноември 2011 г. работела в болница „Шейново“ като лекар акушер-гинеколог. Била в родилна зала, когато от приемния кабинет й се обадили, че има бременна, на която й е лошо и при нея слязъл д-р Д., който бил единственият свободен акушер-гинеколог. Когато качили У.в родилна зала тя била в много тежко състояние, с посиняло лице, с много трудно дишане и неадекватна. Екипът се втурнал към нея, в т.ч. и тя и анестезиолога и свидетелката решила веднага да я прегледа, за да провери дали това състояние не се дължи на акушерска патология, т.е. дали задухът не се дължи на причина в бременността. Установила раждане в ход, с 5 см. разкритие, течали бистри води, в което нямало нищо тревожно. Вече при слушане на сърдечните тонове не са установени такива с акушерска слушалка и започнали да ги търсят с акушерски монитор, но и с него не се чували и започнали да ги търсят с ултразвуков апарат, за да видят дали сърцето има пулсация и с него се видели единични пулсации, които говорели за много терминално състояние на плода. Свидетелката сочи, че се обадила се на дежурния акушер-гинеколог и двамата решили да предприемат спешно цезарово сечение и едновременно да се реанимира майката, тъй като тя била в много тежко състояние. По време на транспортиране с пациентката бил д-р Б., акушерки и др., а тя слязла от третия на втория етаж с малкия асансьор. При сваляне от количката на операционната маса пациентката изпаднала в клинична смърт – отпуснала се, зениците се разширили и веднага била закачена на монитори, като не се долавяла и сърдечна дейност. Д-р Б. веднага интубирал У.и започнала реанимация – индиректен сърдечен масаж и след интубация – обдишване, отначало с балон, а после с апарат. За около 2-3 минути се доловила и видяла сърдечна дейност, но за много кратко. Свидетелката сочи, че още като видели, че случаят е тежък извикали ЛКК и д-р В., който е зам. директор по лечебна дейност и той извършил секциото, а свидетелката му асистирала.
Според свидетелката К. 5 см. разкритие не е достатъчно за нормално раждане и в близките часове не е било възможно да се достигне до пълно разкритие, при което да се извърши такова раждане.
По делото е разпитан д-р Р.В., за когото след разпита е установено, че е законен представител на ответното болнично заведение, поради което казаното от него съдът цени като обяснения на страна по смисъла на чл. чл. 177, ал.1, т.2, вр. с чл. 176 ГПК, само доколкото същите притежават доказателствена стойност за неизгодни за страната фактически обстоятелства.
Според обясненията на д-р Р.В. през м. ноември 2011 г. работел в болница „Шейново“, на длъжност „заместник директор“ по медицинската дейност. През нощта на 21.11.2011 г. към 3,00 ч. или 3,15 ч. д-р К.му се обадила по телефона, за да му каже, че имат много тежък случай с родилка, която е в много тежко състояние и че трябва много бързо да се яви в болницата. Д-р В. сочи, че веднага тръгнал и когато пристигнал, може би някъде около 3,50 ч., заварил пациентката Н.У.на операционната маса. Колегите анестезиолози – д-р К.и д-р Б. извършвали реанимационни мероприятия, като пациентката била интубирана и се извършвал сърдечен масаж. Измил се и започнали спешно цезарово сечение по две причини: първата причина, за да се опита да спаси бебето и втората причина, че когато евакуира маточното съдържание шансовете за реанимационни мероприятия стават по-големи за спасяване на живота на пациентката Н.У.. Бебето било извадено също в много тежко състояние, в клинична смърт, но в резултат на реанимационните действия на неонатолозите е възстановена сърдечната дейност и малко по-късно е било преведено в клиниката по „Неонатология“ в Специализираната детска болница, където по-късно починало. Д-р В. сочи, че когато извършвал цезаровото сечение въздух в червата нямало, тъй като ако е имало няма как да се осъществи оперативната интервенция и да се затвори коремната кухина. По негова преценка ако пациентката е интубирана през хранопровода целият въздух отива в червата, те стават с много голям обем и извършването на оперативната интервенция е силно затруднена до степен на невъзможност. Според обясненията на д-р В., по време на операцията му направило впечатление е, че кръвта била много тъмна, т.е. преминаване на кръв наситена с кислород, която е с по-ярък цвят в матката почти нямало, защото пациентката била на изкуствен сърдечен масаж и той не е достатъчен, че да осигури перфузия на всички органи и за това кръвта била много тъмна. Нямало отлепване на плацентата, нещо на което специално обърнали внимание, защото една от версиите тогава била, че може да има отлепване на плацентата. По време на операцията пациентката била в клинична смърт, като имала сърдечна дейност, регистрирана на монитора, благодарение на сърдечния масаж, който оказвали колегите му. След приключване на операцията тези мероприятия продължили, както и електрическите стимулации за възстановяването на сърдечната дейност, така наречените електрошокове, но всъщност и те били без ефект и малко след това регистрирали смъртта на пациентката.
Според показанията на свидетеля Ю.У. тя е съпруга на ищеца, а Н.У.е била нейна доведена дъщеря. Свидетелката сочи, че откакто живее с бащата на Н.те двете ежедневно се виждали, тъй като живеели наблизо. На рождения ден на Надежда, който бил на 19 ноември, вечерта били заедно и тя й споделила, че сигурно ще ражда скоро, като уговорката им била свидетелката да я придружи и да е с нея по време на раждането, както било и при раждането на първото дете на Н.У.– Г.. На 20 ноември рано сутринта Н.се обадила на свидетелката и й казала да се оправят и да тръгват. Свидетелката я взела и двете заедно отишли в „Шейново“. На регистратура попитали за какво е там и Н.им обяснила, че е за раждане. Според свидетелката през цялото време Н.си носела всички изследвания, направлението от наблюдаващата я гинеколожка, ехографски изследвания и други документи в едно джобче за документи. Жената от регистратурата взела някакви документи от джобчето, регистрирала я и й каза да отиде пред кабинета за преглед. Пред приемния кабинет имало доста хора и когато й дошъл реда влезли. Свидетелката сочи, че още по време на пътуването към болницата Н.имала много силни контракции и се набирала на дръжката на колата и тези контракции продължили и пред кабинета. В кабинета я прегледали и й казали, че има 2 см. разкритие и я изпратили на горния етаж за запис на тонове. След записа се върнали обрано в приемния кабинет, лекарят погледнал тоновете и казал, че още й е рано, да се разходи и да се върне към един часа.
Според свидетеля Ю.У. докато чакали пред болницата и в автомобила й Н.изпитвала много силни болки. Към 13.00 ч. се върнали пред кабинета, където вече имало много чакащи, включително и правостоящи и може би чак около 3.30 – 4.00 ч. дошъл редът й. Н.излязла буквално след минута и била бясна, тряснала вратата и тичала буквално по коридора, защото й казали да се връща вкъщи и когато не може вече да издържа тогава да се върне. Свидетелката сочи, че Н.буквално не можела да говори от болка. Според показанията на У.вечерта няколко пъти се чувала с Н.и тя й споделила, че контракциите въобще са й изчезнали и са започнали да са през 10 минути. Към един - един и нещо Н.й казала, че не издържа и свидетелката я закарала до „Шейново“ по най-бързия начин.
Когато пристигнали в „Шейново“ портата била заключена. Свидетелката сочи, че звъннала на звънеца и докато чакали Н.се свлякла от болка. Пазачът помогнал до я изправят. На регистратура ги попитали дали сега идват и свидетелката им казала, че е за трети път същия ден. Отговорили им, че вече е регистрирана и да влизат навътре. Н.отишла до тоалетна, след което отишли пред приемния кабинет и в момента, в който тя седна на стола й казала, че не й стига въздух и устата започнала да й посинява и да се задъхва. Свидетелката започнала да се опитва да й духа в лицето, наплискала я с вода и през цялото време викала за помощ, като дълго време никой не идвал, а в кабинета, в който ги изпратили нямало никой и бил заключен. Дошъл лекар, който помогнал на Н.да влезе, като според свидетелката вратата и стаята били толкова тесни, че Н.залитайки се блъскала в стените. Лекарят и свидетелката й помогнали да легне, като в стаята нямало уред за слушане на тоновете и лекарят ги чул с фуния и казал, че са добри, но Н.през това време съвсем се влошавала и станала цялата морава. Санитар донесъл седяща количка, която заседнала в коридорчето на стаята и се наложило свидетелката и докторът да преместят Н.до количката. От стаята директно отишли към асансьора и се насочили към родилното отделение, където се качила и свидетелката У.. Според Ю.У. от родилна зала започнали да влизат и излизат сестри и да викат лекарка от друга врата, а по-късно вкарали апарат, с който да чуят тоновете на бебето. Много хора се събрали там, блъскали свидетелката, тичали покрай нея, питали дали Н.има някакви заболявания и тя им казала, че като дете имала астма, но в годините никога не е имала пристъпи. Малко преди да изкарат Н.от предродилна зала донесли оранжево куфарче, за което свидетелката сочи, че знае, че е уред за интубиране. Минавайки покрай нея по пътя за операционната свидетелката видяла как Н.все още се задушавала, не била интубирана – нямала тръба, а единствено имала включена една система в ръката й, била в съзнание.
След това една сестра й поискала сведение и свидетелката попълнила всички въпроси в него, след което била поканена, заедно с приятеля на Надежда, да напуснат болничното заведение и да чакат пред него. Там те седели до 5,10 ч., когато охраната им казала, че ги викат вътре. Там целият екип на болницата, включително и д-р В. и анестезиолога, с наведени глави им казали, че Н.си е отишла, а бебето М. е добре и че й подават кислород, както и че понеже била травмирана от тежкото раждане и от реанимацията на Н.и ще я прехвърлят в неонатологията, за да бъде в кувьоз за по-дълга реанимация. Свидетелката сочи, че когато й показали бебето то не било интубирано и не било в кувьоз, а само с тръба за кислород в носа и лежало на носилка.
Свидетелката сочи, че М. е докарана в „Специализирана болница за активно лечение по детски болести“ гр. София в 11,00 ч. Тя питала д-р Р.Г., която по това време била национален консултант и я познавала отпреди, за информация и тя в последствие й се обадила и й казала, че мозъкът на М. е изпържен, че въобще няма живи клетки и че детето е седяло през цялото време без кислород.
Свидетелката Ю.У. сочи, че през цялата бременност Н.се е наблюдавала и предприемала всички необходими консултации, както и че майката на Н.гледала Г., докато те били в болницата. Според нея връзката между Н.и баща й била много силна и те ежедневно се виждали. Според свидетелката смъртта на дъщеря му се отразила зле на Д., получил един инфаркт, два инсулта, четири стенда и други. В момента двамата са професионално приемно семейство с три деца, едно от които с дефицити. Д. искал да осинови дъщерята на Н.– Г., но не успял, а сега нейните осиновители не му давали да я вижда.
От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза за анализ на два записа от камери 15 и 9 се установява, че записите са автентични и са от камерите, обхващащи периметъра на входа на ответното болнично заведение и коридора пред кабинет 15 от дата 20 и 21.11.2011 г. Според отговора на вещото лице в о.с.з., проведено на 04.02.2020 г., отразеният час е с разлика един час по-напред от реалното, тъй като този вид системи не се актуализират автоматично със смяната на часовото време. При съобразяване на това обстоятелство, от приетото заключение се установяват следните данни: В 2.55 ч. Н.У.и придружителката й влизат и се упътват към дъното на коридора. В периода до 2 часа 59 минути и 57 секунди Н. У.няколко пъти става, разхожда се и пак сяда, като в този час тя сяда и придружителката й се привежда към нея и започва енергично да обгрижва и това продължава около минута и четиридесет секунди. В 3 часа 1 минута и 38 секунди в коридора влиза медицинско лице от женски пол, Н.У.продължава да е седнала, а придружителката й да я обгрижва и това продължава около минута и четиридесет секунди. В 3 часа 4 минути и 32 секунди медицинско лице от мъжки пол и придружителката й въвеждат У.в кабинет 15, като я придържат от двете страни. В 3 часа 4 минути и 57 секунди медицинско лице от мъжки пол и медицинско лице от женски пол влизат от коридора от асансьора и се насочват бързо към кабинета, в 3 часа 7 минути и 59 секунди карат У.с количка от кабинета към асансьора и в 3 часа 8 минути и 5 секунди влизат в асансьора.
Според заключението на приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза основната, начална причина за смъртта на Н.У., е наличието на възпалително заболяване на белия дроб /изразен мононуклеарна възпалителна инфилтрация, сегментоуядрени левкоцити/ усложнено с възпалително заболяване на миокарда и възпалително заболяване в съседство на перидарда (перикардит) с образуван умерен перикарден излив, отразен в съдебно-медицинската експертиза на труп № 906/2011 г. Вещите лица считат, че най-вероятно възпалителният перикарден излив е довел до сърдечна претампонада и последваща сърдечна тампонада е причина за смъртта.
Според заключението на комплексната експертиза причина за смъртта на М. У.е вътреутробна асфикция от масивна аспирация на околоплодна течност и мекониум. Това е довело до тежко увреждане на мозъка и постасфиктичен шок, които от своя страна са настъпили поради факта, че недостигът на кислород стимулира чревната перисталтика и отпуска аналния сфинктер, което води до отделяне на мекониум и смесване с амниотична течност, а от друга страна, хипоксията активира центъра на дишане в мозъка на плода и с това възникват преждевременни вътреутробни дихателни движения с вдишване на околоплодни води и мекониум в белите дробове, което от своя страна задълбочава хипоксията.
Според експертизата по данните от първия преглед на Н.У.на 20.11.2011г. не са налице индикации за хоспитализация по клинична пътека № 141 „раждане“, нито такива данни са налице при извършения втори, недокументиран преглед, следобед същия ден. Вещите лица сочат, че в направлението на бременната до родилното заведение е посочено наличието на заболявания „астма“ и „аденом на хипофизата“, които са по принцип са сериозни заболявания, изискващи наблюдение и лечение при нужда след консултация със специалист, като наблюдаващият гинеколог определя дали тези заболявания са рискови или не. В настоящия случай, вещите лица сочат, че липсва анамнестично, клинично или диспансерно наблюдение на Н.У.за заболяването астма. В открито съдебно заседание те сочат, че липсва симптоматика, обостряне или усложнения на тези заболявания при бременната, което да е причина за хоспитализация, като категорично заболяването астма при Н.У.не е повлияло по никакъв начин на сърдечната тампонада, причинила смъртта й.
Според вещите лице по отношение на приема на Н.У.на 21.11.2011 г. около 03.00 ч. след рязко влошаване състоянието на спешност е оценено своевременно и правилно и родилката по най-бързия и възможен начин е преведена в предродилна зала, своевременно са започнали реанимационни мероприятия – поставен е периферен венозен път, подаден е кислород с назален катетър, измерено е кръвното налягане и пулс, направен е опит за установяване на детски сърдечни тонове. След правилна преценка на тежестта на състоянието на родилката и на плода, тя е преведена в операционна зала, където в 3.20 ч. е изпаднала в клинична смърт. След проведени реанимационни мероприятия за кратък период е възстановена сърдечната й дейност и е започнато цезарово сечение в 3.38 ч.
Според заключението спешно цезарово сечение е това, при което индикациите са определени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез или представляват заболяване (състояние), което в конкретния случай застрашава живота или здравето на майката и/или плода в голяма степен, отколкото самото цезарово сечение. Според международни ръководства, при непосредствена опасност за живота на майката или плода, спешно цезарово сечение следва да започне в рамките на 30 минути.
Вещите лица считат, че действията на екипа са били своевременни и не се установява нарушение в добрата медицинска практика и стандарти по АГ и анестезиология по отношение лечението на родилката. Своевременни и в пълен обем специалистите считат, че са и действията, предприети и по отношение на новороденото М. У.. Вещите лица сочат, че при настъпващото бързо събиране на течност в перикардната торбичка, с клинична картина, при която болният се влошава бързо и прогресиращо, при липса на своевременна декомпресираща процедура, пациентът изпада в шок и настъпва фатален изход. В о.с.з., проведено на 27.09.2021 г. /стр. 613 от делото/ вещото лице М. сочи, че тази процедура представлява пункция на перикарда или хирургична перикардиоценеза, които действия стандартно се извършват от кардиохирург. В конкретния случай е можело да се направи по спешност перикардна пункция с игла, но за това следва да има предварителна сигурност, че се касае за перикарден излив. В случая реанимационният екип не е очаквал, че се касае за такъв излив и са действали стандартно и са предполагали, че се касае за белодробна емболия или някакви амниотични емболии. Вещото лице патолог сочи, че самата диагноза е поставена след настъпване на смъртта и провеждане на анализ, аутопсия и изследвания, но приживе тази диагноза не е поставена и са липсвали данни, които да наведат ясно за това състояние, за да се предприемат такива инвазивни манипулации, които крият рискове. Според отговорите на специалиста анестезиолог при настъпилото рязко влошаване в състоянието на бременната е трябвало да се започне нейното незабавно съживяване. Това се прави на първо време с компресия на гръдния кош, която е направена и едва след това, ако има възможност, да се подаде кислород. Според отговора на задача 21 в заключението, подаването на кислород още в приемния кабинет не би довело до различен изход, тъй като при развитие на остър респираторен дистрес синрдом, оксигенацията е значително нарушена и изолирано кислородоподаване може да не доведе до корекция на хипоксията. Необходимо е провеждане на комплексни реанимационни мероприятия – спешно транспортиране в реанимационен сектор, където има условия за провеждането им с пълен обем апаратура за осигуряване на висок процент кислород и при необходимост вентилация с механична интубация. Сочи се, че анестезионоличния екип е направил кардиопулмоналната резуститация по установените правила. Според експертизата са спазени и правилата за интубация. Според вещото лице анестезиолог за съживяването на родилка родоразширението е важно, тъй като това е един много голям натоварващ фактор и осъществяването на раждането е най-добрият начин първо, да се съхрани детето и второ, да се спаси родилката. При изваждане на плода на време ще се облекчи много циркулацията, защото пациентката храни двама души.
От заключението на вещите лица по отговор 14 следва, че липсата на направени ЕКГ записи и кръвни изследвания не са в причинна връзка със смъртта на Н.и М. У., тъй като при настъпване на клинична смърт няма време за такива изследвания, като принципът при настъпила клинична смърт е незабавно предприемане на животоспасяващи действия, като важи правилото на „десетките“ – по-малко от 10 секунди за проверка на пулс; по-малко от 10 секунди за поставяне и осигуряване на дихателните пътища и по-малко от 10 секунди за компресия на гръден кош за поддържане на артериалното деастологично кръвно налягане по-голямо от 20 mmHg. От обстоятелството, че след извършване на транспортирането са налице данни, че с пациента е извършен контакт, вещите лица правят извод, че транспортирането е извършено успешно и при осъществяването му са налични жизнени показатели, независимо от липсата на тяхното монитиране.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД има гаранционно-обезпечителен характер и е за чуждо противоправно поведение. За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи, че в причинна връзка с действието или бездействието на лица, на които ответникът е възложил изпълнението на определена работа е настъпила смъртта на дъщерята и внучката на ищеца, от които той е претърпял неимуществени вреди. На основание чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е у ищеца, като на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите му при осъществяване на медицинската помощ е било при спазване на необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика. В практиката на ВКС решение №267/31.03.2009г на ВКС по гр.д.№ 5334/2007г, IV ГО, ГК е прието, че причинната връзка между нарушенията на медицинските стандарти и/или добрата медицинска практика и настъпилия резултат подлежи на пълно, главно доказване от ищеца.
Медицинската дейност е правно регламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Ищецът основава твърденията си в исковата молба за противоправно поведение на служителите на ответника в три групи: първата група - нарушения в приемния кабинет през деня на 20.11.2011 г., втората – с неправилното оборудване на приемния кабинет и третата - свързани с несвоевременните и неправилни действия на дежурния екип.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетите техническа и комплексна медицинска експертиза се установява, че Н.У.е пристигнала в болничното заведение в 2.55 ч. на 21.11.2011 г. във видимо добро общо състояние, като то внезапно се е влошило в 2ч. 59 м. и 57 секунди. По делото несъмнено се установява, че по отношение на Н.У.при постъпване в ответното болнично заведение на 21.11.2011 г. не са били налице медицински причини за предприемане на спешни мерки по родоразширение. Кредитирайки неоспореното заключението на комплексната медицинска експертиза съдът приема, че внезапното влошаване на здравословното състояние на Н.У.своевременно е оценено като спешно и са предприети своевременно реанимационни действия, както и е извършена правилна преценка за привеждане в операционна зала и предприемане на действия по спешно цезарово сечение; че липсва нарушение на действащия стандарт за предприемане на спешно цезарово сечение, като и на добрата медицинска практика и съществуващи стандарти по акушерство и гинекология и анестезиология.
Доколкото според заключението на комплексна експертиза единственият начин за избягване на леталния изход за Н.У.при внезапно настъпилата сърдечна претампонада и последваща тампонада е извършването на инвазивна процедура, която при липса на ясна диагноза не следва да се предприема, съдът намира, че липсва причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Н.У.и установените по делото нарушения свързани с не документиране на втория преглед на Н.У., както и с липсата на обзавеждане на приемния кабинет с реанимационни инструменти, транспортна количка и кислород. Причинната връзка се изключва и по отношение липсата на ЕКГ запис, монитиране на сърдечната дейност, както и параклинични изследвания, тъй като вещите лица сочат, че за извършването им при условията на спешност, не е имало време, а и необходимост, според медицинските стандарти и добрата медицинска практика.
Не се установява необосновано забавяне и неправилна преценка на ситуацията от медицинския екип, предприел спешни действия по действия по реанимация и цезарово сечение.
Кредитирайки заключението на комплексната медицинска експертизата съдът намира за установено, че смъртта на новороденото – М. У.също е била неизбежна, т.е. липсва забавяне, действие или бездействие у служители на ответното болнично заведение, които да са в причинна връзка с настъпването й. Същата е настъпила по единствена причина рязкото влошеното здравословно състояние на родилката, което е довело до вътреутробна асфикция /задушаване/ от масивна аспирация на околоплодна течност и мекониум.
Предвид изложеното, поради липса на противоправно поведение на служители на ответника в причинна връзка с вредоносния резултат предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без съдът да обсъжда доказателствата свързани с доказване неимуществените вреди на ищеца.
По разноските.
При този изход от делото ищецът няма право на разноски.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 15 181 лева /всички разноски по списък по чл. 80 ГПК, представен от ответника, с изключение на 20 лева разходи за депозити за свидетели, които не са изплатени/.
Третите лица-помагачи на ответника нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.Л.У., ЕГН: ********** срещу „В.С.А.Б.З.А.Л. *** ЕАД, ЕИК: ******искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 300 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Н.Д.У.,
настъпила на 21.11.2011 г. и сумата от 50
000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди в следствие смъртта на
неговата внучка М.Д.У., настъпила на 23.11.2011 г., настъпили в резултат на противоправното поведение на служители на ответника,
изразяващо се в нарушение на медицинския стандарт и добрата медицинска практика
свързани с: липса на кислород в приемния кабинет на болницата; приемният
кабинет не е разполагал с транспортна количка и в него не е било възможно да се
вкара такава; липса на ехографски апарат и анестезиологични инструменти в приемния кабинет; в приемния
кабинет не е документиран втори преглед; дежурният екип не е предприел спешно родоразширение; липсва ЕКГ запис и монитиране
на сърдечната дейност, както и параклинични
изследвания, които са могли да насочат реанимационния
екип към евентуалната причина за тежкото състояние на родилката; бременността
не е преценена правилно като рискова и не са предприети съответни действия за
това; предоставената медицинска грижа не е била навременна.
ОСЪЖДА
Д.Л.У., ЕГН: ********** да заплати
на „В.С.А.Б.З.А.Л. *** ЕАД, ЕИК: ******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 15 181 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК: ******и ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ******, като трети лица - помагачи на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: