Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 29.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 16 декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 434 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Районно управление
(РУ) - Бяла при Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе против Решение № 132 от
13.10.2020 г., постановено по АНД № 231/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-0247-000354 от 19.08.2020
г. на Началник на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, с
което на П.П.П. *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и е осъдена ОД на МВР –
Русе да заплати
на П.П.П. сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния
акт поради нарушение на материалния закон. Иска да се отмени решението на РС -
Бяла и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото
наказателно постановление. Прави се възражение за прекомерност на разноските, в
случай че ответникът представи списък на разноските или договор за правна
защита с по-висок размер от определения съгласно Наредба № 1/2004 г.
Касационният ответник, чрез процесуален представител – адв. Р.Т., оспорва
основателността на жалбата. Претендира присъждането на разноски за настоящото
производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано
от субективна страна като по делото не се установява нито умисъл, нито
непредпазливост при извършване на инкриминираното деяние, което налага отмяна
на оспореното пред него наказателно постановление.
Административнонаказателната отговорност на
П. П. е била ангажирана за това, че на 08.07.2020 г., около 17:10 часа, в гр.
Бяла, на бул.„Стефан Стамболов“ – посока гр. Попово – гр. Бяла, е управлявал л.
а. “Москвич 2140 Д“, с рег. № Р 07 86 РА, собственост на Г.Х.Г., което ППС е
било с прекратена регистрация от дата 13.02.2019 г. по реда на чл.143, ал. 10
от ЗДвП - по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, с което е било прието, че наказаното лице е осъществило състава
на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във връзка с чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Основното възражение на касатора се състои в това, че в случая липсата на
знание у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със служебно
прекратена регистрация, не водело до отпадане на административнонаказателната
отговорност. Според АНО това било така, тъй като незнанието на този факт у
водача се дължало на проявена от негова страна непредпазливост, под формата на
небрежност, при което субективно отношение не била изключена
административнонаказателната отговорност и по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН деянието
му било съставомерно и наказуемо. Това възражение е неоснователно по следните
съображения:
Съждението относно извършването на неправомерно деяние от ответника по
касация в условията на непредпазливост означава, че на липсата на знание за
прекратената регистрация на управлявания автомобил противостои правното
задължение за формирането на такова знание (арг. чл. 11, ал. 3 от НК, във
връзка с чл. 11 от ЗАНН). В конкретния казус обаче по делото не е установен
надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В случая
е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 13.02.2019
г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - по уведомление от Гаранционен фонд, без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната
разпоредба обаче не урежда правно задължение на заинтересованото лице само да
следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила или не, а задължение на надлежните органи да уведомят собственика на
пътното превозно средство за прекратяването на регистрацията. В решението на
районния съд липсва констатация, че собственикът на процесното МПС е бил
уведомен за прекратената регистрация, напротив констатирано е точно обратното.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства – св. показания на
собственика на автомобила Г. Генков, съдът е установил по несъмнен начин, че
собственикът на МПС не е бил уведомяван нито от КАТ, нито от Гаранционния фонд,
че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му. Следователно, администрацията
не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал. 10, изр. 1, предложение
последно от ЗДвП, с оглед на което нито собственикът на автомобила,
нито ответникът по касация биха могли да знаят за прекратената регистрация.
Оттук се налага изводът, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина,
поради което съставът на административното нарушение се явява неосъществен,
както правилно и напълно обосновано е приел и районният съд.
На следващо място
неоснователно се явява и възражението на касатора за недължимост на присъдените
в полза на въззивния жалбоподател разноски за адвокат, направени в
производството пред първата съдебна инстанция. Разноските са били своевременно
поскани от процесуалния представител на въззивния жалбоподател – адв. Р. Т. в проведеното
открито съдебно заседание на 07.10.2020 г. пред РС – Бяла (л. 29 от делото на
РС – Бяла). Действително списък на разноските не е бил представен, но той не е
условие за присъждането им, а само за допустимост на искането за изменение на
решението в частта за разноските /аргумент от чл. 80, изр. 2 от ГПК и т. 9 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по Тълкувателно дело № 6
от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Видно от представения по делото на РС – Бяла
договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г. за изготвянето на жалба против
НП №
20-0247-000354 от 19.08.2020 г. на Началник на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе и осъществено
процесуално представителство в проведеното производство по АНД № 231/2020 г. по
описа на РС – Бяла в полза на адв. Р. Т. при АК – Разград е бил договорен и
заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 300 лева (л. 24 от делото на РС
– Бяла), които съответства на нормативно предвидения размер. Предвид на това,
че с оспореното пред РС – Бяла НП са били наложени кумулативно две наказания –
глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок, за размера на
адвокатското възнаграждение е приложима именно разпоредбата на чл.18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не тази
на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от същата наредба.
Изложеното до тук
налага да се приеме, че постановеният от първата съдебна инстанция съдебен акт,
с който е отменено оспореното пред нея наказателно постановление и са присъдени
в полза на въззивния жалбоподател направените разноски – 300 лева за адвокатско
възнаграждение, се явява съответен на закона и като такъв следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдена сумата от 300 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в касационното производство. Следва да се отбележи,
че възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л. 23 от делото),
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на 300 лева, който
е минималният, съгласно приложимата разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на
ОД на МВР – Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2
от ЗМВР.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
132 от 13.10.2020 г., постановено по АНД № 231/2020 г. по описа на Районен съд - Бяла, с
което е отменено Наказателно постановление № 20-0247-000354 от 19.08.2020 г. на
Началник на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе и
е осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на П.П.П. *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред БРС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с
адрес: гр. Русе, бул.„Генерал Скобелев“ № 49, представлявана от директора Т. А. А., да заплати
на П.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 300
(триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.