Номер 323207.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100502542 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „КОНСТРУМАКС“ ООД срещу
определение № 8428/06.07.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 5475/2020 год.
на ВРС – 12-ти състав, с което е оставено без уважение възражението на
длъжника за заплащане на разноски.
Излагат се от частния жалбоподател доводи за неправилност на
постановеното от съда определение, в евентуалност се претендира
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Ответникът по частната жалба, в депозирания в срока по чл. 276, ал. 1
ГПК писмен отговор, оспорва същата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред Районен съд – Варна е било образувано въз основа
на заявление на “ВАСАНИ“ ЕООД, с което съдът е сезиран с искане за
издаване на заповед за изпълнение против „КОНСТРУМАКС“ ООД за сума в
размер на 2 794.25 лева – главница и 851.48 лева – лихва, начислена за
периода от 01.06.2017 год. до 01.06.2020 год., като в т. 14 от заявлението е
обективирано и искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски,
включително адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
1
Приемайки, че заявлението отговаря на предпоставките на чл. 410 ГПК,
районният съд е издал заповед № 2333/03.06.2020 год. в полза на заявителя,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 73 лева –
заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 18.06.2020 год. като на 22.06.2020
год. длъжникът е подал възражение по чл.414а ГПК, като е представил
доказателства за изпълнение на задължението по заповедта – платежно
нареждане № OB6180620002323448/18.06.2020 год. и е навел твърдение за
недължимост на разноските поради това, че не е дал повод за предявяване на
вземането.
По така подаденото възражение, след размяна на книжа, заповедният
съд е приел възражението на длъжника по чл.414а от ГПК и е обезсилил
заповедта за изпълнение за присъдените като главница и лихви суми, като е
оставил без уважение възражението по чл.414 а ГПК на длъжника
„„КОНСТРУМАКС“ ООД /неправилно посочен в диспозитива на
определението „Енерго Про Продажби“ АД, която очевидна фактическа
грешка може да бъде поправена от съда безсрочно/ в частта за недължимост
на разноски в размер на 373 лева по заповедта за изпълнение, което
определение е предмет на настоящото произнасяне.
Нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правото на ищеца да иска
репариране направените от него в хода на производството разноски като дава
възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от
иска.
От своя страна, чл.78, ал.3 ГПК сочи, че в тежест на ищеца са
разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска,
както и в хипотезата, ако последният с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК.
Посочените разпоредби налагат извода, че в случаите на разрешаване на
спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от
основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор,
т. е. от извънпроцесуалното му поведение.
В конкретния случай е безспорно, че извънпроцесуалното поведение на
длъжника е довело до предявяване на претенцията на кредитора по съдебен
ред, по реда на заповедното производство, като извършеното плащане не
предхожда подаването на заявлението. Обратното, същото е извършено в
деня на връчване на заповедта за изпълнение, поради което и не може да се
приеме, че е налице обстоятелство/поведение, изключващо отговорността на
ответника за разноски. Същите са дължими в полза на заявителя, при
2
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
В сезиралата съда жалба е налице и обективирано, в евентуалност,
искане за намаляване на присъденото в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева поради неговата прекомерност, по което
съдът намира следното:
Разноските в заповедното производство представляват последица от
уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на
длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.
Както е посочено в мотивите на ТР № 4/18.06.2014 год. В исковия процес
разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране
размера на цената на иска. Прието е, че при оспорване само на присъдените
със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице
възражение по чл.414, ал.1 ГПК като длъжникът има право да обжалва
заповедта по чл.413, ал.1 ГПК.
След постановяване на процесното ТР е налице приета нова уредба –
чл.414а ГПК, касаеща възражението на длъжника при изпълнение в срока за
доброволно изпълнение. Видно, същата има за цел да предотврати исково
производство в хипотезата на извършено в срока на доброволно плащане
изпълнение, като урежда и отговорността за разноски, включително в
хипотезата когато длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване
на вземането. Изрично, чл.414а, ал.4 ГПК предвижда произнасяне на съда по
възражението на длъжника и постъпилото становище, което предпоставя и
произнасяне по възражението на длъжника и за дължимост на разноските
поради наличието на хипотезата на чл.414а, ал.2 ГПК.
Същевременно, налице е и разпоредбата на чл.413 ГПК, съгласно която
заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните в частта за
разноските. Законодателно уредените към настоящия момент два режима за
проверка на заповедта за изпълнение в частта й за разноските обаче не
означава, че същите са алтернативни и са на разположение за избор на
страните и съда. Хипотезата на чл.414а ГПК, касаеща възражение на
длъжника срещу присъдените разноските е съчетана с твърдение за плащане
на задължението в срока за доброволно плащане и липса на
3
недобросъвестност от негова страна и отговорността му за тях е обусловена
от преценката на заповедния съд за наличието на предвидените в тази
хипотеза предпоставки.
Въпреки последвалото изменение на ГПК, настоящият състав намира за
съответно приложими постановките на т.11а от ТР № 4/18.06.2014 по т.д. №
4/2013 год. на ОСГТК, според които: ако пред съда в заповедното
производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира
до изтичане на срока за възражение по чл.414а ГПК. При подадено
възражение и проведена процедура по чл.414а, ал.3 ГПК, администрирането и
разглеждането на частната жалба е обусловено от произнасянето на съда по
чл.414а, ал.4 изр.второ ГПК. Ако последното е положително, частната жалба
е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от самия заповеден
съд по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако
заявителят не подаде становище в срока по чл.414а, ал.3 ГПК, заповедният
съд с определение обезсилва заповедта за изпълнение, включително и в
частта за разноските, поради което и частната жалба по чл.413 ГПК следва да
се върне.
Частната жалба по чл.413 ГПК предпоставя наличието на стабилизирана
заповед за изпълнение, като се администрира и съответно разглежда от
въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с
определение за прекратяване на производството по установителния иск в
хипотезите, ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не
са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се
администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414,
ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по
чл.414, ал.1 ГПК или това по чл.414а ГПК, в които случаи изпълнителният
лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с
влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.
При гореизложеното и изхождайки от обстоятелството, че възражение
за прекомерност на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение не
е направено с възражението по чл.414а, ал.2 ГПК, настоящият състав намира,
4
че така направеното оплакване следва да се квалифицира като жалба срещу
заповедта по чл.413 ГПК в частта й за разноските, по отношение на която, с
постановяване на настоящия акт по същество на възражението по чл.414а,
ал.2 ГПК, са настъпили условията за разглеждане, след надлежното й
администриране от заповедния съд.
Ето защо, частна жалба вх.№ 46247/13.07.2020 год. /регистратурен № на
ВРС/, в частта, в която се иска намаляване на присъдените разноски поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде отделена от
настоящата жалба срещу определение № 8428/06.07.2020 год., постановено по
ч.гр.д. № 5475/2020 год. на ВРС – 12-ти състав, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за заплащане на разноски и бъде
изпратена на ВРС, за надлежното й администриране.
Доколкото с настоящия акт приключва спора в производството по
чл.414а, ал.2 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят
сторените по частното обжалване разноски в размер на 200 лева.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8428/06.07.2020 год., постановено
по ч.гр.д. № 5475/2020 год. на ВРС – 12-ти състав, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за заплащане на разноски по чл.414а,
ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА „КОНСТРУМАКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Андрей Сахаров“ № 19, офис 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „ВАСАНИ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ № 3 вх.№ Б, ет.3 ап.16 сума в
размер на 200 лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция
разноски.
ОТДЕЛЯ частна жалба вх.№ 46247/13.07.2020 год. /регистратурен №
на ВРС/ в частта, в която се иска намаляване на присъдените разноски
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение от частна жалба срещу
определение № 8428/06.07.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 5475/2020 год.
на ВРС – 12-ти състав, с което е оставено без уважение възражението на
длъжника за заплащане на разноски И ИЗПРАЩА същата на ВРС за
надлежното й администриране по реда на чл.413 ГПК, при съобразяване на
5
мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6