Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.09.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав
в публично заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 5518/2020 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 308309
от 20.12.2019 г., постановено по гр.д. № 50070/2015 г. по описа на СРС, 40-ти
състав, са отхвърлени предявените от Т.И.Т., П.И.Х., Ц.И.Н., И.Е.Г., К.Д.Б. – П.,
срещу Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.иБ., и С.О., искове с правна
квалификация чл.108 от ЗС да се признае за установено в отношенията между
страните, че ищците са собственици на недвижими имоти, изцяло или частично,
попадащи в ПИ с идентификатор 02659.2200.1 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, съобразно приетото по
делото заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице Р.Б.С.–
Н., както следва:
1/ да се признае за
установено, че Т.И.Т., П.И.Х. и Ц.И.Н. са собственици при равни квоти от по 1/3
идеална част на основание наследствено правоприемство от И.Т.М., съгласно
протокол за съдебна спогодба №215, том ІІ, 26.08.1955г. на СНС, ІІІ район по
гр.д. №3797/1955г., дял ІХ, и при условията на евентуалност на изтекла в полза
на праводателя им придобивна давност преди внасяне на имота в ТКЗС, на поземлен
имот – нива от 2000 кв.м. в землището на с. Градоман – Софийско, местност
„Шумките“, част от нива с обща площ от 4000 кв.м. при съседи на цялата нива по
документ за собственост Р.Г., М.К., Горско стопанство от две страни, с
техническа идентификация като поземлен имот по контур І на приложение 1 от
заключението на СТЕ с площ 1987 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници:
север – имот с контур К и имот с контур J, запад – част от ПИ с идентификатор
02659.2200.1, юг – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, изток част от ПИ с
идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните точки и координати,
съгласно посоченото в заключението;
2/ да се признае за
установено, че Т.И.Т., П.И.Х. и Ц.И.Н. са собственици при равни квоти по 1/3
идеална част на основание наследствено правоприемство от С.Б. М.а на поземлен
имот: нива от 1500 кв.м. в м. „Мирково равнище“, с. Градоман, при съседи по
документ за собственост (НА за доброволна делба на недвижими имоти №1656,
д.№3477/01.12.1911г. – дял ІІІ, т.13 и договор за продажба на недвижим имот
№789/01.03.1950г. раздел ІV): от две страни М.С., К.Г.и М.П., с техническа
идентификация като поземлен имот по контур „F“ на приложение 1 от заключението
на СТЕ, с площ по графични данни 1535 кв.м. гр. Банкя – кв. Градоман, при
граници северозапад – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, югозапад – част
от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните точки и
координати, съгласно посоченото в заключението;
3/ да се признае за
установено, че Т.И.Т., П.И.Х. и Ц.И.Н. са собственици при равни квоти от по 1/3
идеална част на основание наследствено правоприемство от С.Б. М.а на поземлен
имот нива от 2800 кв.м. в местността „Живков рид“, землището на с. Градоман,
при съседи по документ за собственост (НА за доброволна делба на недвижими
имоти №1656, д.№3477/01.12.1911г. – дял ІІІ, т.13 и договор за продажба на
недвижим имот №789/01.03.1950г. раздел ІV): А.М., Р.А., П.П., П.А., идентичен с
ПИ по контур „С“ на приложение 1 от заключението на СТЕ, с площ по графични
данни 3292 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници: северозапад: част от
ПИ с идентификатор 02659.2200.1, запад – ПИ по контур В, югозапад –
югозападната граница на част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, североизток
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните точки и
координати, съгласно посоченото в заключението;
4/ да се признае за
установено, че Т.И.Т., П.И.Х. и Ц.И.Н. са собственици при равни квоти от по 1/3
идеална част на основание наследствено правоприемство от С.Б. М.а на поземлен
имот – нива от 1500 кв.м. в местност „Бърканица“, землището на с. Градоман,
представляващ част от нива, цялата от 3000 кв.м., при съседи по документ за
собственост (договор за продажба на недвижим имот №789/01.03.1950г. – дял 6, б.
„г“): наследниците на П.П., Л.Р., П.А.и А.М., който имот е идентичен с част от
поземлен имот по контур „А“ на приложение 1 от заключението на СТЕ, с площ по
графични данни 2998 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници: северозапад –
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, югозапад – част от ПИС с идентификатор
02659.2200.1, югоизток – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, североизток –
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните точки и
координати, съгласно посоченото в заключението;
5/ да се признае за
установено, че И.Е.Г. е собственик на 1/3 идеална част на основание
наследствено правоприемство от Т.Г. С.от следните недвижими имоти: ПИ – нива от
3000 кв.м., местност „Купен дол“, землището на с. Градоман, при съседи по
документ за собственост (договор за доброволна делба на недвижими имоти №74,
том 3/02.07.1957г., дял ІІІ, т.6): наследници на Д.Г.Д.Д., М.Л.,И.Г., идентичен
с ПИ по контур „Е“ на приложение 1 от заключението на СТЕ, с площ по графични
данни 3035 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници: североизток – част от
ПИ с идентификатор 02659.2200.1, северозапад – част от ПИ с идентификатор
02659.2200.1, югозапад – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, югоизток –
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1 и имот с контур L, и с номера на
граничните точки и координати, съгласно посоченото в заключението;
6/ да се признае за
установено, че И.Е.Г. е собственик на основание наследствено правоприемство отТ.Г.
С.на 1/3 идеална част от поземлен имот: нива от 2100 кв.м. в местност „Мирково
равнище“, землището на с. Градоман при съседи по документ за собственост
(договор за доброволна делба на недвижими имоти №74, том 3/02.07.1957г., дял
ІІІ, т.6): Д.И., път,И.Г., Д.Г.идентичен с ПИ по контур „G“ на приложение 1 от
заключението на СТЕ, с площ по графични данни 2442 кв.м., гр. Банкя – кв.
Градоман, при граници: североизток –
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, северозапад – част от ПИ с
идентификатор 02659.2200.1, югозапад – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1,
югоизток – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните
точки и координати, съгласно посоченото в заключението;
7/ да се признае за
установено, че И.Е.Г. и К.Д.Б. – П. са собственици на по 1/3 идеална част на
основание наследствено правоприемство от М.К. М.на следния недвижим имот: нива
от 3000 кв.м., находяща се в местността „Шумките“, в землището на с. Градоман,
при съседи по документ за собственост: (договор за доброволна делба №182, том
1/17.11.1948г., дял ІV, т.9): М. А., Бр. М.и, от две страни и М.К., идентичен с
част от ПИ по контур „К“ на приложение 1 от заключението на СТЕ, с площ по
графични данни 3549 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници: североизток –
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, северозапад – имот с контур L, запад –
част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, юг – имот с контур І, изток – имот с
контур J, и с номера на граничните точки и координати, съгласно посоченото в
заключението;
8/ да се признае за
установено, че И.Е.Г. и К.Д.Б. – П. са собственици на по 1/3 идеална част на
основание наследствено правоприемство от М.К. М.на поземлен имот нива от 1500
кв.м., находяща се в местността „Живков рид“, в землището на с. Градоман,
представляваща част от нива, цялата от 3000 кв.м., при съседи на частта от
нивата по документ за собственост (договор за доброволна делба №182, том
1/17.11.1948г., дял ІV, т.7): М. А., Г. М., М. С.и Р.К., идентичен с ПИ по
контур „D“ на приложение 1 от заключението на СТЕ, с площ по графични данни
1783 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници: северозапад – част от ПИ с
идентификатор 02659.2200.1, югозапад – часдт от ПИ с идентификатор
02659.2200.1, северозапад – ПИ с идентификатор 02659.2255.3, североизток – част
от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните точки и
координати, съгласно посоченото в заключението;
9/ да се признае за
установено, че И.Е.Г. и К.Д.Б. – П. са собственици на по 1/3 идеална част на
основание наследствено правоприемство от М.К. М.на поземлен имот нива от 1700
кв.м., находяща се в местност „Мирково равнище“ в землището на с. Градоман,
представляваща част от цялата от 3400 кв.м., при съседи на частта от нивата по
документ за собственост (договор за доброволна делба №182, том 1/17.11.1948г.,
дял ІV, т.6): М.С., С.Д., Р.и М.К.и, идентичен с ПИ по контур „J“ на приложение
1 от заключението на СТЕ, с площ по графични данни 1721 кв.м., гр. Банкя – кв.
Градоман, при граници: север – част от
ПИ с идентификатор 02659.2200.1, запад – имот с контур К, юг – имот с контур І,
изток – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на граничните точки
и координати, съгласно посоченото в заключението;
10/ да се признае
за установено, че И.Е.Г. и К.Д.Б. – П. са собственици на по 1/3 идеална част на
основание наследствено правоприемство от М.К. М.на ПИ част от ливада от 500
кв.м., находяща се в местността „Шумките“ в землището на с. Градоман, цялата
ливада от 1000 кв.м., при съседи по документ за собственост (договор за
доброволна делба №182, том 1/17.11.1948г., дял ІV, т.17): М. С., Братя М.и, Р.К.
и дол, идентичен с ПИ по контур „N“ на приложение 1 от заключението на СТЕ, с
площ по графични данни 589 кв.м., гр. Банкя – кв. Градоман, при граници: север
– част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, северозапад – част от ПИ с
идентификатор 02659.2200.1, югозапад – граница на част от ПИ с идентификатор
02659.2200.1, югоизток – част от ПИ с идентификатор 02659.2200.1, и с номера на
граничните точки и координати, съгласно посоченото в заключението, и за
осъждане на Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.иБ., и алтернативно С.О., да
им предадат владението върху гореописаните имоти.
Със същото решение
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците - Т.И.Т., П.И.Х., Ц.И.Н., И.Е.Г., К.Д.Б.
– П., са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.иБ.,
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, а
в полза на С.О. сумата от 3000,00 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с оплаквания за
неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържат,
че реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не е самостоятелен способ за придобиване
на собствеността, а обобществяването на земеделските имоти в ТКЗС и ДЗС също не
води до изгубване правото на собственост, в който смисъл било и Решение № 12 от
08.07.1993 г. на Конституционния съд по к.д. № 12/1993 г. Сочат, че в
конкретния случай при определяне на приложимия закон, СРС не е взел предвид, че
основанието за отчуждаване е елемент от фактическия състав на основанието за
реституция, а процесните имоти нямат характер на земеделски земи, внесени в
ТКЗС, а постановените актове в административното производство по ЗСПЗЗ не
следва да се зачитат, тъй като не са породили правни последици поради
материалноправната си незаконосъобразност. Изтъкват, че от приетите по делото СТЕ се установява, че за процесните
имоти няма реализирано комплексно мероприятие, съществуващи върху част от тях
сгради са саморушащи се, без строителни книжа и в несъответствие между
отреждането на имота и предназначението на постройките, поради което била
неприложима процедурата по ЗСПЗЗ, но дори с оглед на тази процедура
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е смесил
съставите на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Не бил направен и задълбочен
анализ на изслушаните по делото сте, което представлявало нарушение по смисъла
на на задължителните указания дадени с т. 1 на ТР № 6 от 10.05.2006 на ОСГК на
ВКС. Изтъква, че в Заповед № 1 от 18.01.1974 г. на ИК на СГНС, издадена на
основание чл. 95 ЗТСУ, неправилно като собственик е бил посочен ТКЗС Д.Б. гр.
Банкя, като от т.5 и 6 на заключението на вещото лице се установявало, че
процедурата по отчуждаване не е приложена по отношение на ищците , явяващи се
наследници по закон на процесните имоти, а издателят на заповедта е излязъл
извън пределите на своята компетентност. Ето защо не административният орган в
случая не бил определил обезщетение за действителните собственици и не бил
изпълнил нормата на чл. 106, ал. 2 ЗТСУ. Поддържа, че неопределянето и
неплащане на обезщетение на собствениците е нарушение на закона , което
обуславя реституция по чл. 2, ал. 2
ЗВСОНИ, по който ВКС има трайно установена практика, обективирана в описаните
съдебни актове. Считат, че процесните имоти не са станали държавна собственост,
неправомерно за тях е бил съставен АДС № 690 от 20.12.1985 г., както и че по
отношение на същите няма реализирано комплексно мероприятие , както и да
анализира възможността за отделяне на застроеното от незастроеното, съгласно т.
1 и т. 2 от ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВКС. Молят съда да отмени обжалваното
решение е уважи предявените искове, както и да присъди направените съдебни разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник
- Държавата, представлявана от М.НА Р.Р.иБ., в законоустановения срок по чл.
263 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва същата по подробно изложените
съображения. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
Въззиваемият
ответник – С.О., в законоустановения срок по чл. 263 ГПК е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е
заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно
и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съотвено проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на фактическите констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстационното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по
силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те
стават част от правните съждения на настоящия съдебен акт. По конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящия състав намира следното:
Ищците Т.И.Т., П.И.Х.
и Ц.И.Н. твърдят, че са собственици при равни квоти от по 1/3 идеална част на
част от процесните имоти на основание наследствено правоприемство от С.Б. М.а и
И. Т. М., ищецът И.Е.Г. твърди, че е собственик на 1/3 идеална част на част от
процесните имоти на основание наследствено правоприемство отТ.Г. С.и на М.К.М.,
а ищцата К.Д.Б.-П., е наследник по закон на М.К. М., като основават предявения
ревандикационен иск на обстоятелството, че процесните имоти, които са били
внесени като земеделска земя в ТКЗС, гр. Банкя, са били впоследствие незаконно
отнети от държавата от ТКЗС Д.Б., гр. Банкя и включени в урбанизираните
територии на населеното място.
Ищците основават
правото си на собственост на възникнало в тяхна полза реституционно право по
чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, което се поражда по силата на закона без да е необходимо
неговото опосредяване от влизане в сила на акт, издаден от административен
орган.
Предявени са
активно и пасивно, при условията на евентуалност субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ с предмет – процесните
имоти. Чрез този петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо
да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на
владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи
на ищците и въз основа на това установяване да се осъди ответника, който я
владее или държи, без да има основание за това, да предаде фактическата власт
на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който
възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата
власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи
правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост
върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат, а за да бъде
отхвърлен осъдителният иск, ответниците са длъжни да установят, че упражняват
фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това
доказване следва да бъде пълно и главно.
Тъй като по чл. 2,
ал. 2 ЗВСОНИ (в сила от 22.11.1997 г.) възстановяване правото на собственост
върху отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред
недвижими вещи настъпва по право, за установяване материалната легитимация на
ищците следва да докажат следните предпоставки, обуславящи възникването на правото
им да бъдат реституирани процесните имоти, а именно – 1. имотът да е отнет без
законово основание или да е отчужден не по установения законов ред от
държавата, от общините или от народните съвети в периода от 9 септември
В исковата молба
щците твърдят, че с разпореждане №167/01.08.1973г. на Бюрото на Министерски
съвет за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди се
разпорежда включването в регулационния план на гр. Банкя и отреждане за
правителствен балнеосанаториум на общо 255 дка, от които 131 дка и 500 кв.м.
горска площ и 123 дка и 500 кв.м. от селскостопанския фонд в землището на гр.
Банкя. Твърдели са още, че процесните имоти попадат в границите на земите от селскостопанския фонд в
обхвата на цитираното разпореждане на Бюрото на Министерски съвет. Посочили са,
че със заповед №1/18.01.1974г. на ИК на СГНС, издадена на основание чл.95 от
ЗТСУ /приложена по преписката към делото/ е било постановено отчуждаване на 123,500 дка земеделски земи, в границите
на които попадат и част от процесните, а в заповедта за собственик на
имотите било посочено ТКЗС „Д. Б.“ гр. Банкя. Твърдят още, че процедурата по
отчуждаване на имотите не е била приложена по отношение на ищците по делото,
като отчуждителните действия били извършени от несобственик - ТКЗС „Д. Б.“, като
не бил определен размер и начин на обезщетяване на действителните собственици,
не били изпълнени нормите на чл.95 от ЗТСУ (отм.) и чл.106, ал.2 от ЗТСУ
(отм.). Ищците твърдят, че с решение №77/27.04.1977г. на МБС бил задължен ИК на
СГНС да включи в регулационния план на гр. Банкя още 200 дка обработваема земя
на АПК „Средец“ – София, отредени за разширяване на правителствения
балнеосанаториум в гр. Банкя.
Следователно ищците
са признали в обстоятелствената част на исковата молба, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че процесните имоти към момента на
обобществяването им са представлявали по своето предназначение земеделски земи. Този извод се налага
от твърдението на ищците, че същите попадат в обхвата на Заповед № 1 от 18.01.1974
г. на ИК на СГНС, с което процесните недвижими имоти са отчуждени от ТКЗС Д.Б. гр. Банкя на основание чл. 95 , вр. чл. 106 ЗТСУ /отм./ за
изграждане на мероприятие – Балнеосанаториум. Извод за характера на процесните
земи като земеделски се налага и от представените по делото Решения на ПК ,
община Банкя, с които е отказано възстановява не собствеността на същите.
Нещо повече, от събраните по делото доказателства се установява, че
именно с разпореждане №167 от 01.08.1973г. за отчуждаване и предоставяне на
земи за държавни и обществени нужди на Бюрото на министерски съвет се разрешава
Изпълнителният комитет на Софийския градски народен съвет да включи в
регулацията на гр. Банкя и да отреди за строеж на правителствен
балнеосанаториум 131 дка и 500 кв.м. горска площ и 123 дка и 500 кв.м. земя от
селскостопанския фонд в землището на гр. Банкя. Със заповед за отчуждаване на
недвижим имот №1/18.01.1974г. на ИК на СГНС са отчуждени в полза на държавата
за предвиденото по застроителния и регулационен план на гр. Банкя мероприятие
(обект) „Балнеосанаториум“ терен в местността „Купен дол – Шумките“ с обща площ
от 123500 кв.м., от които недвижим имот в месността „Купен дол“, съставляващ
част от блок с обработваема земя на ТКЗС „Димитър Б.“ гр. Банкя с площ от 58200
кв.м., блок на ТКЗС „Димитър Б.“, гр. Банкя, местността „Купен дол“, с обща
площ от 60000 кв.м., и неурегулирани имоти, попадащи в терен на държавен горски
фонд в местността „Купен дол – Шумките“ с обща площ за имотите 5300 кв.м.
Следователно, с
извършване на тяхното масовизиране процесните имоти са загубили своята
индивидуализация, техните реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от
Въпреки че
отнемането на земеделските земи е извършвано основно чрез принудителното им
коопериране, законодателят е регламентирал, че правото на собственост върху
земеделските земи се възстановява по реда на ЗСПЗЗ. Изрично в тази насока е
нормативното правило, уредено в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, който предписва, че се
възстановяват правата върху земеделските земи, които са притежавани преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Следователно,
по този ред се възстановява собствеността върху земи, които към момента на
обобществяването, са били със земеделско предназначение и характер, независимо
от това дали са били включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. Изрично в чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ е уредено правото на
възстановяване собствеността върху земеделските земи, когато те са били отнети
неправомерно, вкл. и от държавата, макар че не е такъв настоящият случай –
процесните земеделски земи са били включени в ТКЗС.
По този начин
законодателят, като е предвидил, че правото на собственост върху земи, които са
били земеделски по своето предназначение към момента на тяхното обобществяване,
се възстановява по специалната административна процедура, уредена в ЗСПЗЗ, е
уеднаквил режима на земеделската реституция, без да прави разграничение дали
земеделската земя е била доброволно, респ. принудително включена в
трудовокооперативни земеделски стопанства или е била отнета по незаконен начин
от държавата или нейни учреждения.
Следва да се
изясни, че по уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на
собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със
земеделски характер, но впоследствие
са влезли в урбанизираните територии на населените места, вкл. и когато са били
отчуждени от държавата за благоустройствени или други обществени нужди, какъвто
е настоящият случай. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която
предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи,
притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях
или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени
в границите на урбанизираните
територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ
техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран
имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има
изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени
вещни права, за да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални
граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на
правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В този смисъл е и
практиката на ВКС– напр. Решение
181/14.09.2011 г. по гр. д. № 261/2010 г., І г. о. ЗСПЗЗ изброява основанията и
законите, по които е отнемана собствеността като същевременно са предвидени и
изключенията, при които собствеността не се възстановява - чл. 10, ал. 7, чл. 10б ЗСПЗЗ
и др. С изменението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
от
От представените
актове за държавна собственост се установява, че процесните имоти са били
отнети от държавата от „ТКЗС Д.Б. гр.
Банкя”, т. е. към момента на отчуждаването й за обществени нужди тази земя
е била със земеделски характер – била е включена в границите на кооперативните
блокове, а не е била отразена в регулационния план – със запазване на нейните
реални граници. В този смисъл е и Решение № 432/20.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 228/2011 г., в което се приема, че „Разпоредбата на чл. 10 ЗСПЗЗ е
реституционна и предвижда възстановяване на правата на собствениците на
земеделските земи или на техните наследници, които са притежавали преди
образуване на ТКЗС, независимо дали са включени в тях или други образувани въз
основа на тях селскостопански организации и са отнети на изчерпателно
изброените в отделните алинеи основания, включително и когато отнемането е
неправомерно - чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 от Примерния устав на ТКЗС внесената в
кооперативното стопанство земя остава собственост на лицата, които са я
притежавали, но не в реалните й граници,
а в границите на земите, стопанисвани от ТКЗС, върху които то придобива право
на кооперативно земеползване. Собствеността на включените в регулационния план
земи се запазва в нейните реални граници. Следователно урегулираните имоти,
дори и да са принадлежали на член-кооператори, не са подлежали на коопериране.
Придобитите като земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и
за тях е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 7
във връзка с ал. 4 ЗСПЗЗ
само в случаите, при които неправомерното отнемане на собствеността е станало преди да са били включени в регулация,
защото това е разграничителният критерий за приложимия закон за
възстановяването им - ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ, който съдържа аналогична с тази на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ
разпоредба - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.
… В хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ
урегулираните земи подлежат на възстановяване само ако са отнети като земеделски. Неправомерното им отнемане след регулацията е без правно значение
от гледна точка на земеделската реституция, за тях е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ,
а възстановяването на собствеността по този закон настъпва с влизането му в
сила.”.
Тъй като процесната
земя е била земеделска към момента
на масовизацията, респ. към момента на отчуждаването й – „от ТКЗС”, до този
момент тя не се е намирала в урбанизираните територии на населените места, като
за нея не е бил отреден отделен парцел, поради което тя не е притежавала самостоятелна обособеност, а е била в
границите на кооперативните блокове на ТКЗС.
Настъпилата
впоследствие регулация и включването й в урбанизираната територия, свързано със
загубила на земеделско й предназначение и характер не води до извод, че
реституцията настъпва по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, поради което е
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки на цитираната норма.
Напротив, правото на собственост върху процесните имоти следва да бъде
възстановено по специалния ред, регламентиран в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, във вр. с
чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ.
Тъй като
осъдителният петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС се основава на
настъпило реституционно право по силата на закона – чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, не
следва да се обсъжда дали са налице материалните предпоставки за възстановяване
правото на собственост върху процесните земи по реда на земеделската
реституция, уреден в ЗСПЗЗ. В този случай съдът би нарушил един от основните
принципи в гражданския процес – диспозитивното начало, и би се произнесъл по
непредявен иск, макар че ищците не установиха в процеса на доказване, че
процесните имоти са индивидуализирани с влязло в сила решение на орган на
земеделската реституция.
С оглед на
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства напълно с правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се
остави без уважение като неоснователна.
При този изход на
правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК
жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия – Държавата,
представлявана от М.НА Р.Р.иБ. следва да се присъди сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СГС, а в полза на въззиваемия – С.О. следва да бъдат осъдени да заплатят сумата
от 2300,00 лв., представляваща реално направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС по договор за правна защита и
съдействие от 15.06.2020 г.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59118 от 05.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 50070/2015 г., по описа на СРС, 120 с-в.
ОСЪЖДА Т.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, П.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***, Ц.И.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, И.Е.Г., ЕГН **********, с адрес ***, К.Д.Б. – П., ЕГН **********,
с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, офис 4, - адв. И.Ц., да заплатят на Държавата,
представлявана от М.НА Р.Р.иБ., с адрес гр. София, ул. „Св. Св. *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, П.И.Х., ЕГН
**********, с адрес ***, Ц.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, И.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, К.Д.Б. – П., ЕГН **********, с адрес ***, всички със съдебен адрес
***, офис 4, чрез пълномощника адв. И.Ц.,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК сумата от 2300,00 лв.,
представляваща реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2020
г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: