Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание проведено на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 16303 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
364482 от 19.03.2018г., постановено по гр.д. № 76044/2016г. по описа на
Софийски районен съд, 78ми състав, Г.Ф.е осъден да заплати на С.Б.Б. на
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ сума в размер на 1800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от ПТП от 07.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 29.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен искът за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева.
С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сума в размер на 57.60 лева – деловодни разноски, а на основание чл. 38
от ЗА на адв.К. адвокатско възнаграждение в размер на 92.16 лева. С.Б. е
осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Г.Ф.сторените по делото
разноски в размер на 185.60 лева. Ответникът е осъден да заплати в полза на
бюджет по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 36 лева.
Съдът се е
произнесъл и по депозирана от процесуалния представител на ищцата - адв.П.К. молба по чл. 248 от ГПК, като с
определение № 497089/08.09.2018г. по гр.д. № 76044/2016г. по описа на Софийски
районен съд, 78ми състав, е отхвърлил искането за присъждане в полза на адв.К.
на адвокатски хонорар в по-голям размер.
От името на
ищцата С.Б.Б. в срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, в която предявените от нея искове са били
отхвърлени, като изрично уточнява, че претендира присъждането на още 18 200
лева – обезщетение за неимуществени вреди и 40 лева – обезщетение за
имуществени вреди. В жалбата се излагат доводи, че присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и не е съобразен с
претърпените от ищцата морални вреди и с принципа за справедливост. С оглед на
това според въззивницата присъденото обезщетение не може да репарира нанесените
и вреди от морално естество. Посочва се, че първоинстанционният съд не е
съобразил практиката на съдилищата относно размера на присъжданите в подобни
случаи обезщетения, като по този начин е обезценил човешкия живот. Твърди се,
че съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните видове телесни
увреждания, причинени на ищцата Б., продължителността на лечението и, както и
неудобството и ограниченията, които е търпяла, в това число и отражението,
което инцидентът е имал върху психиката и. Според въззивника е следвало да
бъдат съобразени и лимитите на отговорността на застрахователите към датата на
настъпилото ПТП. В жалбата се поддържа, че е следвало да бъде съобразено, че след
инцидента Б. страда от посттравматично стресово разстройство. Поддържа се, че
от заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
следствие на процесното ПТП пострадалата е получила телесни увреждания – контузия
на главата, охлузвани рани на левия лакът и десния глезен. Сочи се, че ищцата е
била закарана след инцидента в спешен сектор на МБАЛ „Св.Анна“ – Варна, където
и е предписан режим на покой и е издаден болничен лист за 10 дни. Според
въззивницата следвало да се съобрази и заключението по допусната СПЕ, съгласно
която ищцата е преживяла остра стресова реакция. Излагат се твърдения и че в
следствие на процесното ПТП Б. дълго време е била лишена от обичайния си начин
на живот, който е бил динамичен, спряла е да се среща с приятели и е изпитвала
неудобство. С оглед изложеното се моли решението на Софийски районен съд в
обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това предявените от ищцата
искове да бъдат уважени изцяло. Претендира се и присъждането на разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от Г.Ф.е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се
излагат доводи за правилността на постановеното от Софийски районен съд
решение, като се оспорва изцяло въззивната жалба. Поддържа се, че при
постановяване на решението съдът е съобразил материалния закон и не е допуснал
нарушения на процесуалния закон. Твърди се, че първоинстнационният съд подробно
е анализирал събраните по делото доказателства, в това число и заключенията по
допуснатите експертизи. Подчертава се, че е спазен и принципът за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Предвид изложеното, се моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на Софийски районен съд – потвърдено.
Претендира се присъждането и на юрисконсултско възнаграждение.
От адв. К. е
подадена и частна жалба срещу определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в която се излагат съображения, че адвокатското възнаграждение не е
определено съразмерно с уважената част от иск. Поддържат се и доводите изложени
в молбата по чл. 248 от ГПК, като се моли обжалваното определение да бъде
отменено и в полза на процесуалния представител да бъде присъдено
възнаграждение в по-голям размер.
В срока по чл. 276
от ГПК от Г.Ф.е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва
като неоснователна. Сочи се, че Софийски районен съд правилно е определил
размера на адвокатското възнаграждение, като се подчертава, че не са
представени доказателства за регистрацията на адв.К. по ДДС. Моли се жалбата да
бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо, но отчасти неправилно. Аргументите на съда в
тази насока с оглед доводите, изложени във въззивната жалба са следните:
Между страните пред
въззивната инстанция е безспорно, че на 07.07.2016г. около 10.30 часа в
гр.Варна, на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „Дружба“, на пешеходна пътека е
реализирано ПТП между неизвестно МПС и С.Б.Б., която е била с велосипед. Това
обстоятелство се установява и от представения по делото констативен протокол за
ПТП с пострадало лице № 2034, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР след
посещение на място на инцидента, в който е посочено, че С.Б. е пострадала в
следствие на пътното произшествие, като е била блъсната от неизвестното МПС.
След инцидента
ищцата е посетила МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където и е извършен преглед,
видно от приетия по делото лист за преглед на пациент в Спешно отделение, в
който е посочено, че Б. е пострадал при ПТП велосипедист, блъсната от кола.
Установени са били травма на главата, охлузни рани на ляв лакът и десен глезен,
като пострадалата не е губила съзнание. Поради получените наранявания, на
ищцата е издаден болничен лист за 10 дни с предписано домашно амбулаторно
лечение.
По делото е
представено и медицинско удостоверение № 587/2016г., издадено след извършен на
11.07.2016г. преглед на Б., в което е посочено, че на 07.07.2016г. като
велосипедист ищцата е била блъсната от кола и транспортирана до Спешен сектор
при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД. При прегледа е констатирано, че по
страничната повърхност на левия лакът има две дълбоки ожулвания в процес на
епителизация, покрити с кафеникава коричка, с диаметър около 3.5 см и 5.5 см,
като кожата в тази област е оточена. Лекарят е установил при прегледа, че в
лявата хълбочна област на ищцата има
петнисто зеленикаво-синкаво кръвонасядане с диаметър 6 см, като такова с
размери 5/1.5 см личи и по страничната повърхност на лявата подбедрица. Описано
е подобно кръвонасядане по страничната повърхност на левия глезен и вътрешната
повърхност на десния глезен, съпроводен с умерено изразен травматичен оток с
диаметър 6-7 см.
Приета като
доказателство по делото е и образуваната във връзка с настъпилото ПТП преписка
по щета № 210270/08.08.2019.6г. в Г. Ф., въз основа на подадена молба с вх. №
24-01-478/08.08.2016г. от името на ищцата за определяне на обезщетение за
причинените и неимуществени вреди в следствие на процесния инцидент. В отговор
на подаденото искане за определяне на обезщетение от Г.Ф.са уведомили Б. чрез
нейният пълномощник с писмо с изх№ 24-01-478.1/11.08.2016г., че следва да
представи допълнителни доказателства, в това число и доказателства за
образувано досъдебно производство по случая и копие от назначените в
досъдебното производство експертизи. Писмото е било получено, адресирано до
ищцата, е било получено надлежно на посочения от нея адрес, видно от
приложената обратна разписка. Въпреки това с писмо изх№ 24-01-478/08.11.2016г.,
адресирано до Б., Г.Ф.е отказал заплащането на обезщетение за причинените
неимуществени вреди, като мотивите за постановяване на отказ са, че от ищцата
не са били представени необходимите документи, които допълнително са били
поискани от Ф.а за установяване на обстоятелствата около процесното ПТП и
причинените на Б. вреди. С писмото за отказ, получено от пълномощника на ищцата
на 06.12.2016г., от Г.Ф.е отбелязано, че Б. може да предяви нова претенция към Г.Ф.при
представяне на необходимите доказателства или да предяви претенция за плащане
на обезщетение пред съд на основание чл. 558, ал.5 от КЗ.
Пред Софийски
районен съд са били разпитани двама свидетеля, а именно В.Д.П.и А.Д.Д..
Свидетелят П.заявява,
че се е запознал с ищцата в деня на инцидента, тъй като и помогнал при ПТП. П.свидетелства,
че е отивал към автомобила си, който бил паркиран на близо, и чул вик. В този
момент видял как камион на пътна помощ, с натоварена на него кола бута Б. от
лявата и страна, тя се олюлява и пада на дясно, а колелото и изхвърчало.
Свидетеля посочва, че камионът не спрял, а си заминал по посока стадион
„Спартак“. От П.се уточнява, че ищцата е пресичала на кръстовище, до което
имало велоалея.
Другият разпитан
пред първоинстанционния съд свидетел – А.Д.посочва, че живее на семейни начала
с Б., като си спомня, че свидетелят П.му се обадил по телефона, за да го
информира за настъпилия инцидент. Д.свидетелства, че се прибрал късно следобед
в дома, в който живеели с ищцата, и тя изглеждала много уплашена. Имала
охлузвания по главата и краката. Свидетеля заявява, че ищцата бил две седмици в
болничен, като приемала болкоуспокояващи лекарства, но се е обслужвала сама. Д.твърди,
че ищцата и към момента изпитва болки в лявото рамо и все още е изплашен, като
посещава психолог. От свидетеля се сочи и че след инцидента ищцата вече не кара
велосипед.
Въззивният съд изцяло
кредитира показанията на свидетеля Д.по реда на чл. 172 от ГПК. Въпреки че
същият живее на семейни начала с ищцата, настоящият състав приема, че именно
той като пряк свидетел на ежедневието на Б. може най-точно да посочи какво е
преживяла ищцата в следствие на процесното ПТП и как то е повлияло на живота и.
Заявеното от него е логично, последователно и непротиворечиво, като съответства
на казаното от другия свидетел – В.П.. Показанията на П.въззивната инстанция
приема, че следва да бъдат изцяло кредитирани, доколкото същият е бил пряк
очевидец на инцидента, като не е заинтересован от изхода на спора.
По делото е
прието и заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от което се
установява, че С.Б. е получила при процесното ПТП контузия на главата, охлузни
рани на левия лакът и десния глезен, като същите са причинили на ищцата болки с
голям интензитет за около 4-5 дни, след което интензитета на болката е намалял
постепенно за около 13-14 дни.
От Софийски
районен съд е прието и заключение по допусната съдебно психиатрична експертиза,
в което вещото лице е констатира, че при падането в следствие на инцидента Б. е
преживяла остра стресова реакция. Експертът посочва, че острата стресова
реакция е преходно разстройство със значителна тежест, което се развива в отговор
на силен соматичен и/или психичен стрес, като при Б. са налице и двете. Вещото
лице разяснява, че симптомите обикновено се проявяват в разстояние на няколко
минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезват след
няколко часа или в рамките на два-три дни. В конкретния случай при ищцата
острата стресова реакция е продължила около 8-9 часа. При Б. според експертът
като протрахиран отговор на стресогенното събитие са се появили симптоми на
посттравматично стресово разстройство, а именно епизоди на повтарящо се
изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,
кошмарни сънища и свързаната с тях вегетативна свръхвъзбуда, емоционална
притъпеност, отчуждаване от приятели, избягване на действия и ситуации,
напомнящи за травмата, непреодолим страх да излиза от дома си сама или да
пресича улица на пешеходна пътека, епизодична тревожност. Вещото лице посочва,
че в повечето случай посттравматичното стресово разстройство завършва с
оздравяване при адекватно лечение до две години от преживяното събитие. При
ищцата според експерта стресовото разстройство е било с най-голям интензитет
през първите 3 месеца и продължава и към момента.
В съдебно
заседание вещото лице, изготвило заключение по допусната съдебно психиатрична
експертиза, сочи, че според него по отношение на ищцата е необходимо
провеждането на лечение с минимални дози медикаменти и психотерапия.
Изслушано пред
първоинстанционния съд е и заключение по допусната автотехническа експертиза,
съгласно което товарен автомобил „Пътна помощ“ с натоварено на него МПС се
движи по бул. „*****“ в гр.Варна в западна посока, като на кръстовището с ул.
„Дружба“ прави маневра „завой на дясно“ и навлиза в ул. „Дружба“, като през
това време ищцата се движи също по бул. „*****“ в най-дясна лента. При завоя с
предната си дясна част МПС удря Б. отляво, като в следствие на удара ищцата е
отхвърлена вдясно върху пешеходната пътека. Вещото лице посочва, че причина за
ПТП може да е обстоятелството, че МПС е по-високо и ищцата е останала в „сляпа
зона“ на водача му, който при настигане и изпреварване на велосипедистката е
имал неограничена видимост към нея и след като я е забелязал и изпреварил, е
имал техническа възможност да намали скоростта и да спре, докато се убеди в
намерението и и траекторията и на движение и едва след това да продължи
започната маневра.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК и трите заключения по допуснатите
пред Софийски районен съд експертизи – съдебно-медицинска, съдебно-психиатрична
и автотехническа. Същите са изготвени от експерти, притежаващи необходимите
професионални знания и квалификация, и са съобразени с целия доказателствен
материал по делото.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
С оглед
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за да бъде уважена исковата претенция на ищцата
по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД – че има вземания
за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическия състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли твърдените неимуществени вред, както и какъв е техният размер и 2/ обстоятелството,
че неимуществените вреди са причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство). Вината се предполага – чл.45,
ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и изложените доводи във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното
производство се концентрира върху въпроса относно размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди. Наличието елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ се установява непротиворечиво от
събраните по делото доказателства, доколкото въз основа на протокола за ПТП,
заключението на автотехническата експертиза и показанията на свидетеля Панев,
който е очевидец на инцидента. Въз основа на същите категорично се доказва, че
ищцата е пострадала при ПТП на 07.072016г. в гр.Варна на кръстовището на бул. „*****“
и ул. „Дружба“ на пешеходна пътека, като е била блъсната от неизвестно МПС,
което е напуснало местопроизшествието. По безспорен начин от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от ответника, са установени и
причинените на ищцата телесни увреждания, както и продължителността на времето,
в което Б. е изпитвала болки и техният интензитет. Доказано при условие на
пълно и главно доказване въз основа на показанията на свидетеля Д.и
заключението на съдебно-психиатричната експертиза е и обстоятелството, че
процесният инцидент е имал отражение и върху психиката на ищцата и нейния
нормален начин на живот и ежедневие. По делото е доказано и че е налице предвидената
в чл. 558, ал. 5 от КЗ предпоставка за предявяване на исковата претенция пред
съда, а именно от Гаранционния Ф., видно от писмо с
изх.№224-01-478/08.11.2016г., е отказано заплащането на обезщетение.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
настоящият състав приема следното:
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически
затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания
и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №40 от
18.03.2016г.по т.д.№ 188/2015г. на ВКС, I
т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., е прието, че справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния
паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физически и
психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за
определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания
случай Софийски градски съд съобрази вида и сравнително малкия брои физически увреждания,
които не може да се характеризират като тежки, доколкото според свидетеля Д.те не
са попречили на ищцата да се обслужва сама, а именно контузия на главата, без
загуба на съзнание, дълбоки ожулвания по страничната повърхност на левия лакът
и охлузни рани по десния глезен, както и възрастта на ищцата към датата на ПТП
– 31 години, която е от значение и за продължителността на възстановителния
период. Въззивната инстанция прецени и интензивността на установените физически
страдания, които съгласно заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза през първите 4-5 дни са били с голям интензитет
и са намалявали постепенно за около 13-14 дни, а според показанията на
свидетеля Д.и към настоящия момент все още изпитва болки в рамото. Настоящият
състав при определяне на размера на обезщетение взе предвид и психическите
страдания на пострадалата, в това число и стресът, който е преживяла в
следствие на ПТП и неговия висок интензитет, предвид даденото заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, че през първите 8-9 часа след инцидента
ищцата е преживяла остра стресова реакция. От съществено значение за преценката
на въззивният съд при определяне на размера справедливото обезщетение е и
обстоятелството, че преживяната от Б. остра стресова реакция е довела до
посттравматично стресово разстройство, което е било с голям интензитет в
продължение на сравнително продължителен период от време - 3 месеца и към
настоящия момент все още е налице. Това разстройство безспорно е оказало
негативно влияние върху живота на ищцата и нейното ежедневие, изпитвала е и
продължава да изпитва страх и притеснение, които оказват неблаготворно влияние
и върху социалния живот на Б.. Въззивният
състав счита, че следва да не бъде пренебрегвано и обстоятелството, че според
експертът, изготвил заключението по съдебно-психиатричната експертиза, по
отношение на ищцата се налага да бъде проведено лечение както с медикаменти, така
и психотерапавтично такова, т.е негативните последиците от инцидента все още не
са напълно отшумели. Не на последно място от въззивния съд бяха отчетени и
съществуващите в страната обществено - икономически условия към момента на
настъпване на вредите, индиция за които съгласно константната съдебна практика
(решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о.) са лимитите на
застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение Предвид всичко изложено, Софийски градски съд
намира, че сумата от 4000 лева би
била справедливо по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Определянето на по-голяма от тази сума би довело до несъответстващо на
изискванията на справедливостта имуществено разместване. С оглед
обстоятелството, че Софийски районен съд е присъдил сумата от 1800 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в полза на Б. от въззивния съд
следва да бъде присъдена още сумата от 2200
лева.
За пълнота на
изложението досежно искането във въззивната жалба за присъждане на причинени в
следствие на ПТП имуществени вреди, настоящият състав намира за нужно да
посочи, че с молба с вх. № 5006215/18.01.2017г., адв. К. от името на ищцата
изрично е оттеглила на основание чл. 232 от ГПК иска за присъждане на сумата от
40 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Депозираната
въззивна жалба е единствено срещу решението от 19.03.2018г. по гр.д.№
76044/2016г. по описа на СРС, 78ми състав, което е само относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. От ищеца не е била подадена въззивна жалба
срещу постановеното по реда на чл. 250 от ГПК решение № 423066/05.06.2018г. по
гр.д.№ 76044/2016г. по описа на СРС, 78ми състав.
Предвид всичко изложено обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.557, ал. 1, т.1 от КЗ за
сумата над 1800 лев до сумата от 4000 лева, т.е
за 2200 лева, както и в
частта, в която ищцата е осъдена да заплати на ответника сторените в
производството разноски в размер над 168 лева до присъдените 185.60 лева,
т.е за 17.60 лева.
В останалата обжалвана част решението на Софийски районен съд следва да
бъде потвърдено като правилно.
По отношение на подадената жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК,
Софийски градски съд приема следното:
От адв.К. е направено искане за присъждане пред Софийски районен съд на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, като от същата е
представено доказателство, че е регистрирана по ДДС. Съгласно § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, посочените в
наредбата размери са без включено ДДС, поради което при присъждане на
възнаграждението и към определения по реда на наредбата размер на адвокатския
хонорар е следвало от първостепенния съд да бъде начислен и данък добавена
стойност. Минималният размер на дължимото на адв.К. възнаграждение съразмерно с
уважената от Софийски районен съд част от иска се равнява на 92.16 лева без ДДС
или 110.59 лева с ДДС. Ето защо постановеното от Софийски районен съд
определение по реда на чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено, и
първоинстанционното решение в частта на разноските да бъде изменено, като
Гаранционният Ф. бъде осъден да заплати на адв.К. допълнително сума в размер на
18.43 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на С.Б. още 70.40 лева,представляващи сторени от
нея разноски пред Софийски районен съд за държавна такса и депозити за
експертизи.
В полза на адв.К.
за осъщественото от нея по реда на чл. 38 от ЗА процесуално представителство
пред Софийски районен съд следва да бъде присъдени допълнително сума в размер
на 135.17 лева – адвокатско
възнаграждение за първа инстанция.
Пред въззивната
инстанция с оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни
поделото.
От въззивницата
са представени доказателства за заплатен държавна такса за въззивно обжалвана в
общ размер на 364 лева, като с оглед частичната основателност на подадената от
нея жалба, Гаранционния Ф. следва да бъде осъден да заплати на Б. сума в размер
на 44 лева – разноски за втора
инстанция. В полза на адв.К. следва да бъде присъдена и сумата от 15 лева – държавна такса за обжалване
на определението по чл. 248 от ГПК.
Право на
адвокатско възнаграждение има и адв.К., която е представила доказателство, че е
регистрирана по ДДС. С оглед материалния интерес на въззивното производство, а
именно 18 200 лева, минималния размер на адвокатски хонорар съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се равнява на 1076 лева без ДДС или съобразно § 2а от ДР на НМРАВ
– 1291.20 лева с ДДС. Предвид обстоятелството, че депозираната въззивна жалба
се явява основателна само за сума в размер на 2200 лева, то в полза на адв.К.следва
да бъде присъдена сума в размер на 156.08
лева с ДДС.
Въззиваемото дружество също има право на
разноски, като от процесуалния му представител е релевирано искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в отговора на въззивната жалба.
Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена
работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Предвид това и съобразявайки, че фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде 100 лева. Ето защо с оглед отхвърлената част на
въззивната жалба в полза на Г.Ф.следва да бъде присъдена сума в размер на 87.91 лева – възнаграждение за
юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт подлежи
на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 364482 от 19.03.2018г., постановено по гр.д. № 76044/2016г. по описа на
Софийски районен съд, 78ми състав,
в частта, в която е отхвърлен
предявеният от С.Б.Б.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Г. ф., с адрес ***,
иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ
за разликата над 1 800 лева до сумата от 4000 лева (т.е за сумата
от 2200 лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на 07.07.2016г. в
гр.Варна на кръстовището на бул. „*****“ с ул. „Дружба“, както и в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата над 168 лева до присъдените 185.60 лева (т.е за 17.60
лева)
– разноски за първа инстанция, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати на С.Б.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 557,
ал. 1, т. 1 от КЗ, разликата
над 1800 лева до размера от 4000 лева (т.е. за сумата от 2200 лева), ведно със законната лихва от 29.12.2016г. до окончателното
заплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на
07.07.2016г. в гр.Варна на кръстовището на бул. „*****“ с ул. „Дружба“.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 364482 от 19.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 76044/2016г. по описа на Софийски районен съд, 78ми
състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Ф., с
адрес ***, да заплати на С.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 70.40 лева за първоинстанционното производство и на основани ечл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 44 лева – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Ф., с
адрес ***, да заплати на адв. П.К., с адрес ***, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата сума в размер на 135.17
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство
съразмерно с уважената част от иска и сума в размер 156.68 лева с ДДС – адвокатски хонорар за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА С.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Г. Ф., с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 87.91 лева – разноски за въззивната
инстанция.
ОТМЕНЯ определение № 497089/08.09.2018г. по
гр.д. № 76044/2016г. по описа на Софийски районен съд, 78ми състав, в частта му, в която е отхвърлено
искането по чл. 248 ГПК на адв. П.К. за изменение на решение № 364482 от
19.03.2018г., постановено по гр.д. № 76044/2016г. по описа на Софийски районен
съд, 78ми състав, в частта му за разноските в първоинстанционното производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 364482 от 19.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 76044/2016г. по описа на Софийски районен съд, 78ми
състав, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА
Г. Ф., с адрес ***, да заплати на адв. П.К., с адрес ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сума в размер 18.43 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство,
равняващо се на дължимия ДДС върху присъдения хонорар.
ОСЪЖДА Г. Ф., с
адрес ***, да заплати на адв. П. Димитрова К., с адрес ***, сума в
размер на 15 лева – държавна такса за
обжалването на определението по чл. 248 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.