Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 12.04.2019
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д.№1644 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8 т.1 и сл. от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Р.Б.А., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М.К. ***, със съдебен адрес *** *** - лично и като законен представител на малолетното дете М.М.Д., ЕГН ********** против М.Л.Д. с ЕГН ********** *** а, с телефон за връзка ***, в която се твърди следното: молителката и ответникът по молбата са разведени по силата на решение, постановено по гр.д. №1115/2016г. по описа на ПлРС. Родителските права спрямо роденото от брака дете М.М.Д., ЕГН ********** са предоставени на молителката, респ. ответникът дължи издръжка и има определен режим на лични отношения с детето.
Молителката твърди, че след развода изострените й отношения с ответника продължили, като както тя, така и детето са подложени от него на системен тормоз.
Твърди се, че причина за развода било поведението на ответника спрямо молителката и многобройни скандали и побоища, на които била подложена, още преди раждането на детето, които се описват в обстоятелствената част на молбата.
Твърди се, че след развода ответникът непрекъснато следял молителката, като я засипвал с обидни думи и й отправял различни обидни квалификации. Това я принудило да поиска защита по реда на ЗЗДН и било образувано гр.д. №3324/2016год. по описа на ПлРС. Твърди се, че постановените по делото мерки понастоящем са с изтекъл срок, както и че ответникът подлага молителката и детето на непрекъснат психически тормоз, вкл. посредством изпращане на различни обидни и заплашителни съобщения на мобилния телефон на молителката – цитирани в настоящата молба. Твърди се, че напоследък детето е психически стресирано от страна на ответника и неговата баба по бащина линия, което довело и до поведенчески проблеми при него, наложили консултация със специалист и провеждане на сеанси. Молителката заявява, че от наблюденията, които има върху детето, от поведението му и разговорите, които то провежда с нея, разгледани във вр. с поведението на ответника и изпращаните от него на телефона й съобщения, прави извод, че проявилия се при детето й страх от изоставяне /от нейна страна/ се дължи изцяло на поведение и на влияние на ответника спрямо невръстното дете.
Твърди се, че последните прояви на актове на домашно насилие спрямо нея - психическо и емоционално - се съдържат в съобщения, които ответникът й изпратил на датите 21.02.19 год.- ***; на 22.02.2019год. ***; на 05.03.2019год. /спрямо детето/: ***; на 05.03.2019 год.; на 01.03.2019 г.: ******; на 2.03.2019г.: ******Като се дават обяснения във вр. с поведението на ответника, съдът е сезиран с искане да постанови решение/уточнено искане в проведеното ос.з. на 12.04.2019год./, с което да издаде заповед за защита от домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете, както следва:
- Да бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето;
- Да се забрани на извършителя М.Л.Д. с ЕГН ********** *** да приближава пострадалото лице Р.Б.А., с ЕГН ********** на по-малко от 50 метра; да се забрани да приближава жилището й в ***, местоработата на молителката в ***– за максимален срок;
- Да бъде задължен извършителят на насилието да посещава специализирани програми- по отношение упражненото домашно насилие спрямо молителката – за максимален срок, а спрямо малолетното дете- за срок от 6 месеца.
В о.с.з., молителката, редовно призована, се явява и се представлява от
адв.К. , кято молбата за защита се
поддържа. Навеждат се доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответникът, редовно призован,
се явява и се представлява от адв.К.. В проведеното о.с.з.,в което е даден ход по същество, се
прави изявление, с което не се оспорва твърдението ,че поведението на ответника
осъществява фактическия състав на домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете М.Д. по смисъла на ЗЗДН. Навеждат си
доводи, като се прави искане мерките за защита да бъдат постановени за
по-кратък срок от време с оглед личността на
ответника и установената фактическа обстановка по делото.
В о.с.з. са изслушани непосредствено
молителката и ответникът по молбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото, становището на страните и характера на производството намира, че
искането за защита по реда на този закон по отношение молителката и малолетното
дете се явява основателно.
Безспорно по делото е, че страните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила на 17.05.2016год. съдебно
решение. Безспорно и видно от приетото
като доказателство съдебно решение, постановено по гр.д.№3324/2016год. по описа
на ПлРС е, че със същото са постановени мерки за защита спрямо Р.А. и
малолетното дете М.Д. във вр. с осъществено на 01.05.2016год. спрямо тях
домашно насилие от страна на ответника М.Д.. Не е спорно, че с решение на съда,
влязло в сила, постановено по гр.д.№ 3840/2016год. по описа на ПлРС, е
определен режим на лични отношения между малолетното дете М. и неговата баба по
бащина линия С.Д.. По делото са
разпитани две групи свидетели /посочени от всяка от страните/, но с оглед признанието
на ответника за това, че е извършил акт на домашно насилие спрямо бившата си съпруга
и детето си, съдът приема, че не следва да обсъжда същите. Видно е, че и понастоящем отношенията между молителката Р.А. и ответника М.Д. са силно
обтегнати; че между тях трудно се води
разговор; че директно или индиректно си позволяват да се обиждат един
друг, което не само задълбочава влошаването още повече на и без това
достатъчно комплицираните отношения между тях, но и рефлектира
отрицателно върху психо-емоционалното състояние на тяхното дете - все още в
твърде невръстна възраст и поради тази причина - с лесно ранима психика. От
друга страна е видно, че всеки от
родителите е привързан към детето в еднаква степен; проявява обич и загриженост
към същото, като се наблюдават различия с оглед характеристичните особености на
всеки от тях, личностните им качества, разбирания и т.н. От заключенията на ВЛ
доц.А.Р., приети от съда като обективно изготвени и отговорили на поставените
задачи, се установява, че понастоящем психическото и емоционално състояние на
детето М. е в рамките на нормата, без проява на данни за проблемно поведение.
Същевременно ВЛ заявява при изслушването, че ако отношенията между родителите
продължат за в бъдеще да имат същото естество като понастоящем, то е възможно
/макар и казано в известна степен хипотетично/ у детето да се проявят проблеми,
още повече предвид неговата ниска възраст. От заключението на ВЛ /първоначално
изготвеното/ се установява, че у детето има индикации за чувство на страх,
свързано с фигурата на бащата, без самото дете да има желание да конкретизира
причините и ситуациите, които го причиняват. ВЛ заявява в заключението, че
детето проявява желание да се среща с бащата, както и че това е в негов интерес, стига бащата
/ответникът в процеса/ да получи професионална подкрепа и помощ за контрол на
гнева и развиване на родителския
капацитет. ВЛ дава становище и за това, че ответникът изпитва
неконтролирано желание да причинява болка и страдание на майката /молителката в
процеса/, но по този начин неразумно използва детето като оръжие за отмъщение.
Следователно, налага се извод, че влошените отношения между родителите на детето и отношението на
ответника, което има към майката, обосновава негово поведение към детето /което
макар и несъзнателно целено/ влияе негативно на детето и му причинява
психически тормоз. От приетото в днешното
о.с.з. допълнително заключение се установява, че не са налице данни за
оказвано от страна на майката и от страна на членове на домакинството й спрямо
детето на негативно психологическо въздействие по повод фигурата на
бащата/ответник в процеса/; то не е ставало свидетел на остри сцени на вербална и физическа агресия
между членовете на нейното домакинство, или между тях и майката и няма данни за
нанесени психо-емоционални щети върху личността му. ВЛ дава заключение, че
детето М. изпитва любов и страх към баща си, за което се предполага, че е
свързано с преживяната реална агресия на бащата както към самото дете, така и
към неговата майка. В крайна сметка ВЛ заявява, че не е в интерес на детето да
бъдат прекъснати контактите му с бащата, но е необходимо последният
действително да повиши като цяло своя родителски капацитет, да изостави
агресивните способи при общуването си с молителката.
Ето защо и с оглед направеното уточнение на мерките за защита, които се искат
от страна на молителите, съдът приема, че искането се явява изцяло основателно.
Следва да се посочи обаче, че в закона не е посочен срок при налагане на
мярката по чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН, поради което такъв не следва да се определя
изрично от страна на съда. По отношение мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН следва
да се постанови максималния срок за защита – 18 месеца. Преценката си съдът
прави на база установените конфликтни отношения между страните, възникването на
спорове между тях по повод най-различно естество, касаещо отглеждането и
възпитанието на малолетното дете М.. По отношение мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН следва да се забрани на ответника да доближава молителката, дома й и местоработата й на не
по-малко от 25 метра.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 300лв.
- възнаграждение на вещото лице съгласно представеното от същата декларация
/л.95 от делото/.
По отношение искането на молителката за заплащане на разноски
за един адвокат: същото е основателно. Представено е пълномощно /приложено на
л.5 от делото/, допълнително такова, в което е уговорен и хонорар в размер
600лв. и е отразено, че същият е
изплатен.
На
основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя на домашното насилие следва да се
наложи глоба в размер 400лв. Мотивите на съда за определянето на размера й
/независимо от наложената такава в максимален размер по предходното дело,
образувано по молба за защита по ЗЗДН/
са следните: фактът, че по приключил процес, образуван по реда на ЗЗД на
ответника е наложена максималната глоба не обосновава задължително налагането
на такава и понастоящем. При определянето на размера й /като вид санкция по
отношение извършителя/ съдът взе предвид направеното признание от ответника,
касаещо предмета на делото; изразената готовност да промени в положителен
аспект поведението и отношението си занапред към молителите. На следващо място
и независимо от конкретния характер на делото, съдът взе предвид и конкретните
отношения между страните и установеното, че и двете страни следва да работят /макар
и не в еднаква степен/ за промяна на начина на комуникация един към друг.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното
насилие по отношение
Р.Б.А., ЕГН ********** ***, пълномощник адвокат М.К. ***, със съдебен адрес
*** ***, и по отношение малолетното дете М.М.Д., ЕГН **********, живущ на
същия адрес, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН М.Л.Д. с ЕГН ********** *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
от извършване на домашно насилие спрямо Р.Б.А., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** *** –адв.К. и спрямо
малолетното дете М.М.Д., ЕГН **********, живущ на същия адрес.
ЗАБРАНЯВА
на основание чл.5 т.3 от ЗЗДН на М.Л.Д. с ЕГН ********** ***, да приближава Р.Б.А.,
ЕГН **********, жилището й, находящо се на адрес: ***, местоработата й на адрес: ***,
на не
повече от 25 метра за период от 18
месеца.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5 т.5 от ЗЗДН М.Л.Д. с ЕГН ********** ***, да посещава
специализирани програми, провеждани на
адрес: ***- Център за обществена подкрепа.
Препис от решението, при
влизането му в сила по отношение мярката по чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН, да се
изпрати на Център за обществена подкрепа – Плевен.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5 ал.1 т.1, 2 и
3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН М.Л.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса в размер 30лв.
и разноски за вещо лице в размер 300лв., а на основание чл.5 ал.3
от ЗЗДН го ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАТИ глоба в полза на държавата в размер 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Л.Д.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Б.А.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** *** –адв.К. разноски по делото за един адвокат в размер 600лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3
от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на
молителката и на ответника по молбата, препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :