Определение по дело №313/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 45/18.04.2011 г., постановено по гр.д. №1910/2010 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Н. Е. Ю. от с.Ж., против Ф. М. Е. и Г. М. Е., от същото село, иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да й отстъпят владението и да й предадат собствеността на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. № 118 в кв.17 по ПУП на с. Ж., община К., одобрен със Заповед № 587/ 10.06.1977 г., с площ 450.00 кв.м. ведно с една втора идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда на един етаж и частичен призем, състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две складови помещение в частичния призем, при граници на поземления имот: север- улица; запад-улица, юг-общинско място; изток- поземлен имот с пл.сн. № 179. Осъдил е ищцата да заплати по сметка на КРС допълнителна държавна такса върху пазарната стойност на имота в размер на 216.20 лв., а на ответниците сумата от 960 лв., за адвокатско възнаграждение и 420 лв. за вещи лица и преводач.

Недоволна от решението е останала ищцата Н. Ю., която го обжалва изцяло. Жалбодателката твърди, че първоинстанционното решение е необосновано. Изложила е подробни съображения, че тя е придобила право на собственост върху процесния имот въз основа на наследство от родителите й, починали през 1964 г., респ.1966 г., и давностно владение, продължило повече от 40 години и че това е оригинерен способ за придобиване на собствеността. Твърди, че съдът неправилно не кредитирал показанията на децата й св. С. И. и св. Х. Ч., като ги приел за заинтерисовани от изхода на делото, а кредитирал показанията на брата и сестрата на първия ответник, св. С. М. и св.С. Е., макар че и те били заинтерисовани от изхода на делото. Излага съображения, че като недобросъвестни владелци, ответниците –съпрузите Е. нямат право нито на обезщетение за подобрения, нито на право на задържане на основание чл. 74, във вр. с чл.72 от ЗС. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявената искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС. Претендира разноски и за двете инстанции.

В законовия срок отговори на въззивната жалба от ответниците по същата, не са депозирани.

В съдебно заседание, жалбодателката Н. Ю., редовно призована, не се явява. От процесуалния представител на същата А. П.Р., е постъпило писмено становище. С него се поддържа въззивната жалба по изложените съображения.

В съдебно заседание, ответниците по въззивната жалба, Ч. процесуалния си представител, оспорват същата. Претендират заплащане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това, лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Пред надлежния, Кърджалийски районен съд, е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищцата Н. Е. Ю. цели да бъдат осъдени ответниците Ф. и Г. Е. да й отстъпят собствеността и предадат владението на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. № 118 в кв.17 по ПУП на с. Ж., община К., одобрен със Заповед № 587/ 10.06.1977 г., с площ 450.00 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда на един етаж и частичен призем, със застроена площ 85 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две складови помещение в частичния призем, при граници на поземления имот : север- улица, запад-улица, юг-общинско място; изток- поземлен имот с пл.сн. № 179.

В първоинстанционното производство е прието за разглеждане и предявеното от ответниците Е., като средство за защита и при условията на евентуалност възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане на извършените в него подобрения и необходими разноски за запазване на същия за периода от м.април 1998 г. и до м.август 2006 г. на стойност 24 391.43 лв., съгласно приложен списък.

От анализа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, доколкото нови такива пред настоящата въззивна инстанция не бяха допуснати поради настъпила преклузия, настоящият съд изгради своето становище:

Безспорно е по делото, че родителите на ищцата в производството, баба и дядо на условно наречения първи ответник в производството, Е. Х. М. и Ю. О. М. построили процесната къща през 1924 г. След смъртта им през 1964 г., респ. 1966 г., в къщата останали да живеят в двете стаи отляво ищцата със семейството си, а в двете стаи отдясно майката на първия ответник и децата й. Всички те ползвали общо и широк коридор /салон/, а ищцовото семейство и двете складови помещения в частичния призем. Не е спорно, че това положение продължило до 1989 г., когато ищцата със семейството си напуснали имота и се установили да живее в Р.Т. От 1978 г. /23.04./ след сключване на граждански брак, в имота заедно с ответника Ф. Е., заживяла и съпругата му Г. Е., имаща качеството на втори ответник в производството. От този момент те заедно обработвали двора и подд·ржали къщата.

След напущането на имота през 1989 г., видно от приложената по делото справка от масивите на АИС „Граничен контрол” / л.145/ , ищцата Н. Ю. за първи път се върнала след 10 години, а именно през 1998 г. През 2003 г. и съпругът й посетил Р.Б. Безспорно е и обстоятелството, че и децата на ищцата посещавали процесния имот през периода 2000 -2010 г. Според показанията на св. М. И, сват на ищцата, и св. А Б, без родство със страните, при посещенията си ищцата и членовете на семейството й се установявали на гости на ответника Ф., като носели и подаръци за това си гостуване.

На 15.11.2006 г., ответникът Ф. Е., по време на брака му с ответницата Г Е., бил признат с Нотариален акт № 62, т.VІІІ,рег.№ 12924,н.д. № 1407 на нотариус с рег.№ 020, за собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн. № 118 в кв.17 по ПУП на с. Ж., община К., с площ 450.00 кв.м., ведно с построената в североизточната част на имота паянтова жилищна сграда на един етаж и призем, със застроена площ 36 кв.м., състояща се на етажа от две стаи и коридор и две складови помещения в призема, при граници на поземления имот : север- улица, запад-улица, юг-общинско място; изток- поземлен имот с пл.сн. № 179; както и на поземлен имот с пл.сн. № 179 в кв.17 по ПУП на с. Ж., община К., с площ 460.00 кв.м., ведно с построената в северозападната част от имота паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 49 кв.м., състояща се от три стаи, кухня,коридор и баня и второстепенна сграда, изградена на източната граница със застроена площ 63 кв.м., съдържаща три складови помещения, при граници на поземления имот : север- улица, юг-улица, изток- имот с пл.сн. № 122, запад- имот с пл.сн. № 118. Към цитираният нотариален акт, а и по делото е приложена и скица № КР-СС-1098 / 2006 г., от която се установява, че имот пл.сн. № 118 , съгласно действаща от 1984 г. дворищна регулация и съгласно действащата от 1977 г. улична регулация на селото, е записан на името на съпруга на ищцата Ю. М. З. и на името но ответника Ф. Е. М.

В този аспект от изготвеното по назначената съдебно-техническа експертиза с в..л. инж.Д., заключение, се установява, че така посочените в двата пл.сн. номера № 118 и № 179, сгради, на практика съставляват една сграда, през която минава нематериализирана граница, т.е. обективно не приложена на место граница, която само мисловно разделя сградата на две части. Т.е. частта от сградата , посочена в Нотариален акт № 62, т.VІІІ,рег.№ 12924,н.д. № 1407/15.11.2006 г. , описана като паянтова жилищна сграда на един етаж и призем със застроена площ 36 кв.м., състояща се на етажа от две стаи и коридор и две складови помещения в призема, всъщност представлява т.н. от свидетелите лява част на съществуващата само една процесна жилищна сграда. В.л. П.С. пък в своето заключение установява, че именно в тази част са извършени от ответниците в периода 1998 г.- 2006 г., описаните подробно в изготвеното заключение по вид, количество и стойност СМР, чиято крайна оценка възлизала на 10 622 лв. В.л. изтъква, че така извършените СМР са целели възстановяване на жилищната сграда до степен на нормална експлоатация. Доколкото както беше прието по делото сградата е строена 1924 г., а цялостен ремонт на същата според ищцата е правен в далечната 1960 г., то съдът приема, че тези наложителни строително-монтажни действия /като направа на покрив,изграждане на тухлени, вместо паянтови стени, на баня, кухня, смяна на подова настилка и прозорци/, предприети от ответниците в посочения период са израз на желанието да възстановят и запазят собствената им вещ за нейната нормална експлоатация. Те са израз и на тяхното намерение за своене. В този аспект съдът намира за неоснователен доводът, изложен във въззивната жалба, че подобренията в имота, като израз на собственическите им намерения ответниците извършили едва през 2010 г. И това е така защото фактът на съществуването на подобренията в техния окончателен вид /сравнен и с констатациите от огледа на в.л., показани в приложение-снимки –наличие на баня и кухня/, се доказва още от приложения нотариалния акт от 15.11.2006 г.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Правната квалификация на претендираните от ищцата права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже, че е собственик на спорния имот, че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владение на същия, и че последният го владее без правно основание. В смисъла на изложеното не е спорно по делото обстоятелството, че от 1989 г., когато ищцата със семейството си напуснала имота и се установила в Р.Т, ответниците – съпрузите Е. останали сами да владеят процесния имот, а именно заедно обработвали двора и поддържали цялата къща. Безспорно е и обстоятелството, че ответниците са във владение на имота, считано от 1989 г. и до настоящия момент. Безспорно по делото беше установено и обстоятелството, че всъщност спорът за собствеността на процесния имот е възникнал едва след 21 години, през лятото на 2010 г. И тук възниква основния въпрос в производството - изтекла ли е в полза на ответниците претендираната от тях придобивна давност, която те в това производство да могат да противопоставят на собственическите претенции на ищцата. Настоящата инстанция, подобно на първоинстанционния съд приема, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност, и че същата в това производството те успешно противопоставят на претенциите на ищцата. И това е така защото от свидетелските показания на разпитаните свидетели, в частност от показанията св.И. И., св. А. Б., незаинтерисовани от изхода на делото, и от показанията на св. М. И., сват на ищцата, че установява, че ответниците през необходимия 10-годишен период са афиширали необезпокоявани намеренията си да своят процесния имот. През този период те канили и посрещали като гости близките си от Р.Т.,вкл. и ищцата, и дори получавали за това подаръци. Грижили се за имота, обработвали земята, извършвали строително-ремонтни работи, необходими за възстановяване на жилищната сграда до степен на нормална експлоатация. Доколкото по делото беше прието, че процесната сграда е строена през 1924 г., а цялостен ремонт на същата според ищцата е бил правен едва през 1960 г., то съдът приема, че строително-монтажните действия /като направа на покрив,изграждане на тухлени,вместо паянтови стени, на баня, кухня,смяна на подова настилка и прозорци/, предприети от ответниците са израз на тяхното своене. В този аспект всички свидетели по делото установяват, включително и тези посочени от ищцовата страна, че текущите сметки за електро- и водоснабдяване през всичките тези 21 години са заплащани от ответниците. Изолирано и недоказано в този аспект остана твърдението на жалбодателката, че пари от пенсията си за текущи плащания, на ответниците давал и съпругът й. Събраните писмени доказателства установяват, че и дължимите данъци и такси за имота са заплащани също само от ответниците. Съдът приема също, че и с подаването от ответниците на декларацията по чл.14,чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ от 1998 г., доколкото нейното подаване е законово задължение на собствениците, ответниците също са демонстрирали и пред надлежните власти собственическите си претенции към процесния имот, за който същите са вписали, че придобили по давност / л.50/. Не без значение в казуса е и обстоятелството, че св. Ч., син на ищцата, сключвайки през 2009 г. с ответника Ф. Е., а не с майка си, договор за наем, признава, противно на свидетелските си показания, и обстоятелството, изрично посочено в договора, че наема част от собствения на ответниците имот./ л.79/.

И така от извършения съвкупен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага изводът, че ответниците в първоинстанционното производство , съпрузите Е. владеят процесния имот, съставляващ поземлен имот с пл.сн. № 118 в кв.17 по ПУП на с. Ж., община К., одобрен със Заповед № 587/ 10.06.1977 г., с площ 450.00 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от построената паянтова жилищна сграда на един етаж и частичен призем, със застроена площ 85 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор на етажа и две складови помещение в частичния призем, при граници на поземления имот : север- улица, запад-улица, юг-общинско място; изток- поземлен имот с пл.сн. № 179 -на самостоятелно правно основание – изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност, в периода от 1989 г. и до 1998 г. Издадения на името на съпруга Ф. М. Е. , нотариален акт № 62 г.,т.VІІІ, рег.№ 12924, н.д. № 1407/ 2006 г. на нотариус с рег. № 020 на НК, само е констатирал това обстоятелство на 15.11.2006 г.

Изложеното обосновава извода, че атакуваното в настоящото производство първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено. По направеното от ответниците Е., като средство за защита възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане на извършените в него подобрения и необходими разноски за запазването му, доколкото същото е при условията на евентуалност, с оглед изхода на делото, и настоящата инстанция не дължи произнасяне.

При този изход на делото, доколкото разноски изрично са поискани, но такива във въззивното производство са направени единствено от ответницата Г. Е., такива се следват само на нея в доказания размер от 600 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА решение № 45/18.04.2011 г., постановено по гр.д. № 1910/ 2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Н. Е. Ю. с ЕГН *, със съдебен адрес г. *., ул. „О. П.” , бл.*, вх. „*”, партер, *. П. Р., да заплати на Г. М. Е. с ЕГН *, с постоянен адрес с.Ж., Община К., сумата в размер на 600 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р.България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.