РЕШЕНИЕ
№ 2206
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20251110204064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *************** от
01.10.2024 г., издадено от Г. Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. Х. Ш., с ЕГН **********, за
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не са
установени правилно фактическите положения, както и че са налице
процесуални нарушения. Сочи се, че НП не е издадено от компетентен орган,
както и че правната квалификация на нарушението е погрешна. Иска се
отмяната на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и със своя
процесуален представител в лицето на адвокат Г.. Последният пледира за
отмяна на наказателното постановление, като поддържа аргументите в
жалбата и твърди, че не е доказано поведение на неговия подзащитен, което да
осъществява състава на нарушението, за което е наказан. Твърди се, че
1
поведението на лицето не е показвало съмнения за употреба на наркотични
вещества. В условията на алтернативност се иска от съда да намали
наложеното наказание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание в лицето на юрк. Василева. Последната
твърди по същество, че издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Оспорва аргументите на жалбоподателя и
сочи, че всички са неоснователни. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се обективира възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 08.09.2024 г., около 19:5515 ч., жалбоподателят Ш. управлявал лек
автомобил „М.” с рег. № ***************, движейки се в гр. С., по бул. „Цар
Освободител”, с посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към
бул. „Васил Левски“. Около 17:20 часа, срещу № 31 на посочения булевард
възникнало пътнотранспортно произшествие между автомобила, управляван
от страна на жалбоподателя и попътно движещия се от дясната му страна лек
автомобил „Т.“, с рег. № ************. На място бил изпратен полицейски
екип от ОПП СДВР, за да установи нарушението. Полицейските служители
приканили жалбоподателя да бъде тестван с дрегер за употреба на наркотични
вещества. Ш. не се съгласил да бъде тестван за за употреба на наркотични
вещества, поради което му бил издаден АУАН за извършено нарушение на чл.
174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, който му бил връчен срещу подпис в момента на
съставянето му.
На водача бил издаден и талон за медицинско изследване с №
*********** г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45 минути
във ВМА-София, считано от 20:30 часа, когато талонът му бил връчен срещу
подпис. Впоследствие водачът не се е явил в посочения срок в лечебното
заведение и не дал кръвна проба за изследване.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 24-4332-022926 от
01.10.2024 г., издадено от Г. Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. Х. Ш., с ЕГН **********, за
2
нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели – полицейските служители Е.
Л. и Л. А., включително и въз основа на писмените доказателства, приети и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелите Л. и А., които макар и лаконични по съдържание ясно заявяват за
какво нарушение е съставен АУАН, както и че техните подписи удостоверяват,
че те са го съставили при проверката. Съдът намира, че показанията им са
логични и последователни, подкрепят се от съставените писмени документи и
по делото няма доказателства, които да оборват твърденията им по какъвто и
да било начин.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите
намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви
противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията
на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушението, съдът
намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му
установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и
достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви действия или бездействия е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени
3
доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на
наказателното постановление.
Съдът намира, че от словесното съдържание на НП безспорно се
установява, че лицето е наказано заради това, че е отказало тест с дрегер за
употреба на наркотични вещества. Съществува отбелязване, че лицето не е
дало кръв в медицинско заведение, която да бъде изследвана, но съдът намира,
че АНО напълно правилно е сторил и двете отбелязвания в НП, защото от
една страна е безспорно установено, че Ганчев е отказал тестване с дрегер, а
от друга, за да е налице основание да бъде наказан, същият следва да не е дал
кръвна проба или да я е дал извън посоченото в талона за изследване време.
Т.е. такова отбелязване от фактическа страна е задължително, защото то е
елемент от обективната страна на нарушението, защото ако е налице отказ за
тестване, но е дадена кръвна проба по предвидения в Наредбата ред, то лицето
не може да бъде наказано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Ето защо е необходимо
такова твърдение да съществува в НП.
По-нататък, следва да се има предвид, че в НП е цитиран текстът на
цялата нарушена разпоредба, след като са посочени фактическите
обстоятелства, на базата на които АНО е приел, че е налице извършено
нарушение. Това обаче не означава, че е налице неяснота защо лицето е
наказано, поради което възраженията в този смисъл са неоснователни.
По отношение на твърденията в жалбата за неправилно установена от
АНО фактическа обстановка, съдът намира, че те са безпочвени, тъй като
всички събрани доказателства по делото подкрепят изводите на АНО, а
твърденията в жалбата са изцяло неподкрепени от събрания по делото
доказателствен материал.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Мерцедес“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за
правилното решаване на делото и той в случая дори не е спорен.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни. Тук е мястото да се посочи, че по делото
са налице показанията на свидетели очевидци (полицейските служители),
4
които описват в общи линии случилото се, като и двамата заявяват, че е
обективиран отказ за тестване за наркотични вещества.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказание, предвидено в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство за установяване както на употреба на наркотични
вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че
в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е ирелевантно, тъй като
нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на
нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с
техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол, алтернативно – на
упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна проба за изследване на
концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
5
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са
довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и
възпрепятстване на проверката - в този смисъл е Тълкувателно решение №
13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушение на
ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко
ги е целял.
Правилно АНО е наказал водача с двете предвидени в закона наказания,
които законодателят е определил в точно установен размер, поради което за
съда не съществува възможност да ги ревизира като ги намали.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, то такива
следва да й се присъдят в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати и сторените по
делото разноски, които възлизат на 25,14 лева и са сторени за пътни разходи
на свидетеля А..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО НП № ************** от
*********** г., издадено от Г. Б. – началник група в отдел „Пътна Полиция“
към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. Х. Ш., с ЕГН
**********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, както и лишаване
от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
6
ОСЪЖДА К. Х. Ш., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СДВР
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА К. Х. Ш., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25,14 лева, представляваща сторени разноски по делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7