Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1197 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове, както следва иск за главница с правна
квалификация на главния иск - чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и кумулативно съединени с него
акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „К.“ ЕООД, с предишно наименование „А.А.“ ООД, твърди, че през 2008 г. по поръчка на дружеството „К.*/*/*“ ЕООД доставил моторно-превозно средство, представляващо двуосен камион марка „Скания Р124 Topline”, с рег. № *******11. Заплащането на цената на този камион е трябвало да бъде осигурено чрез сключване на договор за финансов лизинг. Ищецът посочва, че на 30.09.2008 г., между ответника „У.л.“ ЕАД, като лизингодател, и „К.*/*/*“ ЕООД, като лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг, с който лизингодателят се задължил да придобие описания камион и да го предостави за ползване на лизингополучателя. В изпълнение на този договор на 03.10.2008 г. между ищеца, като продавач, и ответника, като купувач, бил сключен договор за продажба на двуосен камион марка „Скания Р124 Topline”, с рег. № *******11 при покупна цена в размер на 84 000 лв., която е заплатена в полза на ищеца на 03.10.2008 г. Впоследствие лизингополучателят „К.*/*/*“ ЕООД започнал преговори с ищеца за закупуване на ремарке, което да може да бъде прикачено към ползвания от него камион, при което се установило, че няма такова, което да може да бъде закачено към този камион и да отговаря на действащите норми. С оглед на това ищецът предложил на „К.*/*/*“ ЕООД да изкупи обратно камион марка „Скания Р124 Topline”, с рег. № *******11 като му достави нов, заедно с желаното ремарке. Те постигнали съгласие за това и „К.*/*/*“ ЕООД превел на ищеца авансово сума в размер на 31 825, 80 лв. за закупуването нов камион марка „Скания Р470 Topline” и сума в размер на 8 910, 60 лв. за закупуване на ремарке към камиона марка „Koegel SN 24”. За да бъде осигурено финансиране за заплащане на покупната цена на тези превозни средства, „К.*/*/*“ ЕООД постигнал договорка и с лизингодателя „У.л.“ ЕАД те да бъдат предмет на нови договори за лизинг. В изпълнение на тази уговорка между „У.л.“ ЕАД и „К.*/*/*“ ЕООД на 08.12.2008 г. били сключени два договора за финансов лизинг, с които „У.л.“ ЕАД поел задължение да придобие от ищеца и да предостави за ползване на „К.*/*/*“ ЕООД камион марка „Скания Р470 Topline” и ремарке марка „Koegel SN 24”. Наред с това между тези юридически лица било подписано и споразумение към договора за финансов лизинг от 30.09.2008 г., в което те постигнали съгласие, че лизингополучателят ще изплати предсрочно уговореното лизингово възнаграждение, а лизингодателят ще му прехвърли правото на собственост върху камион марка „Скания Р124 Topline”. Ищецът продал на ответника описаните превозни средства срещу покупна цена в общ размер от 180 000 лв. с ДДС, от които 126 000 лв. – цената на закупения камион и 54 000 лв. – цената на закупеното полуремарке. Във връзка с така възникналите правоотоношения между ищеца, ответника и „К.*/*/*“ ЕООД са постигнати договорки в подписани тристранни споразумения, че от цената на закупените камион марка „Скания Р470 Topline” и ремарке марка „Koegel SN 24”, която ответникът дължи на ищеца, ще бъде приспадната сумата от 54 199, 04 лв., която „К.*/*/*“ ЕООД дължи на ответника и която представлява цената за предсрочно изкупуване на товарния автомобил марка „Скания Р124 Topline”, който е предмет на първия договор за лизинг, сумата от 8 910, 60 лв., която представлява дължима от „К.*/*/*“ ЕООД встъпителна вноска, административни такси и застрахователни премии по договор за лизинг, който има за предмет закупуването и предоставянето за ползване на ремарке марка „Koegel SN 24”, както и сумата от 31 825, 80 лв., която представлява дължима от „К.*/*/*“ ЕООД встъпителна вноска, административни такси и застрахователни премии по договор за лизинг, който има за предмет закупуването и предоставянето за ползване на камион марка „Скания Р470 Topline. Ищецът твърди, че по силата на постигнатите уговорки в тристранните споразумения „У.л.“ ЕАД е поело задължение да му прехвърли правото на собственост върху двуосен камион марка „Скания Р124 Topline”. Това задължение обаче не било изпълнено, като ответникът прехвърлил правото на собственост върху описаното превозно средство в полза на трето лице. Ищецът посочва, че в резултат на това поведение на „У.л.“ ЕАД претърпял имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от това, че заплатил стойността на описания товарен автомобил в размер на 79 200 лв., а не придобил собствеността върху него. Поради изложеното моли съдът да осъди ответникът да му заплати сумата от 79 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, които са причинени от неизпълнението от ответника на договорното му задължение да прехвърли на ищеца правото на собственост върху двуосен камион марка „Скания Р124 Topline”, както и сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, начислено за периода от 02.06.2011 г. до 02.6.2014 г. Ищецът претендира и присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „У.л.“ ЕАД, го оспорва. Твърди, че между него и ищеца не е сключен договор, по силата на който той да е поемал задължение да му прехвърли правото на собственост върху описания в исковата молба камион. Заявява, че по силата на допълнително споразумение към договор за лизинг, сключен с дружеството „К.*/*/*“ ЕООД, е поел задължение да прехвърли правото на собственост върху тежкотоварния автомобил в полза на последното, а не на ищеца,. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на договорната му отговорност за неизпълнение. Поради изложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не може да направи самостоятелен извод за това каква е правната квалификация на предявения главен осъдителен иск, тъй като за него е задължително постановеното решение от 30.05.2019 г., по т.д. № 1659/ 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО-13 състав. С посочения съдебен акт въззивният съд е обезсилил решението на СГС, което е постановено при първото разглеждане на настоящото дело от първата съдебна инстанция, като е приел, че с него съдът се е произнесъл по искове, които не са предявени. В мотивите на решението на Софийски апелативен съд са дадени указания, че правопораждащият факт, на който „К.“ ЕООД основава предявения главен иск за присъждане на сумата от 79 200 лв. има договорен характер, а не извъндоговрен, както е прието от състава на СГС с обезсиленото решение. Вземането, което е предмет на предявения иск произтича от сключено между ищеца и ответника „У.л.“ ЕАД съглашение, по силата на което последното дружество е поело договорно задължение, което не е изпълнило и от това са причинени вреди на ищеца, което е основание да бъде ангажирана договорната му отговорност на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на
всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1)
съществуване на договор между страните, по който в тежест на ответника „У.л.“ ЕАД е възникнало
задължението, което ищецът твърди, че не е изпълнено; 2) наличие на виновно
неизпълнение на посоченото договорно задължение от „У.л.“
ЕАД; 3) настъпване на имуществени
вреди за „К.“ ЕООД, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка
между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
Предвид
изложеното първият въпрос, на който трябва да отговори настоящият съдебен
състав, е дали по делото са представени доказателства, от които да се
установява, че в тежест на „У.л.“ ЕАД въз основа на договор, сключен между това
дружество и ищеца „К.“ ЕООД, с предишно наименование „А.А.“
ООД, е възникнало задължението, което
последният твърди, че не е изпълнено. При съобразяване на заявните в исковата
молба обстоятелства и направените в хода на процеса уточнения на правопорждащите
претенцията факти, съдът счита, че договорното задължение, което ищецът твърди,
че е възникнало за „У.л.“ ЕАД, че не е изпълнено и че от това са му причинени претендираните
в процеса вреди, се изразява в това, че
ответникът се е задължил да прехвърли в полза на ищеца правото на собственост
върху камион марка „Скания Р124 Topline”, с рег. № *******11.
За да се приеме,
че за един правен субект е възникнало задължение към друг правен субект, което
произтича от договор, трябва да бъде установено, че между тези лица е постигнато
съглашение, което има за цел да бъде създадено едно правоотношение между тях
или да се уреди, или пък прекрати едно вече съществуващо правоотношение между
тях /арг. от чл. 8, ал. 1 ЗЗД/, както и че при сключване на този договор от
двете насрещни страни по него са направени и изрични изявления, които са
съвпадащи по своето съдържание, за това, че в тежест на едната от тях ще
възникне конкретно задължение, което е определено с основните елементи, които
го характеризират.
От представените
по делото доказателства се установява, че между ищеца „К.“
ЕООД, с предишно наименование „А.А.“ ООД, и ответника „У.л.“ ЕАД, са сключени три писмени договора, които са
подписани от представители на двете дружества и обективират техните насрещни
изявления за съгласие за сключване на двете сделки и за поемане на задължения
по тях такива, каквито са отразени в тяхното съдържание. Първият от тях е
договор за покупко-продажба на МПС, сключен през месец септември 2008 г., с
който ищецът продава на ответника, който купува, двуосен
бордови камион,
с марка
„Скания Р124 Topline”, срещу покупна цена в размер на 84 000 лв. с ДДС.
Вторият е договор за покупко-продажба, сключен на 09.12.2008 г., с който ищецът
продава на ответника собствения си актив, представляващ двуосен седлови влекач,
с марка „Скания Р470”, срещу покупна цена в размер
на 45 000 лв. без ДДС. Третият договор също е такъв за покупко-продажба,
сключен е на 09.12.2008 г. и с него ищецът продава на ответника собствения си
актив, представляващ триосно бордово полуремарке, с марка „Koegel SN 24“, срещу покупна цена в
размер на 45 000 лв. без ДДС. Не е спорно, че тези три договора са сключени във
връзка с три договора за финансов лизинг – един от 30.09.2008 г. и два от
08.12.2018 г., които са сключени от ответника „У.л.“ ЕАД, като лизингодател, и
„К.*/*/*“ ЕООД, като лизингополучател, както и че вещите, които са придобити
въз основа на тези сделки за продажба, са предоставени за ползване на
лизингополучателя „К.*/*/*“ ЕООД по силата на посочените договори за финансов
лизинг.
При тълкуване на
клаузите, които са част от съдържанието на описаните три договора за
покупко-продажба, се установява, че в нито един от тях не е постигната
уговорка, че за купувача „У.л.“ ЕАД възниква задължение да продаде обратно на
продавача едната от движимите вещи, които са техен предмет, а именно двуосния бордови камион, с марка „Скания Р124 Topline”. Клауза в тази насока
не е включена в съдържанието на договора от 09.2008 г., с който този камион се
продава от ищеца на ответника. В чл. 4.5. от този договор страните са
постигнали съгласие за възникване на задължение за обратно изкупуване на
камиона, който е предмет на сделката, но то не възниква в тежест на купувача „У.л.“ ЕАД, като това,
което се твърди, че не е изпълнено в настоящия процес, а в тежест на продавача „К.“ ЕООД и при
определени в договора условия, които са следните: ако е направено изрично
искане за това от купувача и при условията, които са предварително договорени в
приложение № 3 към договора. Клауза, с която да е предвидено, че в тежест на „У.л.“ ЕАД възниква
задължение да закупи камион с марка „Скания Р124 Topline”, не е включена и в съдържанието на другите два
договора за покупко-продажба, сключени на 09.12.2008 г. Прехвърлянето на правото
на собственост върху този камион изобщо не е предмет на тези два договора, като
в тях не е уговорено и да се уреждат някакви други взаимоотношения, които са
възникнали между страните по повод на тази вещ, които, въпреки че не са предмет
на тези сделки, имат някаква връзка с облигационните отношения по продажба на
друг камион и ремарке, породени от тях.
Ищецът не е страна
по трите договора за финансов лизинг, с оглед на които са сключени описаните
три договора за продажба на два камиона и едно ремарке, поради което и в
тяхното съдържание не може да има клауза, която да е постигната в резултат на
общото съгласие на този субект и на ответното дружество и да съдържа уговорка
за това, че в тежест на последното възниква задължение да сключи договор, с
който да продаде на ищеца движимата вещ, представляваща камион с марка „Скания Р124 Topline”. Ето защо и съдът не
разглежда въпроса какви клаузи са включени в съдържанието на лизинговите
сделки, тъй като те са неотносими към предмета на спора такъв, какъвто е
определен от ищеца и изяснен по задължителен за настоящия съдебен състав начин
с решението на Софийски апелативен съд.
По делото са
представени три протокола от 09.12.2018 г., които са подписани от представители
на дружествата „У.л.“ ЕАД, „К.*/*/*“ ЕООД, както и на „А.А.“ ООД, чието ново
наименование е „К.“ ЕООД. От съдържанието на тези протоколи е видно, че те се
сключват, за да бъдат уредени правните и финансови взаимоотношения, които
съществуват между трите дружества към момента на тяхното подписване. В
съдържанието на тези протоколи обаче липсва конкретизация какви са тези
взаимоотношения – не е посочено какви договори са сключени между страните по
протоколите, от които са породени взаимоотношенията, които се уреждат, нито пък
какви вземания и парични задължения са възникнали за всяко едно от тези
юридически лица по тези договори. Във всеки един от протоколите се съдържа
изявление, че вземания на „У.л.“ ЕАД, които са възникнали по три договора за лизинг,
сключени между „У.л.“ ЕАД и „К.*/*/*“ ЕООД, които видно от номерата, с които са
индивидуализирани, може да се заключи, че са тези, с които на последното
дружество се предоставят за ползване закупените от ищеца три превозни средства
- двуосен бордови
камион, с марка „Скания Р124 Topline”, двуосен седлови влекач,
с марка „Скания Р470” и триосно бордово
полуремарке, с марка „Koegel SN 24“, се приспадат от дължимо плащане към „А.А.“ ООД по договор за покупо-продажба, който не е
индивидулизиран по никакъв начин, и по издадени проформа фактури, които са
описани само със сумата, за която са съставени, без да е посочен какъвто и да е
друг техен реквизит. Липсата на конкретизация какви точно задължения са
възникнали за страните по тристранните протоколи, дали някои от субектите си
дължат взаимно пари и в какъв размер, прави изразената в тях воля на
подписалите ги правни субекти напълно неясна и от нея съдът не може да направи
извод дали в тях е направено изявление за извършване на прихващане и между кои
задължения е осъществено то, има ли изобщо две лица от трите, участвали при
сключването на протоколите, които да се дължат взаимно пари и между чиито
вземания да може да се прихване, дали е изразена воля за погасяване на
конкретни задължения и точно по какъв начин е уговорено да стане това. В
протоколите не е посочено изобщо какво задължение е възникнало в тежест на „К.*/*/*“
ЕООД, което участва в постигнатото съглашение, и каква е връзката между
задълженията възникнали по договорите за лизинг, по които това дружество е
страна, но не и ищецът, и договорите за продажба на МПС-та, по които страна са
ищеца и ответника, но не и „К.*/*/*“ ЕООД. От неясните изявления на страните,
обективирани в трите протокола от 09.12.2008 г., изобщо не може да се заключи,
че с тях е уговорено в тежест на „У.л.“ ЕАД да възниква някакво задължение, а още по-малко
пък това, което ищецът твърди – задължението да му продаде едно от превозните
средства, което е това, предмет на договора за лизинг, сключен на 30.09.2008 г.
В протоколите няма постигната такава уговорка и тя по никакъв начин не може да
се изведе от неясното им съдържание. Дори и да се приеме, че в протоколите се
съдържат изявления за извършване на прихващания, с които са погасени
задълженията на „У.л.“ ЕАД към ищеца по сключените договори за продажба на
МПС-та, то от извършването на тези прихващания не може да се направи никакъв
друг извод, освен този, че задълженията на ответника по тези сделки са частично
погасени. Единствено от осъществяваването на факта на извършени прихващания и
при липсата на каквито и да е други доказателства за изразена воля от страните,
подписали тристранния протокол, не може да се заключи, че по силата на тези
протоколи за „У.л.“ ЕАД е възникнало някакво задължение към ищеца.
Възникването в тежест на ответника на
задължение да прехвърли на ищеца правото на собственост върху двуосен бордови камион, с марка „Скания Р124 Topline”, не е обективирано и
в съдържанието на нито една от представените по делото фактури. От всички
приети в производството фактури има само три, по които издател е ищцовото
дружество, а получател е „У.л.“ ЕАД, но от тяхното съдържание е видно, че те са
издадени за задължението, което е възникнало за ответника да заплати цената по
договорите за продажба на три броя движими вещи, които са двуосен бордови камион, с марка „Скания Р124 Topline”, двуосен седлови влекач,
с марка „Скания Р470” и триосно бордово
полуремарке, с марка „Koegel SN 24“, а не за задължението, което се сочи от ищеца, че не изпълнено и е
основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника. В останалите
фактури, които са приети като доказателства по делото, дружеството „У.л.“ ЕАД не е посочено
като доставчик или като получател на услугата съответно стоката, за която са
издадени, поради което трябва да се приеме, че от тях не може да се направи
какъвто и да било извод за възникване на определени облигационни отношения
между страните по спора и за постигане на съгласие между тях за възникване на
конкретно договорно задължение. Това се отнася и за фактура № **********/ 12.12.2008
г., която е издадена във връзка със съществуващо правоотношение не между ищеца
и ответника, а между ищеца и третото за спора лице - „К.*/*/*“ ЕООД и може да
доказва единствено поети от някое от тях задължения, но не и такива, поети от
ответника.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа, че между „К.“ ЕООД, с предишно наименование „А.А.“ ООД, и „У.л.“ ЕАД е постигнато съглашение, че в тежест на
последното възниква задължение да прехвърли в полза на ищеца правото на
собственост върху двуосен бордови камион марка
„Скания Р124 Topline”,
с рег. № *******11. От събраните в производството доказателства се установява дори нещо
различно, а именно, че ответното дружество е поело договорно задължение да
прехвърли правото на собственост върху този камион на лице, различно от ищеца –
на дружеството „К.*/*/*“ ЕООД, с което е обвързано в облигационни отношения по
договор за финансов лизинг, имащ за предмет предоставянето на тази вещ за
временно и възмездно ползване. Съгласие за поемане на това задължение е
изразено в чл. 4 от допълнително споразумение № 258/ 04.12.2008 г. към договор за лизинг № 85539/ 30.09.2008 г.,
който има за предмет предоставяне ползването на камион
марка „Скания Р124 Topline”, което споразумение и договор са подписани от „У.л.“ ЕАД, като
лизингодател, и „К.*/*/*“ ЕООД, като лизингополучател. В тази клауза страните
са постигнали съгласие, че лизингодтаелят „У.л.“ ЕАД се задължава в 10-дневен срок от заплащане от
лизингополучателя на цената за предсрочно изкупуване да прехвърли в изискваната
от действащото право форма на лизингополучателя „К.*/*/*“ ЕООД лизинговия
обект, който е тежкотоварния автомобил „Скания Р124 Topline”.
След като по
делото не се установи в тежест на ответника да е възникнало на соченото в
процеса договорно основание задължение да прехвърли на ищеца правото на
собственост върху описаната в исковата молба движима вещ, представляваща
двуосен бордови камион, с марка „Скания Р124 Topline”, то няма как да бъде ангажирана и неговата договорна
отговорност за неизпълнение на такова задължение на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, каквато претенция е предявена по настоящото дело.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото не се доказа осъществяването на предпоставките, при които възниква отговорността на ответника „У.л.“ ЕАД по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, което прави предявеният срещу това дружество иск изцяло неоснователен и той следва да се отхвърли.
Като неоснователен трябва да се отхвърли и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва, който е акцесорен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от „У.л.“ ЕАД разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 11 120, 40 лв., от които сумата от 300 лв. – платени депозити за възнаграждение на вещи лица и сумата от 10 820, 40 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена защита в настоящото производство пред всички съдебни инстанции, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „У.К.Л.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на „У.К.Л.“ ЕАД да заплати на „К.“ ЕООД сума в размер на 79 200 лв. /седемдесет и девет хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени от „К.“ ЕООД имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на двуосен бордови камион марка „Скания Р124 Topline”, с рег. № *******11, която дружеството е заплатило, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от „У.К.Л.“ ЕАД на задължение, което то е поело по силата на сключено с „К.“ ЕООД съглашение, да прехвърли в полза на „К.“ ЕООД правото на собственост върху двуосен бордови камион марка „Скания Р124 Topline”, с рег. № *******11, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „У.К.Л.“ ЕАД да заплати на „К.“ ЕООД сума в размер на 24 000 лв. /двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетението за забавено плащане на задължението за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 79 200 лв., което е начислено за периода от 02.06.2011 г. до 02.06.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.“ ЕООД да заплати на „У.К.Л.“ ЕАД сума в размер на 11 120, 40 лв. /единадесет хиляди сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: