Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Милена Томова
При секретаря Анета Х.
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 7283 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Г.Т.Х.
с ЕГН ********** срещу А.В.Х. с ЕГН **********,***, с която е заявено искане за
предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН, както спрямо молителката,
така и спрямо дъщерята на страните А.А.Х.,
която е навършила пълнолетие.
Твърди се, че през
последните три седмици преди завеждане на молбата ответника упражнявал
психически тормоз спрямо молителката и дъщеря си А.Х., по повод заведено от
последната дело за издръжка срещу своя баща. Поведението му се изразявало в
денонощно звънене по телефон и най-вече през нощта, заплашвайки молителката, че
щял да отнеме живота й и на всички, които обичала. Казвал, че щял да я открие
където живеела и нямало да престане с тормоза, като в основата на заканите и
заплахите било искането му дъщеря им да си оттеглела всички искания за
издръжка. Молителката сочи, че живее сама и при тези действия на ответника
живеела в постоянен страх през последните три седмици, както за себе си, така и
за дъщеря си. Твърди още, че ответника постоянно звънял и на дъщеря им, с което
я притеснявал психически, ходел и в училището й и я излагал пред съучениците й.
С определение от 08.11.2019г.
е конституирана в качеството на страна по делото и А.А.Х. с ЕГН **********, на основание чл.9, ал.2 от ЗЗДН.
Ответникът А.Х. е депозирал писмен отговор, в който
ангажира становище за неоснователност на молбата. Същото становище се поддържа
и чрез пълномощник в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата,
намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че молителката Г.Х. и ответника
А.Х. са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с развод. Безспорно е също
така, че А.Х. е тяхна дъщеря.
За установяване на твърдените в молбата
факти е представена единствено от молителката Г.Х. писмена декларация, в която
декларира, че спрямо нея бил извършен акт на домашно насилие от ответника А.В.Х.
без описание на обстоятелствата на извършване и дата/дати, когато е било
сторено.
Не са ангажирани други доказателства, в това число и в проведеното съдебно
заседание.
От изисканата служебно справка за съдимост на ответника се установява, че
не е осъждан, като има наложено административно наказание по чл.78а от НК.
Приложените от ответника писмени доказателства, касаят водени други съдебни
спорове между страните, които не изясняват релевантни за настоящия спор обстоятелства.
При изложената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Молбата е депозирана от лица и се търси защита за лица, попадащи в
законоустановения кръг по чл.3, т.1 и т.5 от ЗЗДН. Подадена е и в преклузивния
срок по чл.10 от ЗЗДН. При тези обстоятелства, съдът приема молбата за
допустима.
Съгласно чл.2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
В настоящото производство
подлежи на изследване въпроса дали са налице доказателства за упражнено насилие
спрямо молителката Г.Х. и пълнолетната дъщеря на страните А.Х..
За установяване на факта на упражнено насилие е
представена декларация от молителката Г.Х. с посоченото по-горе съдържание –
декларативно изявление единствено за извършен акт на насилие. От страната А.Х. не е представена декларация.
За да бъде достатъчно основание за издаване на заповед за закрила,
декларацията трябва да съдържа изложени конкретни факти за упражнено насилие –
на коя дата какви конкретни действия е извършило лицето, като на основание
декларираните обстоятелства следва да бъде извършена преценка дали действията
представляват домашно насилие по смисъла на закона и в коя от формите на
проявление - физическо или психическо. В случая не е посочена в декларацията
нито дата, нито какви конкретни действия е извършил ответника спрямо молителката
Г.Х., респективно спрямо дъщеря си А.Х.. Следва да се посочи, че самите
твърдения, изложени в първоначалната молба и в съдебно заседание не могат да
бъдат приети като доказателство, т.к. не са допустими такива според Закона, а
са само фактически твърдения на една от страните. В производството по делото
твърденията на молителите подлежат на доказване с всички допустими
доказателствени средства. Декларацията е допустимо доказателство, но както се
посочи тя ще е достатъчно такова сама по себе си, единствено, ако съдържа
деклариране на всички обстоятелства, позволяващи да се приеме за доказано кой,
на коя дата какви конкретно действия е извършил и съответно така установените
действия вече да могат да се квалифицират като домашно насилие.
В производството по реда на ЗЗДН се изследват твърдения за актове на
домашно насилие, които винаги са конкретни – случили се на определена дата
/която трябва да е в срок до един месец преди датата на депозиране на молбата/
и изразили се в конкретни действия и именно те подлежат на доказване. От приложената по делото
декларация не може да се направи извод за определено поведение на ответника
спрямо някоя от молителките и съответно дата, на която да е проявено. Поради
това и не може да се приеме за доказано, че той е имал твърдяното в молбата
поведение.
За разлика от издаването на заповед за незабавна защита при депозиране на
молбата, когато могат да бъдат съобразени и единствено твърденията на молителя,
при постановяване на крайния съдебен акт от значение са събраните в хода на
производството по делото доказателства, каквито в случая няма ангажирани за
установяване на извършено насилие.
Предвид изложеното съдът намира, че
отправеното искане за налагане спрямо ответника на мерки за защита по реда на
ЗЗДН се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли като такова.
Предвид изхода на производството и
на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН молителката
Г.Х. дължи по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.Т.Х. с ЕГН ********** и А.А.Х. с ЕГН **********, за постановяване мерки
за защита по чл.5 ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие срещу А.В.Х. с
ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН Г.Т.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
седемдневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: