Р Е Ш
Е Н И Е
№ 456 12.02.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6786 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е и иск по чл. 55, ал. 1,
пред. първо – без основание от ЗЗД.
Ищецът З. С. С., ЕГН ********** *** е
предявил против „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В
иск за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 1753,08
лева, получена без основание, възнаградителна лихва за периода от 20.11.2015 г.
до 20.11.2018 г., по договор за кредит № *** от 29.09.2015 г., ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба, а именно от 23.01.2019
г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с
влязло в сила решение, постановено по
гр. дело № 8333/2017 г. по описа на ПдРС договорът за потребителски кредит № ***
от 29.09.2015 г., сключен между ищеца и ответника бил обявен за недействителен,
поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е платил по процесния договор сумата от 3200 лв. главница и договорна лихва в
размер на 3070,43 лв.
Твърди се, че по силата на процесния
договор ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 3200 лв. при
годишен процент на разходите в размер на 49,90% и годишен лихвен процент 41,17
% и срок на кредита 36 месеца, като се твърди, че общо договорната лихва по
погасителния план за срока на договора бил 5621 лева.
Твърди се, че процесният договор бил
прогласен за нищожен с влязло в сила решение по гр. дело № 8333/2017 г. по
описа на ПдРС, поради което ищецът твърди, че ответникът е получил без правно
основание сумата от 1000 лв., представляваща възнаградителна лихва. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба от ответната страна.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното гр.д. № 8333/17 г. по
описа на ПРС се установява, че
с влязло в сила съдебно решение № 353/31.01.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 8333/2017 г. по описа на ПРС, съдът е провъзгласил за
нищожен договор за потребителски кредит № *** от 29,09,2015 г., сключен
между З.С.С. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,
т.9 и т.10 от ЗПК.
От заключението на съдебно
-счетоводната експертизa, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като
пълно и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил по договор
за потребителски кредит № *** от
29,09,2015 г. следните суми: 1201,20 лв. –
главница, 1753,08 лв. договорна лихва, 1316,32 лв. – пакет допълнителни услуги
и 31,16 лв. – лихва за забава.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Фактически състав на чл. 55, ал.1, пр.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал.
1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в
производството страни и то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл.
299, ал. 1 ГПК спор разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен ако законът разпорежда друго, като по‑късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда. Непререшимостта
е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на
правоустановяващото и регулиращото действие на СПН срещу опасността от
противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов
иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен
спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи
страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт,
и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че
относно правопораждащия факт съд се е произнесъл окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по описа за 2010 г. по описа на
ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК /.
С влязло в сила
съдебно решение № 353/31.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 8333/2017 г. по
описа на ПРС, със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за валидността на
процесния договор за кредит, като съдът е приел, че същият е нищожен поради
противоречия с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,
т.9 и т.10 от ЗПК.
На основание чл. 23 от ЗПК, в случай на недействителност
на сключен от потребител договор за потребителски кредит, потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
Предвид направените правни изводи и
след като безспорно се установи, че ищецът
е направила плащания в полза на ответника на недължимо платени суми
поради начална липса на основание, а именно на сумата от 1753,08 лв. –
недължимо платена договорна лихва.
Неоснователно е възражението на
ответника, че е заплатил на ищеца сумата от 1101,76 лв. с преводно нареждане от
26,06,2019 г. с основание превод на връщане на надплатена сума, тъй като видно
от приетото по делото банково удостоверение/л.64/ банковата сметка по която е
била преведена сумата е закрита на 20,06,2018 г., т.е. преди да бъде извършен
превода.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер, доколкото исковете са уважени изцяло. Разноските надлежно
се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В
тях се включват внесената държавна такса в размер на 70,12 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адв. може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за
правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал.
2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възлиза на 352,71
лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „България” № 49, да заплати на З. С. С., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1753,08 лева – главница
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.11.2015 г. до 20.11.2018
г. по договор за кредит № *** от 29.09.2015 г. получена без основание, ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. „България” № 49,
да заплати на адв. Е.Г.И., сумата от 352,71
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София , бул. „България” № 49, да заплати на З. С. С., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 70,12 лева, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ