МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Ю.З.М. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 23.05.2016г. в с.Бръшляница, обл.Плевен, в
съучастие, като извършител с М.З.М. ***, също като извършител отнел чужди
движими вещи – сумата от триста двадесет и осем лева от владението на Ц.М.Б. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои, както употребил за това сила и
заплашване - престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК;
Срещу подсъдимия Ю.З.М. *** е повдигнато обвинение и за
това, че:
На 23.05.2016г в село Бръшляница, обл.Плевен,
в съучастие като извършител с М.З.М. ***, също като извършител, влязъл в чуждо
жилище в с.Бръшляница, на ул.**, собственост и обитавано от Ц.М.Б. от с.с., като употребил за това сила и деянието е извършено
нощем от две лица - престъпление по чл.170 ал.2 предл.1
и предл.3 вр.ал.1 предл.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия М.З.М. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 23.05.2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен, в
съучастие, като извършител с Ю.З.М. ***, също като извършител отнел чужди движими
вещи – сумата от триста двадесет и осем лева, от владението на Ц.М.Б. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, както употребил за това сила и
заплашване - престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК;
Срещу подсъдимия М.З.М. *** е повдигнато обвинение и за
това, че:
На 23.05.2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен, в
съучастие като извършител с Ю.З.М. ***, също като извършител, влязъл в чуждо
жилище в с.Бръшляница, на ул.**, собственост и обитавано от Ц.М.Б. от с.с., като употребил за това сила и деянието е извършено
нощем от две лица - престъпление по чл.170 ал.2 предл.1
и предл.3 вр.ал.1 предл.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от пострадалата свидетелка Ц.М.Б. против подсъдимите Ю.З.М. и
М.З.М. граждански иск за солидарно
заплащане на сумата от 328лв, представляваща размера на причинените имуществени
вреди в резултат на деянието предмет на повдигнато срещу подсъдимите обвинение,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане 23.05.2016г, до
окончателно изплащане на сумата.
Пострадалата свидетелка Ц.М.Б. е
конституирана като граждански ищец.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимите обвинение. Навежда правни доводи, че от всички събрани по делото
доказателства, в това число показанията на пострадалата Ц.М.Б., заключенията на
вещите лица по назначените съдебно медицинска и съдебно психолого-психиатрична
експертизи и протоколите за извършени разпознавания на лица, се установява
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда да признае
подсъдимите Ю.М. и М.М. за виновни в извършване на
престъпленията предмет на повдигнатите с обвинителния акт обвинения и да им
наложи наказания при превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият Ю.З.М. разбира обвиненията за какво са, дава
обяснения, като отрича изложената в обвинителния акт фактическа обстановка.
Твърди, че на посочената в обвинителния акт дата 23.05.2016г се е намирал в
дома си в с.Бръшляница, на ул.***, не го е напускал цялата нощ, бил е заедно с живеещата
с него на съпружески начала Е.Р., и няма нищо общо с извършените престъпления
спрямо пострадалата Ц.М.Б..
Упълномощеният защитник адв.Г.
*** навежда правни и фактически доводи, че събраните по делото доказателства не
са достатъчни, за да бъде направен несъмнен извод за виновността на подсъдимия
в извършване на престъпното деяние. Моли съда подсъдимият М. да бъде оправдан.
Подсъдимият М.З.М. разбира обвиненията за какво са, дава обяснения,
като отрича изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Твърди, че на
посочената в обвинителния акт дата 23.05.2016г се е намирал в дома си в
с.Бръшляница, на ул.***, не го е напускал цялата нощ, бил е заедно с живеещата
с него на съпружески начала Б.М.И. и няма нищо общо с извършените престъпления
спрямо пострадалата Ц.М.Б..
Упълномощеният защитник адв.Г.
*** навежда правни и фактически доводи, че събраните по делото доказателства не
са достатъчни, за да бъде направен несъмнен извод за виновността на подсъдимия
в извършване на престъпното деяние. Моли съда подсъдимият М. да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С присъда №173/2014г по НОХД
№2198/2014г по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд признал подсъдимия
М.М. за виновен в извършване на престъпление по
чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.18
ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК и на основание чл.54 му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66
ал.І от НК изтърпяването на така определеното наказание било отложено с
изпитателен срок от четири години. Присъдата влязла в сила на 10.11.2014г. ПлОС с Решение №251/10.11.2014г по ВНОХД №817/2014г по
описа на същия съд потвърдил присъда №173/2014г
на РС Плевен.
Подсъдимите Ю.З.М. и М.З.М.
са братя. Двамата живеели в село Бръшляница, Плевенска област. Подсъдимият М.З.М. живеел съпружески с Б.М.И., с родителите си и
други членове от семейството си в с.Бръшляница, ул.***, а брат му Ю.З.М. живеел
съпружески с лицето Е.С.Р. в близост до домът на родителите си на адрес в
с.Бръшляница, ул.***.
През месец май 2016г подсъдимите
Ю.З.М. и М.З.М. имали нужда от парични средства и решили да си ги набавят, като
извършат престъпление – грабеж. Подсъдимите знаели, че в близост до домовете
им, на ул.**, живеела сама пострадалата Ц.М.Б.. Подсъдимите познавали свидетелката
Б., знаели, че живее сама и че е на преклонна възраст. Освен това двамата
подсъдими имали възможност да наблюдават свидетелката Б., тъй като пътят между
двата адреса, на които живеели преминавал покрай дома на пострадалата. Случвало
се подсъдимите Ю.М. и М.М. да влизат в дома на пострадалата
Б. и да искат пари от нея и от покойния й съпруг.
На 21.05.2016г дъщерята на
пострадалата Б. – свидетелката С.Г.Б.,***, била на гости при майка си в село
Бръшляница. Вечерта около 17,50часа свидетелката С.Б. си тръгнала от къщата на
нейната майка Ц.Б. *** за гр.Червен бряг, където живеела. При излизването й от
къщата свидетелката С.Б. срещнала подсъдимия М.М.,
който й поискал 10лв. Свидетелката Б. отговорила на подсъдимия, че няма пари и
не може да говори повече с него, тъй като бързала за автобуса. Имало е и други
случаи, при които подсъдимият М.М. е искал пари на
свидетелката Б., но тя никога не му е давала.
Подсъдимите Ю. и М. ***,
решили да влязат в дома на свидетелката Ц.Б. в малките часове на денонощието на
23.05.2016г и да отнемат намиращите се там спестени от нея парични средства, като упражнят спрямо Б. сила и заплашване.
Тъй като свидетелката Ц.Б. познавала подсъдимите Ю. и М. ***, двамата решили да
се маскират, като прикрият лицата си с шалове, за да не могат да бъдат разпознати.
Подсъдимите М. и Ю. *** се снабдили с прожектор, за да могат да осветяват
тъмните помещения в дома на Б..
На 23.05.2016г, след
полунощ, в изпълнение на престъпното си намерение, подсъдимите М. и Ю. *** се
срещнали, поставили шалове на главите си, така, че да прикриват лицата си и
около 01.00часа, доближили къщата на свидетелката Ц.Б.. Подсъдимите М. и Ю. ***
видели, че осветлението в дома на свидетелката Б. било изгасено и предположили,
че жената вече е заспала. Подсъдимите Ю. и М. *** влезли в двора на къщата.
Пострадалата гледала телевизия преди това до около 12.00 часа, след което
загасила телевизора и осветлението. Свидетелката Ц.Б. не спяла дълбоко,
разбудила се от изтропване в двора, причинено от подсъдимите. Пострадалата
станала и светнала лампата. По същото време чула силен тропот вътре в къщата и
се отправила към вратата на стаята, в която се намирала. В този момент,
упражнявайки натиск на заключената врата и разбивайки я, в стаята нахлул подсъдимият
Ю.З.М., веднага поставил едната си ръка на устата на възрастната жена, за да не
може да вика и я избутал, така че свидетелката Б. седнала на стола.
Пострадалата видяла, че подсъдимият Ю.М. имал поставен на главата и на устните
си шал. Докато я избутвал към стола Б. се опитала да извика, но в този момент подсъдимият
Ю.М. я заплашил като и казал, да не вика, че ще я постигне по-лошо. Възрастната
жена му казала, че няма да вика, тъй като ги познавала и ги нарекла „наши
деца”. През това време, в стаята влязъл и подсъдимият М.З.М. и започнал да рови
навсякъде в помещението, като търсил пари или други ценности. Свидетелката Б.
видяла, че и той бил с шал на главата си, привързан хлабаво до очите му. Подсъдимият
М.М. държал прожектор и осветявал с него докато ровил
из вещите на свидетелката Б.. През това време подсъдимият Ю.М. непрекъснато
повтарял на свидетелката Б. да седи на стола и да мълчи. С прожектора подсъдимият
М.М., освен помещението, осветявал лицето на брат си Ю.,
шала на лицето му се бил отпуснал и въпреки, че била много уплашена, свидетелката
Б. успяла да види очите и лицето на подсъдимия Ю.М. и да го разпознае.
Пострадалата многократно била заговаряна преди това от подсъдимия Ю.М., виждала
го и предходните дни и го познавала. Докато тършувал в стаята, подсъдимият М.М. попитал свидетелката Б. дали дъщеря й е там, а тя успяла
да му отговори, че е там, с цел да ги заблуди. Подсъдимият М.М. успял да намери в бурканче в стаята една банкнота от
десет лева и една банкнота от пет лева и от портмоне, което стояло до
бурканчето взел сумата от десет лева, в банкноти от по пет лева, една монета от
един лев и десет броя монети от по двадесет стотинки, взел ги и извикал на свидетелката
Б. „Къде са другите пари!?”, тогава излязъл от стаята и с бърз ход тръгнал към
източните стаи на къщата. Свидетелката Б. чувала шума, причинен от подсъдимия М.М. при разбиването и разхвърлянето на вещите в дома й,
докато тършувал из стаите, с цел да намери пари или други ценности. Докато
тършувал, подсъдимият М.М. намерил под стълбището,
водещо към втория етаж на къщата, скритата в буркан от пострадалата парична
сума в размер на триста лева „за черни дни”, /две банкноти от по петдесет лева
и десет банкноти от по двадесет лева./ Подсъдимият М.М.
взел парите и захвърлил бурканчето по стъпалата. След като преровил стаите и не
намерил други вещи, предмети и ценности, които да представляват интерес за
двамата подсъдими, подсъдимият М.М. се върнал и казал
на брат си Ю. да си тръгват. Тръгвайки си, подсъдимият М.М.
се обърнал към свидетелката Б., спрял до вратата и й казал, че до сега са се
разбирали, да не казва нито на полицията, нито на кмета, защото, ако каже, не
им пречело нито денем, нито нощем, пак щели да дойдат, нямало да е жива и
тогава двамата подсъдими излезли от къщата. Докато се намирал в къщата й и
докато се отдалечавал, пострадалата Б. разпознала и подсъдимия М.М. по силуета, тъй като многократно го била виждала преди
това. Свидетелката Б. познавала двамата подсъдими като „големите синове на З.”.
Съпругът на свидетелката Б., докато бил жив, контактувал с подсъдимите Ю. и М. ***,
дори им помагал, като им давал пари. Свидетелката Ц.Б. останала сама в стаята,
но била толкова уплашена, че не посмяла да излезе и да затвори вратите. Когато подсъдимите
си тръгнали, свидетелката Б. погледнала часовника и видяла, че било 03,30 часа
през нощта. Пострадалата излязла чак, когато се развиделило. Видяла съседа си и
му казала, че трябва да се обади в полицията. Съпругата му П.С.С. незабавно сигнализирала на полицията и на кмета на
селото Ц.П.Г..
На място пристигнали
служители на ОД на МВР град Плевен.
Извършен бил оглед на
местопроизшествие - домът на пострадалата Б. – частен дом, находящ се в село
Бръшляница, ул. „***. В хода на огледа били намерени и иззети - 2 броя парчета от стъкло
от външен прозорец, един брой бурканче от лютеница „Олинеза”,
един брой полиетиленов плик, един брой буркан от крем „какао”, полиетиленов
плик тип „джоб”, един брой вестник – рекламна брошура на „Кауфланд”,
един брой кварцова лампа, един брой дактилоскопна следа, два броя трасологични
следи.
На 23.05.2016г било извършено претърсване и изземване
в частен дом, обитаван от подсъдимия Ю.З.М., на адрес ***. Не били намерени и
иззети предмети, относими към предмета на
разследването.
На 23.05.2016г било извършено претърсване и изземване
в частен дом, обитаван от подсъдимия М.З.М., на адрес ***. Не били намерени и
иззети предмети, относими към предмета на
разследването.
В хода на проведеното
досъдебно производство била назначена и
извършена комплексна дактилоскопна и трасологична
експертиза, като видно от заключението на вещото лице В.Й.С. по представените за изследване обекти - веществени
доказателства, иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от дата
23.05.2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен, ул.** - 2 парчета стъкла от
прозорец, 1бр празно стъклено бурканче без капа етикет с надпис "ОЛИНЕЗА -
Лютеница", 1бр празно стъклено бурканче с бял капак с етикет с надпис
"КРЕМА КАКАО", 1бр полиетиленов плик с размери
31х18см, 1бр полиетиленов плик-джоб, 1бр кварцова лампа и 1бр двоен подлистник
от вестни рекламна брошура на „Кауфланд" - няма годни за идентификация дактилоскопни
следи.
От
заключението на вещото лице В.С. се установява, че иззетата 1бр дактилоскопна следа с Протокол за оглед на
местопроизшествие от дата 23.05.2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен
ул.** - от стъкло на библиотека в източната стая на къщата — не е годна за идентификация.
От заключението на вещото лице В.С. се установява, че иззетите 2бр трасологични следи с Протокол за оглед на местопроизшествие
от дата 23.05.2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен, ул.**
- от чекмеджета на бюфета в спалнята - не
са годни
за идентификационно изследване.
В хода на проведеното
досъдебно производство била назначена и извършена съдебна психолого-психиатрична
експертиза, като видно от заключението на вещите лица д-р Л.Т. и А.А. освидетелстваната Ц.М.Б. с ЕГН ********** *** не се води на ДН към ОДНБПЗ
на УМБАЛ "Д-р Г.Странски" ЕАД гр.Плевен и до
настоящия момент няма данни и освидетелстваната отрича да е лекувана
амбулаторно от психиатър или стационарно в психиатрично лечебно заведение.
Според вещите лица д-р Л.Т. и А.А. тревожно-депресивната
симптоматика при освидетелстваната Ц.Б. е възникнала след инкриминираното
деяние като остра стресова реакция персистира и към
момента на освидетелстването, а продължителността на тревожно-депресивната
симптоматиката повече от три месеца и разстройствата във социалното
функциониране дава основание на вещите лица да приемат, че освидетелстваната Ц.Б.
е с Разстройство на адаптацията.
Вещите лица д-р
Л.Т. и А.А. са категорични, че освидетелстваната Ц.Б.
възпроизвежда събитията, свързани с инкриминирания случай правилно,
хронологично и логически подредено, същата е могла правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
обективната истина по делото, както и да дава достоверни -оказания за същите.
Според вещите лица д-р Л.Т. и А.А. разстройство на адаптацията
при освидетелстваната Ц.Б. е психично разстройство от регистъра на тревожните,
свързани със стрес и соматоформи разстройства.
Разстройство на адаптацията не е психична болест в тесния смисъл за това
понятие, и не може да бъде приравнено към се приравни към „...краткотрайно или
продължително на съзнанието..." по смисъла на чл. 33 от НК. Освидетелстваната
Ц.Б. е с интелект в рамките на средната норма за възрастта. При изследването на
паметовите функции на освидетелстваната Ц.Б. при словесно-
механична памет се отчита бавен и ограничен процес на запаметяваме със
значителни нарушения на фиксацията и репродукцията и
умерени на ретенцията. Образна памет е със значително
ограничени възможности, логическа е умерено стеснена, а цифрова е с леки
отклонения от нормата. Съхранен е смисловия континуитет
между минало и настояще. Няма основание да се коментира дементен
процес при освидетелстваната Ц.Б. въпреки напредналата й възраст.
Според вещите лица д-р Л.Т. и А.А. на 23.05.2016г при освидетелстваната
не се установяват качествени разстройства във базисни сфери от психичната
дейност, като възприятия, мислене, емоции, воля, памет и интелект, които да
нарушават основните й психични годности.
От заключението на вещите лица д-р Л.Т. и А.А. се
установява, че изразената
емоционална ангажираност при репродукцията на спомени с емоционална лабилност и
отслабен волеви самоконтрол над психичните преживявания и чувства със
съответната емоционална експресия указва автентичност на преживяното и маркери
за травматично преживяване на случилото се на 15.03.2016г. и към настоящия
момент въпреки няколко месечната му давност, което насочва към преживяване на дистрес и произтичащите от него негативни последици.
Според вещите лица д-р Л.Т. и А.А. освидетелстваната Ц.Б. е със
запазена ориентация при обичайните за възрастта й, микросоциална среда и битово
ежедневие социални процеси. Ориентирана е за стойността на обичайно потребявани стоки от първа необходимост със съхранено
аритметично мислене. Справя се с домакински, битови задължения и обичайни
ежедневни дейности съобразно физическите способности, характерни за възрастта,
нивото на автономност при функционирането е съответно за хронологичната възраст
и присъщите за нея инволутивни промени. Отчита се
обедняване на речниковия запас със стеснено езиково богатство, понятиен апарат
и моментни затруднения във вербализацията като при
дозирана помощ притежава ресурс за самокорекция.
От заключението на вещите лица д-р Л.Т. и А.А. се
установява, че освидетелстваната
Б. е информирана за събития от близката обществена действителност, касаеща
битието й и съществуването в микросоциалната среда. Налице е критично отношение
към психичните промени, характерни за инволутивната
/старческа/ възраст, в която се намира. Отчитат се прояви на психична ригидност на фона на цялостна психомоторна ретардация, намалена умствена продуктивност с трудности в
съсредоточаването на вниманието на фона на общо забавено психично темпо с
нарушена превключваемост и затруднена смяна на
дейностите, паметови нарушения и забавеност на
мисловната дейност. Изразени са загубата на социална пластичност, стереотипност
в ежедневието, неадаптивност към нова обстановка, нерешителност н неувереност с
намалени рационалност, критичност в преценката и готовност за поемане на
инициативи и промени в житейския стереотип, което е в контекста на привичната
за възрастта ригидност на психичните процеси, загуба
на пластичност и креативност в мисленето и цялостно обедняване на личността със
снижаване нивото на социално функциониране.
В хода на досъдебното
производство била назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза на
пострадалата Ц.Б., като видно от заключенията на вещите лица доц. д-р П.Л. и
доц. д-р С.М. по делото няма данни - свидетелски и медицински, съгласно които свидетелката
Б., към момента на деянието, да е имала оплаквания относно зрението си. При
контролния преглед се оплаква от сълзене в ляво око.
Според вещите лица
доц. д-р П.Л. и доц. д-р С.М. свидетелката Ц.Б. има ектропион
на долен клепач на ляво око и леко подчертана структура на лещите на двете очи;
не се виждат груби патологични промени в очните дъна. Ектропионът
е състояние, при което свободния ръб на долния клепач се обръща навън. Изразеността може да е различна. Това състояние обяснява и сълзотечението, от което се е оплаквала прегледаната.
Според вещите лица доц. д-р П.Л. и доц. д-р С.М. офталмологичният статус показва, че към момента на прегледа
зрителната острота е равна на 0,8 (напълно запазена), т.е., към времето на
описвания инцидент няма пречка за свидетелката Б. да възприема образи, лица и
предмети от обективната действителност.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на пострадалата свидетелка Ц.М.Б.,
дадени в хода на съдебното следствие и от показанията на пострадалата
свидетелка Б., дадени по същото дело при разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД №1219/2016г по описа на ПлРС
и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, от показанията на
свидетеля П.Б.Н., дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на свидетелката Ж.Б.Н., дадени в хода на съдебното следствие и от
показанията на същата свидетелка дадени в хода на досъдебното производство при
разпита й на 25.05.2016г, приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им при условията на чл.281 ал.4 вр.ал.1
т.2 предл.1 о т НПК, от показанията на свидетелката С.Б.Г.,
дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на свидетелката З.М.М., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетелите С.Ш.А., Ш.З.М., И.З.М., Е.С.Р., Б.М.И., В.З.М., дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на свидетелите П.С.Ц., А.П.С. и Ц.П.Г., дадени
в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелката П.С.С., дадени в хода на съдебното следствие и от показанията й
дадени входа на досъдебното производство, при разпита й на 03.08.2016г,
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, от
показанията на свидетеля Н.Д.И., дадени в хода на съдебното следствие и от
показанията й дадени входа на досъдебното производство, при разпита му на
09.11.2016г, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането
им на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, от
показанията на свидетелите С.М.С., И.П.П., Д.Г.Г., Ю.Й.Б., И.С.Л.,
дадени в хода на съдебното следствие, от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, в т.ч. протокол за оглед на местопроизшествие от
23.05.2016г, албум за посетено местопроизшествие на 23.05.2016г R-52/2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен,
ул.**, протокол за разпознаване на лица и предмети от 23.05.2016г и фотоалбум R-53/2016г за разпознаване на 23.05.2016г в сградата на
01 РУ-Плевен, протокол за разпознаване на лица и предмети от 23.05.2016г и фотоалбум
R-54/2016г за разпознаване на 23.05.2016г в сградата на
01 РУ-Плевен, протокол за очна ставка от 01.11.2016г, 2бр протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
23.05.2016г, свидетелства за съдимост на подсъдимите и други, от заключенията
на вещите лица В.Й.С., д-р Л.З.Т., А.Г.А., доц. д-р П.И.Л.
и доц. д-р С.В.М. по назначените комплексно-дактилоскопна и трасологична,
съдебно психолого-психиатрична и съдебно медицинска
експертизи и от приобщените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства -
2бр парчета
стъкло от външен прозорец; 1бр бурканче от лютеница „Олинеза“;
1бр полиетилинов плик; 1бр буркан от Крем-какао; 1бр
полиетиленов плик тип „Джоб“; 1бр вестник - рекламна брошура на „Кауфланд“; 1бр кварцова лампа; 1бр дактилоскопна
следа и 2бр трасологични следи. От показанията на
свидетелката Б. дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното
производство при разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на
23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по описа на ПлРС и
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК се установява, че същата
е на 93години и живее сама в къща в с.Бръшляница, обл.Плевен
на ул.**. Според показанията на свидетелката Б. на 22.05.2016г същата се е
намирала в дома си и вечерта до около 24,00часа гледала телевизия, след което
загасила телевизора и осветлението. Според показанията на свидетелката Б.
същата не спяла дълбоко и се разбудила от изтропване в двора, при което станала
от леглото и светнала лампата. От показанията на свидетелката Б. се установява,
че в момента в който светнала лампата видяла часовника и било около 01,00часа и
точно в този момент чула силен тропот вътре в къщата и се отправила към вратата
на стаята, в която се намирала. Според показанията на свидетелката Б.
заключената врата на стаята била разбита, като вътре нахлуло едно лице с
поставен на главата и на устата си шал. От показанията на свидетелката Б. се
установява, че това лице още с влизането си в стаята поставил едната си ръка на
устата й, за да не може да вика и я избутал така, че седнала на стола. Според
свидетелката Б. докато била избутвана към стола се опитвала да извика, но в
този момент лицето я е заплашило като й казало да не вика, че ще я постигне
по-лошо. Според показанията на свидетелката Б. през това време в стаята влязло
и друго лице, което също имало поставен шал на устата и главата, осветило с
прожектор помещенията и започнало да рови из вещите й. От показанията на
свидетелката Б. се установява, че лицето, което й затиснало устата и я е
държало седнала на стола непрекъснато й е повтарял да седи на стола и да мълчи.
Според показанията на свидетелката Б. лицето, което осветявало с прожектора
помещенията в къщата осветило и лицето, което я е натискало на стола.
Свидетелката Б. е категорична в показанията си дадени в хода на досъдебното
производство при разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на
23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по описа на ПлРС и
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, че в този момент
шала на лицето, което я натискало на стола, се отпуснал и тогава тя успяла да
види очите на подсъдимия Ю.М. и да го разпознае. Според показанията на
свидетелката Б. докато тършувал в стаята другото лице я попитало дали дъщеря й
е там, като Б. отговорила, че е там с цел да заблуди извършителите. От
показанията на свидетелката Б. се установява, че в една от стаите лицето, което
претърсвало с прожектор помещенията намерило една банкнота от 10лв и една
банкнота от 5лв и от едно портмоне, което стояло до бурканчето взело сумата от
10лв, в две банкноти от по 5лв, една монета от 1лв и 10бр монети от по
20стотинки. Според показанията на свидетелката Б. докато тършувало из къщата
това лице намерило под стълбището, водещо към втория етаж на къщата скритата в
буркан от нея парична сума в размер на 300лв, 2 банкноти от 50лв и 10 банкноти
от по 20лв. Свидетелката Б. е категорична в показанията си дадени в хода на
досъдебното производство при разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1
от НПК на 23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по описа на ПлРС
и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, че докато се
намирало в къщата и докато се отдалечавало при заминаването си лицето,
извършило претърсването в къщата с прожектор било разпознато като подсъдимия М.М.. Според свидетелката Б. същата разпознала подсъдимия М.М. по силуета и по походката и поради обстоятелството, че
многократно преди това го била виждала и го познавала. Вярно е, че между
показанията на свидетелката Б., депозирани в хода на съдебното следствие и тези
дадени на досъдебното производство при разпита й пред съдия при условията на
чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по описа на ПлРС и приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.2 предл.2
от НПК, има противоречие относно действията на всеки един от извършителите и
съответно разпознаването им. В хода на съдебното следствие пострадалата Б.
депозира показания, че подсъдимият М.М. първи е
влязъл в стаята, запушил й е устата и през цялото време я е натискал на стола
да не става, а подсъдимият Ю.М. с прожектор е претърсвал къщата и е намерил
намиращите се там парични средства. В хода на досъдебното производство при
разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД
№1219/2016 по описа на ПлРС пострадалата Б. е
депозирала показания, че подсъдимият Ю.М. първи е влязъл в стаята, запушил й е
устата и през цялото време я е натискал на стола да не става, а подсъдимият М.М. с прожектор е претърсвал къщата и е намерил намиращите
се там парични средства. Показанията на свидетелката Б. дадени в хода на
досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК от съда, поради обстоятелството, че
свидетелката Б. в хода на съдебното следствие е заявила, че не си спомня, и по
този начин тези й показания са включени в доказателствената съвкупност. От
протокола за проведеното на 30.01.2017г съдебно заседание е видно, че
свидетелката Ц.М.Б. е заявила, че поддържа именно показанията си депозирани
пред органа на досъдебното производство, тъй като тогава е имала по-пресни
спомени. Съдът кредитира с доверие показанията на пострадалата свидетелка Ц.Б.
дадени на досъдебното производство при разпита й пред съдия при условията на
чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по описа на ПлРС и приобщени към доказателствения материал по делото
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.2 предл.2
от НПК, тъй като тогава възприятията на свидетелката Б. са били много
по-скорошни и съответно спомените по-пресни и с повече подробности относно
детайлите и относно това, какви действия е извършил всеки един от извършителите
на престъпленията и кого от подсъдимите е разпознала като извършител на тези
конкретни действия. Съдът, съобразявайки се с изминалия период от време от
извършване на деянието до разпита на свидетелката в хода на съдебното следствие,
с преклонната й възраст, със състоянието на стрес, в което се е намирала
свидетелката в момента на извършване на престъпните деяния и в момента на
разпита й в хода на съдебното следствие в присъствието на двамата подсъдими,
счита, че следва да бъдат кредитирани изцяло с доверие показанията на
пострадалата свидетелка Б., дадени в хода на досъдебното производство при
разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД
№1219/2016 по описа на ПлРС и приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1
т.2 предл.2 от НПК. В тази насока съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбата на чл.281 ал.1 от НПК позволява да бъдат
прочетени показанията на свидетел от досъдебното производство, които са дадени
по същото дело пред съдия в досъдебното производство, когато е налице някоя от
хипотезите на чл.281 ал.1 точки от 1 до 6. Важно е да се отбележи, че
прочитането на показанията става в присъствието на свидетеля, обусловено от
необходимостта да е налице някое от условията на чл.281 ал.1 точки от 1 до 6 от НПК. В конкретния случай е било налице условието на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, тъй като свидетелката Б. е заявила в
съдебно заседание на 30.01.2017г, че не си спомня нещо. След прочитане на
показанията на свидетелката Б. дадени в хода на досъдебното производство при
разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД
№1219/2016 по описа на ПлРС, тези показания на
пострадалата свидетелка Б. дадени пред органа на досъдебното производство пред
съдия са включени в доказателствената съвкупност и от тях се установява
времето, мястото, начина на извършване на деянието, извършителите и ролята на
всеки един от тях в престъпленията. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Б. дадени в хода на съдебното следствие,
които по съществото си потвърждават показанията на свидетелката, дадени в хода на
досъдебното производство при разпита й пред съдия при условията на чл.223 ал.1
от НПК на 23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по описа на ПлРС
и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда
на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, с изключение на
действията и разпределението на ролите на всеки един от подсъдимите в
извършване на престъпните деяния. Както бе посочено по-горе в тази насока
относно механизма на деянията, авторството на същите и разпределението на
ролите на всеки един от подсъдимите, съдът кредитира показанията на
пострадалата свидетелка дадени в хода на досъдебното производство при разпита й
пред съдия и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането
им по реда на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК. В тази
част показанията на свидетелката дадени в хода на досъдебното производство са
по-пълни, по-конкретни и отразяват в детайли ролята на всеки един от
подсъдимите в извършване на престъпленията. При формиране на своето решение за
кредитиране показанията на свидетелката Б. съдът съобрази и заключението на
вещите лица д-р Т. и А.А. по назначената комплексна
съдебно психолого-психиатрична експертиза. Вещите лица д-р Л.Т. и А.А. са категорични, че освидетелстваната Ц.Б. възпроизвежда събитията,
свързани с инкриминирания случай правилно, хронологично и логически подредено,
същата е могла правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда
факти от значение за разкриване на обективната истина по делото, както и да
дава достоверни показания за същите. Според вещите лица тревожно-депресивната симптоматика при освидетелстваната
Ц.Б. е възникнала след инкриминираното деяние като остра стресова реакция персистира и към момента на освидетелстването, а продължителността
на тревожно-депресивната симптоматиката повече от три месеца и разстройствата
във социалното функциониране дава основание на вещите лица да приемат, че освидетелстваната
Ц.Б. е с Разстройство на адаптацията. Според вещите лица д-р Л.Т. и А.А. разстройство на адаптацията при освидетелстваната Ц.Б. е психично
разстройство от регистъра на тревожните, свързани със стрес и соматоформи разстройства. Разстройство на адаптацията не е
психична болест в тесния смисъл за това понятие, и не може да бъде приравнено
към се приравни към „...краткотрайно или продължително на съзнанието..."
по смисъла на чл. 33 от НК. Освидетелстваната Ц.Б. е с интелект в рамките на
средната норма за възрастта. При изследването на паметовите
функции на освидетелстваната Ц.Б. при словесно- механична памет се отчита бавен
и ограничен процес на запаметяваме със значителни нарушения на фиксацията и репродукцията и умерени на ретенцията.
Образна памет е със значително ограничени възможности, логическа е умерено
стеснена, а цифрова е с леки отклонения от нормата. Съхранен е смисловия континуитет между минало и настояще. Вещите лица са
категорични, че няма основание да се коментира дементен
процес при освидетелстваната Ц.Б. въпреки напредналата й възраст. Според вещите
лица д-р Л.Т. и
А.А. на 23.05.2016г при освидетелстваната не се
установяват качествени разстройства във базисни сфери от психичната дейност,
като възприятия, мислене, емоции, воля, памет и интелект, които да нарушават
основните й психични годности. От заключението на
вещите лица д-р
Л.Т. и А.А. се установява, че изразената емоционална
ангажираност при репродукцията на спомени с емоционална лабилност и отслабен
волеви самоконтрол над психичните преживявания и чувства със съответната
емоционална експресия указва автентичност на преживяното и маркери за
травматично преживяване на случилото се на 15.03.2016г. и към настоящия момент
въпреки няколко месечната му давност, което насочва към преживяване на дистрес и произтичащите от него негативни последици. Според
вещите лица д-р
Л.Т. и А.А. освидетелстваната Ц.Б. е със запазена ориентация при
обичайните за възрастта й, микросоциална среда и битово ежедневие социални
процеси. Ориентирана е за стойността на обичайно потребявани
стоки от първа необходимост със съхранено аритметично мислене. Справя се с
домакински, битови задължения и обичайни ежедневни дейности съобразно
физическите способности, характерни за възрастта, нивото на автономност при
функционирането е съответно за хронологичната възраст и присъщите за нея инволутивни промени. Отчита се обедняване на речниковия
запас със стеснено езиково богатство, понятиен апарат и моментни затруднения
във вербализацията като при дозирана помощ притежава
ресурс за самокорекция. От заключението на вещите лица д-р Л.Т. и А.А. се установява, че освидетелстваната Б. е информирана за събития от
близката обществена действителност, касаеща битието й и съществуването в
микросоциалната среда. Налице е критично отношение към психичните промени,
характерни за инволутивната /старческа/ възраст, в
която се намира. Отчитат се прояви на психична ригидност
на фона на цялостна психомоторна ретардация, намалена
умствена продуктивност с трудности в съсредоточаването на вниманието на фона на
общо забавено психично темпо с нарушена превключваемост
и затруднена смяна на дейностите, паметови нарушения
и забавеност на мисловната дейност. Изразени са загубата на социална
пластичност, стереотипност в ежедневието, неадаптивност към нова обстановка,
нерешителност н неувереност с намалени рационалност, критичност в преценката и готовност за
поемане на инициативи и промени в житейския стереотип, което е в контекста на
привичната за възрастта ригидност на психичните
процеси, загуба на пластичност и креативност в мисленето и цялостно обедняване
на личността със снижаване нивото на социално функциониране. В съдебно
заседание при проведения разпит на вещите лица д-р Т. и А.А.,
последните заявяват, че след като непосредствено са изслушали разпита на
свидетелката Б. на съдебното следствие, не могат да добавят нищо ново към
изготвеното от тях заключение и то след разпита на свидетелката е със същата
валидност. На поставения въпрос от защитника на подсъдимите Ю. и М. *** адв.Г. дали съществува вероятност силния стрес да повлия на
правилното възприемане на фактите от пострадалата Б., вещото лице д-р Т. заяви,
че стресът, на който е била подложена пострадалата не може да доведе до
изкривени представи – илюзии за това, което се е случило. В хода на
досъдебното производство била назначена и извършена съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата Ц.Б., като видно от заключенията на вещите лица доц.
д-р П.Л. и доц. д-р С.М. по делото няма данни - свидетелски и медицински,
съгласно които свидетелката Б., към момента на деянието, да е имала оплаквания
относно зрението си. При контролния преглед се оплаква от сълзене в ляво око. Според
вещите лица доц. д-р П.Л. и доц. д-р С.М. свидетелката Ц.Б. има ектропион на долен клепач на ляво око и леко подчертана
структура на лещите на двете очи; не се виждат груби патологични промени в
очните дъна. Ектропионът е състояние, при което
свободния ръб на долния клепач се обръща навън. Изразеността
може да е различна. Това състояние обяснява и сълзотечението,
от което се е оплаквала прегледаната. Според вещите лица доц. д-р П.Л. и доц.
д-р С.М. офталмологичният статус показва, че към
момента на прегледа зрителната острота е равна на 0,8 (напълно запазена), т.е.,
към времето на описвания инцидент няма пречка за свидетелката Б. да възприема
образи, лица и предмети от обективната действителност. Съдът кредитира показанията
на свидетелката Б. дадени в хода на досъдебното производство при разпита й пред
съдия при условията на чл.223 ал.1 от НПК на 23.05.2016г по ЧНД №1219/2016 по
описа на ПлРС и приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.2 предл.2 от НПК, тъй като тези показания са конкретни, ясни
и последователни и съответстват напълно на приобщените като писмени
доказателства по делото - протокол за
разпознаване на лица и предмети от 23.05.2016г и фотоалбум R-53/2016г за разпознаване на 23.05.2016г в сградата на
01 РУ-Плевен и протокол за разпознаване на лица и предмети от 23.05.2016г и
фотоалбум R-54/2016г за разпознаване на
23.05.2016г в сградата на 01 РУ-Плевен. Целта на извършване на
процесуално-следственото действие разпознаване е ясно отразена в закона /чл.169
ал.1 от НПК/, а именно, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е
необходимо да се потвърди идентичността на лица или предмети, т.е. под
разпознаване следва да се разбира установяването на тъждество между лица и
предмети, предявени за разпознаване и лицата и предметите, за които се говори в
показанията на разпознаващия. Протоколът за разпознаване следва да обективира начина на провеждане на процесуално следствено
действие – обстановката на предявяване на лицата, снимките на лицата или
предметите представени за разпознаване, изявлението на разпознаващия относно това
дали има разпознато от него лице /снимка или предмет/ и ако да, кое е то и по
какви признаци е разпознато. От протоколите за разпознаване се установява, че в
задължителните разпити – неделима част от разпознаванията, относно това по
какво ще познае лицата, пострадалата свидетелка Ц.Б. ясно, детайлно и без
колебание е описала конкретните особени белези, по които ще разпознае всяко
едно от посочените от нея лица. От двата протокола за разпознаване на лица от
23.05.2016г се установява, че тези процесуално следствени действия са извършени
при спазване на предвидения в НПК ред и форма. Извършено от разследващ полицай,
в присъствието на поемни лица, като свидетелката Б.
непосредствено преди разпознаването на всеки е посочила по какви отличителни
белези и особености ще разпознае лицата, като всеки един от подсъдимите е бил
представен за разпознаване заедно с 3 други лица, които имат сходна с
посочената от разпознаващия външност. Доктрината и съдебната практика приемат, че
спазените законови изисквания при реализирани следствени действия в рамките на
досъдебната фаза на наказателния процес и закрепването им в надлежно изготвени
протоколи, гарантира процесуалната им годност при оценка на доказателствените
средства, която не може да бъде разколебана от последващи изявления на
разпознаващия за разграничаване ролята на всеки един от извършителите в
извършване на престъпленията. В тази насока съдът съобрази и показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П.Ц. и *** С., според които
същите са присъствали в качеството на поемни лица при
извършените разпознавания на лица на 23.05.2016г и според които показания
пострадалата свидетелка Б. е била емоционално разстроена, но при извършените
разпознавания на лицата е била категорична, като при разпознаването не е имало
никакви странични хора, в това число и дъщерята на пострадалата Б., които по
някакъв начин са могли да влияят при извършеното разпознаване. От показанията
на свидетелите П.Ц. и *** С. се установява, че спрямо свидетелката Б. не е бил
извършван натиск, съответно насочване от страна на водещия разследването или
някой друг за това, кое лице да разпознае. Свидетелката Б. по време на
осъществяване на престъпните деяния се е намирала в непосредствено близко
разстояние до извършителите, имала е възможност да види лицето на единия след
като е паднал шала му, да възприеме очите им, телосложението и не на последно
място пострадалата Б. ги е познавала отпреди, което е улеснило и разпознаването
им от нея. Свидетелката Б. при извършеното разпознаване на лица на 23.05.2016г,
за което е съставен протокол за разпознаване на лица и предмети от 23.05.2016г
и фотоалбум R-53 от 2016г за разпознаване на
23.05.2016г в сградата на 01 РУ-Плевен, находящо се на стр.49, 50, 51 и 52 от
досъдебното производство, категорично е разпознала подсъдимия М.М., като лицето, което е влязло на 23.05.2016г в нейния дом
и с фенер осветявало помещенията в къщата, претърсвало ги е и е взело сумата от
328лв. Свидетелката Б. при извършеното разпознаване на лица на 23.05.2016г, за
което е съставен протокол за разпознаване на лица и предмети от 23.05.2016г и
фотоалбум R-54 от 2016г за разпознаване на
23.05.2016г в сградата на 01 РУ-Плевен, находящи се на стр.56, 57, 58 и 59 от
досъдебното производство, категорично е разпознала подсъдимия Ю.М., като
лицето, което е влязло на 23.05.2016г в нейния дом и й е запушило устата й с
ръка и я е натискало на стола да седи, докато другото лице тършувало из
помещенията в къщата. В заключение следва да се посочи, че разпознаването като
процесуално-следствено действие е извършено при спазване на процесуалните
правила на НПК и приобщените по делото като писмени доказателства протоколи за
разпознаване на лица от 23.05.2016г са годни писмени доказателствени средства и
доказват безспорно авторството на престъпните деяния. Показанията на
пострадалата свидетелка Б. си кореспондират напълно и с показанията на
свидетелите П.Н., Ж.Н., С.Г. и П.С., от които показания става ясно, че
свидетелката Б. на следващата сутрин след престъпните деяния е споделила кои са
лицата, които са влезли в дома й, а именно – това са двамата подсъдими Ю.М. и М.М.. Според показанията на свидетеля П.Н. пострадалата Б.
сутринта при неговото посещение в дома й му е казала, че е разпознала
извършителите на престъплението, без да посочва имена. От показанията на
свидетеля Н. се установява, че по обяснението, което му е дала пострадалата и
предвид обстоятелството, че същият обслужвал като оперативен работник по МВР
повече от 5 години с.Бръшляница и познава жителите на селото, свидетелят Н.
веднага разбрал, че Б. говори за двамата подсъдими - Ю.М. и М.М.. Според показанията на свидетеля Н. пострадалата Б.
описала извършителите на престъплението, че живеят на близка улица, че са
момчета от многодетно семейство, че са женени, като единия от тях живее отделно
от родителите си в къща на края на селото. Свидетелят Н. е категоричен, че
пострадалата свидетелка Б. при проведения разговор с него е била ориентирана,
говорила е разумно, спомняла си е всичко. От показанията на свидетелката Ж.Н.,
дъщеря на пострадалата Б. се установява, че сутринта на 23.05.2016г към
07,30часа по телефона й се е обадила съседката П.С., която й казала да тръгва
веднага за с.Бръшляница, защото майка й била на улицата пред къщата, плачела и
махала с ръка. Според показанията на свидетелката Ж.Н. свидетелката П.С.
буквално й заявила по телефона: „трябва да си дойдеш веднага, защото ситуацията
е много неприятна”. От показанията на свидетелката Ж.Н. се установява, че след
като отишла със сина си в с.Бръшляница, заварила майка си – пострадалата
свидетелка Ц.Б., седнала на пейката в двора, плачела и треперела. Свидетелката Н.
попитала майка си какво се е случило, при което последната отговорила: „като ме
бутна на стола и аз се ударих и потече кръв”. От показанията на свидетелката Н.
се установява, че същата лично е възприела разбитата врата на входната врата и
разхвърляните стаи на първия етаж на къщата, след което се е обадила на
тел.112. Свидетелката Ж.Н. е категорична, че майка й – пострадалата Б., е
абсолютно стабилна жена за годините си, тя е с много добро зрение, напълно
самостоятелна, уравновесен човек е, сама се обслужва, психически е добре, сама
си готви, гледа си телевизия. От показанията на свидетелката Ж.Н. дадени по
същото дело при разпита й на досъдебното производство на 25.05.2016г и
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 предл.2
от НПК се установява, че майка й – пострадалата Б. й споделила, че двамата,
които са влезли в дома й и са претършували къщата и са взели общо 328лв, са
двама братя от селото, които са женени и че жената на единия е от същото село.
Според показанията на свидетелката Н. дадени на досъдебното производство при
разговора с майка си – пострадалата Б., последната й споделила, че двамата
извършители на престъпленията били маскирани мъже със светли шалове привързани
към главата, но когато си тръгнали на единия му се е смъкнал шала и тя го е видяла,
като е казала, че може да го познае. Показанията на свидетелката С.Г., също
дъщеря на пострадалата Б., дават информация относно това, че тя е била предния
ден преди грабежа на гости на майка си в с.Бръшляница. Според показанията на свидетелката
С.Г., тръгвайки си в събота, т.е. предния ден преди грабежа, за гр.Червен бряг,
където живее, и отивайки към автобусната спирка на с.Бръшляница, била
пресрещната от подсъдимия М.М., който й поискал 10лв.
Според показанията на свидетелката С.Г. подсъдимият М.М.
разбрал, че пострадалата Ц.Б. останала сама в дома си. От показанията на
свидетелката П.С. дадени по същото дело на разпита й в досъдебното производство
на 03.08.2016г и приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1
от НПК се установява, че веднага след извършването на грабежа пострадалата Б. й
споделила кои са извършителите на престъпленията. Според свидетелката П.С. пострадалата
Б. изразила съмнение, че извършителите на грабежа са децата на З. *** или
т.нар. ***. Действително свидетелите П.С., С.Г., Ж.Н.
и П.Н. не са свидетели – очевидци на извършените престъпления. От тази гледна
точка те не уличават пряко подсъдимите като автори на престъпните деяния.
Изброените свидетели обаче изброяват
физическото и емоционално състояние на пострадалата Б. непосредствено
след престъплението, както и това, че същата е споделила с тях кои са
извършителите на престъплението, а именно – подсъдимите Ю.М. и М.М.. Обясненията на подсъдимите Ю.М. и М.М.,
че същата вечер на 22.05.2016г и началните часове на нощта на 23.05.2016г са се
намирали в техните домове в с.Бръшляница и по никакъв начин не са съпричастни с
извършените престъпления в дома на пострадалата Б., според съда представляват
една защитна теза на подсъдимите, която не се подкрепя от нито едно от
събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се категорично от
показанията на пострадалата свидетелка Б. и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – протоколи за разпознаване на лица и предмети от
23.05.2016г и фотоалбуми към тях. Действително, обясненията на подсъдимите са
важно доказателствено средство, но те се явяват и средство за защита. В случая
обясненията на подсъдимите Ю.М. и М.М. не са
депозирани с цел разкриване на обективната истина по делото, а за реализацията
на тяхната защитна позиция с оглед избягване на наказателната отговорност. Обясненията
на подсъдимите следва да се подлагат на цялостна проверка за достоверност, а в
конкретния случай фактите противоречат на възприетата защитна теза на
подсъдимите. Както бе посочено по-горе двамата подсъдими безспорно са
разпознати от пострадалата Б. както при разпита й на съдебното следствие, така
и в хода на досъдебното производство при разпита й при извършените
процесуално-следствени действия – разпознаване. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите З.М., С. ***, Ш.М., И.М., Е.Р., Б.И. и В.М., според които
двамата подсъдими след 22часа на 22.05.2016г до 08,00часа сутринта на
23.05.2016г са се намирали в домовете си и не са ги напускали, тъй като тези
показания са дадени от лица, пряко заинтересовани от изхода на делото и по
своето естество представляват един несполучлив опит за изграждане на алиби на двамата подсъдими
за времето от полунощ до 03,00часа на 23.05.2016г, когато са извършени
престъпните деяния в дома на пострадалата Б.. Показанията на тези свидетели не
са последователни и логични и се опровергават напълно от показанията на
пострадалата Б., според които двамата подсъдими на 23.05.2016г около 01,00часа
са разбили входната врата и са влезли в жилището й и са я ограбили. Свидетелските
показания на свидетелите Д.Г., Ю.Б. и И.Л. не разколебават обвинението, тъй
като тези свидетели не са присъствали нито в домовете на подсъдимите, нито в
дома на пострадалата Б. към момента на извършване на престъпните деяния –
от 01,00часа до 03,30часа на
23.05.2016г, поради което тези свидетели нямат пряко отношение към извършеното
престъпление и неговите автори. Те единствено свидетелстват за това, че вечерта
на 22.05.2016г са били в дома на М.М. и в последствие
в дома на Ю.М., за да искат колело, но посещенията в домовете са били по
различно време според всеки един от свидетелите, като най-късният час е бил
23,30часа. Показанията на свидетеля Н.И., дадени в хода на досъдебното
производство при разпита му на 09.11.2016г и приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, са дадени с цел разколебаване на
обвинителната теза и по-точно авторството на престъпните деяния, но съдът не
кредитира тези показания, тъй като при разпита му в съдебно заседание на
30.01.2017г на съдебното следствие свидетелят И. категорично е отрекъл
достоверността на показанията дадени в досъдебното производство и изрично е
заявил, че е излъгал.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият Ю.З.М. е осъществил от обективна и субективна страна при условията
на реална съвкупност съставите на престъпления по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК и по чл.170 ал.2 предл.1 и предл.3
вр.ал.1 предл.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият М.З.М. е осъществил от обективна и субективна
страна при условията на реална съвкупност съставите на престъпления по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК и по чл.170 ал.2 предл.1 и предл.3
вр.ал.1 предл.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Ю.З.М. ***, в съучастие като извършител с М.З.М. ***, също като извършител, влязъл
в чуждо жилище в с.Бръшляница, на ул.**, собственост и обитавано от Ц.М.Б. от
с.с., като употребил за това сила и деянието е
извършено нощем от две лица.
На 23.05.2016г в с.Бръшляница, обл.Плевен, в
съучастие като извършител с Ю.З.М. ***, също като извършител, влязъл в чуждо
жилище в с.Бръшляница, на ул.**, собственост и обитавано от Ц.М.Б. от с.с., като употребил за това сила и деянието е извършено
нощем от две лица.
Противозаконното влизане в чуждо жилище е престъпление
против личните права на гражданите. От обективна страна следва да е налице
особения предмет на престъплението – чуждо жилище. Съобразно константната и
непротиворечиви практика на съдилищата жилището е „помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно лице или повече такива за живеене”. Съществен
елемент от обективната страна на състава на престъплението е, че съдържанието
на волята на обитателите на това жилище е то да не се посещава и ползва от
други, чуждо на семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана
чрез конклодентни действия, както е в конкретния
случай – заключването на входната врата, и затварянето на прозорците на къщата.
Това жилище е чуждо за подсъдимите, тъй като те не живеят в него на правно
основание. Влизайки на 23.05.2016г в чуждо жилище – къщата на пострадалата Ц.Б.
***, употребявайки за това сила подсъдимите М. и Ю. *** са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.170 ал.1 от НК. Тъй
като деянието е извършено в съучастие от две лица и нощем около 01,00часа
налице са квалифициращите белези на престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 и последно вр.ал.1 от НК,
по който текст следва да бъде ангажирана и наказателната отговорност на
подсъдимите Ю. и М. ***. За да е налице обективния признак нощем по смисъла на
чл.170 ал.2 от НК е необходимо да бъде установено, че деянието е извършено след
22,00часа, като е без значение обстоятелството дали пострадалият в конкретния
случай е спял и дали е могъл да възприема факта на проникване в жилището му. В
случая от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че
проникването в чуждото жилище е било извършено след 22,00часа – 01,00часа на
23.05.2016г, обстоятелство чието наличие обосновава квалифициращия признак
„нощем” по смисъла на чл.170 ал.2 от НК. За да е налице обективният елемент на
състава на престъплението по чл.170 ал.2 предл.1 от
НК е необходимо влизането нощем да е станало по един от начините, посочени в
чл.170 ал.1 от НК. В конкретния случай влизането е осъществено с употреба на
сила – чрез взломяване на входната врата на къщата. Съобразно
трайната и непротиворечива практика на съдилищата квалифициращия признак в
различните престъпни състави, в това число и в състава на престъпление по
чл.170 ал.2 от НК „извършено от две или повече лица” е налице тогава, когато в
самото изпълнително деяние са взели участие повече субекти, като за да е налице
такъв признак, то всички тези субекти следва да бъдат преценени като съизвършители. Както бе посочено по-горе по безспорен и
несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че
двамата подсъдими като съизвършители са влезли в
чуждо жилище в с.Бръшляница на ул.**, собственост и обитавано от Ц.Б., като
употребили за това сила и деянието е извършено нощем от две лица. Субективният
елемент на състава на престъплението се характеризира със съзнание у дееца, че
нарушава неприкосновеността на жилището, в което е влязъл нощем.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимите Ю.З.М. и М.З.М. са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са неговите
обществено-опасни последици и са целели тяхното настъпване. Подсъдимите са
съзнавали всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
Събраните по делото доказателства безсъмнено сочат, че влизането в чуждото
жилище посредством сила е извършено от подсъдимите умишлено. И у двамата
подсъдими са били налице ясни възприятия, че това е жилище, собственост и
обитавано от свидетелката Ц.Б.. Като при пристигането си през нощта са заварили
жилището заключено, искали са да проникнат в него, използвали са сила за това и
са осъществили намерението си.
От обективна страна подсъдимият Ю.З.М. ***, в съучастие, като извършител с М.З.М. ***, също като извършител отнел
чужди движими вещи – сумата от триста двадесет и осем лева от владението на Ц.М.Б.
***, с намерение противозаконно да ги присвои, както употребил за това сила и
заплашване;
От обективна страна подсъдимият М.З.М. ***, в съучастие, като
извършител с Ю.З.М. ***, също като извършител отнел чужди движими вещи – сумата
от триста двадесет и осем лева, от владението на Ц.М.Б. ***, с намерение противозаконно
да ги присвои, както употребил за това сила и заплашване.
Грабежът по смисъла на чл.198 ал.1 от НК е едно типично двуактно
престъпление, състоящо се от два акта: 1/ употреба на принуда /физическа или
психическа/ и 2/ отнемане на вещта. Принудата е начинът за преодоляване
съпротивата на лицето, от което се отнемат вещите. Според съдебната практика
принудата може да бъде насочена към преодоляване на реална или възможна
съпротива на лицето /в този смисъл е решение №436/06.06.1996г на Второ н.о. на
ВС/. Вторият акт на изпълнителното деяние на грабежа е отнемането на вещите от
владението на пострадалия с намерение противозаконното им присвояване. При
грабежа е необходимо принудата винаги да предхожда или да съпровожда отнемането
на вещите. По принцип грабежът представлява престъпление, което се
характеризира с усложнение в изпълнителната дейност. Както бе посочено по-горе
като съставно престъпление грабежът включва два прояви, всяка от които сама по
себе си осъществява състав на престъпление /принуда и кражба/, но които –
дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна
самостойност и се явяват едно сложно престъпление. При съучастие под формата на
съизвършителство от обективна страна съставомерността на деянието от гледна точка на отделния
деец се обуславя от извършването само на отделен елемент от изпълнителната
дейност. В конкретния случай няма спор, че подсъдимият Ю.М. е участвал в
употребената принуда спрямо пострадалата Ц.Б., а подсъдимият М.М. е участвал в отнемането на имуществото с намерението да
го присвои противозаконно. Субективният обединяващ признак /т.нар. „общ
умисъл”/ е налице тогава, когато всеки от дейците при осъществяване на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите
съучастници и е допускал от така съчетаната дейност да бъдат осъществени всички
обективни признаци на престъпния състав. Не може да има никакво съмнение, че
подсъдимият Ю.М., които е осъществявал принудата спрямо пострадалата Б. поне е
допускал настъпването на последиците, визирани в чл.198 ал.1 от НК. В същия
смисъл не може да има никакво съмнение, че подсъдимият М.М.,
който е осъществявал отнемането на имущество с намерение противозаконно да го присвои
от пострадалата Б., поне е допускал настъпването на последиците, визирани в
чл.198 ал.1 от НК. Между двата акта съставляващи изпълнителното деяние на
грабежа, съществува функционална връзка, тъй като използваната от подсъдимия Ю.М.
принуда се явява начин, метод за парализиране на съпротивата на пострадалата Б.,
която не е имала намерение да даде или отстъпи някому парите си и
противозаконното им отнемане от подсъдимия М.М.
съвпада по време с принудата. Употребената сила и заплашване от подсъдимите
безспорно е била насочена към преодоляване на връзката между пострадалата и
намиращите се в дома й пари.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимите Ю.З.М. и М.З.М. са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са неговите
обществено-опасни последици и са целели тяхното настъпване. Подсъдимите са
съзнавали всички елементи от обективната страна на състава на престъплението.
При определяне вида и
размера на наказанията, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието, личната опасност на подсъдимите, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подсъдимия Ю.М. съдът взе предвид чистото му съдебно минало. За
подсъдимия М.М. не се констатират смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на двамата подсъдими съдът взе предвид изключително високата степен
на обществена опасност на деянията предвид условията на време, място и
обстановка, и предвид начина и механизма на извършените деяния, насочени към
много възрастна – на 93г, самотно живееща жена, това, че деянията са извършени
в тъмната част на денонощието и с използване на двете форми на принуда спрямо
пострадалата. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на
подсъдимия М.М. съдът взе предвид миналите му
осъждания и лошата му характеристична справка, включваща 6бр заявителски материали за извършени умишлени престъпления по
чл.194, чл.195, чл.199 ал.1 т.4 и чл.215 ал.1 от НК.
Съдът осъди подсъдимия Ю.З.М. на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства на пет години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим в Затворническо общежитие от открит тип за престъпление
по чл.198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК.
Съдът осъди подсъдимия Ю.З.М. на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства на две години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим в Затворническо общежитие от открит тип за престъпление
по чл.170
ал.2 предл.1 и предл.3 вр.ал.1 предл.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК на
подсъдимия Ю.З.М. едно общо най-тежко
наказание, а именно ПЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален строг режим в Затвор.
Съдът приспадна на
основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия Ю.З.М. ЕГН ********** е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 24.05.2016г.
Съдът осъди подсъдимия М.З.М. на основание чл.54 от НК при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства на седем години лишаване от свобода при
първоначален строг режим в Затвор за престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и
чл.54 от НК.
Съдът осъди подсъдимия М.З.М. на основание чл.54 от НК при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства на три години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в Затвор за престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 и предл.3 вр.ал.1 предл.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК.
Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М.З.М. едно общо най-тежко
наказание, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг
режим в Затвор.
Съдът приспадна на
основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което спрямо подсъдимия М.З.М. ЕГН ********** е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
24.05.2016г.
Съдът приведе в изпълнение
на основание чл.68 ал.1 от НПК влязлата в сила присъда №173/09.09.2014г на РС-Плевен, влязла в сила от 10.11.2014г, постановена
по НОХД №2198/2014г, с която подсъдимият М.З.М. е осъден на
ДВЕ години лишаване от свобода, като определя първоначален строг режим на
изтърпяване на това наказание в Затвор.
Съдът счита, че тези по вид и размер наказания ще
изпълнят целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът
осъди подсъдимите
Ю.З.М., ЕГН ********** и М.З.М.,
ЕГН **********
да заплатят солидарно на основание чл. 45 от ЗЗД на Ц.М.Б. *** сумата от 328лв., представляваща размера на
причинената имуществена вреда в резултат на деянието, предмет на повдигнатото
обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
23.05.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Налице са предпоставките за уважаване на предявения
граждански иск, а именно – виновно противоправно
поведение на подсъдимите, настъпил вредоносен резултат и причинна връзка между
това противоправно поведение на подсъдимите и
резултата.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: Два броя парчета стъкло от външен прозорец; 1бр бурканче от лютеница „Олинеза“; 1бр полиетилинов плик;
1бр буркан от Крем-какао; 1бр полиетиленов плик тип „Джоб“; 1бр вестник -
рекламна брошура на „Кауфланд“; 1бр кварцова лампа;
1бр дактилоскопна следа и
2бр трасологични следи, след влизане на присъдата в
сила да бъдат унищожени, като вещи с незначителна стойност.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
Ю.З.М., ЕГН ********** да заплати държавна такса съобразно уважения размер на гражданския
иск в размер на 25лв. по сметка на Плевенски районен съд.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия
М.З.М., ЕГН ********** да заплати държавна такса съобразно уважения размер на
гражданския иск в размер на 25лв. по сметка на Плевенски районен съд.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимия Ю.З.М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 298,21лв.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3
от НПК подсъдимия М.З.М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в
досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 298,21лв.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Ю.З.М., ЕГН ********** да
заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в
размер на 230лв.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия М.З.М., ЕГН ********** да
заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в
размер на 230лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: