Р Е Ш
Е Н И Е № 304
27.10.2020 г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Зорница
Делчева
и в присъствието на
прокурора Петко Георгиев
изслуша докладваното от
съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №287
по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С решение №265 от 17.06.2020 г., постановено по АНД №9/2020 г., Районен съд-Стара Загора потвърдил
Наказателно постановление /НП/ №480884-F506316 от 28.11.2019 г.
на началник отд. „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „И.П.-А.-САТЕЛИТ
-2“, с ЕИК ********* за нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006, вр.
с чл.118, ал. 1 от ЗДДС било наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 600.00 лв. на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението станал наказаният, който го обжалва в срок.
В касационната жалба се
съдържат оплаквания, че по отношение на посоченото решението били налице
основанията по чл.348 от НПК - неправилност, поради нарушение на материалния
закон, поради допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост
на наказанието.
Алтернативно се моли, ако
били налице основанията по чл.222, ал.2 от АПК делото да се върнело за ново
разглеждане от друг състав на РС или да се изменяло НП, като се намалил размер
на санкцията.
На първо място се твърди,
че РС приел за безспорно установена описаната в НП фактическа обстановка,
позовавайки се на показанията на св. ф. и св. Г., на протокола за извършена
проверка и др. писмени доказателства. Съдът дал вяра единствено на
доказателствата, предоставени от органа без да обсъдил в съвкупност целия
събран доказателствен материал. Всички ангажирани от касатора доказателства
били формално отречени и възприети за неоснователни. Подробно се описва
фактическа обстановка, така както се възприема от касатора, като чрез нея се
претендира нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, вкл. и липса на доказаност на
описаното нарушение.
На второ място се
претендира невярно посочване на часовете на оперативната проверка и на
контролната покупка, като се твърди, че не било вярно, че била извършена
контролна покупка и че за нея не бил издаден фискален бон. Това било видно от
показанията на св. Г.. Неговите показания били подкрепени и от фискален бон с №
0001559, издаден на 19.08.2019г. за стойността от 0,01 лв. Показанията на св. Г.
се подкрепяли дори и от тези на свидетелите на органа. Всички тези
доказателствени средства удостоверявали, че проверяващите се били легитимирали
в 16,24 часа, когато поискали и издаване на ФБ за стойността от 0,01лв.,т.е.
контролна покупка в 16,40 часа не била извършена преди проверяващият ф. да се
легитимирал.
На трето място се
навеждат доводи и относно сума от 80,52 лв., като установена разлика в касовата
наличност и се коментират свидетелските показания, дадени пред РС.
На последно място се
счита, че било наличие основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, който
неправилно не бил приложен и поради това решението и НП следвало да се отменят
Редовно призован в с. з.,
касаторът се представлява от адв. С., която поддържа доводите от касационната
жалба.
Ответникът – ТД на НАП, гр. Пловдив, не изпраща
представител. В депозиран по делото писмен отговор излага мотиви за
неоснователност на подадената касационна жалба и моли за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
Представителят на ОП Стара Загора изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, съответно правилност и законосъобразност
на оспореното решение.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна и за неоснователна по
същество.
За да потвърди процесното
НП, въззивният съд приел за процесуално
допустима жалбата, а описанат от органа фактическа обстановка приел за установена по несъмнен начин от събраните доказателства по
делото – показанията на св. Г. и ф., КЛЕН, въпросен лист, протокол за извършена
проверка от 19.08.2019г. Възприетата като безспорна фактическа обстановка по
извършване на наказаното деяние се изразявала в това, че на 19.08.2019г. в
16,40 часа в обект зеленчуков магазин, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „хх“
135 и стопанисват от наказания субект била направена контролна покупка на един
брой пъпеш с тегло от 2,240 кг. на стойност от 2,69 лв., платена в брой от св. ф.,
като преди легитимацията му не бил издаден ФКБ от наличния в обета електронен
касов апарат с фискална палет, нито касова бележка от кочан.
Въззивният съд е приел, че чрез посочените доказателствени средства по
несъмнен начин, безпротиворечиво и в пълна кореспонденция по между им се
удостоверявала описаната от органа фактическа обстановка, която не се опровергавала
от показанията на св. П. и св. Г., тъй като и двамата твърдели, че не
присъствали на самата контролна покупка. Възприетата и установена пред РС
фактическа обстановка правилно органът и съдът приемали извод за извършено
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС наказуемо на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
РС посочил, че за нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС било достатъчно да се
установи извършване на покупка, за която няма издаден ФКБ или касова бележка от
кочан, а настоящият случай бил именно такъв, тъй като наказаният осъществявал
търговска дейност в проверявания обета и бил задължено лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/2006г., а при извършена покупка в обекта на налични там стоки, продажбата
не била регистрирана по законово установения за това начин. Така било извършено
и въпросното нарушение, което следвало да се санкционира с предвидената в
чл.185, ал.1 от ЗДДС санкция и административно наказуем бил именно търговецът,
чиято отговорност била обективна, безвиновна.
На следващо място РС приел и извод за правилно определяне на размера на
санкцията, който бил към законовия минимум и съобразен с тежестта на
нарушението и че не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Според въззвиния съд били спазени и процесуалните правила и в частност
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Даден бил отговор и на наведените от
жалбоподателя оплаквания в жалбата му, като същите били възприети за
неоснователни.
Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите и правни доводи на
първоинстанционния съд. Правилно РС – Стара Загора приема за доказана описаната
от органа в неговия акт фактическа обстановка, която се състои в това, че на
19.08.2019г. в 16,45ч в стопанисван от касатора търговски обект е извършена
покупка на стока на цена от 2,69лв., но за нея не е издаден ФКБ от намиращото
се и функциониращо ФУ, нито касова бележка от кочан. Правилни са доводите на
въззивния съд, че визирането на единична стойност на стоката е ирелевантно за
процесния случай, същественото за него е фактът на извършена продажба на стока,
предлагана в обект, където има регистриран фискален касов апарат, като тази
покупка като факт не се оспорва от наказания, както и релевантно е, че същата
не е отчетена по законово предвидения начин чрез издаване на ФКБ или касова
бележка от кочан. Именно тези релевантни факти се удостоверяват чрез
показанията на разпитаните свидетели Г. и ф., а не се опровергават от другия
доказателствен материал, в частност показанията на другите свидетели.
Твърдения на други факти, които да опровергават тези от значение за спора
липсват, както пред РС, така и пред касационната инстанция. При това положение
правилно и законосъобразно при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения по см. на чл.348, ал.3 от НПК въззивният съд и правилно приложение на
закона долустоящият съд извежда своя правен извод за доказаност на конкретното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, което правилно и законосъобразно е наказано
на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Споделят се и доводи за правилно определен размер
на наложеното наказание, което не налага тяхното приповтаряне в това решение. Също
така се споделят и доводите относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, защото
конкретният случай на нарушение по чл.3 от Наредба Н-18/2006, вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС не разкрива наличие на такива извънредни обстоятелства по неговото
извършване, които да правят наложително прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН,
ето защо и на тази плоскост НП и решението на РС за правилни и законосъобразни.
Не се споделят доводите на касатора за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото релевантните за конкретното противоправно деяние факти и
обстоятелства от обективната действителност намират своето конкретно, точно и
ясно описание в АУАН и в НП и не е налице противоречие между това описание,
както претендира касторът.
Също не основателни са доводите в насока на установените 80,52 лв., тъй
като административната отговорност на касатора не е ангажирана за не
регистрирането на тази сума, а за не издаване на ФКБ или касова бележка от
кочан за извършена покупка на стока от търговския обект, който се стопанисва от
наказаното лице, въпреки законовото задължение, което му се вменява в чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
По така изложените съображения, касационната инстанция
намира процесното решение за валидно, допустимо и правилно и по отношение на
него не са налице основанията по чл.348, ал.1 от НПК за неговата отмяна.
Предвид изхода на делото основателна се явява претенцията за разноски на
ответника по касация, предвид нейното своевременно заявяване. Същият претендира
възнаграждение в максимален размер, като Съдът намира, че този размер е
неоснователен, като се съобрази конкретната фактическа и правна сложност на
делото, положените процесуални усилия на пълномощника на ответника по касация,
но предвид липсата на своевременно възражение за прекомерността на поисканото
възнаграждението, то следва да се присъди така поискания от пълномощника на
ответника по касация в максималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №265 от 17.06.2020 г., постановено по
АНД №9/2020 г., Районен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА ЕТ„И.П.-А.-САТЕЛИТ -2“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, да заплати на НАП, гр. София, сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.