РЕШЕНИЕ
№ 676
гр. Пловдив, 13.04.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1224 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 25 от 14.01.2020г. издадено от *** Община
Пловдив, с което на С.К.М. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от нея нарушение по чл. 6,
ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр. Пловдив.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
представител адв. А. обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Оспорва извършването на
нарушението, като твърди и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на административно-наказателното производство. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
представител юрисконсулт К. оспорва подадената жалба. Твърди, че същата е
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно
постановление. Претендира разноски, като в случай на уважаване на подадената
жалба прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът
намира , че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за основателна.
В настоящия случай, жалбоподателят е
бил санкциониран за това, че при направена проверка на 17.09.2019 г. в гр.
Пловдив, в 21.10 часа, на ул. ,,***‘‘ № ***, било установено, че жалбоподателят
е паркирал МПС марка ,,Ситроен‘‘ с рег. № *** върху тротоара на посочения
адрес, без разрешение от собственика на пътя или администрацията. Нарушението
било установено с глоба фиш с № **********/17.09.2019 г. в размер от 50 лв.
Същият бил обжалван пред РС гр. Пловдив, след което били предприети действия по
съставянето на АУАН. С писмо с изх. № 19 ОР-1788/3/ от 13.11.2019 г., жалбоподателят
бил поканен за съставянето на 10.12.2019 г. за съставянето на акт, като същият
не се бил явил, което наложило и издаването му в негово отсъствие.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан актосъставителят И.М., който потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така
депозираните показанията, доколкото същите са ясни, логични и последователни и
си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представените копия от Заповеди се
установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От представеното писмо с изх. № 19
ОР-1788/3/ от 13.11.2019 г. се установява, че жалбоподателят е бил поканен да
се яви на 10.12.2019 г. да се яви за съставянето на АУАН.
Предвид гореизложеното се достигна до
извод, че има извършено от жалбоподателя нарушение. Дори и същият да не е бил
открит към момента на извършване на нарушението, то МПС-то с което е било
извършено същото е собственост на притежаваното от него търговско дружество и по
този начин отговаря за извършени нарушения с него.
Съдът
е на становище, че хода в на административно-наказателното производство има
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
жалбоподателят е бил санкциониран на основание Наредбата, вместо на основание
Закона за движението по пътищата.
Според правилото на чл. 41 от НРСППППСТП при
констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които
няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на
лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в
наредбата.
В
случая за нарушението по чл. 178е от ЗДвП е предвидена изрична и конкретно
определена санкция в размер от 50 до 200 лева за лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.
В
конкретния случай, въпреки, че в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е
паркирал върху тротоар, то същият е бил наказан на основание Наредба, вместо на
основание Закона за движение по пътищата.
При
това положение санкцията по чл. 43, ал. 3 от НРСППППСТП се явява приложена без
правно основание, доколкото Наредбата се прилага единствено, когато няма
съответно нарушение разпоредба по законов нормативен акт.
Предвид
гореизложеното обжалваният акт следва да се отмени.
По разноските:
По
делото са налице доказателства, че жалбоподателят е направил разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което и въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер от 300 лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира за основателно наведеното възражение за прекомерност относно
претендираното адвокатско намаление, поради което и същото трябва да бъде
присъдено в минимума предвиден в Наредбата за определяне на адвокатските
възнаграждения. За преценка на това се отчетоха обстоятелствата, че делото не
се отличава с правна и фактическа сложност и същото приключи с провеждането на
едно съдебно заседание при което бяха събрани единствено гласни показания,
поради което и претендирано възнаграждение в размер от 400 лева се явява
прекомерно.
Предвид всичко
гореизложено, депозираната жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25 от 14.01.2020г.
издадено от *** Община Пловдив, с което на С.К.М. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено
от нея нарушение по чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на С.К.М. с ЕГН: ********** сумата в размер от 300 /триста/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.