Решение по дело №2803/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260082
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20202330102803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260082/17.2.2021г.

гр. Ямбол, 17.02.2021 година

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                    ХV-ти граждански състав

На 16.02                                                                                                 2021 година 

В публично заседание в следния състав:                                           

    Председател: Марина Христова

 

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гр.дело № 2803  по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по искова молба предявена от К.А.А. и А.А.А. против ЕТ «Ф.Ф.- Г. Г.», с която се претендира да бъде развален по съдебен ред сключеният между общия на ищците наследодател и ответното ЕТ на 21.02.2007 год. договор за аренда на земеделска земя поради забава на арендното плащане, както и да бъде постановено връщане на имота.  

Ищците сочат, че са собственици по наследство на  недвижим имот – нива, находяща се в землището на с. В.. На 21.02.2007 год. бил сключен договор за аренда на имота между общият им наследодател /поч. на 28.02.2010 год./ и ответника. В договора бил уговорен срок за заплащане на арендната вноска – до 30 септември на съответната стопаниса година. Ищците добросъвестно изпълнявали задълженията си по договора, но на стопанските – 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 год. ответникът не заплащал арендните вноски. Предвид липсата на плащания за три стопански години за същите възниквал интереса от разваляне на договора по съдебен ред, както и за връщане на имота, поради разваляне на договора. Претендират се и направените по делото разноски.

            В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.

В с.з., исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците, който изразява становище, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по иска.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на явилата се страна и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 28,ал.2 от ЗАЗ, вр. чл. 27,ал.1,т.2 от ЗАЗ и чл.30,ал.1 от ЗАЗ.

            Ищците, чрез своя процесуален представител в с.з. са  направили изрично искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника по всеки от предявените искове. Допустимостта на неприсъственото съдебно решение се обосновава от процесуалното бездействие на ответника, който не е представил писмен отговор на иска, след редовно връчване на съдебните книжа, не се е явил в първото по делото с.з., за което  е бил редовно призован, същевременно и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това,  осъществени се явяват предвидените в чл. 238,ал.1 ГПК основания за постановяване на немотивирано по същество решение по спора.   Реализирани са и кумулативните предпоставки по чл.239 от ГПК,  т.к. на  ответника е указано какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.

            При фактическите твърдения, въведени с исковата молба, подкрепени и от приетите по делото писмени доказателства и  съобразявайки  правилата за разпределяне на доказателствената тежест в исковия процес, съдът формира извод за основателност на предявените искове.  При липса на оспорване и релевирани възражения от страна на ответника , като страна носеща тежестта за доказването им, закономерно следва да се направи извод за вероятната основателност на исковете  в хипотезата на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците  направените по делото разноски в размер на  450 лв. – заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложените съображения и на основание чл.239 ГПК, ЯРС

 

 Р    Е    Ш    И   :

 

РАЗВАЛЯ, на основание чл.28, ал.2 вр. чл.27,ал.1 , т. 2 от ЗАЗ, сключения на 21.02.2007 г. договор за аренда на земеделска земя, между А. П. А. и ЕТ „Ф. – Ф.- Г. Г.“, вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Я. под вх. № ***, том ***, стр. ***.

ОСЪЖДА, на основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ ЕТ „Ф. – Ф.- Г.Г.“ЕИК *********  да върне на К.А.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********, в качеството им на наследници на А. П. А., поч. на 28.02.2010 год.,    недвижимите имоти, предмет на Договор за аренда на земеделска земя от 21.02.2007 г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд-Я. под вх. № ***, том ***, стр. ***.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 ЕТ „Ф. – Ф.- Г. Г.“ЕИК ********* да заплати на К.А.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********  сумата от 450 лв.  – разноски за настоящата инстанция.

Препис от решението да се връчи на страните.

          Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

 

 

                                                                                    Районен съдия: