№ 10512
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110147423 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. И. С. против
„ММ.......................... ЕАД искове по чл. 200, ал. 1 КТ: за заплащане на обезщетение в размер
на 30 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени поради трудова злополука, случила се на
11.02.2021 г., както и 360 лв. – за имуществени вреди (медицински консуматив – тел)
поради същата злополука, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
злополуката до окончателното изплащане. Твърди се, че ищецът Г. С. е работела при
ответника на длъжност „Ръководител движение ПМС към служба „Движение“. Злополуката
се е случила на метростанция „Хан Кубрат“ на 11.02.2021 г. около 00 ч. 50 мин, когато при
извършване на проверка за отсъствие на напреженеие на Път 1 и обезопасяване на железния
път, при преминаване през въздушната междина , пада в канала на железния път върху
дестния си лакът – което било признато за трудова злополука с Разпореждане №
30318/19.02.2021 г. Няколко часа след инцидента, ищцата започнала да изпитва силни болки,
поради което е била закарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е била оперирана по
спешност, като е била поставена медецинска тел – консуматив, за който е заплатила 360 лв.
Изписана на 15.02.2021г., ищцата е ползвала отпуск по болест за периода до 15.04.2021 г.
Върнала се е на работа по финансови причини преди да се възстанови здравословно.
От страна на ответника исковете се оспорват. Твърди се, че на ищеца е била изплатена сума
в размер на 107,29 лв. по силата на задължителна застраховка „Трудова злополука“.
Оспорва действителния период на възстановяване да е продължил повече от ползвания от
ищеца отпуск по болест от 64 дни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
1
правна страна следното:
Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение към момента на
настъпване на злополуката, като ищецът е заемала длъжността „Ръководител движение
ПМС към служба „Движение“. От Разпореждане № 30318/19.02.2021 г. се установява, че е
признат за трудова злополука, случилият се на 11.02.2021 г. инцидент, когато през време и
във връзка с извършваната работа – проверка за отсъствие на напреженеие на Път 1, при
преминаване през въздушната междина, пострадалата пада в канала на железния път,
вследствие на което получава счупване на горния край на лакътната кост на дясната ръка.
С оглед цитираното разпореждане № 18443/03.09.2015 г. и на основание чл. 200, ал. 1 КТ е
налице обективно основание за отговорност на работодателя – „За вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност…
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им“.
От страна на ответника не се твърди ищецът умишлено да е причинил увреждането си, нито
се твърди груба небрежност, поради което не е налице основание за изключване или
намаляване на отговорността на ответника като работодател на основание чл. 201, ал. 1 и ал.
2 КТ.
Относно вида и характера на причинените на ищеца неимуществени вреди:
Според неоспореното заключение на вещото лице от д-р К. С. по назначената съдебно-
медицинската експертиза (л. 83 от делото). Според експертното заключение, изготвено въз
основа на медицинската документация, представена по делото, и личен преглед, на
11.02.2021 г. ищецът е получила счупване на горния край на лакътната кост; претърпяла е
оперативно лечение, като на 26.02.2022 г. отново е била проведена оперативна интервенция,
за да бъде отстранен поставения по-рано необходим за фиксирането материал (медеценска
тел). На 07.05.2022 г. ищцата е постъпила за трети път в „Пирогов“ за трета операция, която
се е наложила за отстраняване на т.нар. грануломи чужда тяло, които са се били образували
около конците вътре в раната и не са се били разложили. Според представените болнични
листове (които не са оспорени от ответника) след първата операция ищцата е ползвала 64
дни, след втората операция – 75 дни, а след третата – 32 дни. Видно е, че ползвания от
ищеца отпуск по болест е бил повече от 64 дни, противно на възражението на ответника.
През месец август 2021 г. при ищцата е установен ревматоиден артрит, за който също е било
проведено двукратно болнично лечение – през август 2021 г., както и през юни 2022 г.
Вещото лице отговаря, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителния периодпри такъв тип увреждания е около 3-4 месеца. В случая обаче се
установява, че при ищцата лечението е било свързано с усложнения, с оглед които ищцата
не е възстановила здравето си дори една година след инцидента.
Не се спори и се установява от представения фискален бон, ведно с фактура, че от страна на
ищеца са били заплатени 360 лв. на 15.02.2021 г. за медицински консуматив – т.нар. малък
2
остеосинтезен пакет. Следва, че искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
Преживените от ищцата негативни емоции непосредствено при настъпване на инцидента,
при проведените три оперативни интервенции, във връзка с битовите неудобства, както и
със съпътстващите лечението и възстановяването болки и страдания съдът приема за
обективен факт, в подкрепа на който са и събраните гласни доказателства – свид. Веселина
С., дъщеря на ищцата. Съдът приема, че следващото се справедливо обезщетение е в размер
на 30 107,29 лв.
Не се твърдят и не се установяват плащания, които да обосновават намаляване на основание
чл. 201, ал. 3 и ал. 4 КТ на следващото се обезщетение с размерите на получените
застрахователни обезщетения, освен в размер на 107,29 лв. по силата на задължителна
застраховка „Трудова злополука“, за което ищецът не спори. След намаляване с изплатеното
застрахователно обезщетение, следва, че искът за неимуществени вреди се явява изцяло
основателен – за 30 000 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право съдебни
разноски, но такива не се присъждат, тъй като не се представят доказателства разноски да са
сторени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 1550
лв., от която: 1250 лв.– държавни такси, 300 лв. –изплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ММ.......................... ЕАД с ЕИК ............................ да заплати на Г. И. С. с ЕГН
**********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ обезщетение в размер на 30 000 лв. за
неимуществени вреди, както и обезщетение в размер на 360 лв. – за имуществени вреди
(медицински консуматив – тел), поради трудова злополука от дата 11.02.2021 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 11.02.2021 г. до окончателното изплащане на всяка от
двете главници.
ОСЪЖДА „ММ.......................... ЕАД с ЕИК ............................ да заплати в полза на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 1550 лв., от която:
1250 лв.– държавни такси, 300 лв. –изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4