Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31
гр.Пловдив, 23.01.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на девети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора…. ........., разгледа докладваното от съдия Георгиева в.т.д. № 147
по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 406 от 14.12.2017г по т.д. № 14/2016г по описа на Окръжен съд –
С.з.e отхвърлен предявеният от “А.Д.”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск срещу
“ПСК Т. - С.з.” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** и “Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** за признаване за несъществуващо в отношенията между дружествата
вземането на „Б.Б." АД, одобрено в списъка на приетите от синдика вземания
по 3 е прието вземане на “Б.Б.” АД в
размер на 5 960 998,98лв, представляващо вземане по договор за кредит
№ *********г. и анекси към него, обезпечено с нотариален акт за договорна
ипотека №**, том. **, дело № *******г. на СВ-гр. С.з..
ОСЪДЕНА е “А.Д.” ООД да заплати на “Б.Б.” АД, с ЕИК *********
разноски в общ размер на 1 954лв, както и държавна такса в размер на 59 610лв по сметка на Окръжен съд С.з..
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от “А.Д.” ООД ***,
ЕИК *********, в която са направени оплаквания, че съдебното решение е
постановено от съда при неизясняване на делото, тъй като той не е допуснал
събирането на поискани от дружествто доказателства, а именно допълнителна счетоводна
експертиза, с която да се установят извършени плащания от трети лица за
погасяване задълженията на дружеството в несъстоятелност по договора за кредит
с П. Б. АД, както и съдът не е допуснал събирането на писмени доказателства,
които да се изискат от същите тези трети лица, касаещи отново погасявае от тях
на задължения по кредита. На следващо място има оплакване, че от съда не са
изследвани и не е налице произнасяне по възраженията за усвояване на кредита,
конкретно предоставен за оборотни средства и представяне на
разходно-оправдателни документи.
От „Б.Б.“ АД *** постъпил отговор по подадената въззивна жалба, в който заявява,
че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, като
споделя всички изложени от съда мотиви при постановяване на решението.
Противопоставя се по направените доказателствени искания в жалбата. Претендира
съдебни разноски пред въззивната инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
От дружеството в несъстоятелност “ПСК Т. - С.з.” АД - в несъстоятелност, ЕИК
********* не е постъпил отговор.
От синдика Б.Л.Б. на дружеството в несъстоятелност “ПСК Т. - С.з.” АД - в
несъстоятелност не е постъпил отговор.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите
на чл.271 от ГПК приема, че
постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Пред окръжния съд не са били спорни обстоятелствата за откритото
производство по несъстоятелност спрямо “ПСК Т. - С.з.” АД – н. по т.д. № 119/2014г по описа на Окръжен съд С.з.,
в което кредиторът му „Б.Б.“ АД ***
предявил свои вземания в общ размер от 5 960 998,98лв на основание договор
за кредит № *********г (Договора), ведно с Анекси към него, обезпечени с н. а.
за договорна ипотека № **, том. **, дело № *******г. на СВ - гр. С.з..
Вземанията са включени от синдика в списъка с приети вземания и против тях е
постъпило възражение от от кредитора “А.Д.”ООД - гр. С., оставено без уважение
от съда по несъстоятелността с определение № 30/11.01.2016г. Определението е
обявено в ТР на 11.01.2016г. Исковата молба по делото е подадена по пощата на
18.01.2016г, с което преклузивният срок за предядяване на настоящия специален
отрицателен установителен иск е спазен.
Законосъобразно окръжният съд го е разгледал по същество, като е намерил за
неоснователно възражението на ответната Банка за недопустимост.
По същество на спора ищецът не е оспорил фактите по възникналото кредитно
правоотношение от сключен на 29.08.2008г Договор за кредит № *********
Договора между „Б.Б." АД като кредитодател и „ПСК Т. - С.з." АД, ЕИК *********
(с предишно наименование „С.М." АД) в качеството на кредитополучател, с
поръчители „Х.Т." АД (с предишно наименование „П-И Х." АД), ЕИК *********,
и Д.И.П., ЕГН **********. По него Банката е предоставила кредитна линия в размер
на до 4 млн лв, отпусната за погасяване на предходни задължения към „У.Б."
АД. След сключването му страните са преуреждали отношенията си със сключени 19 Анекса
към Договора.
След
първоначалното усвояване на сумата от 4 000 000лв с Анекс А1-****/2009 от 30.08.2009г
страните уговарят промяна в целта на договора, а именно:
до 2 000 000лв се предоставят за оборотни
средства и издаване на гаранции в полза на „ПСК Т. - С.з." АД и
до 2 000 000лв - за оборотни средства и издаване
на гаранции в полза на „О.-3" АД (преди „ПСК Т. - С." АД);
С Анекс А6-****/2011 от 29.04.2011г, сключен със
„ПСК Т. -С.з." АД - кредитополучател; „О.-3" АД (преди „ПСК Т.- С."
АД), „Х.Т." АД - съкредитополучатели, Д.И.П. — солидарен длъжник,
предоставеният кредит се трансформира от 4 000 000лв в 2 045 168евро и целево
се разделя на два подлимита с оглед начина на ползването и предназначението на
средствата, отпуснати по него:
подлимит I, който да се ползва целево - за
оборотни средства от дружествата „ПСК Т.И.- С.з." АД и „О.-3" АД
(преди „ПСК Т.И.- С." АД) и
подлимит II, който да се използва за
инвестиционни средства на „ПСК Т.И.- С.з." АД.
По така създалите се отношения ищецът е оспорил общият
размер на усвоените средства по кредита, който според него не възлиза на
5084875,38лв, какъвто размер е предявен и приет в производството по
несъстоятелност, а в пъти по-малък размер, поради което претендираните от
Банката в несъстоятеблността суми не са ликвидни и изискуеми. Този извод следва
и от факта, че Банката е приложила Заповед № **************г за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена за сумата от 977915лв по Договора за кредит № *********г,
а в молбата за предявяване на вземанията се посочва, че тази сума е част от
общо задължение от 2037358,57лв - главница по Договора.
На следващо място ищецът сочи, че за обезпечаване
задълженията по кредита са сключени на 29.04.2011г Договори за финансови
обезпечения, в които се сочи, че обезпечават вземания в размер на 2 045 168
евро. В тях е предвидена възможност за Банката при неизпълнение на задължение
на падежа му, тя да придобие вземането без съдебна намеса и без провеждането на
търг.
Пак с цел обезпечаване на задълженията за
погасяване на предоставения кредит е сключен и Договор за учредяване на особен залог върху
вземания № ***********г, по който “ПСК Т. - С.з." АД учредява в полза на
Банката особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания в приложение
№3, възлизащи на обща стойност от 6 215 606 евро. Съгласно т. 1, т. 1.3 от
договора за особен залог, постъпленията от заложеното вземане се превеждат
автоматично при “Б.Б." АД - клон С.з.по банкова сметка ***, т.е. „ПСК Т. -
С.з." АД, който дава изричното си съгласие банковата сметка да бъде
блокирана по преценка на заложния кредитор без право титуляра да се разпорежда
е нея в цялост и/или в която и да е част до окончателното погасяване на всички
кредитни или други задължения но Договор за банков кредит № *********г.
Предвид учредените в полза на Банката
обезпечения, даващи ѝ право на автоматично удовлетворяване, ищецът счита,
че тя е била удовлетворена чрез извършвани плащания по Договора за кредит от
третите задължени липа - „И."ООД, платил 1 268 444евро, “Б."АД,
платил 1 444 565евро, 1 993 972 евро и 508 596евро по приложение № 3 към
Договор за особен залог № ***********г. Предвид плащанията от третите лица, за
дружеството в несъстоятелност не съществуват непогасени кредитни задължния по
процесния Договор, за които да се дължи удовлетворение в производството по
несъстоятелност.
Следващата група възражения на ищеца за несъществуване
на задължения по договора се отнасят за това, че кредитът от 4 000 000лв се
предоставя за оборотни средства, след представяне на надлежни
разходооправдателни документи - фактури - т.3.3, т.3.3.2 от Договора. Такива
разходооправдателни документи липсват, поради което не е ясно каква част от
отпуснатия кредит от 4 000 000лв е усвоена от страна на „С.М."АД,
понастоящем “ПСК Т. - С.з." АД – в н., а оттам - какъв е реалният размер на
отпуснатия от “Б.Б.” АД кредит.
С Анекс А6 - ****/2011г към Договора като кредитополучатели
по договора встъпват дружествата „ПСК Т. - С."АД и „Х."АД, без първоначалният
длъжник да се освобождава от отговорност. Съгласно т. 5 от Анекса размерът на
съществуващия кредит от 4 000 000лв (без да се посочва каква част от него е усвоена) се трансформира
в евро на стойност 2 045 168 евро, разделящ се по т.6 на два подлимита: - първият за 1 045 168 евро със срок на
издължаване до 30.04.2012г, усвояван ЦЕЛЕВО от две дружества – дружеството в
несъстоятелност и „ПСК Т. - С."АД. От тази сума несъстоятелният получава
522 584 евро за оборотни средства;
- вторият за 1 000 000 евро се предоставя на
кредитополучателите за инвестиция и след представяне на разходооправдателни
документи – фактури. Всички така договорени клаузи също сочат, според ищеца, че
не е може да се установи конкретната сума, която дружеството в несъстоятелност “ПСК
Т. - С.з." АД – в н. е усвоило от кредита и поради това предявеното от
Банката вземане не е ликвидно.
Банката - кредитор, от своя страна е оспорила
всички въведени от ищеца обстоятелства, като на първо място е направила
възражение, че искът е недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния
14-дневен срок по чл.694, ал.6 от ТЗ. Законосъобразно възражението е намерено
за неоснователно от окръжния съд, както се коментира по-гО..
Направено е и второ възражение за недопустимост,
поради наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който част от процесните дължими
суми са установени. Поради неизпълнение на договора и след настъпване на падежа
по подлимит I - 30.08.2013г Банката се е снабдила със Заповед за изпълнение за
сумата от 977 915лв, представляваща част от общо дължимата и изискуема главница
по подлимит 1 в размер на 2 037 358,57лв., която част от своя страна е
част от общото задължение към нея от 5 269 542,30лв към 15.04.2014г по
счетоводните ѝ книги по Договора за кредит № ****.
С посочената Заповед за изпълнение № 974 по ч.гр.д.1619/2014г на РС – С.з.са осъдени
„ПСК Т. - С.з." АД, „О.-3" АД, „Х.Т." АД и Д.И.П. да ѝ
заплатят солидарно посочените там суми. Против Заповедта не е постъпило възражение
от никое от солидарно задължените лица, поради което Банката моли в тази част
производството по делото да бъде прекратено, конкретно за сумите по Заповедта:
977 915 лв. - главница, представляваща част от
дължимата и изискуема главница по Подлимит I в размер на 2 037 358.57 лв.,
която част от своя страна е част от общата дължима сума по Договор за кредит № *********
и анексите към него,
65 369,55 лв. - присъдена законна лихва
върху главницата, изчислена за периода от17.04.2014 г. до 12.12.2014 г.
(включително),
-19 558,30 лв. - заплатена държавна такса и
-15 198,73 лв. - присъдено юрисконсултеко
възнаграждение.
Банката е оспорила и всички възражения на ищеца
за недължимост на предявените от нея в несъстоятелността суми. Тя не оспорва развилите
се между нея, дружеството в несъстоятелност и третите лица облигационни
отношения по сключените договор за кредит и анекси, с които условията се
предоговорени. Не е оспорила и сключването на договорите за учредяване на
особен залог върху вземания и договорите за финансови обезпечения, даващи
ѝ възможност да се удовлетвори, но посочва, че това е само една
възможност за нея, от която няма как да бъде удовлетврена, ако по банковите
сметки на „ПСК Т. - С.з." АД – в н. не са постъпвали суми във връзка с
тези обезпечения.
Оспорва твърденията на ищеца, че е налице недействителност
на клаузи от договора за кредит поради липса на реално предадена в заем сума,
тъй като липсвали „разходооправдателни документи". Тяхната липса не
означавала, че кредитът не е отпуснат в размера, в който е уговорен, а че това
е изпълнено се установявало от представените от нея нареждания за усвояване на
суми, фактури и платежни към тях за всяко едно от общо десетте усвоявания на
суми по кредита. От тях е видно, че всички усвоени суми са отпуснати в
размерите, посочени от Банката и при условията договорени между страните в договора
за кредит и анексите.
Усвояването на кредита и непогасяването му се
установявало от сключените 19 Анекса към Договора, в които е налице признание от
кредитополучателя за дължимост на сумите и той никога не е оспорвал този
размер, включително в производството по несъстоятелност. Липсва каквото и да
било оспорване и от третите задължени лица, включително в проведеното против
тях заповедно производство.
Според
Банката към датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на „ПСК Т.С.И.- С.з." АД и към момента на предявяване на
вземанията - 12.12.2014г всички нейни вземания са били с натъпили падежи – на 30.08.2013г
по подлимит I по Анекс №19-****/2033 и на 30.04.2014г по подлимит II по Анекс
№6/2011. Поради това са предявени, като в процедурата по предявяване не е
необходимо те да са безспорни по основание и размер, за да бъдат включени в
списъка с приети вземания – възраженията на ищеца в обратния смисъл намира за
неоснователни.
Длъжникът и ответник “ПСК Т. - С.з.” АД - в н. не
е изразил становище пред окръжния съд.
Становището
на синдика Б.Л.Б. на дружеството в несъстоятелност “ПСК Т. - С.з.” АД - в
несъстоятелност е за неоснователност на оспорване на вземането от ищеца.
Синдикът поддържа вече изразеното от него становище в несъстоятелността за
съществуване на предявените от Банката вземания в общ размер от 5 960 998,98лв,
поради което ги е включил в списъка с приети вземания.
По така заявените становища от страните,
окръжният съд е приел, че пред него се установява, че дружествто в
несъстоятелност е усвоило заемни средства по процесния Договор в твърдените от
Банката – кредитор размери, които не е погасявало регулярно в договорените срокове
и размери. Това от своя страна е довело до допълнително дължими суми за
наказателни лихви, освен изискуемите и непогасени главница и възнаградителна
лихва и същите са в размерите, посочени от Банката в молбата ѝ за
предявяване на вземания в производството по несъстоятелност. Окръжният съд е
приел, че липсва погасяване на договорните задължения от третите задължени
лица, а учредените обезпечения в полза на Банката с договори за особен залог на
вземания и за финансови обезпечения представляват за нея една възможност за
удовлетворяване, но не означават, че тя е събрала вземането си. Приел е за
недоказани твърденията на ищеца, че получените от несъстоятелния кредитни суми
са по друг сключен със същия кредитор договор - № *********. Като краен
резултат е отхвърлил изцяло отрицателните установителни претенции.
Недоволен от решението е останал ищеца “А.Д.” ООД, който е оспорил като неправилен извода на съда, че липсват
извършвани погасявания на дължими суми от третите задължени лица „И.“ ООД, „Б.“АД,
„О.-3" АД (с предишно наименование „ПСК Т.-С." АД) и „Х.Т.” АД. Счита
решението за постановено при неизясняване на делото от фактическа страна и
недопускане събирането на относими доказателства, които са били своевременно
поискани. Заявява, че е оспорил приетите пред окръжния съд счетоводни
експертизи, като е поискал допълнителна такава, както и е поискал събирането на
писмени доказателства от третите задължени по Договора за кредит лица, но съдът
ги е оставил без уважение. Посочва, че Банката - кредитор може да получи
изпълнение от третите задължени лица, извън производството по несъстоятелност,
тъй като размерите на обезпеченията й надхвърлят предоставения кредит и
едновременно с това да претендира удовлетворение и в несъстоятелността. Ето
защо прави искания за допускане на счетоводна експертиза и за събиране на
писмени доказателства от третите задължени лица по процесния Договор.
Становището на ответната Банка е, че обжалваното решение е допустимо и
правилно като постановено в съответствие със събраните доказателства. Счита, че
с подадената жалба са въведени нови твърдения за съществуването на три договора
– Договор за учредяване на особен залог върху оборудване № **** г от
31.10.2009г със залогодател „И.“ ООД, Договор
за финансово обезпечение с предоставяне на залог № **** г от 29.04.2011г със
залогодател „ПСК Т.-С." АД –
със сегашно наименование „О.-3" АД
и Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № ****г от 29.04.2011г
със залогодател „Х.Т.” АД, които не са
били предмет на първоинстанционното производство и не е вярно твърдението на
жалбоподателя, че са му станали известни във връзка с подаден сигнал до Б**.
Ето защо счита, че направените искания от жалбоподателя за събиране на
доказателства – счетовона експертиза и изискване на писмени доказателства от
трети задължени и неучастващи по делото лица са в абсолютно нарушение на чл.266
от ГПК и се противопоставя.
От длъжника “ПСК Т. - С.з.” АД - в н. не е
постъпил отговор.
Синдикът Б.Б. е депозирал отговор, в който заявява, че жалбата не е
основателна, тъй като не са установени извършени плащания от трети лица на
задълженията по Договора за кредит, който е бил предоставен на дружеството в
несъстоятелност съобразно договорените условия и не е погасен. Счита, че
възможността на жалбоподателя да иска събирането на доказателства е
преклудирана, тъй като същите са били допуснати и събрани пред първата
инстанция.
Въззивната инстанция намира за установено следното:
Както съдът посочи в началото на решението си няма спор по наличието на
специалните предпоставки по чл.694 от ТЗ за предявяване от кредитор в
производството по несъстоятелност за “ПСК
Т. - С.з.” АД - в несъстоятелност на настоящия иск, с който се иска да бъде
признато в производството по несъстоятелност, че не съществува приетото вземане
на друг кредитор - „Б.Б." АД.
Неоснователно е и възражението на кредитора „Б.Б."
АД за недопустимост на настоящото производство по отношение на сумите в общ
размер от 977 915лв, представляваща част от общо дължимата и изискуема главница
по подлимит 1 в размер на 2 037 358,57лв, за които ѝ е издадена
Заповед за изпълнение, тъй като твърденията в производството са за извършено
погасяване на тези задължения от трети лица, които не са нито участници в
заповедното производство, нито в производствто по несъстоятелност. Именно в
настоящто производство, като се вземат предвид евентуалните частини погасявания
на задълженията по кредита, съдът дължи установяване на точните останалидъжими
и непогасени размери, вкл. и за сумите по Заповедта за изпълнение.
На следващо място, пред окръжния съд не са били
спорни и развилите се отношения по сключения между „Б.Б." АД и дружеството
в несъстоятелност договор за банков кредит, ведно с всички сключени след това
Анекси и договори за предоставяне в полза на Банката на обезпечение от трети
лица. При това положение в производството пред него са събрани доказателства по
заявяване и усвояване от дружеството в несъстоятелност на сумите по кредита с
изслушани счетоводни и графолочитески експертизи. От тях окръжният съд е
направил законосъобразни изводи, че Банката – кредитор е доказала реалното предоставяне
на заемните средства, получени от несъстоятелния, който на нито един етап от
процеса не е оспорил получаването на сумите. Към въпроса за предоставяне на
средствата и задължението за тяхното връщане от несъстоятелния няма отношение
изготвянето на разходооправдателни документи, в който смисъл от окръжния съд са
изложени подробни мотиви, които въззивната инстанция споделя и към които
препраща на основание чл.272 от ГПК.
Неизяснени са останали обстоятелствата за усвоени
автоматично суми от Банката – кредитор, с които са погасявани задължения по
процесния кредит и които суми са били заплащани от третите задължени лица.
Възможността за това е предоставена на Банката със сключването от нея на
29.04.2011г на Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № ****г
върху сметки на „ПСК Т. – С.з." АД – в н., Договор за финансово
обезпечение с предоставяне на залог № ****г върху сметки на „ПСК Т.-С." АД
– със сегашно наименование „О.-3" АД и Договор за финансово обезпечение с
предоставяне на залог № ****г върху сметки на „Х.Т.” АД. Така, както се твърди
и в жалбата, договорите предоставят възможност за Банката да получи автоматично
удовлетворение, без знанието на несъстоятелния длъжник и извън производството
по несъстоятелност. В полза на Банката са налице и предходни сключени договори
за обезпечаване на вземанията ѝ с учредяване на особен залог върху
вземания и оборудване, плащанията по които са установени от приетите експертизи
пред окръжния съд.
За установяване на усвоените от Батката суми,
конкретно по договорите за финансови обезпечения, от ищеца в
първоинстанционното производство „А.Д.” ООД – гр.С. е искано събирането на
доказателства. Искането му е оставено без уважение е делото е решено при липса
на тези доказателства и в този смисъл е налице оплакване във въззивната жалба
на същото това дружество. Със свое Определение № 125 от 16.03.2018г въззивният
съд допусна извършването на допълнителна счетоводна експертиза, която да
проследи движението на суми по сметките, предмет на учредени обезпечения в
полза на Банката, на третите задължени лица „И.“ ООД, „Б.“АД и „О.-3" АД
(с предишно наименование „ПСК Т.-С." АД)
за суми, послужили конкретно за погасяване на задължения по Договор за
кредит № *********г. В приетото по делото заключение на вещото лице, на л.60 и
следващите от въззивното дело, е проследено постъпването и разходването на суми
по сметките на трите дружества, както и част в какъв размер от всичките
постъпвали суми са послужили конкретно за погасяване на задължения по Договор
за кредит № *********г. От вещото лице е установено, че същите тези три
дружества са погасявали суми и по друг съществуващ Договор за кредит № *********г,
както и е установено, че са налице погасявания и по двата договора и от
четвърто задължено дружество - „Х.Т.” АД.
Последното дружество също е учредило в полза на Банката залог и финансово
обезпечение върху сметките си.
За изясняване на извършваните плащания конкретно
по Договор за кредит № *********г от четирите задължени дружества е допусната и
приета допълнителна счетоводна експертиза, на л.112 и следващите от въззивното
дело. В нея вещото лице е изследвало сметките на четирите дружества, които
сметки са били предмет на сключени с тях договори за финансово обезпечение с
предоставяне на залог, всички сключени на 29.04.2011г. Доколкото оплакванията
във въззивната жалба са били за автоматично усвоени суми от Банката по
конкретно тези договори за финансово обезпечение, то вещото лице е проследило
движението на суми след 29.04.2011г по всички сметки, предмет на обезпечениета,
с които са погасявани задължения по процесния Договор за кредит № *********г.
Конкретно експертът установява извършени погасявания от дружеството „Х.Т.” АД
със суми, взети от две сметки на дружеството, с последни цифри …42 и …57. От
първата сметка са взети и погасени суми по Договора в общ размер на 170268,16лв
по Табл. 6.1 от допълнителното заключение, л.118, в които се съдържат и
внесените по същата сметка суми от „И.“ ООД – общо от 36500лв, от които за
погасяване на кредита са използвани общо 19408,45лв – Табл. 12.5 и 12.7 от
допълнителното заключение, л.123.
От втората сметка с последни цифри …57 са взети и
погасени задължения по кредита в размер на 43193,24лв по Табл. 7.1 от
допълнителното заключение, л.120.
Общият размер на плащания по Договора от двете
сметки е в размер от 213461,40лв.
При сравнение на така установените пред въззивния
съд плащания с индивидуализираните по Таблиците плащания в полза на Банката от
вещите лица пред окръжния съд се установява, че пред окръжния съд се отчитат
единствено две плащания от по 3387,60лв на дата 26.05.2011г, като в нито едно
от приетите заключения не са коментирани и посочени последващи плащания по
преждецитираните таблици в допълнителното заключение пред въззивния съд – последното
от дата 10.10.2012г.
Предвид така установеното въззивният съд със свое
Определение № 435 от 17. 10. 2018г постави служебно допълнителна задача към експерта,
който да даде отговор дали установените пред въззивния съд плащания не са
намерили отражение в представените от Банката документи или те не са установени
единствено при извършените пред окръжния съд експертизи. В отговор на
поставената задача от вещото лице е изготвено и прието заключение на л.171 и
следващите от делото, в което установява, че със сумата от 19408,45лв от
сметката на „Х.Т.” АД Банката не е погасила част от дължимата главница по
кредита, поради което пред окръжния съд сумата не е била отразена таблично от
вещите лица – те са проследили плащанията, отнесени към главницата. Експертът
посочва, че с тази сума Банката - кредитор е погасила дължими ѝ лихви и
разноски и получените техни крайни стойности съответстват на тези, предявени
като дължими в производството по несъстоятелност.
С оглед трите изслушани и приети счетоводни
експертизи, въззивната инстанция намира, че вземането на кредитора – Банка в
производството по несъстоятелност е предявено в размери, които отчитат всички
усвоени от Банката суми за погасяване на задълженията към нея по процесния
договор за кредит, включително и сумите, платени от трети лица. До този извод е
достигнал и окръжният съд, който е приел за неоснователен иска да бъде
установено обратното, поради което решението му следва да бъде потвърдено.
С оглед произнасянето на въззивната инстанция, ответникът по жалбата “Б.Б.” АД има право на съдебни
разноски за тази инстанция в претендираните размери по списъка в размер на
250лв за експертиза и 450лв – юрисконсултско възнаграждение, дължими от
жалбоподателя. Последният дължи и заплащането на държавна такса за въззивното
производство в размер на 29805лв.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРДЖАВА решение № 406 от
14.12.2017г по т.д. № 14/2016г по описа на Окръжен съд – С.з., с което е
отхвърлен предявеният от “А.Д.” ООД ***, ЕИК ********* иск да бъде признато за
несъществуващо в производството по несъстоятелност за “ПСК Т. - С.з.” АД - в
несъстоятелност – гр.С.з., ЕИК ********* по т.д. № 119/2014г по описа на ОС - С.з.,
предявеното и прието вземане на кредитора “Б.Б.” АД ***, ЕИК ********* в общ размер на
5 960 998,98лв по договор за кредит № *********г, ведно с Анекси,
обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № **, т. **, дело № *********г
на СВ - гр.С.з.и е осъдено “А.Д.” ООД ***, ЕИК ********* за съдебни разноски и
държавна такса.
ОСЪЖДА “А.Д.” ООД ***, ЕИК *********
да заплати на “Б.Б.” АД ***, ЕИК *********
сумата от 700лв – съдебни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА “А.Д.” ООД ***, ЕИК *********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 29805лв,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство пред АС – П..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.