№ 620
гр. Пловдив, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300500575 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, чрез юрисконсулт М. против решение № 4188/12.12.2022 г., постановено по гр. д.
№ 16494/2021 г. по описа на РС -Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявения
от жалбоподателя против Д. Т. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** искове за
осъждането му да заплати сумата от 481.17 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и
17 ст./, от които 400.23 лв. главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода май 2018г. до април 2019г. за абонатен № 298929, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, 64.91 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г., 12.87 лв. сума за дялово
разпределение за периода май 2018г. до април 2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, 3.16 лв. мораторна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния
съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде
уважена в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. Т. Б., чрез адвокат П., с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не е
1
подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред
настоящата инстанция.
Пловдивският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението
и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
частично уважаване на исковете срещу Д. Т. Б. за присъждане на сумата от 481.17 лв.,
от които 400.23 лв. главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
май 2018г. до април 2019г. за абонатен № 298929, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, 64.91 лв. мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г., 12.87 лв. сума за дялово
разпределение за периода май 2018г. до април 2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, 3.16 лв. мораторна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия
влизат в сила в едномесечен срок след първото им публикуване най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на
вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или облигационният ползвател
на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. В
последната хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В този смисъл са задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
В случая, наследодателя на ответника –Г. П.Ч. е бил потребител на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ, за процесния имот. На първо място, по делото не се спори,
че същият е бил собственик на апартамента. На второ място, дори да се приеме, че Г.
П.Ч. не е бил собственик на жилището, то същият е бил облигационен ползвател на
апартамента и е имала сключен договор за доставка на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие. Този извод следва от представените и приети като
писмени доказателства по делото копие на списъци на броя на живущите в процесната
жилищна сграда (л. 30 от делото на СРС), в които Г. П.Ч. фигурира като живущ в бл.
33, вх. VII, както и като потребител на топлинна енергия с аб. № 298929, и които носят
2
саморъчен подпис на същия. Тоест Г. П.Ч. има качеството на потребител на топлинна
енергия като собственик на процесния имот. След смъртта на Г. П.Ч. (починал на
14.06.2016 г.), правата и задълженията по сключения с „Техем Сървисис“ ЕООД
договор са преминали в правната сфера на неговите наследници – ответниците Г. Т. Б.
и Д. Т. Б., с равни наследствени дялове. От своя страна Г. Т. Б. се е отказал от
наследство.
От изложеното следва, че между „Техем Сървисис“ ЕООД , от една страна, и
Д. Т. Б., от друга, е валидно облигационно отношение по доставка на топлинна енергия
в топлоснабден имот ап. 86, находящ се във вх. 7, бл. 33, ж. к. " Овча купел 2", гр.
София.
В исковия период са действали ОУ/2016 г.
По делото няма данни и твърдения, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
въззиваемият да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за
доставка на топлинна енергия между страните. В чл. 63, ал. 2 от Общите условия е
предвидено, че при смърт на клиент-физическо лице, наследниците променят
партидата на тяхно име или по писмено споразумение между тях - на името на някои
от наследниците, а при липса на писмено споразумение между наследниците,
продавачът открива партида на всички наследници, съобразно наследствените им
дялове. Доколкото липсват данни след смъртта на Г. П.Ч. да е била открита
индивидуална партида само на името на неговия наследник, то следва да се приеме, че
облигационните отношения по договора за доставка на топлинна енергия е възникнали
по отношение и на наследника, който не се е отказал от наследство- Д. Т. Б..
Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период, на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ), ТЕ за отопление и ТЕ за сградна
инсталация. От заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебносчетоводна експертиза се установява нейната стойност – 800,57 лв. реално
потребена топлоенергия (от тази сума от всеки от ответниците се претендира по 400,
23 лв.). От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа
експертиза се установява, че бл. 33 в ж. к. "Овча купел 2" е бил топлоснабден. За
процесния период не е бил осигурен достъп до имота за отчет на уреда за дялово
разпределение, поради което за жилището е била изчислена и начислена топлинна
енергия за подгряване на вода за БГВ. Начислените суми за топлинна енергия са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон е изчислено, от фирмата за
дялово разпределение, реалното потребление на топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената и дължимата сума. От отчетената ежемесечна енергия
е приспадана, за сметка на "Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за
технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между
абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните
измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване
на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени, действащи през процесния период. Настоящият състав намира
заключенията на двете експертизи за пълни, ясни и обосновани, поради което ги
кредитира изцяло.
Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответника Д. Т. Б. за
заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения
за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна
3
собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл.140а
ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между
всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори.
Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове,
тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Освен това Съда на Европейския съюз по съединени дела № С-708/17 г. и С-
725/17 г. прие, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“),
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда,
че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна
енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на
Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Горното налага извод за дължимост от ответника по главния иск на сумата
400,23 лв. реално потребена топлоенергия за периода май 2018г. до април 2019г. за
абонатен № 298929.
Според чл. 33 от ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
4
дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Анализът на тези разпоредби налага извод, че падежът на сумите по
ежемесечните фактури, настъпва в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
С оглед на горното искът по чл. 86 ЗЗД се явява доказан по основание и
размер. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице
по ССчЕ и възлиза на сумата от общо 143,56 лв. или за въззиваемата страна 64.91 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г., колкото претендира ищеца.
Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съдът го
намира за частично основателно поради следните съображения. Съгласно ТР
3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК вземането на топлофикационното
дружество за предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по
смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Като такова, то се погасява с кратка –
тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия на
ответника вземането става изискуемо в 45-дневен срок след изтичането на периода за
който се отнася. Първото вземането на ищеца включено в процесния период се отнася
за месец май 2018 г., което е станало изискуемо на 15.07.2018 г. Следователно към
датата на подаване на исковата молба– 27.07.2021 г. /която прекъсва давностния срок
съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД/ - давността е била изтекла за дължимите суми за месец
май 2018 г.
С оглед гореизложеното, погасени по давност се явяват вземанията на ищеца
за доставена топлинна енергия за периода от м. 05. 2018 г., които се равняват на сумата
от 37,99 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на направени
собствени изчисления при съобразяване представените от ищеца съобщения към
фактури. Или искът следва да бъде уважен за периода от м. юни 2018 г. до м. април
2019г. за сумата от 381,29 лв., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 400, 23 лв. и за периода от м. 05. 2018 г. същият следва да бъде отхвърлен, като
погасен по давност.
Акцесорното вземане /дължимо за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021 г. не
е погасено по давност.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва
да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на
задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към
определена фирма за дялово разпределение, поради което не може да се приеме за
обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по
делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в процесния имот и
съответно възникването на право на регрес спрямо ответника.
Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъда отменено в частта, с
която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ е отхвърлен за сумата до 381,29 лв. ,
представляваща цена на доставена за периода от май 2018г. до април 2019г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 27.07.2021 г. (датата на подаване на исковата
5
молба) до окончателното й изплащане, както и в частта, с която искът по чл. 86 ЗЗД е
отхвърлен за сумата от 64.91 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
19.05.2021 г. В останалите части решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съдът
намира, че на дружество жалбоподател „Топлофикация София " ЕАД следва да бъде
присъдена сумата 1033,04 лв., представляваща част от направените от него разноски за
двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете, включваща заплатени
държавни такси, депозити за експертизи, както и юрисконсултско възнаграждение в
минимално предвидения в чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
размер – по 100 лв. за всяка инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия
Д. Б. следва да бъде присъдена сумата 50,87 лв., представляваща част от направените
от него разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете. С
оглед компенсирането на вземанията за разноски, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за сумата от 982,17 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4188 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 16494/2021 г. на ПдРС,
в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б против Д. Т. Б., ЕГН
********** от гр.Пловдив, ул. *** искове са отхвърлени за разликата до 381,29 лв.,
представляваща главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода юни
2018г. до април 2019г. за абонатен № 298929, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до изплащането й, 64.91 лв. мораторна лихва
за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021г., както и в частта, с която „Топлофикация
София“ ЕАД е осъдена да заплати на Д. Т. Б., ЕГН ********** сумата от 300 лв. –
разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Т. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, сумата от 381,29 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода юни 2018 г. до април 2019 г. за
абонатен № 298929, ведно със законната лихва върху главницата от 27.07.2021 г. до
изплащането й, сумата от 64,91 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
19.05.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4188 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 16494/2021 г.
на ПдРС в частта, с която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б
против Д. Т. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** искове са отхвърлени за
разликата над 381,29 лв. до пълния претендиран размер от 400,23 лева, представляваща
главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода май 2018г., 12.87 лв.
сума за дялово разпределение за периода май 2018г. до април 2019г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-27.07.2021 г.
до изплащането й, 3.16 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021г.
ОСЪЖДА Д. Т. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 982,17
6
лв. разноски по компенсация за двете съдебни инстанции.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД , като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7