№ 322
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, гр. Русе срещу
Решение № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 16442/2020г. по описа на ВРС,
ХII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по предявения
от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, ЕИК *********
иск е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
реална част от недвижим имот, находящ се в с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик, обл.
Варна, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ на целия имот от 928 кв.м. и при
граници на целия: ПИ *** и с площ на реалната част от 917 кв.м. и при граници на частта:
ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, която реална част е заключена между
точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица № 6 към заключението на съдебно-
техническата експертиза на л. 187 от делото, която приподписана от съда съставлява
неразделна част от решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени
са доводи, че правилно съдът установил фактите по делото, а именно, че през 2004г.
процесният имот, идентичен с имот – дворно място с площ от 945 кв.м., представляващо
регулиран парцел V-73, е придобит от дружеството въззивник на основание договор за
покупко продажба от праводателите И. и Н. М., като не се е разпореждал с имота след това.
Ищецът не е могъл да придобие от друго лице – несобственик по силата на сделката от
2006г., поради което представеният НА не го легитимира като собственик. Правилно е
1
установен факта, че закупените от ищеца три земеделски земи през 2006г. с обща площ от
16611 кв.м. с последващи промени в КВС са обединени в имот с ид. ***, в който
впоследствие са образувани четири нови имота с ид. ***. От комбинирана скица № 3 към
заключението е установено, че имот V-73 /930 кв.м./ в кв. 19 по РП от 1958г. попада в УПИ
013104, който от своя страна попада в обединен имот ***. Установено е, че е налице
припокриване между имоти *** и *** с площ от 920 кв.м., а 8 кв.м. попадат в улична
регулация. Между оградения на място терен с площ от 3899 кв.м. и УПИ 013104 с площ от
2984 кв.м. е налице частична идентичност за част от 2503 кв.м., с която те се застъпват, като
две части с обща площ от 481 кв.м. на същия УПИ 013104 откъм северозапад и североизток
остават извън оградения терен. Предназначението на 3008 кв.м. земеделска земя
собственост на ищеца е променена на жилищна с Решение от 13-14.08.2008г. на Комисия по
чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към МЗХ. От друга страна, за да породи ефект придобивната
давност е необходимо намерението за своене да е демонстрирано по отношение на
действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването. Собственикът
на търговското дружество въззивник и негов управител, както и съпругата му, са граждани
на Великобритания и пребивават на територията на собствената си държава. Същите не са
могли да узнаят, че дружеството ищец е придобило земеделска земя, като при преобразуване
на същата в жилищна, са образувани ПИ, които засягат неговата собственост. Освен това
придобития от въззивното дружество имот е в урбанизирана територия и не е могъл да
узнае, че земеделска земя ще се нанесе върху неговия урбанизиран имот, както и че някой
ще предяви претенции към собствеността му. Продажба на дружеството е реализирана на
29.08.2017г. и от този момент собственикът на дружеството Н.И.Х. също не е могла да узнае
за намерението за своене на „Трафалгар“ ООД. През 2018г. въззивникът е инициирал
процедура по изменение КККР, постановена със Заповед № 18-4110/12.05.2020г. на Изп.
Директор на СГКК Варна. Ето защо действията по ограждане на територия от 3899 кв.м., в
която попада и спорният имот през 2008г. не могат да се приемат за открито, явно,
несмущавано и продължило 10-годишно владение на процесния имот. По никакъв начин
добросъвестният собственик на имота не е могъл да узнае, че по отношение на него са
предприети действия по окрупняване на територията, с намерение за своене. След 2008г. не
е доказано владение. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът за
собственост да се отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата „Трафалгар“ ЕООД оспорва доводите в нея и обосновава
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа, че
ирелевантно значение има чии граждани са собствениците на дружеството въззивник,
доколкото същото е българско дружество. Последното не е положило никакви грижи за
закупения имот от 2004г. и налице е била една „изоставена собственост“. При изкупуване на
дяловете на дружеството, за да придобие имота през 2017г. Н. Х. не е посетила имота на
място, а ако го е посетила е установила, че същия е ограден и достъпът до него – ограничен,
но от 2017г. не е предприела никакви правни и фактически действия, за да влезе във
владение на имота. Плащането на данъци, както и декларирането на имота не са действия,
2
които демонстрират грижа на собственика, не се включват в обективните действия на
владението и не изразяват своене. Напротив, въззиваемото дружество е извършило редица
правни и фактически действия, които несъмнено демонстрират намерение за своене. Същото
не само, че не е могло да знае, че придобива земята от несобственик, но е получило
потвърждение на собствеността си с конклудентни действия от държавната и общинска
администрация – проведени са редица административни процедури и са платени такси към
община и държава за промяна статута на земята. Установено е по делото, че имотът на
въззивното дружество е съществувал в строителните граници на населеното място до 1992г.
Към момента на придобиването му от ищеца през 2004г., имотът не е бил в строителните
граници на селото, а е бил в землището на селото. „Трафалгар“ ЕООД е закупило
процесната реална част като част от нива през 2006г. След обединяването на трите закупени
от него ниви, новообразуваният имот става с площ от 16.611 дка и номер 013103. В периода
2006-2008г. ищецът предприел необходимите правни и фактически действия за изработване
и одобряване на ПУП-ПРЗ и от обединения имот са образувани 4 броя УПИ: 013104;
013105; 013106 и 013107. Със Заповед № 288/01.02.2008г. на кмета на община Долни чифлик
е одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. Издаден е Акт от Комисия на общинската
администрация, че законовите срокове са изтекли, няма подадени възражения и заповедта е
влязла в сила. Процесният имот – ид. 106 е реална част от имот с ид. 104, който е идентичен
с УПИ 013104, предмет на ПУП-ПРЗ, одобрен с тази заповед. Имотът е ограден от ищеца
през 2008г. и материализираната на място граница не е местена. Спорната земя е считана от
ищеца за негова собственост, била е платена цена за нея, всички заявени административни
процедури са били одобрени от компетентните органи. Явното и несмущавано владение на
имота датира от 2006г. Всички възражения, че владението не е могло да бъде
демонстрирано спрямо собствениците на дружество, които трайно живеят извън България са
неоснователни. Отправил искане поради това за потвърждаване на решението.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Трафалгар“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу „ДИ ЕНД ЕМ ЛИМИТЕД“ ЕООД, ЕИК ********* положителен
установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот,
находящ се в с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик, обл. Варна, представляващ ПИ с
идентификатор ***, с площ на целия имот от 928 кв.м. и при граници на целия: ПИ *** и с
площ на реалната част от 917 кв.м. и при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и
останалата част от ПИ ***, идентична с част от собствения на ищеца имот с ид. *** и от
УПИ 013104, щрихована и заключена между букви АБВГ на скицата на л. 113 от делото.
3
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са следните: с договорите по
НА № 43/08.03.2006г. и № 116/08.06.2006г. ищецът купил три ниви, находящи се в
землището на с. Ново Оряхово, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, в м. „Кирова сая“, а
именно: № 013003 с площ от 9.241 дка; № 190074 с площ от 4.335 дка и № 190070 с площ от
3.035 дка. След обединяване на така закупените ниви, новообразуваният имот с № 013103 се
формирал с площ 16.611 дка, съгласно скица № 00850/07.06.2007г. След предприети
действия за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ от имот № 013103 са образувани 4 броя
УПИ, както следва: 013104 с площ 2984 кв.м.; 013105 с площ 4956 кв.м.; 013106 с площ от
3657 кв.м. и 013107 с площ от 4940 кв.м. Със влязла в сила Заповед № 288/01.02.2008г. на
Кмета на Община Долни Чифлик е одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. От 01.02.2008г.
дружеството ищец предприело необходимите действия по трасиране и ограждане на имота с
телена ограда, като мястото е заградено от февруари 2008г. без да е местена оградата.
Фактическата власт се упражнява от момента на закупуване на имота – 08.03.2006г., повече
от 12 години, като плаща данък за същия, оградило е мястото и манифестира своене на
имота. Владението е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да
се държи вещта като своя, като никой не е оспорил правата му. През 2015г. при влизане в
сила на КК на с. ново Оряхово, одобрена със Заповед № РД-18-33/15.05.2015г. имотът на
дружеството УПИ 013104, с площ от 2984 кв.м. е отразен в КК като имот с ид. 51115.13.104,
с площ от 2506 кв.м. През 2018г. по повод искане на ответното дружество за промяна в
КККР към АК, управителят на дружеството ищец узнал, че за част от собствения му имот,
отразен в КК като имот с ид. ***, с площ от 2506 кв.м., претенции има ответното дружество.
Последното е закупило дворно място с площ от 945 кв.м. с ид. *** в с. Ново Оряхово,
идентичен с УПИ V-73, кв. 19 по плана на селото. На 15.06.2018г. е издадена Заповед № 18-
4913 на Началника на СГКК-Варна, с която е постановен отказ за нанасяне на имота на
ответника на основание, че промяната в РП със Заповед № 41/03.02.1992г. на Кмета на
община Долни Чифлик по отношение на имота на ответника не е нанесено в одобрената
кадастрална основа на КП и не е нанесена в КВС. Имотите на страните се застъпват. На
основание Заповед № 18-4110/12.05.2020г. в КК е нанесено изменение, засягащо имота на
ищеца, като върху спорната част от 917 кв.м. от собствения на ищеца имот е нанесен имота
на ответното дружество с ид. ***. На това основание ответното дружество е нанесено и като
собственик на спорната част. С това ответникът оспорва правото на собственост на ищеца,
което от своя страна обосновава правния му интерес от предявения иск. Отправил в тази
връзка искане за положително произнасяне по делото и признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на спорната реална част на основание
сделка, евентуално на оригинерно основание.
В отговор на исковата молба „ДИ ЕНД ЕМ ЛИМИТЕД“ ООД оспорило иска с
доводи, че повод за възникналия спор е допусната ЯФГ от СГКК, гр. Варна, изразяваща се в
изменение на КККР на с. Ново Оряхово, свързано с промяна на вписани данни за
собственост и най-вече, че върху съществуващия имот на ответното дружество е нанесен
имот, собственост на ищеца, придобит като земеделска земя, въз основа на карта на
възстановени земеделски земи. Дружеството е собственик на имот с ид. *** по КК на
4
селото, одобрена със Заповед № РД-20/73/08.09.2004г., идентичен с УПИ V-73, кв. 19. Със
Заповед № 41/03.02.1992г. на Кмета на Община Долни Чифлик е одобрено изменение на
регулацията на кв. 19, като се образува парцел V-73 и регулационната линия между имоти
пл. №№ 73 и 74 минава по съществуващите на място имотни граници, като промяната е
отразена в скица № 84 от 21.01.1992г. Включването на частта от имот пл. № 73, която е
попадала извън границите на урбанизираната територия в регулация е станало по искане на
И. Х. П., собственик на имота към него момент. С договора по НА № 156/14.04.1997г. И. П.
продала имота на И. Д. М., а последната продала имота на ответника с договора по НА №
178/13.09.2004г. За времето от 2004г., когато имотът е нанесен в КК до съставяне на нова КК
през 2015г., не са извършвани промени в КККР и са провеждани административни
процедури, засягащи поземления имот. Имотът е владян на правно основание от посечените
лица, като към това владение се е присъединило и владението на М. П., закупила имота през
2004г. чрез регистрирано в страната дружество „Ди Енд Ем Лимитед“ ЕООД и още към този
момент имотът бил ограден от праводателите му. Владението на имота не е смущавано и
оспорвано. Нанасянето в КК на друг имот върху съществуващ и обозначен вече имот не е
създало права на ищеца, доколкото отразяването в КК няма правопораждащ ефект. Оспорил
твърдението за упражнявано от ищеца владение и отправил искане за отхвърляне на иска за
собственост с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства – НА № 43/08.03.2006г.
и НА № 116/08.06.2006г. се установява, че „Трафалгар“ ООД купил описаните в исковата
молба три земеделски земи от продавачи, легитимиращи се като собственици с Решение №
11-01/01.03.1999г. на ОСЗГ, гр. Долни Чифлик.
С Предписание № 50 от 12.07.2007г. на Кмета на Община Долни Чифлик е допуснато
изработване на ПУП-ПРЗ на ПИ 013104; 013105; 013106 и 013107 по КВС на с. Ново
Оряхово за жилищно строителство. Съгласно обяснителната записка към предписанието
разработката на ПУ се налага във връзка с промяна предназначението на земеделската земя
за неземеделски нужди, като при проектиране на УПИ са запазени имотните граници по
КВС с изключение на северната граница. Със Заповед № 288 от 01.02.2008г. на кмета на
общината е одобрен ПУП – План за регулация и застрояване на ПИ, като се образува УПИ
013104, 013105, 013106 и 013107 в м. „Кирова сая“ за жилищно строителство.
Ответникът от своя страна придобил правото на собственост на основание договор по
НА № 174/10.09.2004г., с който И. Д. М. и Н. З. М. продали на дружеството дворно място с
площ от 945 кв.м., съставляващо ПИ с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-2—
73/08.09.2004г., идентичен с УПИ V-73, в кв. 19. Продавачите по този договор установили
правото си на основание придобиване с договор за продажба, оформен в НА №
156/14.04.1997г. от продавачите И. и Ц. П..
С договор по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, на 29.08.2017г. М. П. продала на Н.И.Х. всичките си
5
дялове от капитала на „Ди Енд Ем Лимитед“ ЕООД – 50 дяла на стойност 100 лв. за всеки,
както и дружествените си дялове, съобразно тези дялове в капитала.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното:
„Трафалгар“ ЕООД е закупило земеделска земя, заключена във външните граници на трите
съседни имота – 74, 70 и 3 с обща площ 16611 кв.м. по КВС/10.01.2007г. С първа промяна на
КВС/07.06.2007г. тези три имота са обединени в един общ, който по отразяване в КВС
получил ид. *** с площ 16611 кв.м. С втората промяна в КВС/12.07.2008г. и на основание
предписание от 12.07.2007г. на кмета на общината, ищецът станал собственик на земеделска
земя заключена във външните граници на четири съседни имота – 104, 105, 106 и 107, с
обща площ 16608 кв.м. С предписание от 12.07.2007г. за четирите имота е допуснато
изработване на ПУП-ПРЗ за „жилищно строителство“. Със Заповед № 288/01.02.2008г. на
Кмета на общината е одобрен ПУП-ПРЗ за имоти №№ 013104, 013105, 013106 и 013107, с
който се образуват съответни УПИ. Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ със свое решение
№ 4/14.08.2008г. утвърдила площадка за проектиране на обекти върху 3008 кв.м. земеделска
земя, собственост на „Трафалгар“ ЕООД за изграждане на жилищно строителство в имот №
013104 и е променила предназначението на земята от земеделска в такава за жилищно
строителство /очертан със син цвят в комбинирана скица № 5 към заключението/. От
комбинирана скица № 3 се установява, че след пренасяне границите на УПИ 013104 с площ
2984 кв.м. по одобрения ПУП-ПРЗ/2008г. в КВС/10.01.2007г., той попада изцяло върху
закупената от ищеца земеделска земя с обща площ 16611 кв.м., представляваща три съседни
имота /74, 70 и 3/ в землището на с. Ново Оряхово. Между УПИ 013104 и придобитата земя
е налице препокриване с цялата площ на УПИ и между тях съществува частична
идентичност. След пренасяне границите на УПИ 013104 в КВС/след първа промяна и втора
промяна – той попада с цялата си площ върху закупената от ищеца земеделска земя и
представляваща съответно ПИ 013103 и 013104. От Комбинирана скица № 6 се установява,
че след пренасяне границите на УПИ 013104 по одобрения ПУП-ПРЗ/2008г. в
КККР/12.05.2020г., той попада върху цялата площ на ПИ ***; върху част 920 кв.м. от ПИ
***; върху част 2 кв.м. от улица ПИ ***; върху част 184 кв.м. от ПИ *** и върху 289 кв.м. от
ПИ 52115.501.109. Следователно между УПИ 013104 с площ 2984 кв.м. и ПИ *** с площ
1589 кв.м. е налице препокриване за цялата площ на ПИ 104 по КККР, като между тях е
налице частична идентичност. Такава е налице и между ПИ 104 и 106 с площ 928 кв.м.,
изразяваща се в застъпване на 920 кв.м., тъй като 8 кв.м. на ПИ попада в улична регулация.
На комбинирани скици № 6 и № 9 е налице графично изобразяване на разположението на
УПИ 013104 /син цвят/ в предмета на ПУП-ПРЗ; ПИ 52115.14.104 на ищеца /щрихован с
лилави вертикални черти/ и ПИ *** на ответника /щрихован с лилави наклонени черти/.
Около УПИ 013104 по одобрения ПУП-ПРЗ/2008г. има поставена полумасивна ограда от
телена мрежа закрепена на бетонни колове, чието разположение съответства с най-голямо
приближение на ПИ 100074 с площ 4335 кв.м. по КВС. Площта на оградения терен е 3899
кв.м. В обясненията си вещото лице посочва, че имот V-73 съществува в строителните
граници на населеното място до 1992г., когато същият остава в землищната територия. От
тогава до сега този имот не е в строителните граници на населеното място и не е отчетено в
6
КК от 2004г.
По инициатива на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите В. И. и Д. И.. От същите се установява, че закупените от
дружеството ищец ниви, общо около 16 дка, впоследствие били разделени на четири равни
части. Имотът бил ограден още 2008г. Първият свидетел, бивш съдружник в дружеството, а
вторият – работник, ангажиран с ограждането излагат преки впечатления от процеса на
определяне на границите от геодезист и поставяне на оградата. Оградата е поставена между
имоти 104 и 106 и към настоящия момент оградата не е подменяна и не е променяна, като
никой не е заявявал права по отношение на имота.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор
за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в
сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице
по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016г. по т.д.
№ 8 от 2014г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по своя характер е
установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е
заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта, каквато се твърди
в случая/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната
карта/. Като установителен иск, условие за неговата допустимост е наличието на правен
интерес на ищеца за предявяването му. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е
собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на
ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от имота,
поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за поправяне на
грешката в кадастралната карта по административен ред, без предварителното разрешаване
на спора за собственост по съдебен ред /Р № 92 от 04.07.2018г. по гр.д. № 3321/2017г. на
ВКС, I ГО/. Искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е установителен иск за собственост и цели
разрешаване на спора за принадлежността и пространствените предели на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, като в производството
съдът изследва въпроса за наличието на непълнота или грешка във вече одобрената КК.
В производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява
дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има
несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на
дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им
7
действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2010г.
на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
Няма спор между страните, а и от писмените доказателства се установява, че на
основание два договора за покупко продажба от 2006г., „Трафалгар“ ЕООД е придобило
правото на собственост върху три земеделски земи – ниви в землището на с. Ново Оряхово,
община Долни Чифлик, които за заключени във външните граници на три съседни имота
190.74, 190.70 и 13.3 с обща площ 16611 кв.м. по КВС/10.01.2007г., очертани в оранжев цвят
на комбинирана скица № 3 към заключението на СТЕ. Установено е, че с първа промяна на
КВС/07.06.2007г. трите имота са обединени в един общ, който е получил ид. ***. С втора
промяна на ВКС/12.07.2008г. в границите на общия имот 103 са образувани четири нови
имота с ид. 52115.13.104, 52115.13.105, 52115.13.106 и 52115.13.107, с обща площ 16608
кв.м., очертани в зелен цвят на комбинирана скица № 4. Въз основа на три молби от 2007г. и
становище на гл. архитект, кмета на община Долни Чифлик издал предписание №
50/12.07.2007г., с което за четирите имота по КВС е допуснато изработване на ПУП-ПРЗ за
„жилищно строителство“. Със своя заповед № 288/01.02.2008г. кмета на общината одобрил
ПУП-ПРЗ за имоти №№ 013104, 013105, 013106, 013107 в м. „Кирова сая“ по КВС на
землището на с. Ново Оряхово, с който били образувани УПИ 013104, УПИ 013105, УПИ
013106 и УПИ 013107 за „жилищно строителство“ /Комбинирана скица № 5/. Възражения не
са постъпили. Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ с решение от 14.08.2008г. е утвърдила
площадка за проектиране на обекти върху 3008 кв.м. земеделска земя, собственост на
ищеца, за изграждане на жилищно строителство в имот 013104, като е променила
предназначението на земята от земеделска, в такава за жилищно строителство. След
пренасяне границите на УПИ 013104 с площ 2984 кв.м. по одобрения ПУП-ПРЗ/2008г. в
КВС/след първа промяна, същият попада с цялата си площ върху земеделската земя
закупена от ищеца и представляваща ПИ 013103, в землището на селото, а по ВКС/след
втора промяна, същият попада с цялата си площ върху закупената от ищеца земеделска земя
и представляваща ПИ 013104. Съответно налице е припокриване между УПИ 013104 с площ
2984 кв.м. и ПИ *** с площ 1589 кв.м. до площта на последния по КККР/12.05.2020г., както
и е налице припокриване между УПИ 013104 с площ 2984 кв.м. и процесния ПИ *** с площ
928 кв.м. за площ от 920 кв.м., тъй като останалата част от 8 кв.м. на ПИ попада в улична
регулация /комбинирана скица № 6/. От друга страна, закупеният от ответника имот V-73 от
930 кв.м., кв. 19 по РП/1958г. попада в УПИ 013104 по ПУП-ПРЗ/2008г., който от своя
страна попада в обединения имот *** по КВС/2007г. Имот V-73 по РП/1958г. е съществувал
в строителните граници на населеното място до 1992г., когато същият е изключен и отнесен
в землищната територия на селото. От тогава до сега този имот не е попадал в строителните
граници на населеното място, който факт не е отчетен при нанасянето му в КК от 2004г.
Следователно налице е идентичност между придобития от ищеца през 2006г. с
договорите за покупко продажба имот, от който е образуван УПИ 013104, придобития от
ответника през 2004г. с договора за покупко продажба имот V-73 от 930 кв.м., кв. 19 по
РП/1958г. и реалната част от процесния имот ***, в който същите попадат.
8
Материалноправната легитимация на ищеца е оспорена по делото, а доказателства за
правото на собственост на праводателите му по двата договора за покупко продажба от
2006г. не са ангажирани. Следва извод, че договорите, с които ищецът формално е придобил
право на собственост върху спорния имот не са произвели вещен ефект, доколкото
продавачите по тях не са били носители на прехвърленото право. Приложение намира
правилото prior tempore, potior iure - първият във времето е най-силен в правото, поради
което съдът приема, че през 2004г. ответникът е придобил имот, идентичен с процесния на
валидно основание от собственик, а ищецът не е придобил права на твърдяното главно
придобивно основание.
В условие на евентуалност ищецът се е позовал на оригинерно придобивно
основание – изтекла придобивна давност при владение от 2006г. Установено е в тази връзка
от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът, притежаващ качеството
добросъвестен владелец и ползващ се от необорената по делото презупция за
добросъвестност по чл. 70, ал. 2 от ЗС, от момента на закупуване на имота през 2006г.,
предприел поредица от явни и категорични фактически, правни и административни действия
по упражняване на фактическа власт, по стопанисване на имота, по обединяване на земята и
по ограждането й, инициирал редица административни процедури за промяна
предназначението на земята, с които безспорно и несъмнено демонстрирал, манифестирал
открито, явно, спокойно и необезпокоявано намерението си за своене. Релевантните факти
се установяват от показанията на свидетелите В. И. /бивш съдружник в дружеството/ и Д. И.
/работник, ангажиран по ограждането на имота/, кореспондиращи и с кредитираното от съда
като обективно и професионално дадено заключение на СТЕ. От същите се установява, че
имотът бил ограден от дружеството през 2008г., който ангажирал геодезист за определяне
точните граници на имота и поставяне на оградата. Установено е също, че от момента на
поставянето й до настоящия момент съгласно и заключението на вещото лице оградата не е
местена, не е подменяна, както и че във времето никой не е заявявал права по отношение на
имота, нито е оспорил правата на ищеца. Свидетелските показания са преки, конкретни,
ясни, последователни, взаимно допълващи се и не са опровергани от други доказателства по
делото. На база всички тези доказателства, съдът приема, че по отношение на ищеца е
осъществен фактическият състав на кратката придобивна давност и на това основание
дружеството е придобило правото на собственост върху спорната реална част, нанесена в
КК като част от имот на ответника на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС към 2011г., а евентуално
и на основание дълга придобивна давност към 2016г. Развитите в жалбата доводи за
невъзможността на дружеството въззивник да узнае за предприетите фактически и правни
действия от страна на ищеца и за намерението му да свои имота са неоснователни.
Неоснователни са и доводите, че дружеството въззивник е заплащало данъци и такси за
имота през цялото време от закупуването му, доколкото сами по себе си факта на плащане
на данъци и декларирането на имота не са годни да смутят или отблъснат владението на
ищеца, както и представените в тази връзка платежни доказателства са относими
единствено към 2021г.
9
В заключение, решаващият състав приема, че „Трафалгар“ ЕООД е придобило
правото на собственост върху спорната реална част от процесния имот на оригинерно
основание при владение в периода от 2006г. до 2011г., евентуално до 2016г. и на това
основание се легитимира понастоящем като собственик на имота. Предявеният иск по реда
на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР поради това е доказан по основание и следва да се уважи.
В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК въззиваемият има право на поискани и доказани
разноски за всички инстанции. Съгласно представен списък, разноските на страната
възлизат на сумата от 780 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. №
16442/2020г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР по предявения от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Ди Енд Ем
Лимитед“ ООД, ЕИК ********* иск е прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в с. Ново Оряхово,
общ. Долни чифлик, обл. Варна, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ на целия
имот от 928 кв.м. и при граници на целия: ПИ *** и с площ на реалната част от 917 кв.м. и
при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, която реална
част е заключена между точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица № 6 към
заключението на съдебно-техническата експертиза на л. 187 от делото, изготвено от вещото
лице Ж. Б., която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 780 лева,
представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11