ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
21.02.2020г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 февруари 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВА
гр. дело № 850 по описа за 2020
година:
Производството
е образувано по искова молба на Г.Д.П. *** против Областна Дирекция на МВР –
гр. Стара Загора.
В исковата молба ищецът претендира
заплащане на сумата в размер на общо 2240 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21 октомври 2016г. до 31
август 2019г., сумата от общо 300.54 лева, представляваща лихва за забава за
всяко от просрочените задължения за периода на забавата, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Районен съд - Казанлък е изпратил
препис от исковата молба на ответника за писмен отговор, който в установения
срок е депозирал такъв.
С Определение № 248 от 31.01.2020г.
съдът е прекратил гр.дело № 3240/2019г. по описа на РС-Казанлък и го е изпратил
за разглеждане на местно компетентния Районен съд - Стара Загора, като се е
позовал на разпоредбата на чл.108, ал. 2 ГПК.
Съдът като взе предвид данните
по делото, намира за установено следното:
Страните не спорят, че обичайното местоизпълнение на
служебните задължения на ищеца е в гр. Казанлък.
Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е
уреден в чл. 142
ЗМВР, според който те
са три вида: държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е
уреден в ЗМВР, който
съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното
правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални
правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между
държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради
това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която
имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК. Общото правило,
уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл.105 , който постановява,
че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед
качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 е предвидена
специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че
правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се
урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и
съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също,
тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от
това социални права - възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради
сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по -
подробната регламентация на социално - икономическите права на държавните
служители в МВР ЗМВР
препраща към КТ -
чл.175, ал.2, чл.188, ал.2, чл.190. Сходното правно положение на служителите по
трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за
защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните
служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 , като предявят иска
и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е
прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от
заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно
положение (т.23 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 е неприложима за
държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 , не следва да се
сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение
служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на
защита са едни и същи права.
Настоящият съдебен състав намира, че в
случая е налице спор за местната подсъдност на настоящото дело, който следва да
се реши от Окръжен
съд - Стара Загора, защото
в неговия съдебен район се намира последният отказал да го разгледа Районен
съд - Стара Загора (чл.122,
изр.1 ГПК).
Воден от горните
мотиви и на основание чл.122 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 850/2020 г.
по описа на Районен съд - Стара Загора.
ПОВДИГА
ПРЕПИРНЯ за
подсъдност между Районен съд - Стара Загора и Районен съд – Казанлък, пред
Окръжен съд - Стара Загора.
ИЗПРАЩА гр.д. № 850/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора на Окръжен съд - Стара Загора.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: