Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Милена Узунова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6440 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът И.М.И.
твърди, че около 10.00 часа на 06.03.2018 г., при движение по ул. „Г.М.“ в гр.
Варна, с личния си лек автомобил марка „Д.К.“, ДК № В 9468 НХ, настигнал
микробус марка „С.Д.“, ДК № В 3119 ВР, който не се движел поради попадане в
задръстване. Излага, че спрял зад микробуса, за да изчака движението да
продължи, когато водачът на микробуса предприел движение назад и ударил
собствения му лек автомобил. Посочва, че за настъпилото ПТП били уведомени компетентните
органи, които регистрирали произшествието и указали на водачите да съставят
двустранен констативен протокол. В последния като виновен за настъпване на ПТП
бил посочен водачът на микробуса „С.Д.“.
Наведени са
твърдения, че автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответното дружество - „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД,
със срок на действие от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. Ищецът излага, че
уведомил за настъпилото ПТП застрахователя, който извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил опис по щета. В последния като увреден
детайл била описана броня предна. За извършване на подробен оглед
застрахователят изискал да се разглоби автомобилът, поради което на 14.03.2018
г. бил извършен допълнителен оглед, като в съставения опис по щетата било
отразено увреждане на основа предна броня.
Ищецът
посочва, че застрахователя отказал да му заплати обезщетение за процесното ПТП.
Поради това предявил иск срещу ответника, като с решение по гр.д. № 8210/2018
г. по описа на ВРС, застрахователят бил осъден да му заплати сумата от 10 лева,
частичен иск от 514.88 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.05.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане. С последващо решение, постановено по гр. д. №
14684/2018 г. по описа на ВРС, на ищеца била присъдена допълнително сумата от
10 лева, частичен иск от 504.88 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10.00
лева, частичен иск от сума в общ размер от 494.88 лева /формирана като разлика
между пълния размер на претенцията от 514.88 лева и сумата от два пъти по 10
лева, присъдени с решенията по гр. д. № 8210/2018 г. и гр. д. № 14684/2018 г.,
и двете по описа за на ВРС/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на лекия автомобил на ищеца марка „Д.К.“, ДК № В
9468 НХ, в резултат на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 06.03.2018
г. в гр. Варна, по вина на водача на товарен автомобил „С.Д.“ с ДК № В 3119 ВР,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 24.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В съдебно
заседание е допуснато изменение на иска, като същият е предявен за сума в размер
на 287.92 лв., частична претенция от 494.88 лв.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ОЗК
– Застраховане“ АД, който навежда доводи за недопустимост на предявения иск и
моли производството по делото да бъде прекратено. Твърди, че с Решение №
4091/15.10.2018 г., постановено по гр. д. № 8210/2018 г. по описа на ВРС
ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 лв. –
частичен иск от общо 514.88 лв. Впоследствие, с Решение № 1694/19.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 14684/2018 г. по описа на ВРС ответното дружество
отново било осъдено да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от общо
514.88 лв. Поради изложеното счита, че не е налице правен интерес от
предявяване на пореден частичен иск, като намира за допустим единствен иск за
остатъка от вземането. Развива подробни съображения за наличие на злоупотреба с
право, изразяваща се в провеждане на множество процеси и осуетяване
окончателното разрешаване на правния спор с цел неколкократно присъждане на
съдебни разноски. В условията на евентуалност излага аргументи в насока, че
адекватна на недобросъвестното поведение санкция би била отказ от прилагане на
правилата за разпределение на разноските по всяко от делата поотделно. Излага, че
спорът между страните относно дължимостта на застрахователното обезщетение и
начина на определяне размера му бил решен в производството по първия частичен
иск. Счита, че като не е извършил
увеличение на иска във второто образувано производство ищецът нарочно е
съхранил възможността за повдигане на спора и в бъдеще.
В условията
на евентуалност ответното дружество признава предявения иск до общ размер на
вземането от 287.92 лева, която сума съставлява неплатен остатък от
застрахователно обезщетение в общ размер от 307.92 лева.
Моли
съдебно-деловодните разноски по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на иска:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно наведеното с отговора
възражение за недопустимост на предявения иск. Доколкото предходните претенции,
по повод на които са образувани посочените от ответника гр. д. № 82120/2018 г.
на ВРС и гр. д № 14684/2018 г. на ВРС, са предявени като частични, не
съществува основание да се отрече правото на иск на ищеца за остатъка от
вземането. Сама по себе си злоупотребата с процесуални права, дори да е налице
такава, не съставлява основание за недопустимост на иска.
По основателността на иска:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1)
валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие, причинено по
вина на застрахования делинквент; 3) претърпени вреди, които да са в пряка
причинна-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
С доклада
по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че на 06.03.2018 г. в гр. Варна е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Д.К.“, ДК № В 9468 НХ, собственост на
ищеца и товарен автомобил марка „С.Д.“, ДК № В 3119 ВР, вследствие на което са
настъпили описаните в исковата молба щети; че ПТП е настъпило по вина на водача
на товарния автомобил, както и че за последния към датата на настъпване на
събитието е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество; че с Решение № 4091 от 15.10.2018 г. по гр.д. № 8210/2018 г. по
описа на ВРС ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева,
частичен иск от 514.88 лева, представляващ обезщетение за имуществени вреди,
причинени вследствие на процесното ПТП; че с Решение № 1694/19.04.2019 г. по
гр.д. № 14684/2018 г. по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на
ищеца сумата от 10 лева, частичен иск от сума в общ размер от 504.88 лв.,
формирана като разлика между пълния размер на претенцията от 514.88 лв. и
сумата от 10 лева, присъдена с решението по гр.д. № 8210/2018 г. по описа на
ВРС, както и че размерът на предявените щети възлиза най-малко на сумата от 287.92
лв.
Следователно между страните е безспорно възникването на горепосочените
материалноправни предпоставки. Нещо повече – същите са установени със сила на
пресъдено нещо с влязло в сила решение на ВРС. В този смисъл в настоящото
производство е недопустимо да се преразглежда въпросът относно наличието на
юридическите факти, обуславящи ангажиране отговорността на ответника – арг. от ТР № 3/22.04.2019 г., по т. д. № 3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК.
Изрично ответникът признава, че незаплатеният остатък от дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 287.92 лева, колкото е размерът на предявения иск.
Поради така изложените съображения предявения иск е доказан както по
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този
изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на последния
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост
на разноски по делото. Действително разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК урежда
изключение от правилото, че при уважаване на иска разноските се възлагат в
тежест на ответника, но приложението ѝ е обусловено от кумулативното
наличие на следните две предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал
повод за завеждане на делото и същият да е признал иска. В случая ответникът е
дал повод за предявяване на претенцията по съдебен ред с извършения
извънсъдебно отказ за изплащане на застрахователното обезщетение. Дори след
провеждането на двете съдебни производства по предявените частични искове
застрахователят не е заплатил изцяло дължимото обезщетение, въпреки че е наясно
с неговия размер. Следователно липсва основание за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото следва да бъдат разпределени съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.О.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
СУМАТА ОТ 287.92
лева /двеста осемдесет и седем лева
и деветдесет и две стотинки/, частичен
иск от сума в общ размер от 494.88 лева /формирана като разлика между пълния
размер на претенцията от 514.88 лева и сумата от два пъти по 10 лева, присъдени
с решенията по гр. д. № 8210/2018 г. и гр. д. № 14684/2018 г., и двете по описа
за на ВРС/, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени на лекия автомобил на ищеца марка „Д.К.“, ДК № В 9468 НХ, в резултат
на застрахователно събитие – ПТП, причинено на 06.03.2018 г. в гр. Варна, по
вина на водача на товарен автомобил „С.Д.“ с ДК № В 3119 ВР, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 24.04.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.О.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА ОТ 410 лева /четиристотин и десет лева/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: