Р Е
Ш Е Н
И Е
№174/ 29.06.2020
г., град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора от ДОП
СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА
к. адм. д. № 236/2020 г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба с правно основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ - ро
от ЗАНН, подадена от И.П.А. *** против
решение №83/21.02.2020 г. по АНД №1167/2019 г. по описа на Районен съд - Добрич, в частта, с която е потвърдено НП № 19 - 0851 - 001251 от 05.08.2019 г. на
Началника на сектор ПП към ОДМВР - Добрич, с което на касатора за нарушения на чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания, съответно по чл. 183, ал. 2, т.11 - глоба в размер на 20 лева и по чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 ливаи лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
В жалбата се развиват съображения, че касаторът
не е разбрал, че е ударил друг автомобил. Моли, да се отмени решението в частта
на лишаването му от правоуправление, тъй като същият е инвалид и автомобила му
е необходим, за да посещава лекар, да ходи до аптека и т.н. Твърди, че за
толкова години не е имал проблеми на пътя и не е наказван от полицията.
В подадена
писмена молба до съда, поддържа съображенията си, като отново твърди, че не е
разбрал, че е притиснал друга кола. Моли за справедливост.
Ответника не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр. Добрич дава заключение,
че жалбата е неоснователна, а решението на ДРС правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред ДРС е образувано по подадена жалба от И.П.А.
от от с. Росеново срещу НП № 19-0851-001251/05.08.2019 г., на Началник сектор ПП към ОД на МВР Добрич, с което на същия за нарушаване на чл.40, ал.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т.11, за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и за нарушение
на чл.147, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.. Фактическата обстановка, описана в НП е следната: А.
като водач на лек автомобил „Субару Форестер 2.0. Гл“ с рег. №хххххх на
09.07.2019 г. около 08,50 часа в гр. Добрич, по ул. „Пере Тошев“, пред аптека
„Марешки“, управлява автомобила, като
предприема движение на заден ход, но не се убеждава, че пътя зад него е
свободен и блъска паркирания на синя зона ЛА „Опел Вектра“ с ДКН ххххххх, с
което е допуснато ПТП с материални щети. Не изпълнява задължението си да остане
и да установи щетите. МПС не е представен на периодичен годишен технически
преглед.
Въззивния съд е отменил наказателното постановление
в частта за извършено нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Като в тази част срещу
решението няма постъпила жалба.
За да
потвърди наказателното постановление в останалата му част, въззивния съд е
приел за безспорно установена фактическата обстановка, посочена в наказателното
постановление. Счел е, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е и съображения,
относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира
обжалваното решение за неправилно по следните съображения:
При постановяване на оспореното решение съдът
е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до материална незаконосъобразност
на постановения съдебен акт, тъй като не са събрани безспорни доказателства
установяващи, че има извършено нарушение от касатора. Настоящата касационна
инстанция намира, че посоченото в наказателното постановление нарушение не е
безспорно установено от събраните пред първоинстанционния съд доказателства.
Видно от данните съдържащи се в кориците на делото, районният съд е приел за
безспорно установено, че на 09.07.2015
г. И.А.П. е управлявал автомобил марка
“Субаро Форестер“, като е допуснал ПТП. Изводите си районният съд е направил
само въз основа на показанията на актосъставителя, доколкото свидетеля П. не
дава почти никакви обяснения. От свидетеля Иванов е посочено, че свидетели са
дали номера на автомобила на П.. В преписката не се съдържат никакви данни, кои
са тези свидетели, разпитани ли са, записани ли са техните показания и т.н.
Независимо, че водача не отрича извършването на ПТП-то, самият той заявява, че
може да го е извършил, но не е разбрал,
то следва да има безспорни доказателства, че именно той е нарушителя. Т.е.
съдът намира, че не са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, че
именно той е извършил вмененото му нарушение.
Отделно от това още в жалбата пред районния съда са
изложени съображения, че в акта, датата на издаването му 09.07.019 г. е
зачеркната, като е вписана дата 12.07.2019 г. Посочено е, че това е съществено
процесуално нарушение. Въззивният съд не е събрал никакви относими
доказателства, от кого е извършена поправката /липсва задължителния атрибут –
подпис върху поправката/, поради каква причина и кога всъщност е издаден АУАН.
Административно-наказващият орган
носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани в
наказателното постановление, въззивният съд е бил длъжен да му укаже тази
тежест.
Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, районният съд е
следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи
от закона, след като е взел /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без
значение е дали има, или липсват доказателствени искания от страните.
Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по
делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за
да отговори на релевантните доводи на наказания за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност
нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 НПК принципи, а и не
може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла
на чл.6 ЕКЗПЧОС.
Допуснатата непълнота относно поправката на
датата в акта, както и несъбирането на доказателства, как е установено, че
именно А. е извършил вмененото му нарушение е неизпълнение на императивното
изискване за посочване на факти, свързани с обективната съставомерност на
деянието, квалифициращи се като съществено нарушение на процесуалните правила..
Би било
налице ограничаване на правото на защита както на наказаното лице, така и на
наказващия орган, ако едва с решението на последната касационна инстанция се
направят изводи за неоснователност или основателност на възраженията на
наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, които
възражения са направени с жалбата пред районния съд. Недопустимо е такова
произнасяне от касационната инстанция в настоящото производство, тъй като
лишава страните най-малкото да вземат становище по аргументите на съда за даден
правен извод. Освен това, по делото не са приобщени всички необходими
доказателства, за да може административният съд да прецени правилно ли е
приложен законът.
С оглед
на горното, настоящият касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил
задължението си да събере служебно възможните доказателства за установяване на
горепосоченото спорно обстоятелство. Вместо да изчерпи всички процесуални
способи за изясняване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният
съд се е доверил изцяло на твърденията в съставения акт за установяване на
административно нарушение, макар и самите те да не са били подкрепени с никакви
доказателства.
Нарушението е съществено, тъй като е
ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на административно
нарушение.
По
изложените съображения АС-Добрич, І-ви състав намира, че следва да върне делото
за разглеждане от друг състав на съда с цел установяване чрез допустимите от
закона писмени и гласни доказателства дали е извършено административното нарушение.
Така мотивиран и на основание чл. 222, ал.
2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд
гр. Добрич, І-ви касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 83/21.02.2020 г.,
постановено по нахд № 1167 по описа на Районен съд гр. Добрич за 2019 г. и
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените в мотивите на
настоящото решение указания.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1………………..
2………………..